СЛОВОТО


СЛОВОТО

Словото


То няма плът и даже няма цвят,
и няма явни очертания,
понякога дори не носи маска.

Но казва всичко за Земята и Вселената,
че цифрите слугуват му без отказ.

Разкъсва и съединява,
разделя и обединява,
намира брод в най-подлата мъгла,
когато катастрофите са неизбежни.

Понякога убива безпощадно,
защото всичко, всичко може.

Оръжие е то, свръхземна сила,
във тебе се формира непрестанно

с човешко-лазерна прецизност.


Димитър КУНЕВ
август 2020




Прочети цялата статия


ОМАРА


ОМАРА


Омара


Над топлия басейн се вдига пара,
тъй лека,
кат мечтите над душата,
тъй бяла,
сякаш лятната омара
разказва

приказки вълшебни на децата.


Димитър КУНЕВ
август 2020


Снимка: РодинаБг



Прочети цялата статия


ПЪРВА ЛЮБОВ


ПЪРВА ЛЮБОВ

Първа любов


Ти пак си нежно-мургава във мойте спомени
и пак ме галят с мека топлина очите ти,
и пак почти са пълнозвездни нощите,
и пак докоснали сме дланите, душите си,
и аз съм все така невинно замечтан.

Ще видиш - и в самотни дни
ще се намери кътче да поседнем
и обградени от дървета и цветя
да вдъхнем от цъфтежа на мечтите си.

Ще видиш - ще забравим всичко бледо
и разделени, и един до друг ще бъдем заедно,
ти ще ме помниш ведровгледан в тебе,
а скрит в сърцето ти, във пъ...

Прочети цялата статия


ЛИБЕРАЛНАТА ТОРБИЦА Е ПОЛЕЗНА


ЛИБЕРАЛНАТА ТОРБИЦА Е ПОЛЕЗНА


Либералната торбица е полезна


Вчера близо до къщето хвърлих в коша
либерални книги от фондация известна -
либералната торбица е полезна.

Спират ме съмишленици, питат,
силно са учудени от мене:
"Накъде със таз торбица от абица?"

Казвам: "Радвам се на моята торбица" -
и показвам либералната литература,
дето нося весел-пъргав къмто коша
и пред тях с наслада я изхвърлям.

"Ей, юнако" - стискат ми ръката,
браво тебе, зло със зло се бори,
че торбиц...

Прочети цялата статия


ЧОВЕКЪТ


ЧОВЕКЪТ

Човекът

Всичко е важно в човека -

всичко от тялото:
сърцето и мозъкът,
далакът и бъбреците,
особено черният дроб,
стомахът с червата,
ръцете, краката,
очите, очите, очите,
венците и зъбите
/ако не знаете -
тъй казват и пишат:
в Египет най-често
умирали заради зъбите/,
пръстите, ту яки, ту нежни,
ушите с равновесните органи,
даже малкият-мъничък нокът
на последното пръстче най-долу,
кръвоносните съдове,
о, белите дробове с алвеолите,
о, детеродните органи,
вени, артерии,...

Прочети цялата статия


МИНАЛОТО И БЪДЕЩЕТО


МИНАЛОТО И БЪДЕЩЕТО

Миналото и бъдещето


Миналото е непостижимо,
бъдещето е достигнато отдавна,
че упрекнеш ли се в личен пример
в минали години, е борба безславна.

Някъде назад търси вината,
недоволен ли си някога от нещо,
свършил си погрешно нещо, брате,
свършено е то завинаги невещо.

Миналото е горчива пепел,
твърде рядко се услажда на душата,
тази сладост е повехнал репей,
този грешен вкус от спомени нагарча.


Свойто бъдеще разумно подреди -
вече имаш радости, а не беди.


Димитър КУН...

Прочети цялата статия


СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ ТРИ РЕДА


СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ ТРИ РЕДА - СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ ТРИ РЕДА



Стихотворение от три реда



Когато гледам,

постоянно наблюдавам,

за да видя.



Димитър КУНЕВ
1968

Прочети цялата статия


ЛЯТОТО


ЛЯТОТО - ЛЯТОТО

Лятото
/полусонет/


Морето е спокойно като детски сън,
денят е хубав - варненски-просторен.

Вълните си подлискват тихо
по мекото стъкло на пясъка.

Тела от слънце, лекота, море -
на чувството релефът се синее.


А мисълта ми плува царствено към хоризонта.


Димитър КУНЕВ
юли 2020



Прочети цялата статия


СВЕТЪТ


СВЕТЪТ

Светът


По света, по света, по света,
колко вяра, надежда могъща,
във очите, във къщи лъчат,
че животът с живот се прегръща.

Във сърца, във сърца, във сърца
колко радост, и порив, и жажда,
аз съм ти, вий сте мои деца,
че Земята всебратя ни ражда.

Свобода, свобода, свобода,
но за всички, по всички родини,
не една с чип зелен, не една
да омразва света със доктрини.


По света във сърца, свобода,
с мъдростта на любов вседари ни.


Димитър КУНЕВ
Вилхелмсхафен, юли 2020



Прочети цялата статия


ДНЕВЕН ПЕЙЗАЖ


ДНЕВЕН ПЕЙЗАЖ

Дневен пейзаж


Кораво време - време от омраза,
без радости, без нежна доброта,
коприви мисли в изгреви напразни
всред задуха от хладна суета.

Вървим, вратата на порока зее
пред празни, пред утихващи очи,
горчи до кокал от разплута зелень,
езикът ни привиква и мълчи.

Листата на невинноста изсъхват
над корените на прабедността,
молитвите окъсани издъхват.


Тогава, над релефа на света,
по-бяла от безброй звезди ни лъхва
внезапна и безкрайна любовта.


Димитър КУНЕВ
1997 ...

Прочети цялата статия


ГЕРМАНИЯ


ГЕРМАНИЯ - ГЕРМАНИЯ

ГЕРМАНИЯ
/двоен сонет/

"Добива този само дъх и свобода,
ако ги завоюва всеки ден в борба!"
Гьоте

Пътувах из Германия с приятел
и поостанах - търсех й душата -

Германийо – лирична, но космична,
на Хегел, Гьоте, Гутенберг, Бетховен.
Възкръсваща – посичана трагично,
но с улици кат "Шюселкорб" във Бремен,

където бременските музиканти,
съзвучни са със мраморните къщи,
въздигнати към хиляди години,
с изящество-прецизност едносъщни.

В Берлин – солидни сград...

Прочети цялата статия


НОЩТА


НОЩТА

НОЩТА
/двоен сонет/


В поема от стаени сетива
вселенската душа във мен просветва.
Събират сила точните слова -
и скрити звуци в мен отекват.

Аз чувствам, имам нощното небе
във чудото на августовска вечер,
мълчи Балканът, властен и вглъбен -
притеглил лунен лъч извечен.

Да, сякаш моя клетка е светът,
и мое жилище, и брат, и песен,
и всички бурни мисли - в мен шептят
с езика земен и небесен.

Щурците сливат своята игра,
пригласят на сърцето на Земята,
когато всички нишки с...

Прочети цялата статия


КРЪВНА НИВА


КРЪВНА НИВА

Кръвна нива


Мрак. О, Разум! Светът ослепява,
а България, с мътна душа,
пъпли в ада на дивия дявол,
осквернена, безпътна, пеша.

И децата й, свидни и бели,
къртят срутени грубо стени,
и сърцето й, тихо и черно
като стон под земята кънти.

Аз - в безкръвна, окаяна нива,
а пред хладния, босия гроб,
пощръклели стада ни разсмиват
над ковчега на моя народ.

Нямам сълзи, ни жито за помен.
Коленича самотен, мълча!
И ме сепва изправен, огромен,
гневен дух в благ, препатил баща.

...

Прочети цялата статия


БЕЗСИЛИЕТО


БЕЗСИЛИЕТО

БЕЗСИЛИЕТО


Безсилието никога НЕ ЗНАЕ
защо добрите пръсти се отдалечават,
кога, защо се срутват мостовете-чувства,
как стъпканите стъпки на живота
извират мигом в чист, избистрен ритъм.

Сърцето му не може, не, не може да откликва
със любовта, която над калта полита,
безсилието чака-не дочаква
ни изгрева, ни залеза на багри-пламъци.

Безсилието няма дръзка синева
и няма плачещи ръце, за да прегръща,
и няма, няма струпани дърва за огрев,


и няма бялата-всецветната мозайка на ...

Прочети цялата статия


СКРЪБТА


СКРЪБТА

Сърцето на жената как тъгува?
То като ситен дъжд излива чести думи
и облакът му къс по къс се свършва...
Туй - старите ще кажат - е поквара,
но нека миг помислим - не отива
на булчински венец скръбта горчива,
ни дребните дечица да порастваш
наместо с приказки вълшебни
с претежки-буйни сълзи!

Мъжът обратно - мъката си сдържа
и накълбява я във градоносен облак,
скалата на сърцето му разцепва
светкавица със цялата си сила,
тя огънят му груб и див разпалва,
гори, изпепелява звяр, чов...

Прочети цялата статия






Предишна страница 1 2 3 ... 82 83 84 Следваща страница