Прегледи: 1897 - Коментари: 0
Изложба на Христо Йорданов в Градската художествена галерия - Варна

Изложба на Христо Йорданов в Градската художествена галерия - Варна

Скулпторът Христо Йорданов /1915–1984/ e представeн с портрети, изработени в бронз, които пресъздават и лицата на някои от знаменитите варненски актьори от 60-те и 70-те години на ХХ век.

Събитието отбелязва 110-годишнината от рождението на автора. Откриването на изложбата бе на 07 март от 18,00.

Към изкуството на варненския скулптор Христо Йорданов /1915–1984/ ни връща неговата самостоятелна изложба "Портрети" в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" - Варна. От 07 до 27 март 2025 г ще бъдат експонирани 12 изработени в бронз скулптурни портрети на ярки личности от артистичния живот на Варна, които авторът създава през 60-те и 70-те години на ХХ век. Произведенията са запазени в наследственото ателие от семейството на автора, което продължава достойно неговия артистичен път - дъщерята Калия Йорданова е художник, а нейният съпруг - проф. Пламен Братанов - скулптор.

Тази изложба е не само фамилен жест към паметта на Христо Йорданов, тя е и несъмнен принос към паметта за процесите в пластичните изкуства в морския град. Експозицията е посветена на 110 г от рождението на автора. В нея са показани едни от най-добрите портрети на Христо Йорданов, в които той изявява своята проникновена наблюдателност и артистична сръчност и се доказва като майстор в пресъздаването на емоционалното състояние на портретувания. Ще видим портретите на актьорите Христо Динев, Георги Громов, Венета Славчева, на големия български бас Николай Гяуров, на арменският скулптор Ервант Кочар и на други приятели и близки на автора.

В дните преди изложбата дъщерята на скулптора, художничката Калия Йорданова, споделя пред Нина Локмаджиева спомени за пътя на баща си в изкуството: "Помня приятелите и атмосферата, в която баща ми живееше, докато аз бях още малка - идваха писатели, поети, актьори, негови колеги. Сред тях беше и арменският скулптор проф. Ервант Кочар - голяма личност, живял в Париж, завърнал се в Ереван и създал там знаменития монумент на Давид Сасунски. Баща ми му направи портрет и двамата станаха много близки приятели. Той обичаше тази артистична компания, в което се движеше, но без да бъде тщеславен - беше изключително скромен човек. Целият му живот беше само труд, никога не е изпитвал нужда от почести, само самоубийствен труд - аз това видях.

От малко дете животът го е изправил на нокти. През 1935 г пред магазина, където работи, за да привлече клиенти, той прави от сняг няколко големи фигури на животни. Заледените скулптури впечатляват минувачите и в софийски вестник е отпечатана снимка и публикация със заглавие "За таланта на едно бакалче". Това е забелязано от големия български скулптор Андрей Николов и той кани бедното талантливо момче в ателието си, за да учи при него. Христо Йорданов остава около година там, но поради липса на средства, се налага да прекъсне обучението си, за да работи.

Постоянно е бил в лишения, оскъдицата е била жестока. Затова той много се зарадва, когато на над 30 г успя да постигне това, което искаше - да учи и то при големия проф. Марко Марков. Затова направи и портрет на любимия си професор, когото почиташе - този портрет също ще участва в изложбата.

Тези произведения, които ще видите сега, не са поръчкови работи - това е неговото сърце, неговото мислене и атмосферата, в която той живя с артистичните си приятели. Затова ние в семейството решихме да предоставим портретите на актьорите на Драматичния театър на Варна по повод 104-годишнината на културния институт - тяхното място е там. Това са доайените на варненския театър - Венета Славчева, Христо Динев, Идеал Петров, Георги Громов, както и басът Николай Гяуров. Те бяха негови приятели, на които той успя да направи скулптурни портрети и сега те ще бъдат собственост на Варненския театър.

В изложбата има и портрети на близките му - на баща му, на съпругата му, на мен като мъничка /моят портрет е правен 1960 г/. През различни периоди от живота му са създавани, но основно в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век. През 1965 г баща ми направи голяма юбилейна изложба във Варненския театър, в която имаше и монументални произведения, а после е участвал и в много колективни прояви. Но основното в неговото ателие бяха портрети, и ние избрахме точно тях за настоящата изложба."

ХРИСТО ЙОРДАНОВ /1915–1984/
/На снимката: Христо Йорданов в ателието си/
Христо Йорданов е роден на 28 март 1915 г в село Гецово, Разградска област. От 1925 г семейството му живее в София. Като участник във войните, баща му е инвалид и няма възможност да даде образование на трите си деца. Поради тежкото материално състояние на семейството, Христо трябва от малък да работи.

От 1938 г той живее във Варна, където остава до края на живота си. През 1950 г записва специалност "Скулптура" в Художествената академия в София и през 1956 г завършва при проф. Марко Марков.

Първата си самостоятелна изложба Христо Йорданов организира на своя 50-годишен юбилей във фоайето на Варненския драматичен театър. В нея са представени фигурални композиции и портрети на видни интелектуалци. Творбите, които той създава, са показвани както в художествените изяви на варненските художници, така и в национални изложби.

Изложбата на Христо Йорданов бе открита на 07 март, петък, от 18,00 и ще остане експонирана до 27 март 2025 г.

С помощта на г-жа Нина Локмаджиева
Снимки и репродукции: Александър Николов и семеен архив




 Потребител:


Коментар: