Икономическата стабилност е издигната на пиедестал в България, заяви Иван Нейков, председател на Управителния съвет на Балканския институт по труда и социалната политика. Той подчерта обаче, че е важно да се знае каква цена се плаща за тази стабилност – а това е безкрайно свитото потребление. Нейков допълни, че в България е избран вариантът на икономическа политика, при която поддържането на стабилност става на базата на много ниски доходи. Близо 30 % от българското население ползва някоя от програмите за социална защита, посочи Иван Нейков, и добави, че съществува феномена на пристрастяване към социално подпомагане. "Ако дълго време едно домакинство, един човек разчита само на социалното подпомагане, на социалните помощи, той така настройва бита и живота си, че губи мотивация да излезе от ситуацията на социално подпомагане. Т.е. свикваш с това, нагласяш си потреблението. Това е опасното, когато дълго време големи групи от хора разчитат единствено на социалното подпомагане. А в същото време тези програми няма как да създадат нито истинска заетост, нито да мотивират човека да излезе от състоянието на социално подпомагане"- каза още Иван Нейков. Той изтъкна, че най-тревожният факт е, че тенденцията да се разчита на социално подпомагане започва да се пренася в следващите поколения. България се изправя пред симптомите на "генерационната бедност" или бедност, предадена по наследство, уточни Нейков. Според него, в тази посока е един от големите дефицити на политиката по доходите - не се мотивират хората да инвестират в себе си. Другият голям дефицит е, че няма нормативна уредба, която да отчита квалификацията на отделните хора и това да се отразява на възнаграждението, каза още Иван Нейков. |