Прегледи: 32909 - Коментари: 95
Избор Гл. редактор: Евреин е идеологът на македонския език

Избор Гл. редактор: Евреин е идеологът на македонския език Избор Гл. редактор: Евреин е идеологът на македонския език

Обвиненията, че ІІ-ият Интернационал, респективно Русия - са създатели и идеолози преди това на македонския език и нация са мекоказано, несъстоятелни. НационалистБг.ком разполага с богата документация, която доказва, че евреи-ционисти /еврейски фашисти/ от Русия, после СССР, Австро-Унгария, Англия и дори от Италия "разработват идеята" за самостоятелен "македонски" език. Ционисткият заговор срещу православна и славянска България има конкретни имена. Едно от тях е на евреина Самуил Бернщейн:

Професор С.Б. Бернщейн
Няколко бележки за македонския литературен език

Москва, 1944, 12 септември

Коренното славянско население на Македония в миналото е било в близко родство със славяните от Мизия, Тракия и Родопите. Това е определило най-важните етнографски и езикови признаци на македонските славяни. В последствие обаче, в резултат на редица важни обстоятелства, Македония тръгва по свой собствен път и сега ние наблюдаваме формирането на нов славянски народ, македонци, които се отличават от останалите южнославянски народи. Във връзка с това, лозунгът "Македония за македонците" придобива напълно реален смисъл. Неговото въплъщение в реалния живот изисква решаването на цяла поредица от важни задачи, сред които една от най важните е създаването на македонския литературен език.

Огромната част от македонците са полазвали българския език, по-малката – сръбския. Пред строителите на новата национална култура на Балканите стои задачата за създаване на нов литературен език, близък до народните маси на Македония. Такива опити вече са били правени. Още в самото начало на XIX век един от македонските книжовници Кирил Пейчинов, родом от Положкото село (Т)*еарце, което е близо до гр. Тетово е писал книги за своя народ на "най-прост език некнижен" на своя роден говор. Силна македонска стихия има и в езика на Р.К. Жинзифов и на много други писатели и поети от македонски произход. Но всички опити за създаване на македонски литературен език не са дали положителни резултати. За решаването на подобни задачи времето е настъпило едва сега, когато свободната Македония влиза в състава на народната, демократична Югославия.

Най-важната задача при създаването на литературен език е изборът на говор, който да лежи в основата на този език. Това се отнася и за Македония т.е. нейните говори се отличават с изключителна раздробеност. Някои са склонни да дадат предпочитание на скопския народен говор /гр. Скопье, Скопле/. Против това трябва да се възрази по най-решителен начин поради следните причини:
Скопският говор е краен говор, който е изпитал дълбокото и продължително влияние на сръбския език. Това обстоятелство е довело до проникването на много сръбски думи в този говор, които са неизвестни на македонските славяни. Това също е довело и до смесването на разнообразни фонетични системи, често отразени в една и съща дума. Така, в този говор на мястото на старите носовки намираме а, у /гусеница, гасеница, г с-г с и нос не знаат ес/ Могат да бъдат дадени много примери за много такива смесвания. Приемането на този говор за основа на новия литературен език би довело до създаването на език, който е близък до сръбския и е отдалечен от основната маса македонски славяни и също е лишен от стройност на фонетичната система. Много близък до скопския говор е велешкия (гр. Велес). Велеско-скопските говори не могат да бъдат използвани при създаването на новия литературен език.

Новият литературен език не трябва да бъде създаван въз основа на източните говори. Такъв език би бил много близък до българския.

При избор на говора е необходимо непременно да се отчете това, че новият език трябва да притежава такива особености, които му дават право на самостоятелно съществуване. Такъв може да бъде само централния говор, заемащ значителна част от територията на Македония /Битоля, Поречье, Прилеп/. Много близки до този говор са говорите от Охридската група; те също трябва да бъдат отчетени при създаването на новия литературен език. Тези говори имат стара книжна традиция, произлизаща още от дейността на Климент. Един специалист по македонска диалектология разполага с достатъчен брой диалектологически факти, които в този спор дават възможност да се отхвърли скопско-велеската група и да бъдат използвани централните говори.

Образец на текст от централния говор:
Наоколо магла пагят,
Покрито ет месечина,
Не се видат звездни траги,
Майко мила, майко драга,
Ти да видиш своя сина!

Ке те примев яс со радост,
Али видиш оти спият,
Тува сина три и керки,
-чо майчино сето срце,
сета кукя изполиуват!
/от П.Прерадович/

Не по-малко важен въпрос е и въпроса за графиката. Мисля, че тука трябва да бъдат следвани българската и руската традиции, а не сръбската /т.е. трябва да бъдат въведени буквите Я ,Ю и да се махне /меко Ч - няма го в кирилицата/* /. Естествено, не е необходимо да се приемат всички архаични букви на българската азбука голяма носовка,*, - ятова гласна*, малка носовка*/. Ортографията трябва да се създава въз основа на фонетико-морфологичен фундамент.

[b]Пред създателите на новата славянска култура в Македония стоят отговорни задачи. В областта на езика те се състоят не толкова в това, че трябва да изберат говор, но и в създаването на нова лексика, в написването на граматика, в създаване на речници и т.н.
Само с общите усилия тези задачи могат да бъдат речени в най-кратки срокове.
Моята гледна точка по македонския въпрос печатно съм изказал още през 1938 година в статия специално посветена на македонския език. В нея съм писал "Независимо от значителното диаметрално разнообразие, македонските говори сами по себе си представят едно единство и видимо се отличават от говорите в Тракия, Родопите, Мизия и Балкана. – "Македонски език", Б. С. Е, п.37, стр. 743.

Подпис: Проф. Бернщейн

Москва, ул. Герцена 5, кв. 24
Професор Бернщейн Самуил Борисович

Нашите експерти откриха фашисткия замисъл на Бернщайн конкретно в абсурдния от научна гледна точка израз "фонетико-морфологичен фундамент". Което си означава на прост човешки език - фалшификация!





Потребител:


Коментар:

1. Потребител: Kardam Kardonoff     Дата: 2009-06-03 16:29:40    
Напълнож възможно - ами Цар Самуил - какъв е!?!

2. Потребител: Carmina BULGARANA     Дата: 2009-06-04 08:02:53    
Йосип Броз ТИТО бе хърватски евреин - не се даде на Москва!

3. Потребител: Звездоброец     Дата: 2009-06-04 18:01:24    
Кармина,Карминаааа,неведоми са пътищата съюзнически.Старите му западни съюзници разплакаха майката на държавчето му.Да ти имам приятелите,пък ти не се давай на никого.

4. Потребител: До "ЗВЕЗДОБРОЕЦ"     Дата: 2009-06-06 10:54:31    
Докато го имаше ТИТО - всичко бе наред - дори с Македония.

5. Потребител: до потребител     Дата: 2009-06-08 19:15:34    
Тито оправи Македония.Всичко беше наред там - избиване на всички пробългарски настроени,дългогодишни присъди по затворите заради българщината и създаване на еничари.Направо идилия.Тито обезбългари Македония и я несели с албанци.Сега берат плодовете.Заради тази Македония сърбите загубиха освен всичко,ами и Косово.Хак им да е Македония.Руснаците водеха проюгославска политика в ущърб на България и загубиха влиянието си на Балканите.Заради една тъпа Сърбия.

6. Потребител: Хм     Дата: 2009-06-08 21:36:15    
Дано да излезе снимката.

http://www.philol.msu.ru/~slavphil/photo/bernstein.jpg

7. Потребител: Звездоброец     Дата: 2009-06-13 19:04:55    
13 юни 2009 | 12:47 | Агенция "Фокус"

Скопие. Скандал и незачитане на човешките права е предложението на Съвета на Европа да се закрие случаят ОМО „Илинден”-ПИРИН без да й се наложи на България да регистрира партията на македонците, пише днес вестник „Нова Македония”. Такава е реакцията на македонското външно министерство, след като Комитетът на министрите на Съвета на Европа предложи да се закриет случая ОМО „Илинден”-ПИРИН без да принуди България да изпълни присъдата на Европейския съд по правата на човека в Страсбург за регистрация на партията на македонците.
Македонските дипломати в Страсбург се подготвят с цялата дипломатическа артилерия да се противопоставят на България на заседанието през септември, на което ще бъде гласувано предложението. В МВнР обмислят и дали да се изпрати писмена реакция до Комитета на министрите за приетото предложение.
„Подобно решение е до такава степен неблагоприятно, че отстъпването от принципите може да отвори кутията на Пандора и за в бъдеще да даде право на други държави да не изпълняват присъдите на Европейския съд по правата на човека”, реагират от министерството.
За това скандално решение България е получила подкрепа от всички страни-членки на ЕС, посочва изданието. На заседанието е цярала пълна тишина от страна на всички държави-членки на ЕС, застанали зад България в опит да се приеме предложението, което е в нейна полза, пише още „Нова Македония”. Според дипломатически източници България е лобирала не само с помощта на своите представители в Страсбург, но и чрез големия брой българи, работещи в Съвета на Европа.
Македонският представител в Страсбург Реджеп Салиу твърди, че е направил всичко на заседанието, за да се противопостави на предложението, прието от Комитета на министрите.
„ОМО „Илинден”-ПИРИН е един от по-трудните случаи. Предприехме всичко, което беше нужно, но България е членка на ЕС”, посочва Салиу.
В предложението има препоръка „България да продължава да наблюдава процеса за бъдеща пререгистрация на ОМО „Илинден”-ПИРИН”, което в МВнР се тълкува като крайно неблагоприятно решение за Македония.
Бившите македонски представители в Страсбург твърдят, че, за съжаление, в Съвета на Европа се решава по пътя на неравноправната политическа битка.
„Македония води неравноправна политическа битка, защото няма нито кадри, нито финансови сили да парира нападенията на България и Гърция. Нашата страна е в заварено положение, защото няма посланик в Съвета на Европа, въпреки че следващата година трябва да председателстваме Комитета на министрите”, посочва Благой Зашов, бивш представител на Македония в СЕ. Той препоръчва държавата да използва като аргумент това, че Македония не се противопостави на регистрацията на партията на българите „РАДКО”.
В полза на Македония и на ОМО „Илинден”-ПИРИН е това, че Комитетът на министрите на заседанието през септември трябва да гласува с консенсус, което означава, че ако Македония се противопостави на решението, то няма да бъде прието. От ОМО „Илинден”-ПИРИН заявиха, че писмено ще реагират до Страсбург за предложението.

© 2009 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

8. Потребител: Звездоброец     Дата: 2009-06-13 19:06:14    
Македонија се подготвува за битка против Бугарија за „ОМО Илинден“


http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=613933635213&id=9&setIzdanie=

Сите членки на ЕУ и дадоа поддршка на Бугарија да го протурка скандалозниот предлог за затворање на случајот „ОМО Илинден“, тврдат извори од МНР, кои оценуваат дека со ваквата одлука ќе им даде можност на другите држави да не ги почитуваат пресудите на Судот за човекови права


Скандал и непочитување на човековите права е предлогот на Советот на Европа да се затвори случајот „ОМО Илинден - Пирин“ без да и се наложи на Бугарија да ја регистрира партијата на Македонците. Ваква е реакцијата на македонското МНР откако Комитетот на министри при Советот на Европа предложи да се затвори случајот за „ОМО Илинден“ без да ја натера Бугарија да ја спроведе пресудата на Судот во Стразбур за регистрација на партијата на Македонците. Нашите дипломати во Стразбур се подготвуваат со целата дипломатска артилерија да и се спротивстават на Бугарија на седницата во септември на која ќе се гласа за предлогот. Во Министерството се размислува за тоа да се испрати писмена реакција до Комитетот на министри за усвоениот предлог.

- Ваквата одлука е до тој степен неповолна, што отстапувањето од принципите може да ја отвори пандорината кутија и во иднина да им даде право на други држави да не ги имплементираат пресудите на Судот за човекови права - реагираат од МНР.

За оваа скандалозна одлука Бугарија добила поддршка од сите земји-членки на Европската Унија. Дознаваме дека на седницата владеел апсолутен молк од сите земји-членки на ЕУ што застанале зад Бугарија во обид да се протурка предлогот кој е во нејзина корист. Дипломатски извори тврдат дека Бугарија силно лобирала не само со помош на своите претставници во Стразбур, преку големиот број Бугари што се вработени во Советот на Европа.

Македонскиот вршител на должноста при Советот на Европа во Стразбур, Реџеп Салиу тврди дека на седницата направил сé за да се спротивстави на предлогот што го донесе Комитетот на министри.

- „Омо Илинден - Пирин“ е еден од потешките случаи. Преземавме се што беше потребно, но Бугарија е членка на ЕУ - вели Салиу.

Во предлогот стои препораката „Бугарија понатаму да го набљудува процесот за идна пререгистрација на ОМО Илинден“, што во МНР се толкува како крајно неповолна одлука за Македонија.

Поранешните македонски претставници во Стразбур тврдат дека, за жал, во Советот на Европа се одлучува по пат на нерамноправна политичка битка.

