Срещата на известни учени на тема „Президентската кампания през 2012 година” се проточи вяло и академично. Експертите дружно се съгласиха, че президентската кампания вече тече и в нея участват двама души. Не в смисъл че са и ще бъдат само двама претендента за поста президент, а че те са последните двама, останали за избирателите в Русия. Или може би дори един и половина. За двете години на интензивен избирателен процес те определят себе си за избираеми, съобщават за това на „елита”, а той ще строи населението. Ситуацията сама по себе си е достатъчно кафкианска, но вече е толкова добре усвоена от осакатеното колективно съзнание на руския социум, че не предизвиква, повтарям, никакви емоции нито у участниците в програмата, нито у слушателите.
Неочаквано оживление се появи, когато водещата зададе много простия въпрос, без да влага в него никакво коварство, а по-скоро движена от женското си любопитство: защо Владимир Владимирович след почти 13 изморителни години отново ще се кандидатира за президент на Руската федерация през 2012 г.?
Двама приближени на властта политолози много дълго, важно и похотливо разсъждаваха за закона, напълно игнорирайки поставения въпрос, все едно че в него е прозвучало нещо неприлично, недопустимо за доброто общество. Дмитрий Орешкин, напротив, отговори много конкретно и по същество. Като възпитан и интелигентен човек, той намери конкретна и юридически безупречна формулировка. За по-голяма яснота на по-нататъшното изложение ще си позволя да представя отговора му по-опростено:
Путин се страхува, че загубвайки властта, ще се окаже в затвора.
Този страх (присъщ не само на Путин) е истинската пружина на действащия днес в Русия политически механизъм. И всички разбират това. Никой не възрази на Орешкин примерно по този начин: „Какво говорите? Путин иска да стане президент през 2012 г., за да продължи започнатото от него велико дело по историческите реформи, които са абсолютно необходими за възраждането на Русия”.
Дори прокаженият Павловски, който отдавна вече няма какво да губи, не дръзна да каже нещо подобно. Още повече че съвсем наскоро в своя кръг той каза нещо напълно противоположно: "Не забравяйте, че всички ние сме крадци, господа".
Не забравят. Заради това избирател №1 ще гласува за себе си. Сега пред него е пожизненият План "Путин" – на галерите няма да съмне и нощта ще продължи.
Сега малко за венценедоносения неизбираем. Вече ми се наложи да говоря за еволюцията на неговата субектност. В началото той беше съвсем никой и нямаше как да бъде наричан. Така поставиха момчето да подгрява креслото до първия сигнал за излизането и между другото да промени конституцията за друг човек.
Но май 2010 г. не е май 2008 г. Властта на клептократите на Путин все още е здрава. Но митът Путин е жалък симулакрум на мощен идеологически стил, рухнал окончателно и безвъзвратно в общественото съзнание и още повече в съзнанието на мнозинството от "елита".
"Живот с идиот" не може да продължава безкрайно, след като е осъзнат от ключовите субекти точно като такъв. Ето тук се оказа безценна "модернизационната" кукла, седяща на крайчеца на трона на Путин, ромоляща сладко "либералните си" бълнувания и предпазваща Путин от бунта на „елита”. Защо ви е да се бунтувате, господа, когато през 2012 г. всичко това от само себе си ще отпадне? Дайте да потърпим, остана съвсем мъничко.
В резултат на нашия кормчия са осигурени две години на относително спокойствие. Но при това и той, а заедно с него цялата властова конструкция попадат в нов парадоксален капан. За да се върне успешно на трона през 2012 г., ще му се наложи със собствените си ръце да издърпа стола изпод спасителната днес за него подложка.
Телевизионните кадри от последното общо събрание на Руската академия на науките бяха изумителни. Първо, страната можа да се убеди с очите си, че разпадът на личността на "националния лидер" върви с бързи темпове. Трескавото бълнуване за подвизите му на "разузнавач" във високотехнологичните дрезденски отходни ями се редуваха с оскърбления към присъстващите и отсъстващите учени в стилистиката на клошар от Петербург, разкриващи дълбинните пластове на психиката му. Спомних си гениалния Олег Янковски в "Дракон" на Евгений Шварц. Точно с такова садистично съсредоточено изражение на лицето той мушкаше бутовете на градската интелигенция. А по лакейски радостно кискайки се, все едно че го гъделичкат, президентът на Руската академия на науките в този мизансцен беше напълно конгениален партньор на бляскавия Янковски от забележителния филм на Вячеслав Тихонов.
Ето така примерно и ще протече "президентската кампания през 2012 г.". "Елитите" ще се съберат за разврат.
Грани.ру
|
e-вестник
