Всяка криза при демокрацията поставя пред изпитание политиците. Всяка криза при авторитарните системи поставя въпроса за политическото им оцеляване. Това важи особено за Путинова Русия. Голяма част от функциите на несъществуващата политическа опозиция се поемат я от природните бедствия, я от технологическите катастрофи, я от терористичните актове. Всички те спомагат да се разкрият недъзите на построеното от Кремъл обществено-политически статукво, но разбира се, не разполагат с креативен ресурс да го променят. Така е и с огромните горски пожари в Русия. Мащабите на бедствието са такива, че контрастират с безпомощността на администрацията и отчаянието на хората. И сред тази трагична сцена сякаш от небето слиза Владимир Путин и носи спасение.
Нека за момент си представим какво означава за хора, изгубили своя подслон, изгубили всякаква надежда, да повярват, че изгубеното ще бъде възстановено. Действията на премиера не са просто израз на състрадание и загриженост. Не. Той целенасочено укрепва устоите на системата, която построи. Да вярваш, да се надяваш на върховната власт е сърцевината на руското разбиране за държавност и в този аспект днешният режим е дълбоко автентичен и едновременно готов да играе предначертаната му роля. За Путин не е проблем да изгради визуален образ на добрия цар. Той е роден за тази роля и мисля, че се наслаждава, докато я играе. Хармонията между личностните му черти и националната менталност задават днешните устои на руската политическа система.
Но за да функционира, режимът се нуждае от подходяща среда. И обратната страна на медала, на обрисуваната по-горе идилия е, че Путин се нуждае от всички недостатъци на своята родина, за да може да управлява: обезверени хора, липса на гражданска смелост и дързост, корумпирана и некадърна администрация, олигархична икономика, казионна църква, комунистическа опозиция и т.н. Само на този фон той може не просто да се възползва от политическата ситуация, но и да я моделира по собствено желание. Само така крещящата липса на справедливост в обществото може да бъде прикривана с прояви на милост.
От тази гледна точка той е не просто конформист. С поведението си той развращава, усилва всичко негативно и деструктивно, за да открои собствената си значимост, енергичност и динамика. Заявлението му, че държавата ще построи нов дом на всеки, чийто е изгорял, е накарало мнозина да палят горските масиви с надеждата, че и тяхната барака ще се превърне в пепел, от който като феникс ще се роди нова и модерна къща. Има случаи, когато хората са преграждали пътя на пожарникарите и са саботирали спасителните операции.
Показателен е и примерът с изгорялата база на военноморските сили в Подмосковието. Случаят се използва от Кремъл, за да се покаже как ще се процедира спрямо виновните. Те бяха определени набързо и обхванаха множество висши военни, като се стигна и до командващия ВМФ. Самият командир на поделението бе уволнен и даден под съд. Всичко това се случи пред очите на опитващия се да изглежда суров Медведев и камерите на държавните телевизии. А сетне се появиха и фактите. Оказа се, че командирът на тази база е бил вече глобяван за това, че се е опитвал чрез сеч да изгради противопожарна полоса около поверената му част. След това стана ясно, че противопожарното звено е било съкратено, а също така и военно-охранното подразделение. Все по заповед на Главния щаб на ВМФ. Самият подп. Виктор Биронт в продължение на четири дни се е борил с пожарите, получил е изгаряния по ръцете и краката и никой не е откликнал през това време на апелите му за помощ. Неговата трагедия не е само в това, че днес е прикован на позорния стълб, а и в липсата на въображение на кремълските пиари. От този военен със същата лекота можеше да се извае образът на героя. И вместо да е изправен пред опасността да търка затворническия нар, той можеше да пие шампанско в Георгиевската зала на Кремъл при награждаването му с някои медал за проявен героизъм и себеотрицание.
Това че човешката съдба е монета, която е предопределена да изпълнява ролята на ези–тура в игрите на властта, не е нещо ново, но в руските условия е неизбежна част от функционирането на управлението. Възстановителните дейности ще бъдат рекламирани дотогава, докато не заглъхне окончателно търсенето на истината за това кой е виновен. За това кой прокара през парламента новия Горски кодекс, който превърна горските масиви единствено в поле за дърводобив, за това кой извади изпълнителната власт в регионите от опеката на избирателите и я превърна в част от „вертикалата на властта”, а след това се тюхкаше, че докато цели села изгаряха, чиновниците си почиваха по плажовете на Испания и Турция. За това кой криеше информация за броя на смъртните случаи в Москва по време на обгазяването й и предизвика психоза сред хората, като създаде благоприятна среда да се разпространяват всякакви слухове. Как след това да повярваш, че ще ти бъде казана цялата истина за ефектите от пожарите в граничните райони с Чернобил.
Мисля си, че рязането на лентите на новопостроените обекти ще прикрие и огромната корупция, която ще се развихри по време на възстановителните дейности, а и сечта, която предстои в опожарените гори. Демонстрираното от руските олигарси човеколюбие и състрадателност също ще се наложи да бъде осребрявано не от властта, а в края на краищата – от обикновените руснаци.
Основният дефект на днешния руски режим е стремежът му да се дистанцира от съдбата на обществото и отговорността на администрацията. Налаганата шизофренична представа, че Кремъл е антипод на всички властови пороци, изисква да се потиска всяка проява на инициативност, отговорност и обективност. Докато управляващият „тандем” издава нервност от спадналия си с няколко процента рейтинг, големият проблем е, че никакви поуки няма да бъдат извадени от вече преживения кошмар. Путиновият модел на управление е в състояние да реагира единствено на сигналите на своя създател и инстинктивно се противопоставя на всяко външно влияние или още повече на директна намеса. Така обществените нагласи и интереси – главният извор на всяка модернизация, са изолирани от всякакво поле за изява. Тоест картината с горящи села, военни поделения и ядрени центрове ще се повтори. Ще се повтори и отговорът на властта. Просто в днешните условия власт и общество могат да действат (респективно бездействат) константно.
Може би тук се и крие възможността за промяна. Това статукво може да показа определена ефективност, но то е до смърт банално и отегчително. Конформисткото управление все по-трудно оправдава основанията за своето съществуване. Стабилността престава да бъде ценност в момента, в който човек започне да я възприема за даденост. Това, което за Путин представлява покрив, е всъщност само фундамент за свободното общество. И ако хората поискат нещо повече, той няма да е в състояние да им го даде. Но те не искат. |
e-вестник