- Македонија води нерамноправна политичка борба затоа што нема ниту кадар, ниту пак финансиски сили да им парира на нападите на Бугарија и Грција. Нашата земја е затечена затоа што нема амбасадор во Советот на Европа и покрај тоа што следната година треба да бидеме претседавач со Комитетот на министри - оценува Благој Зашов, поранешен претставник на Македонија во Советот на Европа. Зашов препорачува државава да го искористи како аргумент тоа што Македонија не се спротивстави на регистрацијата на партијата на Бугарите „Радко“.

Во прилог на нашата земја и на „ОМО Илинден“ е тоа што Комитетот на министри на седницата во септември треба да одлучува со консензус, што значи ако Македонија се спротивстави на одлуката, истата нема да се донесе. Од „ОМО Илинден“ најавија дека писмено ќе реагираат до Стразбур за предлогот на Комитетот на министри.




Бугарија крчка грчки рецепт

Случајот со регистрација на Домот на македонска култура во Лерин имаше сличен епилог. Иако случајот е веќе одамна затворен, Грција до ден денес не дозволува регистрација на Домот на македонската култура и со тоа ја прекршува Конвенцијата за човекови права. Советот на Европа не и наложува на Грција да го регистрира Домот на културата, иако помина повеќе од една деценија по пресудата на Судот за човекови права.

Автор: Ивана Костовска

9. Потребител: Звездоброец     Дата: 2009-06-13 19:07:18    
Дали има правда во Стразбур?



Кога станува збор за предметот за ОМО „Илинден“ - ПИРИН, Софија умешно правно ги замачка работите

Од нашиот дописник
Тони Гламчевски

Стразбур - Ако Македонија без око да и' трепне одлучи доследно да ги почитува одлуките на Европскиот суд за правата на човекот, тоа не е случај со нашиот источен сосед Бугарија. Посебно кога станува збор за предметот за ОМО „Илинден“ - ПИРИН, Софија не само што успеа да добие на време туку умешно правно ги замачка работите без притоа да ги исполни индивидуалните мерки во овој предмет - регистрација на партијата. Тоа што изненадува уште повеќе е заслепеноста на Комитетот на министрите од маневрите што ги прави Бугарија.

Последната одлука на извршниот орган на организацијата која годинава слави 60 години од основањето и која има како главна задача – заштитата на човековите права, остава впечаток дека Бугарија е на прагот да ја наметне својата визија на пресудата на Европскиот суд за правата на човекот.

Софија се покажа успешна на дипломатски план, само неколку дена пред расправата за овој случај пред Комитетот на министрите, преку Парламентарното собрание на Советот на Европа кое беше во мониторинг-мисија конкретно поради неспроведувањето на пресудите на ЕСПЧ, во кои и пресудите за ОМО „Илинден“ - ПИРИН, бугарските власти декларативно соопштија дека ќе ги почитуваат и целосно ќе ги спроведуваат пресудите на Судот од Стразбур. Истовремено, на 19 мај бугарските судови трет пат ја одбија повторната регистрација на ОМО „Илинден“ - ПИРИН. Комитетот на министрите е запознат со ова, но изненадува неговата реакција, нарекувајќи го „интересен“ фактот што повторно одбиената регистрација на ОМО „Илинден“ - ПИРИН повеќе не се темели врз истите оправдувања поради кои му беше поништена регистрацијата.

Комитетот притоа изразува и задоволство по декларациите на бугарската влада, која не гледа пречки организацијата на македонското малцинство во Бугарија да се регистрира како политичка партија ако ги почитува формалните законски барања за политичка партија. Извршниот орган на СЕ во септември сака да го затвори случајот како решен, не водејќи сметка дека Европскиот суд за правата на човекот се' уште нема донесено одлука околу повторните неуспешни обиди за регистрација на партијата.

Во интерпретацијата на пресудата ОМО „Илинден“ – ПИРИН против Бугарија, Секретаријатот задолжен за следење на пресудите на Европскиот суд за правата на човекот, во февруари 2007 година, ја потсети Бугарија дека во другите случаи за кои се има изјаснето Европскиот суд за правата на човекот, кои се однесуваат на кршење на правото на слободно здружување поради распуштање или одбивање на регистрацијата на организации или политички партии, Комитетот на министрите се погрижил да се испочитува принципот restitutio in integrim, тужената држава да ги укине законите според кои е одбиена регистрацијата или е направено распуштањето. Односно враќање во првобитната ситуација.

Во Советот на Европа никој не сакаше да разговара на оваа тема, единствено ни беше речено со „жалење“ дека случајот за ОМО „Илинден“ - ПИРИН е чувствителен и дека целокупната документација за него ќе биде објавена на 19 јуни.

До септември, македонската дипломатија сигурно дека може да направи многу повеќе од она што го има направено досега за регистрацијата на ОМО „Илинден“ - ПИРИН. Во спротивно, може да се случи истото како со случајот „Сидиропулос и Домот на македонската култура од Лерин против Грција“, кој иако е „затворен како решен“, домот се' уште не може да се регистрира во Грција. На времето кога се расправаше за овој случај во Комитетот на министрите, нашите претставници дозволија да се донесе одлуката со која се вели дека Грција ја исполнила пресудата.

Ние имаме наш претставник во Комитетот на министрите, плус Македонија по една година ќе претседава со Комитетот, нашиот претставник може да ги блокира неговите одлуки, како што правеше и бугарскиот досега или, пак, да изнуди поповолен текст на одлуките. Нашиот претставник во Стразбур има и додатен аргумент, Македонија ќе го регистрира „Радко“, бидејќи многумина во Стразбур и посебно во Софија сакаат да ги поврзат и ги поврзуваат двата случаја кои се дијаметрално спротивставени кога станува збор за нивната програмска ориентација. Ако Македонија знаеше да покаже великодушност и да се одлучи да регистрира здружение кое го негира постоењето на нејзиниот најброен народ – македонскиот, со цел да ги задоволи критериумите и целосно да ги спроведува пресудите на ЕСПЧ, сега може уште погласно на претставниците на другите земји-членки на СЕ, со кои седи рамноправно околу истата маса во Стразбур, да им каже дека и другите земји мора да ги почитуваат пресудите на ЕСПЧ.

Истовремено не треба да се дозволи случајот да се претвори во билатерален спор меѓу Македонија и Бугарија, бидејќи случајот за ОМО „Илинден“ - ПИРИН во никој случај не е билатерален, тој е европски случај од кој зависи кредибилноста на Советот на Европа и неговата определба да бара од сите земји-членки целосно почитување и спроведување на пресудите на Судот од Стразбур


http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=FFBA182B6A728F4189E45AF6D3901F53

10. Потребител: Нема бегане од вистината     Дата: 2009-06-18 20:39:06    
КОНТРОВЕРЗНИ ФИГУРИ ПРИСТИГААТ ВО МУЗЕЈОТ НА ВМРО
Бунева и Михајлов меѓу восочните херои

Восочните фигури на личности со сомнителна улога во македонската историја ќе предизвикаат дополнителен хаос во националната историја, велат историчарите по најавите дека во музејскиот комплекс Музеј на македонската борба и Музеј на жртвите од комунизмот, кој се гради во Скопје, ќе бидат сместени восочни фигури на Мара Бунева, Ванчо Михајлов и на други контроверзни личности од македонската историја. Восочните фигури се изработуваат во Киевскиот музеј во соработка со украинско-македонскиот партнер „Специјална опрема“. До сега се готови 18 фигури, кои се чуваат во просториите на „Специјална опрема“ во Скопје. Изработката на една фигура чини 15.000 евра, односно нешто повеќе од 1,5 милиони евра за сите фигури. Тие ќе бидат сместени во објектот што се уште е во изградба, а неговото завршување се најавува за почетокот на следната година. Според нашите информации, место планираните 40 восочни фигури, како што беше најавено, во музејот ќе бидат поставени 105 восочни фигури. Токму меѓу овие дополнителни 65 фигури се наоѓаат и тие што предизвикуваат реакции меѓу стручната јавност.
- Многу се манипулира со историјата и таа се политизира. Веќе не се знае што е добро, а што е лошо, што е исправно, а што не е. За јавноста е збунувачко ова форсирање на одредени личности и минимизирање на други. Се создава хаос околу тоа што е македонско, а што е антимакедонско - вели историчарот Александар Литовски. Според него, со ваквото воздигнување контроверзни личности се губи националниот критериум, односно почнуваме да ја проблематизираме националната идентификација.
И за академикот Блаже Ристовски е неприфатливо некој да си игра со македонската историја.
- Не можам да говорам прецизно затоа што немам конкретна информација кои се фигури се ставени таму. Но, мора да се биде внимателен и одговорен пред историјата при решавањето кој се ќе биде ставен во тој музеј. Затоа што од таму ќе учат наредните генерации за нашата историја - вели академикот Ристовски. Од Министерството за култура велат дека при изработката на восочните фигури што ќе бидат сместени во Музејот на македонската борба и жртвите на комунизмот била консултирана стручната јавност и било водена сметка да се нагласува улогата на личности што го одбележиле периодот во кој живееле. - За реализација на овој проект беа распишани два тендера. Првиот во 2007 година за изработка на 40 восочни фигури на истакнати личности од македонската историја. По разработката на проектната програма на музејскиот комплекс во која беа вклучени еминентни професори и историчари, беше решено дека има слободен простор и дополнителна потреба од нови 65 восочни фигури, за чијашто изработка беше распишан тендер во 2009 година - вели портпаролката на министерството за култура, Анита Јовановска. Според неа, првите 40 фигури треба да бидат изработени до април 2010 година, а другите 65 до крајот на 2011 година. - Во музејскиот комплекс ќе бидат застапени восочни фигури на истакнати личности од македонската историја, односно сите тие што оставиле трага во историјата на македонското револуционерно движење, револуционерни дејци, личности од сите струи и фракции на оваа внатрешно-македонска револуционерна организација - објаснува Јовановска.

11. Потребител: секретен документ     Дата: 2009-06-24 21:37:56    
начало » Секретен документ на САЩ доказва, че "македонците" са българи

Секретен документ на САЩ доказва, че "македонците" са българи
дата: 03 Юни 2009 г. , автор: Георги Генов


В резултат на дебаркирането в Сицилия на американо-английската армия и на Сталинградската битка (17 юли 1942 - 2 февруари 1943 г.) в хода на Втората световна война настъпва коренен прелом. Съюзниците от антинацистката коалиция: САЩ, СССР, Англия и др., получават превъзходство над силите на оста Берлин - Токио, от която през септември 1943 г. отпада Италия. На 28 ноември 1943 г. в Техеран се срещат Ф. Рузвелт, У. Чърчил и Й. Сталин. На конференцията (продължила до 1 декември 1943 г.) се вземат важни решения за съвместни действия във войната и за следвоенното сътрудничество. САЩ и Англия поемат ангажимента да открият втори фронт в Европа не по-късно от 1 май 1944 г. Обсъждат се важни проблеми, свързани с териториалното устройство на редица държави след тяхното освобождение и най-вече за съдбата на Иран. Този ход на събитията поставя на дневен ред и въпроса за следвоенните граници в Европа.


Документът, който предлагаме, показва, че разузнавателните служби на САЩ са следели "под лупа" всяко действие, всяко изказване и писание, изхождащо от лидери на МПО. Разбира се, много по-голям е техният интерес към прокомунистическите групи сред емиграцията от Македония.

Документът, озаглавен "Българо-американците и Македонският въпрос", се съхранява в Архива на Македонските политически организации (АМПО) във форт Уейн, Индиана, САЩ. Той бе открит от д-р Георги Генов по време на обработката и класифицирането на споменатия архив (1990-1991 г.) и носи сигнатура АМПО, Сб. 8, Американски документи за македонските българи, оп. 1, а.е. 3, л. 1-7. Той произхожда от Службата за стратегически проучвания и по-точно от нейния Отдел за чуждестранните националности. Носи номер 189 от 13 май 1944 г. и е предназначен да информира Президентството на САЩ по въпроси, които - както е отбелязано в предупредителния гриф - са от секретно естество и засягат националната сигурност на държавата.

Документът представлява ценна находка с огромно значение за нашата най-нова история, но и за актуалната политическа ситуация на Балканите.

Документът в превод на български
СЕКРЕТНО (OSS) (FN)
Служба за стратегически проучвания
Отдел за чуждестранни националности
Този документ съдържа информация, засягаща националната защита (сигурност) на САЩ - за българската принадлежност на славянските емигранти от Македония. В съответствие с Емигрантски Акт 50 на Конграса на Съединените щати предоставянето му по какъвто и да било начин на неоторизирано лице е забранено по закон.


ЧУЖДЕСТРАННИ НАЦИОНАЛНИ ГРУПИ В СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ
Меморандум от Отдела за чуждестранните националности

До Директора на Службата за стратегически проучвания

БЪЛГАРО АМЕРИКАНЦИТЕ И МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС

Българо-американците, повечето от които произхождат от оспорваната област м/у България, Югославия и Гърция, известна като Македония, смятат, че този изпълнен с напрежение район може след войната да стане независим или автономен. Националистически настроената Македонска политическа организация (МПО), която традиционно отстоява идеята за независима Македония, показваше напоследък признаци към сближаване с възгледите на просъветската Македоно-американска народна лига (МАНЛ), която вижда за в бъдеще Македония като автономен член на една славянска или балканска федерация и чиито лидери играят важна роля в протитовския Обединен комитет на южнославянските американци.

От ПЪРВОСТЕПЕНЕН ИНТЕРЕС за българо-американците представлява българската иридента (откъсната от българската държава) Македония. Досега са водени три войни за Македония и в настоящата война все още предстои решаването на съдбата й. Македонската политическа организация наскоро се събра на специална среща и състави декларация, адресирана до президента Рузвелт, настояваща за създаването на свободна и независима Македония. От друга страна Македонско-американската народна лига и Българо-македонският конгрес, и двете съветофилски и пропартизански, и двете стоящи в опозиция на МПО, създадоха движение, апелиращо към всички македонци и българи в Съединените щати да се присъединят към Обединения комитет на южнославянските американци и да работят за южнославянска федерация.

Въпреки че българските и македонските американци са в съгласие по два основни въпроса - че гръцка и югославска Македония не трябва да остават в гръцки или югославски ръце слвд войната и че Македония трябва да стане "целекупна" държава, различията в мненията им са в това, какво трябва да се направи, след като този спорен район бъде преустроен и стане самостоятелен. Македоноамериканците се разделиха в мненията си между такива, които искат една независима Македония, и такива, които искат тази област да бъде автономна в рамките на една бъдеща балканска федерация. Но българите и българоамериканците от своя страна настояват Македония да бъде част от България.

БЪЛГАРИТЕ В СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ

Въпреки че преброяването от 1940 г. показва само 15 500 лица от български произкод, самите българомакедонски американци заявяват общата си численост на приблизително 40 000 души. Те посочват, че много българи са вписани в преброяването поради това, че са родени в места, сега присвоени от Гърция, Югославия или Турция, съответно като гърци, югославяни или турци. В частност повечето български емигранти в Съединените щати не идват от България. Уточнено е, че около 70% от българските емигранти са дошли от Македония. Началото е още през 1878 г., като резултат от печалните последствия за тях след приключванвто на Руско-турската война. В началото на ХХ в. една нова вълна преселници българи, на брой около 40 000 души, достигат бреговете на Америка. След 1920 г. значителен брой българи от Македония, за да избегнат потисничеството и намерят по-сносен начин на живот, емигрират от териториите, анексирани от Гърция и Югославия. Повечето от тях се заселват в миньорските и промишлените центрове на щатите Индиана, Охайо, Илинойс и Мисури. Малцина избират работа във фермите. В Европа числеността на българите от Македония според различни изчисления варира от един и половина до три милиона души. Македонците в езиково отношение са от един род с българите, а не със сърбите, а също така в политическо отношение са по-близки до българите, отколкото до гърците или югославяните. Особено в политически нестабилни времена славяните-македонци обръщат погледите си към България - тенденция, която намира потвържденив във факта, че тяхната православна църква се стреми към София, а не към Атина или Белград.

БЪГАРО-АМЕРИКАНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

Българските и македонските емигранти в Съединените щати се групират в братства и дружества за взаимопомощ, четири от които са политически активни. Сред тях най-влиятелна е Македонската политическа организация в Съединените щати и Канада, ръководена от Любен Димитров с щаб в гр. Индианаполис. Тя се създава през 1921 г. и има 1800 редовни членове, групирани в 88 партийни организации. Единственият им и главен политически възглед, представен в седмичника "Македонска трибуна", е идеята за независима Маквдония. Въпреки че МПО привежда доводи за създаването на автономна Македония в границите на България и преди Пърл Харбър, тя одобрява политиката на цар Борис III за влизане в Оста. На МПО се глeда като на американски клон на Вътрeшната макeдонска рeволюционна организация, която, по известни мнения, разчита да освободи Македония посредством "тeрористични действия". Лидеритe на МПО изрично заявяват, че нямат връзка с това обвинениe. В по-ново време лидeрите на МПО започнаха да виждат възможността и за "федерация".

В опозиция на МПО стои Макeдоно-амeриканската народна лига, ръководена от Смиле Войданов. Лигата представлява просъветското крило на македонското движение и публикува излизащия на български взик комунистически седмичник "Народна воля". Лигата се образува в Детройт през 1930 г. Тя работи в тясно сътрудничество с Федерацията на българо-македонските образователни клубове, чиито просъветски възгледи са също така изявени чрез "Народна воля". Привеждайки доводи за създаването на автономна Македония в рамките на една балканска федерация, лидерите на лигата заедно със сътрудниците си от Федерацията на българо-американските образователни клубове си проправиха път към пропартизански Обединен комитет на южнославянските американци, който беше създаден от словенско-американския писател Луис Адамик.

Част от българо-американските националности, които не са обединени в някаква формална организация, се представят в полуседмичника "Народен глас", излизащ в Гранит сити, щат Илиноис. Най-старият и влиятелен вестник, излизащ на български език в Съединените щати "Народен глас", подкрепя идеята за "Велика България". Той се противопоставя на МАНА и на МПО, на първите заради прокомунистичвската им линия, на вторите, защото според авторите на "Народен глас" Македония е "неделима част от България" и трябва да се предаде на нея.

Българският социалистически работнически съюз представлява малка група от стари български и македонски емигранти социалисти, които се занимават предимно с интелектуална, отколкото с политическа деиност. Те се интервсуват малко от състоянието на нещата в родината. Изразител на тяхното мнение е излизащият в Гранит сити седмичник "Работническа просвета", който има за цел "да проповядва сред българските работници принципите на истинската пролетарска революция - да се разруши, а не да се реформира капитализмът и създаване на работническа социалистическа индустриална република".

ОБЯСНЕНИЕ НА ПРИЧИНИТЕ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО С ГЕРМАНИЯ

В тази война в края на краищата повечето македонци и българи в Америка заявяват, че подкрепят "Централните сили". Всичко това беше резултат на нежеланието на демокрациите да подкрепят България. Когато сънародницитв им приемат Хитлер, те твърдят, че България (по думите на преставител на МПО) "иска само да приложи принципите на Атлантическата харта". Любен Димитров, издател на "Македонска трибуна" и секретар на МПО, обяснява сътрудничеството между македонците и нацистите така: "Идеологията на нацизма е напълно чужда на македонците... [Германците] освободиха около 2000 млади македонци, заточени по различни острови, и дадоха възможност македонцитв да ползват техния собствен език и да служат в собствените си църкви. Нямаше кой друг да им даде тези права, с които те [македонците] биха могли да бъдат облагодетелствани..."

12. Потребител: инпектор Стрезов     Дата: 2009-06-25 17:11:57    
Пак бият българите в Македония
дата: 24 Юни 2009 г. , автор: Георги Младенов


Авторът съобщава за нови издевателства над членовете на Българската партия в Македония - "Радко" :побоища,мъчения ипр. в подземията на доскорошната зловеща организация УДБА ( клон на тамошното МВР ).През ХХІ век няма по-безправна държава от така наречената БЮРОМ (Бивша Югославска Република Македония).


Пакъ заплашватъ българитѣ въ поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония.

Днесъ по електроната(24.06.2009) поща редакцията на Македонска трибуна получи информация ¸че българи отъ кварталъ на градъ Скопие¸ сѫ били викани и заплашвани отъ сръбската УДБА въ поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония!Тѣзи българи сѫ били обвинени¸ че сѫ разпространявали българска пропаганда! Тѣзи хора¸ които бѣха викани въ канцеларията на сръбската УДБА въ Скопие¸ бѣха подали молба да бѫдътъ пререгистрирани¸ като членове на българското гражданско сдружение РАДКО.

Каква ирония на сѫдбата за насъ бългъритѣ. Сърбо-македонцитѣ се гаврятъ съ всичко българско¸ а пристъпницитѣ които управляатъ България се правятъ ¸че не виждатъ какво става въ поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония!

Дали това безобразие¸ което става въвъ Вардарска Македония ще продължи и следъ изборитѣ на 5 Юли 2009 година¸ за сѣга не се знае но сигурно е ¸че въ България нищо няма да се промени¸ понеже играчитѣ сѫ сѫщитѣ които сѫ окупирали българскиятъ парламентъ днесь!

Отъ редакцията на Македонска Трибуна.

24.06.2009г.

13. Потребител: Буцефал     Дата: 2009-06-28 08:38:33    
ПРОЕКТИ ЗА НЕПОДНОСЛИВА ЗБРКА

Споменикот на Александар и црквата на Вранишковски

Устоличувањето на Александар во грандиозен кич-споменик на централниот плоштад на главниот град на државата (след оние во Прилеп и во Штип), претставува триумф на грчката византиска вештина, со која на тој чин му се дава вид провокација на Грција, а всушност се провоцира автодеструкција на државата и суигеноцид на нејзиното мнозинско население


Меѓу актуелните нешта во државата кои тешко се восприемаат - историски, културолошки, правно-политички - се наметнуваат проектите на споменикот на Александар Велики на скопскиот централен плоштад и на „грко-православната охридска архиепископија на Пеќската патријаршија“ (црквата на Вранишковски). Тие два проекта се доволно тешки сами по себе, секој во својот родов контекст, а заедно прават неподнослива збрка. Споменикот на Александар е официјален проект, на кој му се спротивставуваат опозицијата, меѓународната заедница (со аргументите за провокација на Грција и за економската неоправданост) и дел од научната/културната јавност (со ликовно и архитектонско- урбанистички аргументи). Никој не го потегнал веројатно клучниот, внатрешнополитички аргумент, она на државотворноста, во врска со тоа и на споменичката панорама со Александар сред гемиџии, вмровци и асномци, вклучително - музејот на восочни фигури, и тоа како Гуливер меѓу лилипутанците. Проектот на „грко-православната охридска архиепископија на Пеќската патријаршија“, нема поддршка дома, но има кај јужниот сосед, кај северниот и, на начелно ниво на верски слободи и права, кај меѓународната заедница (барем до најновата модификација на името).

РАЗДОРОТ КАКО ГЕНЕРАТОР

Едниот владин, другиот грчко-српски, тие два проекта ги поврзува единствена функција на раздор, како генератор на недобра клима во земјата и на недобри меѓусоседски односи.Од гледна точка на државотворноста, споменикот на Александар претставува апсурд. Република Македонија е создание на европска и на меѓународна констелација, посредувана со Берлинскиот конгрес, со Балканските војни и со Првата и Втората светска војна. Нејзини два решавачки конститутивни столба се движењето на отпорот, раководен од ВМРО, против отоманската власт и против грчката и српската окупација; и учеството во антифашистичката коалиција во Втората светска војна, која се круниса со формално етаблирање на државата на Антифашистичкото собрание на народното ослободување на Македонија (1944), како членка на Југословенската федерација. Државата е споменик на Делчев, Груев, Александров, Брашнаров, Шарло, Питу, Ченто..., но не на Филип, Александар или Јустинијан. И таа реалност ја условуваат селекцијата и легитимноста на спомениците.

Ако го оставиме Јустинијан настрана, како некој што не е во врска со предметот, за античките татко и син е документирано дека биле функционализирани против борбата на нашите предци за наша држава. Култот на Александар Грците го вградиле во теорија за нашиот идентитет што не прави едно со нив, Грците. Како наследници на Александар, кој според таа теорија, се разбира, бил Грк, ние исто така сме Грци, но, со доаѓањето на Славјаните, сме се заборавиле и сме станале славофони. Таа теорија, во македонската борба и во Втората балканска војна, се спроведувала во комбинација со насилство. Нашите предци требало да прифатат или дека се Грци или да бидат „анулирани“ (Н. Диму, Несреќата да си Грк).

Се исходува од една основна претпоставка дека имено целото население во далечното минато било грчко. „Каков срам!“ - велеле грчки жандарми во Горно Куфалово. - „Ние ве ослободивме. Гласот на Александар Велики ве вика од гробот. Не го слушате ли? А продолжувате да бладате...“ (Карнегиевиот Извештај за Балканските војни 1912-1913.) Клучната ролја во имплементацијата на грчката александристска теорија ја играла грчката црква, која „во последните два века им служела на сите богови, само не на Единствениот“ (Н. Диму). Во книгата на Раптис Капетанот Пулакас работата е така поделена што свештеник, со опширна просветителска проповед, се труди заблудените чеда, паднати во анималност и варварство, да ги „прероди“ и да ги спаси за елинизмот и културата во идентитетот со Александар. Додека за луѓето (движењето на отпорот) што ја одбиваат таквата „преродба“ следувал теророт на андартите.

Во случајот на костурскиот владика Каравангелис двете функции се споени во една личност. Тој бил и проповедник и организатор на терористички акции. Мантијата му била потребна поради авторитетот на православната црква сред православното население. Така, проблематичниот ВМРО-вски војвода Коте Христов при првата нивна средба му бакнува рака, а владиката уште со првата реченица му ја внушува „преродбата“ на грчки начин: „Вие сте Грци од времето на Александар Велики, но наминаа Славјаните и ве пославјанија. Изгледот ви е грчки и земјата што ја газиме е грчка. За тоа сведочат и статуите скриени во неа. И тие се грчки. И монетите што ги наоѓаме се грчки.“ (Македонската борба).

ЗА "ПРЕРОДЕНИТЕ"

Како што гледаме, пред еден век, во грчката „Македонска борба“ и во Втората балканска војна, Александар и грчката црква не само што не си противречеле, туку биле единствена позиција - позиција на погрчување на територијата и на населението. На другата страна од фронтот стоела ВМРО, закотвена во преродбата врз Кирило-Методиевата-Климентова традиција. Еден од нејзините најголеми дејци вака ја коментира проповедта на „преродениот“ поп Герман: „Тој брат толку се погрчил... се помачи секако да ни докаже дека ние сме биле Грци!... Почна да ни ја раскажува историјата за великиот Александар... Човек што не се разбира од историја, а сака да ти проповеда со неа, тоа е многу смешно!. Ние... го зарезахме.“ (Дневник). Еден друг „прероден“, војводата Вангел Георѓиев, кој станал капетан Вангелис, „славофон по јазик, но грк по душа“ (Г.Каравангелис), загинал од куршум на чета на ВМРО. (Дневник).

Од друга страна, „преродениот“ Коте Христов, капетан Котас, грчки народен херој, овековечен споменички и во името на селото, го заклал ВМРО-вскиот војвода Лазар Поп-Трајков, чија отсечена глава му ја принесол како трофеј на „Црното евангелие“, како што уште жив го нарекле Каравангелис. Друг андартски капетан му ја отсекол главата на тешкоранетиот Чакаларов, која, набиена на кол, андартите ја разнесувале низ Леринско, извикувајќи: „Нема Чакаларов! Нема Македонија!“.



Таков е споменот на Александар во врска со државотворниот процес на Република Македонија, сублимиран во девизата „Се’ за Македонија“. Таков е уделот на грчката црква во нашето политичко и народно обособување. Се работи за тенденција на одродба наспроти тенденцијата на културно-политичка индивидуализација во рамките на европската реалност, (индивидуализација) што ја претставува штотуку споменатата Кирило-Методиева-Климентова преродбенска традиција. Таа амбиваленција на ширењето на источното христијанство сред Славјаните, има милениумска историја. Се протега од Византиската, преку Отоманската Империја, до „црните евангелисти“ и до црквата на Вранишковски, на таа задоцнета инсталација на грчкиот патријарх Христодулос со посредство на српскиот патријарх Павле. Толку колку што Охридската архиепископија била „грко-православна“, толку биле „анулирани“ црковните и училишните претставници на Климентовата-преродбенска традиција. Карнегиевиот извештај и Дневникот и писмата на Мисирков сведочат за масовна чистка на тие најчести видови на тогашната интелигенција и за создавање на тој начин „обезглавен народ“.

Иако појавно спротивставени, проектите на споменикот на Александар и на црквата на Вранишковски ги поврзува заедничкото гледање наназад. Ако покрстувањето на нашите предци било мотивирано со нивното цивилизациско обликување во рамките на христијанска Европа, со „преродбата“ во знакот на култот на Александар се излегува од Европа, бидејќи се редуцира тој последен милениум од нејзината историја, кој, се разбира, ја подготвил современа Европа и нас како нејзин дел и етнокултурна особеност.„Грко-православната Охридска архиепископија на Пеќската патријаршија“ тоа милениумско обособување во Светиклиментовата традиција, со преродбата, ВМРО и АСНОМ го премостува со грчко-српска коалиција на нивото на „црните евангелисти“, како „свештен“ изблик на земната манија за непосредна грчко-српска граница.

Официјалниот проект, пак, на споменикот на Александар, ја надминува редукционистичката постапка во функционализацијата на Александар од страна на државата на Каравангелис. Тој ја проширува редукцијата и на грчката култура, фокусирајќи се врз самиот Александар непосредно, на Александар како Македонец. Како „преродба“ на (современите) Македонци во (антички) Македонци.Што останува од нас исчистени од цивилизацискиот супстрат на милениумот зад нас? Што останува од Александар исчистен од грчката култура и од неговата ролја во ширењето на елинизмот?

Останува она што било укинато/трансцендирано од виталното, кое го поставува/обликува историскиот процес. Да се буричка по тој остаток, од него да се реконструира етнологија на античките Македонци и таа етнологија да се идентификува како наша „крв и култура“ - тоа значи да се следи антиисториски пат од трансцендирачко кон трансцендирано, од преживеано кон надживеано. Ако крвта прелиминарно ја апсолвираме како несводлива на етнолошки белег, каква култура можеле да ни дадат тие што брзале да ја земат грчката култура?

“КАМЕНОТ ОД РОЗЕТА„

Писмото? МАНУ го изненади светот со оригиналното дешифрирање на „Каменот од Розета“, извршено во времето за аматерски активности од двајца професори на Електротехничкиот факултет. Откритието е ставено на сајтот на МПЦ, божем Александар е христијански светец! Со откритието се запознаваат и студентите на Јустинијановиот факултет. „Демотското писмо - подучуваат Јустинијановите професори, одејќи по умот на електроничарите - е писмото на античките Македонци... Идентификувани се симболи за 25 согласки и 8 самогласки. Исто така, идентификувани се повеќе од 160 зборови кои го задржале значењето на некои дијалекти од современиот македонски јазик.“ (!)

Најкомпетентните по предметот, класичарите П.Илиевски (Два спротивни природа кон интерпретацијата на антички текстови со антропонимска содржина, МАНУ, Прилози XXXI 1) и В.Саракински (Дискретната смрт на методологијата, Историја 1-2/2006), „откритието“ на електроничарите го наоѓаат за резилење пред светот, бидејки претставува непрофесионално дешифрирање на одамна дешифрираното - на демотското писмо, постаро од старомакедонската унитарна држава! Од што произлегува дека „Каменот од Розета“ не може да биде доказ дека мојот воденски дијалект бил јазик на античките Македонци, на кој Птоломеите (кои го имале прифатено грчкиот јазик и писмо!) ги пишувале документите во Египет.

Ваквата редукционистичка постапка не само што одведува од актуелната реалност, туку одведува и надвор од историјата. ТВ-спотовите, еден со глас на владика на МПЦ, Македонците ги ситуираат непосредно во вечноста, во противстав и на Библијата, и на Дарвин, како супститут и за Адам и Ева, и за приматите. Една таква стратегиска цел - да се направи од нас лакрдија - постигаат и проектот на споменикот на Александар и проектот на црквата на Вранишковски. Тоа е стратегија на деструкција-автодеструкција, во традицијата на тактиката на Каравангелис „со нив против нив“, со која „славофоните“ ги регрутирал во андартските чети, како што е прикажано погоре, служејќи се со култот на Александар како орудие. Устоличувањето на Александар во грандиозен кич-споменик на централниот плоштад на главниот град на државата (след оние во Прилеп и во Штип), претставува триумф на грчката византиска вештина, со која на тој чин му се дава вид на провокација на Грција, а всушност се провоцира автодеструкција на државата и суигеноцид на нејзиното мнозинско население.

Димитар Димитров (Авторот е универзитетски професор)

14. Потребител: Ратко     Дата: 2009-07-13 15:05:39    
Глави ке падат.

Da bides denes bugarin vo R. Makedonija e prasanje na intelektualen predizvik.

15. Потребител: Звездоброец     Дата: 2009-07-19 12:26:09    
Професор С.Б. Бернщейн
Няколко бележки за македонския литературен език

Москва, 1944, 12 септември

Коренното славянско население на Македония в миналото е било в близко родство със славяните от Мизия, Тракия и Родопите. Това е определило най-важните етнографски и езикови признаци на македонските славяни. В последствие обаче, в резултат на редица важни обстоятелства, Македония тръгва по свой собствен път и сега ние наблюдаваме формирането на нов славянски народ, македонци, които се отличават от останалите южнославянски народи. Във връзка с това, лозунгът “Македония за македонците” придобива напълно реален смисъл. Неговото въплъщение в реалния живот изисква решаването на цяла поредица от важни задачи, сред които една от най важните е създаването на македонския литературен език.

Огромната част от македонците са полазвали българския език, по-малката – сръбския. Пред строителите на новата национална култура на Балканите стои задачата за създаване на нов литературен език, близък до народните маси на Македония. Такива опити вече са били правени. Още в самото начало на XIX век един от македонските книжовници Кирил Пейчинов, родом от Положкото село (Т)*еарце, което е близо до гр. Тетово е писал книги за своя народ на “най-прост език некнижен” на своя роден говор. Силна македонска стихия има и в езика на Р.К. Жинзифов и на много други писатели и поети от македонски произход. Но всички опити за създаване на македонски литературен език не са дали положителни резултати. За решаването на подобни задачи времето е настъпило едва сега, когато свободната Македония влиза в състава на народната, демократична Югославия.

Най-важната задача при създаването на литературен език е изборът на говор, който да лежи в основата на този език. Това се отнася и за Македония т.е. нейните говори се отличават с изключителна раздробеност. Някои са склонни да дадат предпочитание на скопския народен говор /гр. Скопье, Скопле/. Против това трябва да се възрази по най-решителен начин поради следните причини:
Скопският говор е краен говор, който е изпитал дълбокото и продължително влияние на сръбския език. Това обстоятелство е довело до проникването на много сръбски думи в този говор, които са неизвестни на македонските славяни. Това също е довело и до смесването на разнообразни фонетични системи, често отразени в една и съща дума. Така, в този говор на мястото на старите носовки намираме а, у /гусеница, гасеница, г с-г с и нос не знаат ес/ Могат да бъдат дадени много примери за много такива смесвания. Приемането на този говор за основа на новия литературен език би довело до създаването на език, който е близък до сръбския и е отдалечен от основната маса македонски славяни и също е лишен от стройност на фонетичната система. Много близък до скопския говор е велешкия (гр. Велес). Велеско-скопските говори не могат да бъдат използвани при създаването на новия литературен език.

Новият литературен език не трябва да бъде създаван въз основа на източните говори. Такъв език би бил много близък до българския.

При избор на говора е необходимо непременно да се отчете това, че новият език трябва да притежава такива особености, които му дават право на самостоятелно съществуване. Такъв може да бъде само централния говор, заемащ значителна част от територията на Македония /Битоля, Поречье, Прилеп/. Много близки до този говор са говорите от Охридската група; те също трябва да бъдат отчетени при създаването на новия литературен език. Тези говори имат стара книжна традиция, произлизаща още от дейността на Климент. Един специалист по македонска диалектология разполага с достатъчен брой диалектологически факти, които в този спор дават възможност да се отхвърли скопско-велеската група и да бъдат използвани централните говори.

Образец на текст от централния говор:
Наоколо магла пагят,
Покрито ет месечина,
Не се видат звездни траги,
Майко мила, майко драга,
Ти да видиш своя сина!

Ке те примев яс со радост,
Али видиш оти спият,
Тува сина три и керки,
-чо майчино сето срце,
сета кукя изполиуват!
/от П.Прерадович/

Не по-малко важен въпрос е и въпроса за графиката. Мисля, че тука трябва да бъдат следвани българската и руската традиции, а не сръбската /т.е. трябва да бъдат въведени буквите Я ,Ю и да се махне (липсва)* /. Естествено, не е необходимо да се приемат всички архаични букви на българската азбука / (липсва)*, Ь, (липсва)*/. Ортографията трябва да се създава въз основа на фонетико-морфологичен фундамент.

Пред създателите на новата славянска култура в Македония стоят отговорни задачи. В областта на езика те се състоят не толкова в това, че трябва да изберат говор, но и в създаването на нова лексика, в написването на граматика, в създаване на речници и т.н. Само с общите усилия тези задачи могат да бъдат речени в най-кратки срокове.
Моята гледна точка по македонския въпрос печатно съм изказал още през 1938 година в статия специално посветена на македонския език. В нея съм писал “Независимо от значителното диаметрално разнообразие, македонските говори сами по себе си представят едно единство и видимо се отличават от говорите в Тракия, Родопите, Мизия и Балкана. – “Македонски език”, Б. С. Е, п.37, стр. 743.

Подпис: Проф. Бернщейн

Москва, ул. Герцена 5, кв. 24
Професор Бернщейн Самуил Борисович

16. Потребител: Големанов     Дата: 2009-08-15 01:33:20    
Тоя псевдопрофесор наречен Бернщайн си е бил прост както са прости всички, които като него си мислят , че може един език да се създава изкуствено. Ако това можеше да става до сега ивритът да е станал език на израелците, а се налага да го заменят с идиш. Ама и той май се оказва че не става , та нищо чудно да минат най-подир на немски. С това си обяснявам дълбоката причина за масовата миграция на съплемениците на Бернщайн в Германия днес -требе да научат езикот.

17. Потребител: Ето и 30-те македонски     Дата: 2009-09-21 14:39:56    
сребърника за евреина - враг на България:

Објавено на: 14.05.2009
Автор: Елена Димитровска

Во МАНУ промовирана книгата „Делото на Виктор Фридман“

Во Македонската академија на науките и уметностите денес напладне беше промовирана книгата „Делото на академик Виктор Фридман“

„На овој исклучителен настан го претставуваме делото и личноста на еден од најпознатите балкански слависти во светската историја“, изјави претседателот на МАНУ, академик Георги Старделов.
Во оваа публикација на професорката Вера Стојчевска - Антиќ првпат во Македонија се објавува докторската дисертација на Фридман која во американската славистика се смета за најзначајната публикација од Чикашката школа.

Во вториот дел на книгата се објавени биографски податоци и впечатоци од личноста и делото на Фридман од други светски научници.

„Лингвистите кои се занимаваат со македонскиот јазик за мене претставуваат едно свето семејство. Сите произлегуваат еден од друг, се надополнуваат и се навраќаат еден на друг.
Она што отсекогаш ме воодушевувало во личноста на Фридман е неговата самоидентификација со македонскиот народ“, истакна Старделов.

На промоцијата говореа и професорката Вера Стојчевска - Антиќ која потсети на сите професионални и приватни средби со Виктор Фридман, како и на местото на македонистиката на универзитетите во САД, како и професорот Марјан Марковиќ и самиот Фридман.
Виктор Фридман е американски лингвист и професор на Универзитетот од Чикаго и важи за извонреден познавач на македонскиот јазик и негов афирматор во светот.
Тој е редовен учесник на Меѓународниот семинар за македонски јазик и литература кој повеќе од 40 години се одржува во Охрид.
...........
Един жив класик и творец на новомакедонската словесност.

18. Потребител: R128KG     Дата: 2009-11-05 09:09:59    
Дали ще излезе снимката?

http://img41.imageshack.us/img41/3656/28531367.png

19. Потребител: Бранко Цървенковски     Дата: 2009-12-01 17:44:58    
СПОРЕД УЧЕБНИКОТ ПО ИСТОРИЯ ЗА ШЕСТО ОДДЕЛЕНИЕ

Александар Македонски бил Влав

"Ние Власите се сметаме за директни потомци на Александар Македонски. Но, за жал, той не зборувал влашки и не бил Влав. Тоа ви е исто како да кажеме дека сегашните Македонци муслимани (торбеши) се директни потомци на Алах. Тие се само муслимани", обяснува Диме Димчев од Унията за култура на Власите од Македония

Во учебникот по история за шесто одделение учениците учат дека денешните Власи се остатоци од античките Македонци. Во делот каде що се обработува Македония во раниот среден век, авторите на учебникот проф. д-р Милан Бошкоски, Йордан Илиоски и доц. д-р Неби Дервиши напишале дека при крайот на шестиот и почетокот на седмиот век Македония, со исклучок на Солун, била населена од Словените.
"При населуваньето, Словените во Македония ги затекле античките Македонци. Во почетокот односите биле лоши, но постепено се подобрувале. Македонците биле християни и со повисока култура. Словените за новата татковина го прифатиле името Македония и почнале да се нарекуваат Македонци. Староседелците Македонци го прифатиле словенскиот язик, а подоцна и словенското писмо. Остатоци од античките Македонци се Власи", стои во учебникот.
Д-р Милан Бошкоски, автор на учебникот и професор на Институтот за национална история, вели дека изнесениот став во учебникот е целосно научно образложен.
"Нема сомневанье дека денешните Власи се потомци на античките Македонци. Не може да се каже дека Александар Македонски бил Влав. Но неговите синови, сите негови потомци се Власи. Власите мегю себе се викаат Ароманци. Терминот Влав е словенски и го измислиле Словените околу седмиот, односно осмиот век. Александар Македонски бил Македонец", вели проф. д-р Милан Бошкоски. Той прави паралела и тврди дека сега Македонците и припагяат географски на Европа, но ке станат Европейци кога Македония ке влезе во Европската уния.
Димо Димчев, претседател на Унията за култура на Власите од Македония, знае дека Александар Македонски бил предок на Власите.
"Ние Власите се сметаме за директни потомци на Александар Македонски. Но, за жал, той не зборувал влашки и не бил Влав. Тоа ви е исто како да кажеме дека сегашните Македонци муслимани (торбеши) се директни потомци на Алах. Тие се само муслимани", обяснува Димчев. Той тврди дека денес секой четврт Македонец има влашко потекло, а во Грция живеат 2,5 милио­ни Власи.
И во здружението на Власите МАНДРА кажуваат дека им е позната научната теза дека се директни потомци на Александар Македонски. "Майката на Александар била од Янина каде що живееле исклучително Власи. Ние сме антички Македонци, но тоа не се знае пошироко защо немаме многу институции и луге кои ке я шират таа научна теза", велат во Здружението.
Учебникот по история е одобрен од Министерството за образование уще во 2005 година. Лани е испечатено четвртото издание. Министерството за образование вчера не сакаше да я коментира научната теза во учебникот.
(Р.Ф.)





Текстот е прочитан 2340 пати.

20. Потребител: Derivat     Дата: 2009-12-12 23:39:38    
"Но всички опити за създаване на македонски литературен език не са дали положителни резултати". Това са опитите на хевреите да създават изкуствени езици, които да послужат след Втората световна война за модел на това как се създава литературен език. Този опит са го натрупвали където е било възможно като са имали предвид, че ще им потрябва за собствената планирана държава по светите места. За съжаление днес същата държава има проблем с националния си литературен език

21. Потребител: Антомал     Дата: 2010-01-03 15:48:08    
През ХХ век медиците в Израел прилагали активно методи на евгениката, също както нацистите

Това сочи изследване на израелския историк Ракефет Залашик, представено от Haaretz
Оцелели от Холокоста в Хайфа през юли 1945 г.


На територията на Британския мандат в Палестина (1920-1948 г.), както и на територията на провъзгласената еврейска държава Израел след 1948 г., са използвани същите принципи на евгениката и селективната репатриация, като тези, използвани от нацистите през 30-те години на ХХ век за очистването на арийската раса, разкрива израелският ежедневник Haaretz, цитирайки изводите от изследването на израелския историк Ракефет Залашик (Rakefet Zalashik), които тя събира в книгата си от 2008 г. “Ad Nefesh: Refugees, Immigrants, Newcomers and the Israeli Psychiatric Establishment” (Hakibbutz Hameuchad; на иврит, б. ред.).

Израелските медици използвали активно такива методи като убеждаване на родителите, у чийто дете били регистрирани отклонения, да не създават повече деца, прекъсване на бременността и съответните пропагандистки кампании. В употреба влизали и по-радикални методи като забрана за сключване на брак, налагането на задължителна употреба на контрацептиви и стерилизация.

Haaretz посочва, че концепцията за “социалното инженерство” била официално призната от психиатричната практика в Палестина по време на британския мандат и след това на територията на Израел от 30-те до 50-те години на миналия век, като много от местните психиатри преди репатриацията изучавали основите на евгениката в Германия. Според някои специалисти, в израелската система на здравеопазване и досега са съхранени някои рудиментарни остатъци от евгеничния подход.

Тогавашните възгледи на психиатрията съвпадали със задачата на ционисткото движение, което в този период провежда политика на селективна имиграция.

Считало се, че за въплъщаването на ционистките идеали в Израел, е необходима здрава нация. Във връзка с това се възпрепятствало раждането на деца от хора, които и без това били смятани за бреме на обществото, като в тази категория попадали хомосексуалистите и фригидните жени.

“В евгеническите поликлиники, лекарите се стремяли да излекуват не само пациента, но и еврейския народ. Например, при раждането на дете с отклонения, родителите били уговаряни да не създават повече деца”, посочва Залашник.

От средата на 20-те до 50-те години на ХХ век в управленията за репатриация действали медицински комисии, които оценявали здравето на потенциалните заселници, чийто физически изследвания се провеждали в пристанищата и карантинните зони в Палестина.

Haaretz отбелязва, че забраните за сключване на брак, задължителното използване на контрацептиви и стерилизацията били смятани за допустими и в Европа и САЩ през първата половина на миналия век. Така например, в Америка в рамките на държавни програми били стерилизирани 70 000 души.

До 80-те години на ХХ век израелската психиатрия продължавала да изостава от западните тенденции с 10-20 години, пише изданието, според което и досега в Израел се извършват аборти по най-незначителни показания, в т. ч. подлежащи на хирургична корекция естетически недостатъци на плода.

22. Потребител: Кавхан сюбиги     Дата: 2010-06-05 18:39:17    
Сега какво - обидил съм някого на етническа основа ли? Ами и на мен ми е обидно като отворя Талмуда да чета неща от сорта на "Гоите са плюнка и трябва да бъдат избити почти до крак. Само малка част от тях трябва да робува на евреите" или че половите сношения с деца над 3 години са нещо нормално? Или ето ги директно от Уикипедия: "Не оставяйте животните си в домове на неевреи, защото подозираме неевреите в неморални отношения с тях. Жена не трябва да остава сама с неевреи, защото подозираме, че са похотливи. Нито мъж трябва да остава сам с тях, защото подозираме, че проливат кръв."(Abodah Zara: 22a, chapter II, MISHNAH [2]); "Защо тогава да не оставяме женски животни при нееврейки? - каза Мар' Укба б. Хана: Защото неевреите често посещават жените на съседите си. И ако някой от тях случайно не намери жената, но види кравата, може да направи с нея нещо неморално. Но дори и жената да е там, той пак може да мърсува с животното. Както беше казал Учителят: Неевреите предпочитат кравите на израелтяните пред собствените си жени." (Abodah Zara: 22b, GEMARA, първи абзац, последните пет реда [3]); "Нееврейската собственост е като пуста земя и принадлежи на този, който пръв я завземе." (Baba Bathra 54b, текста на зелен фон [4]); "Не е нужно да връщаш загубена вещ на неевреин." (Baba Kamma: 113b, първата фраза и четвъртата фраза на зелен фон [5]); "Р. Йонатан каза: Неевреин, който изучава Тора заслужава смърт, защото е писано: Мойсей ни даде закон като наследство. Това е наше наследство, а не тяхно." (Sanhedrin 59a, първият текст на зелен фон и нататък изречението [6]); "Р. Ханина каза: Неевреин, който удари евреин заслужава смърт, защото е писано: и като се огледа и видя, че няма никой, уби египтянина и го скри в пясъка. Р. Ханина каза също: Този който удари израелтянин по челюстта, все едно е нападнал Божието Присъствие, тъй като е писано: Да удариш човек (израелтянин) е все едно да удариш Бога." (Sanhedrin 58b, осми абзац [7]); " Разрешено е на евреин да не плаща на неевреин за неговия труд." (Sanhedrin 57a, последния текст на зелен фон [8]); "Ако вол на израелтянин намушка вол на неевреин, евреинът не дължи нищо. Но ако вол на неевреин намушка вол на израелтянин...., неевреинът трябва да заплати всички щети." (Baba Kamma 37b, MISHNAH [9]); "Бог няма да пощади този, който омъжва дъщеря си за старец, взема жена за невръстния си син и връща изгубена вещ на неевреин." (Sanhedrin 76b, трети абзац. Този със зелените полета [10]); "Ако неевреин убие израелтянин или друг неевреин, се осъжда на смърт. Но ако израелтянин убие неевреин, няма да получи смъртно наказание." (Sanhedrin 57a, втори текст на зелен фон [11]); "Каквото и да открадне неевреин от израелтянин или друг неевреин, е задлъжен да го върне. Но ако израелтянин открадне от неевреин, може да задържи откраднатото." (Sanhedrin 57a, първи текст на зелен фон[12]). Според критиците на Талмуда, трактат Baba Kamma 113b [13] е доказателство, че юдейската религия позволява на евреите да мамят неевреи. [14]"

23. Потребител: Клио     Дата: 2010-07-11 13:48:00    
Edward Reilly Stettinius, Jr.
United States Secretary of State 1944–1945
Едуард Рейли Стетиниус- младши

Secretary of State Edward R. Stettinius, Jr., in a Circular Airgram No. 868.014(Dec. 26, 1944) stated:

“This Government considers talk of Macedonian ‘nation,’ Macedonian ‘Fatherland,’ or Macedonian ‘national consciousness’ to be unjustified demagoguery representing no ethnic nor political reality."

В циркулярно писмо 868.014/26 декември 1944 г. , между другото, се казва:

"Правителството на САЩ смята говоренето за някаква македонска "нация", македонско "отечество" и македонско "национално самосъзнание" за безпочвена демагогия, която не представлява никаква етническа или политическа реалност".

http://encyclopedia.thefreedictionary.com/United+States+Secretary+of+State

http://encyclopedia.thefreedictionary.com/Stettinius

24. Потребител: фелдмаршал Лист     Дата: 2010-08-13 22:33:48    
1,4 млн. македонци от BG произход преброи Ди Велт
13.08.2010 17:32
173
Това представлява 3/4 от населението на Македония


Снимка: БГНЕС


Милиони жители на европейски държави извън ЕС могат да станат още сега граждани на Общността – стига да поискат от родината на своите предци съответния паспорт.

И България е щедра в това отношение, пише немското издание "Ди Велт".

Унгария, Румъния и България дават възможност, особено на жителите на бивши части от териториите си, да кандидатстват за европейски паспорт. Тази оферта е особено атрактивна за молдовци, македонци, сърби, украинци и турци.

Според изданието до пет милиона граждани на тези страни имат теоретично възможност да поискат гражданство от страна, членуваща в ЕС.

България вече взе мерки за връщане на своите около 2,5 милиона българи в чужбина. Който може да докаже, че има български корени, получава от София паспорт.

При македонците броят на свързаните с България се преценява от "Ди Велт" на 1,4 млн.

"Това представлява три четвърти от населението на Македония. Повечето българи и без това смятат езика на македонците за български диалект", пише авторът на стятията.

Унгарският парламент също откри пътя към получаването на европейски паспорт чрез закон, въз основа на който 3,5 млн. души, които не са унгарски граждани, но имат (по-скоро смътна) връзка с бивши унгарски територии, могат да се надяват да получат и унгарско гражданство.

От тази възможност сега биха могли да се възползват около 300 хиляди сръбски граждани в бившата унгарска провинция Войводина, както и 150 хиляди украинци с унгарски корени.

Румънският президент Траян Бъсеску реши да бъде дадено румънско гражданство на почти всички молдовци, които пожелаят това.

"Нашите кръвни връзки ни задължават да помогнем", каза Бъсеску.

120 хиляди молдовци вече имат румънски паспорт, а други 800 хиляди са внесли съответното заявление, завършва статията в немското издание.

25. Потребител: БМОРК     Дата: 2010-12-15 18:21:30    
15 декември 2010 г.

Македонски командос се крие у нас

4-членното семейство на бивш командир на македонските спецчасти "Лъвовете" и "Тигрите" от два месеца е в Благоевград, избягало от преследване и тормоз в Македония.

Здравко Здравевски заедно със съпругата си Добрила и трите им момчета пристигнали в Благоевград преди 2 месеца, след като той излязъл от затвора в Идризово. 45-годишният мъж е сред основателите на ВМРО в Македония, а съпругата му е внучка на войводата Георги Стоянов, загинал по време на Крушевската република. Двамата имат трима синове и една дъщеря, която е омъжена и живее в Македония. Семейството е преследвано и репресирано заради българското си самосъзнание. Многократно са арестувани за притежание на българска литература в дома им.

След идването на власт на правителството на Любчо Георгиевски Здравко е служил в македонската полиция като командир на подразделение на частите за бърза интервенция, т. нар. "Лъвове". Участвал е активно във войната с албанските терористи през 2001 г. След края на войната е служил в "Тигрите". Заради прояви на българско самосъзнание е уволнен от служба през 2005 г. и разжалван, а през 2007 г. му е скалъпен поръчков процес с фалшиви свидетелски показания за измама и е вкаран в затвора. Впоследствие свидетелите срещу него се отказват от показанията си пред нотариус.

Присъдата е обжалвана и коригирана от Върховния съд на Македония, но въпреки това Здравко е оставен 2 г. противозаконно в затвора, където лежи до септември 2010 г.

"Там ме измъчваха и пребиваха жестоко. Пазя избитите си зъби в торбичка. Редовно ме дрогираха с някакви хапчета, за да не се оплаквам пред близките си. Останах по чудо жив", сподели вчера Здравко пред наш репортер. Категоричен е, че мъченията и преследването са заради българското му самосъзнание. Докато той е бил в затвора, са убити брат му и братът на жена му, който е полицай. Случаите са заведени като "битови инциденти", а убийците не са осъдени. След като излезе от затвора, през септември Здравко идва с жена си и трите си деца в Благоевград. "Страх ме е да се върнем обратно там.Има реално опасност да ни ликвидират физически", допълни той.

26. Потребител: БМОРК     Дата: 2010-12-15 18:23:54    
15 декември 2010 г.

коментари към по-горната статия:

Сряда, 15-ти Декември 2010

mimoza: Амин!държавата да се самосезира и да помогне на човека! какъв е този терор в началото на 21ви век?!! нещастници!

Сряда, 15-ти Декември 2010

zdravko: благодаря на всички вас, мои братя по кръв, по крава на войводите, патриотите са се борили и ще се борим за нашата майка България ..

Сряда, 15-ти Декември 2010

zdravko: Храброста, не е ништо помалку од силата да се надмине опасност, несреќа, страв, неправда, додека продолжуваме во себе да веруваме дека животот со сите негови тажни моменти е добар, дека се има свое значење, дури и кога не можеме да го разбереме и дека секогаш има ново утре.

Сряда, 15-ти Декември 2010

zdravko: Courage is nothing less than the power to overcome danger, misfortune, fear, injustice, while continuing to believe in yourself that life with all its sad moments is good, that has its meaning, even when we can not understand and that there is always a new tomorrow.

Вторник, 14-ти Декември 2010

Ангел: Подкрепа за Здравко ! Българските власти са длъжни да му помогнат ! Не само заради безопасността на него и семейството му, а и за кураж на всички във ФИРОМ, които се определят като българи !

Вторник, 14-ти Декември 2010

до идиотите от 24 часа: добре де , на умниците от 24 часа, човека дошъл в българия и му сложиха снимка къде се намира, бива ли да сте толкова прости, освен да навреждат на хората тези кирливи вестници вкл и 24 часа, човекът дошъл като репресиран а тези некадърни журналисти тръгнали да тръбят информация за него, мама ви керлива

Вторник, 14-ти Декември 2010

lady: Секоя чест Здравко, на тебе и на твоето семейство...Држи се... На овие луге не им се потребни многу зборови, само найосновно да им се обезбеди подслон и работа тие луге ке се снайдат...македонецот е силен, горделив,трудолюбив човек...Со срека нека ви е, белким ке имат слух за вашата трагедия...

Вторник, 14-ти Декември 2010

VIL: КЪСМЕТ ,ЖИВОТ И ЗДРАВЕ!ДАЙ БОЖЕ ВСИЧКО ЛОШО ДА Е ЗАД ГЪРБА НА ТОВА СЕМЕЙСТВО

Вторник, 14-ти Декември 2010

Борис Бойков: ДОБРЕ ДОШЪЛ ! ТАКИВА ХОРА КАТО ТЕБ НИ ТРЯБВАТ! ЩЕ ДОЙДЕ ВИДОВ ДЕН, НЕ СЕ ОТЧАЙВАЙ!

Вторник, 14-ти Декември 2010

Делчо Гоцев: Пълна подрепа за господин Здравески! Българската държава задължително да му помогне, предоставянето на убежище е най-малкото. Българите в Македония ги пращат по затворите, уволняват от работа, бият, само защото са българи. Докога ще търпим удбашите да тероризират македонските българи.

27. Потребител: БМОРК     Дата: 2010-12-15 18:25:53    
15 декември 2010 г.

Поранешен припадник на „Лавовите„ бара азил во Бугарија

Благоевград - Поранешен припадник на „Лавовите„ бара азил во Бугарија. 46 годишниот Здравко Здравески изјавил пред медиумите дека сака азил во Бугарија, бидејќи ако се врател во Македонија ќе биде убиен. Како што пишува весникот Труд Здравески е поранешен полицаец, капетан и командант од „Лавовите„. Тврдел дека бил уапсен за прв пат во 1994 година бидејќи чувал бугарска литература. Се почувствувал слободно за прв пат за време на владата на Љубчо Георгиевски, бидејќи можел да чита и бугарски весници. После тоа повторно бил прогонуван. Бил пуштен од затвор во јуни, кога дошол кај своето семејство, кое што избегало во Бугарија. Живее во Благоевград. Крајот на месецот му истекува визата и немал намера да се врати во Македонија. Вели дека му ги искршиле забите во затворот во Прилеп.

28. Потребител: БМОРК     Дата: 2010-12-15 18:29:28    
15 декември 2010 г.

1

Фашистки терор над българи в Македония

5-членно семейство на наши сънародници търси спасение в България. Здравко Здравески е родом от гр. Прилеп, Македония 45-годишен Семеен с четири деца. Един от основателите на ВМРО в Македония. Бил е официален задграничен представител на ВМРО в Холандия. Съпругата му Добрила Здравеска е внучка на войводата Георги Стоянов от Крушево, загинал по време на защитата на Крушевската република. През 1994 г. семейството е било репресирано, заради притежаването на българска литература. Здравески е арестуван без никакъв повод, а домът им е бил незаконно обискиран, откъдето е иззета българска литература. Докато мъжът е бил държан в ареста, Добрила Здравеска е притискана от униформените да предаде останалата литература, както и документите и печата на задграничното представителство на ВМРО, оглавявано от съпруга й. След идването на власт на правителството на Любчо Георгиевски, Здравко е служил в Македонската полиция, където е бил командир на подразделение на частите за бърза интервенция, т. нар. „Лавове”. Участвал е активно във войната с албанските терористи през 2001 година. След края на войната е служил в специалните части “Тигри”. Има офицерско звание “Капитан”. Заради прояви на пробългарско самосъзнание е уволнен от служба през 2005 г. и разжалван, а през 2007 му е скалъпен поръчков процес с фалшиви свидетелски показания за извършена измама и е вкаран в затвора.






29. Потребител: БМОРК     Дата: 2010-12-15 18:30:59    
15 декември 2010 г.

2

Фашистки терор над българи в Македония

Впоследствие свидетелите срещу него се отказват от показанията си пред нотариус заявявайки, че са ги дали под принуда. Присъдата е обжалвана и коригирана от Върховния съд на Македония, но въпреки това Здравко е оставен 2 години абсолютно противозаконно в затвора в Идризово/Скопие/, а по-късно в Прилеп, където лежи до септември 2010 година. Там е бил жестоко измъчван, редовно е бил зверски пребиван. Има тежки травми от мъченията, избитите си зъби пази в торбичка. Извергите редовно са го дрогирали с наркотици и хапчета, за да не е в състояние да се оплаче, или да отива на свиждане с близките си. След адските мъчения и побои не му е оказвана медицинска помощ и му е отказван преглед при лекаря в затвора. Вследствие на това е получил тежко възпаление на цялата глава и е имало опасност да умре. По чудо е останал жив! Всичко това е било единствено, заради това Здравески да се откаже от своето българско самосъзнание! Управителят на затвора Драган Пенков не е позволявал никакви срещи на Здравко с близките му, както и срещи с адвокат. Впоследствие 5 адвокати са били отказани да защитават Здравески пред съд, заради нечовешките средновековни инквизиции. През това време семейството му е репресирано и са убити брат му, както и братът на съпругата му Добрила. Случаите са заведени като “битови инциденти”, а убийците не са осъдени и са на свобода. В момента единият от убийците се заканва на семейството на голямата му дъщеря, че скоро ще “приключи” и с тях, защото са българи.

30. Потребител: БМОРК     Дата: 2010-12-15 18:32:40    
15 декември 2010 г.

3

Фашистки терор над българи в Македония


Със случая на Здравко е бил запознат Спас Ташев - съветник на министъра за българите в чужбина. Ташев го е посетил в затвора в Прилеп и е разговарял със Здравески. След като излиза от затвора, Здравко идва с жена си и трите си деца в България, тъй като неговият живот, както и този на близките му са застрашени в Македония. В момента, 5-членното семейство живее в Благоевград, без никакви доходи, морална и финансова помощ, нито от страна на българската държава, нито от страна на институции и организации. Животът им е в опасност, тъй като те са с виза на временно пребиваващи и на 22 декември, трябва да напуснат България и да се върнат в Македония, заедно с децата си, където има реална опасност от физическа ликвидация.
В близките дни ще организираме пресконференция с участието на Здравко Здравески и неговото семейство, за да запознаем обществеността с фашистките методи на репресии и геноцид в република Македония, по отношение на нашите сънародници там. Случаят ще бъде отнесен и до световните и европейски правозащитни институции – ООН, Европейският съд за правата на човека в Страсбург, където г-н Здравески смята да заведе дело срещу македонската държава. Ще бъдат сезирани Европейската Комисия и Европейският Парламент. Подготвят се писма и до дипломатическите мисии на страните членки на ЕС и САЩ в София, относно геноцидът над българите в БЮРМ, превърнал се в държавна политика на тази страна.
Призоваваме да се публикува информацията за Здравко Здравевски, както и банкова сметка, на която да се изпратят помощи за гладуващото и изстрадало семейство. Апелираме всички българи за съпричастност и солидарност, към тези изпаднали в нужда и репресирани, заради самосъзнанието си наши сънародници.
IBAN: BG98UBBS80021030302230
СМЕТКА : 1030302230
БАЕ: 20080023
Обединена Българска Банка

31. Потребител: БМОРК     Дата: 2010-12-15 18:34:14    
15 декеври 2010 г.

коментари към по-горната статия:

bateharo Каза:
декември 13th, 2010 в 19:14

М… м… м… србоманска, удбашка! Докога ще търпиме издевателства над българи, зарад българското?!?!
Мирослав Михов Каза:
декември 13th, 2010 в 21:27

Тази дивотия трябва да бъде спряна вече!!! Не всички в Македония са антибългарски настроени, но тези които са е КРАЙНО време да бъдат поставени на място! За тази географска област няма абсолютно никакво бъдеще нито за имитациите на държавност, нито за имитациите на народност!!!
Българин Каза:
декември 13th, 2010 в 21:36

Нека да поиска политическо убежище
Christoff Каза:
декември 13th, 2010 в 23:09

Божидаре /Димитров/, освести се и спри да слугуваш на исторически неграмотният и непатриот Бойко! Покажи какво е призванието ти и истински ли работиш за историческата справедливост, освен че се занимаваш с история… Родолюбец ли си? помогни на това българско момче, не го оставяй в ноктите на еничарите сърбомани.
ZeroOne Каза:
декември 14th, 2010 в 10:04

Доколкото знам, “фашистките” немски и български победоносни войски освободиха и Македония и Добруджа(Южна) и Беломорието през 1941 г. А УДБашите-сърбомани и македонистките юго-еничари убиваха наред и унищожаваха всички артефакти от историята на Македония с цел изличаване българският и характер, като се почне от 1944 г. та до ден днешен и продължават (виж проблема с българските военни гробища разорани за лозя). Така, че заглавието е подвеждащо и е в духа на македонистката пропаганда. Точното заглавие е Комунистическо-сърбомански терор над българите в Македония(Вардарска), знаем, че само Пиринска Македония е свободна,т.е.българите са свободни, във Вардарска Македония(ФИРОМ) и в Беломорска(Егейска) българите са подложени на жестока асимилация от гръцките власти.
Вальо Каза:
декември 14th, 2010 в 11:23

За всичко, което става в Македония сега е виновен най-вече този еничар Никола Груевски с неговата сръбска партия. Като говорят за ВМРО-ДПМНЕ се споменава, че в нея имало много бугараши. Няма нищо такова, това са едни продажници като социалистите на Бранко Цървенковски. И двете партии държат твърд просръбски, македонистки курс. Тази държава е осъдена на разпадане и разделение не на кантони, а на изцяло заличаване като държава.

32. Потребител: БМОРК     Дата: 2010-12-15 18:43:37    
15 декември 2010 г.

Искам убежище от България, в Македония ще бъда убит

“Искам българско гражданство и убежище, защита от Майка България, ако се върна в Македония ще бъда убит.” Това поиска вчера чрез медиите 46-годишният Здравко Здравески, който временно живее на квартира в Благоевград с трите си деца и съпругата си Добрила. Той е бивш македонски полицай, капитан и бивш командир на отряд от подразделението “Лавове” (спецназ на македонското МВР, който беше разформирован - б.р.).

Участвал е активно във войната с албанските терористи през 2001 година. След края на войната е служил в специалните части “Тигри”. Бившият полицай е арестуван за първи път през 1994 г.с обвинение, че съхранява българска литература.

“Когато дойде на власт Любчо Георгиевски, ме възстановиха на работа. Тогава се чувствах човек, у хората в Македония нямаше страх. Четяха се свободно български вестници. Но след като той не бе избран, моето семейство отново бе преследвано. Пак ме вкараха в затвора, обвиниха ме с фалшиви показания. После Върховният съд ме оневини, но вече бях изтърпял присъдата.

За последно ме пуснаха от затвора сега през юли месец и дойдох при семейството си, което избяга по-рано от Македония в България. В края на месеца ми изтича визата. Аз няма да се върна в Македония”, разказа Здравески. Той показа как му са избити зъбите в затвора в Прилеп. Показа и полицейското си яке с дупка от куршум. Срещу него стрелял колега, но не успял да го ликвидира.

Сега Здравески с трима синове, дъщеря и съпруга, се моли държавата да му помогне. В Благоевград живее благодарение на приятели.

33. Потребител: БМОРК     Дата: 2010-12-15 18:45:52    
коментари към по-горната статия:

1

make 06:01 Сряда 15 декември 2010

на кол такива предатели

Stoqn 10:57 Сряда 15 декември 2010

Трябва да се даде гражданство на човека.Всеки който се самооприделя като БЪЛГАРИН е ТАКЪВ и трябва нашата държава да повече усилия в това да помага на всички изпаднали в беда българи независимо дали имат гражданство или не.А колкото до тази измислена и глупава "държававица"македония според мен трябва да не се допуска да влезе в европеиския съюз.Цяла БЮРМ има изкривено мислене и това според мен е заштото нямат история а си измислят такава тия ПРАЗНИ ГЛАВИ!

Stoqn 10:57 Сряда 15 декември 2010

Трябва да се даде гражданство на човека.Всеки който се самооприделя като БЪЛГАРИН е ТАКЪВ и трябва нашата държава да повече усилия в това да помага на всички изпаднали в беда българи независимо дали имат гражданство или не.А колкото до тази измислена и глупава "държававица"македония според мен трябва да не се допуска да влезе в европеиския съюз.Цяла БЮРМ има изкривено мислене и това според мен е заштото нямат история а си измислят такава тия ПРАЗНИ ГЛАВИ!

Румен 10:02 Сряда 15 декември 2010

Здравко,горе главата...от др.край на Бг съм,но познавам Македония и зная какво е да си българин там..Бг обаче няма да те остави-надявам се,че лично Божидар Димитров ще се намеси и ще ти помогне поне да си намериш работа...изпълнявам обещанието си и тръгвам в ОББ да ти приведа 100 лв за празниците..поздрави от Ямбол

Никола 01:08 Сряда 15 декември 2010

Нека всеки, който може да помогне на семейството на Здравко! А това, което са му причинили, е нечовешко просто! Баща на три деца...

zdravko 00:18 Сряда 15 декември 2010

благодаря на всички вас, мои братя по кръв, по крава на войводите, патриотите са се борили и ще се борим за нашата майка България ..

zdravko 00:12 Сряда 15 декември 2010

Храброста, не е ништо помалку од силата да се надмине опасност, несреќа, страв, неправда, додека продолжуваме во себе да веруваме дека животот со сите негови тажни моменти е добар, дека се има свое значење, дури и кога не можеме да го разбереме и дека секогаш има ново утре.

Горнобански 11:11 Вторник 14 декември 2010

Почти сигурно е, че ще му дадат, Божидар Димитров ще ги задейства. Не се ядосвайте. Нали дадоха на сирийски кюрд от Ал Кайда убежище, камо ли на македонски българин. ВМРО са на мястото на събитието, това е гаранция. Пък и три деца в повече за оредялото ни население (така е като жените не искат да раждат!)

Stoyanov 08:31 Вторник 14 декември 2010

Ако беше някой руски Чорни или мазен мангал от дъното на географията,щяха да му дадат убежище и паспорт от някое карловско кметство, ама за капитана на тигрите-няма тескере.То от телевизии и радиа на аминистрите не им остава време да си седнат в креслата. Пък като чуеш Плевнелиев да плаче " че 800лв пари ли са за премия за отговорен фактор в Агенцията по пътна инфраструктура", ми идва да открием и за тях Българска колега и ги подпомогнем всячески...

ybozhinov 06:25 Вторник 14 декември 2010

Горе главата Здравко Здравески! За твоите неволи са виновни "великите сили" ,сърбите и сърбоманите.



34. Потребител: БМОРК     Дата: 2010-12-15 18:47:23    
2
продължение на коментарит:

Румен 04:14 Вторник 14 декември 2010

днес записах номера на банковата снимка в ОББ-клон Ямбол.Твърдо му изпращам 100 лв за празниците...и да е жив и здрав!..

Ангел 04:09 Вторник 14 декември 2010

Дори една част от това, което казва Здравкf да е истина, Българските власти са длъжни да му помогнат. Не само заради безопасността на него и семейството му, а и за да дадат кураж на всички от ФИРОМ, които се определят като българи !

Ангел 04:08 Вторник 14 декември 2010

Дори една част от това, което казва Здравки да е верно, Българските власти са длъжни да му помогнат. Не само заради безопасността на него и семейството му, а и за да дадат кураж на всички от ФИРОМ, които се определят като българи !

rasist 02:50 Вторник 14 декември 2010

В тъпата Македония трябва да пратим посланници от... 68-ма бригада! На шибания им парламент да турят Българското знаме и който посмее да каже, че е маке и ни мрази, целия му род, на стената и разстрел, да видим дали тези насранковци ще скочат срещу нас!

pitarpan 02:13 Вторник 14 декември 2010

Помогнете на бьлгарина от Македония !

GalinA 01:45 Вторник 14 декември 2010

Здравко не се уморявай и отчайвай от институциите!!! Ще успееш.

Симо 01:32 Вторник 14 декември 2010

България да помогне на този българин. Елатe във facebook в групата "Македония е Българска!световната история е над македонската" да видите какви боклуци са македонските фиромци и каква виртуална война водят с нас. Наричат ни татари,монголци,азиатски цигани. Гонят ни от Европа , да си ходим в Азия , откраднали сме им македонският език и територия. Ужас!

Христов 01:32 Вторник 14 декември 2010

Този човек и семейството му заслужават да им се помогне.Дайте му българско гражданство както дадоха и на Любчо Георгиевски,за да не се тюхкаме утре пак, че българите намаляваме.Нека да му помогнем сега за да може после той и децата му да се гордеятс България и да милеят за нея.

Делчо Гоцев 01:10 Вторник 14 декември 2010

Пълна подрепа за господин Здравески! Българската държава задължително да му помогне, предоставянето на убежище е най-малкото. Вие разбирате ли, че случилото се с поредния българин от Македония е много близо до Casus bell. Българите в Македония ги пращат по затворите, уволняват от работа, бият, само защото са българи. Докога ще търпим удбашите да тероризират македонските българи.

баба 12:00 Вторник 14 декември 2010

Нека се помогне на този човек и децата му!В македония ни мразят и тежко му на оня,когото нарочат...



35. Потребител: БМОРК     Дата: 2010-12-15 18:49:18    
3

отново продължение на коментарите:

Мирослав 11:38 Вторник 14 декември 2010

Този човек е герой! Българското правителство е ДЛЪЖНО да помага в такива случаи, защото тук става въпрос за нарушени драстично човешки права, заради етническо самоопределение! Ако сме европейци и българи нямаме право да стои безучастни! Да видим сега колко струват всички красиви думи, когато трябва да се доказват на практика!

Парагвай 10:51 Вторник 14 декември 2010

Ако това правителство, дет всички са полицаи до един не му помогне на колегата какво остава за следващото дето всички ще са комунисти и човекот ще трябва да съчинява нова версия, че са го гонили защото бил комунист. Как носил литература със съчиненията на Димитър Благоев и Георги Димитров и така нататък. Как я разпространявал тая литература, как основавал партийни комитети и прочие.

lady 10:34 Вторник 14 декември 2010

..Ajde da vidim kakvo ste napravi sega Balgarija?? Edno golemo NISTO, a moze da bide ispolzvan za politicki interesi.... i grazdanstvata koito dava sa samo interesi, no nie istinskite balgari se custvame hubavo kogato polucime grazdanstvo,custvame se svoi na svoeto, a ot tova nema nisto, a od druga strana Balgarija oplakva balgarite v Makedonija....A tolkova malko trebva za da mu se pomogne...

kent malinov 10:06 Вторник 14 декември 2010

S UDOVOLSTVIE MU DAVAM MOETO-I AZ RABOTEH I SE BOREH ZA BALGARJA ---NO MI EBAHA MAJKATA ----BALGARSKOTO GRAZDANSTVO ISKAM DA DADETE NA TOZI COVEK-PO SASHTJA NACIN I AZ NJAKOGA ZIVJAH V BALGARJA

Шоп 09:41 Вторник 14 декември 2010

Ей помогнете на човека който се чувства по Българин от много нашенци които отиват в чужбина и от там почват да пюят по bg. Ако не на него то поне на децата.



36. Потребител: БМОРК     Дата: 2010-12-15 18:52:30    
15 декември 2010 г.
1
Бившият полицай пази в торбичка счупените от бой зъби
Здравко бяга у нас от терора в Прилеп
"Бугарско куче, не заслужаваш да живееш", му крещели в затвора


"Искам само едно - да получа българско гражданство, за да мога да работя тук и да се грижа за семейството си. Благодарен съм на България и на приятелите ми, които ми помагат в момента." С тези думи ни посреща 46-годишният Здравко Здравески в апартамент под наем в Благоевград. Той е бивш служител на полицията в Македония и е родом от Прилеп. Един от основателите на ВМРО в западната ни съседка и задграничен представител на партията в Холандия. През 1994 г. семейството му е репресирано заради притежаване на българска литература. Здравески е арестуван без повод, а домът незаконно обискиран, като са иззети български книги. След идването на власт на правителството на Люпчо Георгиевски Здравко е служил в македонската полиция, където е бил командир на подразделение на частите за бърза интервенция, т.нар. Лавове. Участва активно и във войната с албанските терористи през 2001 г. След края на войната е служил в специалните части "Тигри". Има офицерско звание капитан. Заради прояви на българско самосъзнание е уволнен и разжалван през 2005 г. През 2007 му е скалъпен поръчков процес, като свидетелите са притискани да дават показания срещу него, че е извършил измама, свързана с банков кредит от 2000 евро. Вкаран е в затвора. После свидетелите се отказват от показанията си пред нотариус. Присъдата е обжалвана и коригирана от Върховния съд на Македония, но въпреки това бившият полицай е оставен две години противозаконно в затвора в Идризово, а по-късно и в Прилеп, където лежи до юли т.г. Там е жестоко измъчван и зверски пребиван, за което свидетелстват и други затворници. Там са се обръщали към него с "бугарско куче, не заслужаваш да живееш". Каран е да чисти тоалетната с четка за зъби със солна киселина.


37. Потребител: БМОРК     Дата: 2010-12-15 18:54:07    
15 декември 2010 г.

2

Бившият полицай пази в торбичка счупените от бой зъби
Здравко бяга у нас от терора в Прилеп
"Бугарско куче, не заслужаваш да живееш", му крещели в затвора


Нито един адвокат не иска да го защитава пред съда заради претърпените от него средновековни инквизиции. През това време семейството му е репресирано и са убити брат му, както и братът на съпругата му, като случаите са заведени като "битови инциденти". "Само по времето на Люпчо Георгиевски аз бях човек, тогава имаше демокрация, четяхме български вестници без страх. Сега са ни ограничили всички права. През 2003 г. ме арестуваха за притежание на пушка и пистолет и боеприпаси, а аз бях полицай. Мои колеги стреляха по мен, но за щастие продупчиха само якето ми", разказва Здравко. В момента той пише книга, която е озаглавил "Изповед за една истина". Твърди, че в Македония са му взели апартамента, взривили му и колата. "Само се моля по-бързо да получа българско гражданство. В момента само жена ми Добрила работи в пекарница в Благоевград. Най-малкият ми син Дамян учи в девети клас, Филип е на 18 години, а Александър - на 19. Всички момчета са с мен, и майка им е тук. Най-голямото ми дете - дъщерята Наташа, е семейна и живее в Македония. Трудно се справям от финансова гледна точка, но много ни помагат приятелите в България. В затвора ме пребиваха, пазя си избитите зъби в торбичка. Дрогираха ме с наркотици и хапчета, за да не се оплаквам и да не ходя на свиждане с близките си. По чудо останах жив и всичко това, защото отказах да се откажа от своето българско самосъзнание", изповядва Здравко. "Поисках от сегашния президент на Македония да ми вземе македонското гражданство. Не го искам. Отказвам се от него", казва бившият полицай.

38. Потребител: БМОРК     Дата: 2010-12-15 18:56:44    
15 декември 2010 г.

Македонско семейство се спасява от репресии в Благоевград


Здравко Зравески, заедно със съпругата си и тримата им синове се спасяват в Благоевград от преследване на властите заради българското самосъзнание


От 24 септември в Благоевград убежище от гоненията в собствената си страна намира 46-годишният македонец с българско самосъзнание Здравко Здравески от Прилеп. Мъжът заедно със съпругата си и тримата им синове живеят на квартира. В Македония е останала дъщеря му, която е омъжена. В Благоевград семейството се спасява от преследването на македонските власти, затова че се чувстват българи, а Здравко се спасява след 6 години, преминали в затворите в Прилеп и Идризово.

Здравески е един от основателите на ВМРО - ДПМНЕ в Македония. Бил е официален задграничен представител на ВМРО в Холандия. Съпругата му Добрила Здравеска е внучка на войводата Георги Стоянов от Крушево, загинал по време на защитата на Крушевската република. В началото на деветдесетте години семейството е било репресирано, заради притежаването на българска литература. Здравески е арестуван без никакъв повод, а домът им е бил незаконно обискиран, откъдето е иззета българска литература.

Здравко разказва, че единствено по време на управление на премиера Люпчо Георгиевски (който също е с постоянно местожителство в Благоевград и има българско гражданство) в Македония хората с българско самосъзнание са живели спокойно.
” По това време ме произведоха капитан, станах и командир на взвод към специалните части “Лавовете”, спомня си Здравко. Участвал е в събитията с шиптърите през 2001 година, бил е и командос. Като такъв е получил ведомствен апартамент в Скопие.
”През 2003 година ме арестуваха, взеха ми всичко и без никакви обяснения ме изпратиха в Идризово. Докато бях в затвора ме разжалваха, изтърпях невероятни мъчения - и физически, и психически. Осъдиха ме през 2007 г. със задна дата за измама, на скалъпен процес.
Не можаха да измислят друго и тъй като имах кредит от банка на стойност 2000 евро, накарали под заплаха поръчителите ми да заведат съдебен иск към мен.

Парите изтеглих, за да си направя ферма, построих я, но не можах да я разработя, защото веднага ме арестуваха”, припомня си Здравко.
Въпреки че Върховния съд в Македония отменя присъдата, отново е хвърлен в затвора, където остава до юли 2010 г. После веднага идва в България със семейството си, но визата на временно пребиваващи изтича на 22 декември и ще трябва да се върнат в Македония. А всички се страхуват!

Сега Здравко Зравески моли за помощ българските власти да издадат по-скоро на него и на близките му документи за българско гражданство.

Страхува се и за дъщеря си, останала в Македония. „Вече се заканват, че ще я ликвидират, защото е българка. Докато бях в затвора бяха убити брат ми и братът на съпругата ми. Случаите са заведени като “битови инциденти”, а убийците не са осъдени и са на свобода”, категоричен е Здравески.

39. Потребител: БМОРК     Дата: 2010-12-15 18:57:40    
коментари към горната статия:

на 14.12 23:37 ч. БЪЛГАРИН написа:
ДОКОГА РАЗНИ СЪРБОМАНИ ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ТЪПЧАТ ХОРАТА В МАКЕДОНИЯ И ДОКОГА БЪЛГАРИЯ НЯМА ДА ВЗИМА МЕРКИ СРЕЩУ ТОВА?

на 14.12 22:10 ч. анонимен написа:
"Македония без българи огин да я гори"-Ванче Михайлов

40. Потребител: БМОРК     Дата: 2010-12-15 19:02:03    
ВМРО: Николай Младенов да защити дипломатите или да подаде оставка
15 декември 2010 | 11:11 | Агенция "Фокус"
Начало / Партии
София. ВМРО смята, че министърът на външните работи Николай Младенов трябва да защити българските дипломати, попаднали в огласения вчера списък на сътрудници на българските тайни служби. В противен случай още веднъж ще потвърди необходимостта да подаде оставка – необходимост, която възникна още при необмислените му и непрофесионални изказвания за подкрепа на турско членство в Европейския съюз, заявиха от ВМРО.
Огласяването на списък с действащи и бивши сътрудници на външното разузнаване на която и да е страна по света веднага би предизвикало огромен скандал. Още повече ако става дума за висши дипломати. Министър Младенов вече неофициално обяви каква е неговата позиция във "Фейсбук" и тя определено не е в полза на нашите дипломати. Въпреки, че официална реакция от страна на външното министерство още няма, с оглед на досегашната практика можем да очакваме само най-лошото за представителите на българската дипломация.
Според ВМРО - министър Младенов би трябвало да е направил всичко необходимо, за да предотврати скандала. В противен случай остава впечатлението, че огласяването на този списък ще бъде удобен повод за разправа с малкото ни останали професионални дипломати.
Според ВМРО е добре известно, че всички разузнавания използват дипломатическите служби. Само преди седмици най-влиятелната световна дипломация, американската, беше разтърсена от много по-сериозен скандал с изтичането на свои документи в интернет. Това обаче не изпълни държавния секретар на САЩ с гняв към служителите му. Вместо това беше атакуван разпространителят на информацията. Може би за всички е ясно, че резидентът на ЦРУ у нас се казва Уорлик, но никой не тръгва да го отзовава. Единствено правилно решение на Младенов в момента е да защити своите служители, чиято задача винаги е била да работят в полза на България зад граница.

41. Потребител: БМОРК     Дата: 2010-12-15 19:02:59    

Красимир Каракачанов: По-важно е какво вършат дипломатите в държавите, където са изпратени

15 декември 2010 | 15:49 / Агенция "Фокус" / Партии
София. Никой в България няма интерес от подобни скандали и подобно раздухване за пореден път. Аз отново се връщам на това, защо 21 години след 10 ноември този въпрос отново се поставя. За мен е важно всеки един дипломат да си върши работата, в съответната държава, където е изпратен и тази негова работа да бъде в полза на държавата България. Това каза пред Агенция “Фокус” Красимир Каракачанов, лидер на ВМРО, по повод скандала с посланиците, за които Комисията по досиета обяви принадлежност към структури на бившата Държавна сигурност.
„Вероятно някой има интерес постоянно да се поставя въпроса, за да може да бъде изгонен един или друг посланик или дипломат и на негово място да поставим някой наш човек, който най-често се оказва, че не знае съответния език на държавата и когато отиде там, отива на гурбет, за да харчи пари и да се занимава с дребна търговийка, а не да отстоява интереса на България. Това е действителността през последните 20 години”, каза Красимир Каракачанов.
Според Красимир Каракачанов – външният министър Николай Младенов трябва да се изкаже и по друг въпрос – какво вършат нашите дипломати за отстояване на българския интерес по света? Има случаи, когато българската общност било в Македония, в Сърбия, Украйна, Молдова, в съседните страни или пък, където са големите колонии, недоволства от липсата на отношение и на политика на българските официални дипломатически представители в съответните страни. „Тези хора заслужават порицание, а някакви други хора, защото били бивши разузнавачи или нещо подобно, просто това е несериозно. Особено логиката, че до 1989 г. това не било държавата България, а било комунистическата държава, следователно то не било държава и там държава не е имала свои национални интереси, просто е несериозно. Това много тъпо и комплексарско”, коментира Красимир Каракачанов.

42. Потребител: БМОРК     Дата: 2010-12-15 19:08:19    
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОМИСИЯ ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ
КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ
НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ
--------------------------------------------------------------------------------------




Р Е Ш Е Н И Е № 175/ 14.12.2010 г.



Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия извърши проверка на лица по чл. 3, ал. 1, т. 23 – посланиците, генералните консули и заместник-ръководителите на дипломатическите мисии на Република България. Проверени са 462 лица. Три лица не подлежат на проверка по силата на чл. 26, ал. 4 от закона.
След като проучи и обсъди наличните материали Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия

Р Е Ш И :

установява и обявява принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на следните лица:

Три имена Александър Георгиев Итов
Дата на раждане 01.11.1943 г.
Място на раждане гр. Пазарджик
Вербувал го служител ст. лейт. Златан Методиев Марков на 25.12.1976 г., регистриран на 30.12.1976 г.
Ръководил го служител ст. лейт. Златан Методиев Марков; о. р. Димитър Бетов
Структури, в които е осъществявано сътрудничеството ДС, ВГУ-„ЧЖ”
Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник агент
Псевдоними Георги
Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Рег. бланка; рег. дневник; картони – обр. 4 – 2 бр.; лично дело IА-37507.
Снемане от действащия оперативен отчет
Публична длъжност или публична дейност Посланик, неакредитиран, в Алмати от 29.06.2007 г. до 31.08.2008 г.

Комисията разполага с документи, удостоверяващи принадлежност на Александър Георгиев Итов към органите по чл. 1 след 10.11.1989 г.


43. Потребител: БМОРК     Дата: 2010-12-15 19:09:12    
Три имена Александър Георгиев Хаджов
Дата на раждане 13.02.1963 г.
Място на раждане гр. София
Вербувал го служител о. р. Васил Калугеров на 07.06.1985 г., регистриран на 12.06.1985 г.
Ръководил го служител о. р. Васил Калугеров; о. р. Т. Томов; о. р. Пламен Скробански
Структури, в които е осъществявано сътрудничеството СГУ на МВР-I РУ-ДС
Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник агент
Псевдоними Деян
Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Рег. дневник; картони – обр. 4 и обр. 6; протокол № 75/ 1990 г. за унищожаване на лично дело IА-30730 и работно дело IР-16495.
Снемане от действащия оперативен отчет 1989 г.
Публична длъжност или публична дейност Генерален консул в Поти от 15.02.1999 г. до 20.11.2003 г.



Три имена Александър Димитров Димитров
Дата на раждане 30.01.1959 г.
Място на раждане гр. София
Вербувал го служител о. р. Цеко Виденов Иванов на 14.02.1978 г., регистриран на 24.02.1978 г.
Ръководил го служител о. р. Цеко Виденов Иванов
Структури, в които е осъществявано сътрудничеството ДС, управление III-III-I
Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник агент
Псевдоними Янко
Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Рег. дневник; картон обр. 4; протокол № 87/ 1990 г. с предложение за унищожаване на лично дело IА-24780 и работно дело IР-9706.
Снемане от действащия оперативен отчет 1979 г.
Публична длъжност или публична дейност Извънреден и пълномощен посланик в Киев от 01.01.2001 г. до 20.10.2002 г.



Три имена Александър Стоянов Савов
Дата на раждане 05.02.1955 г.
Място на раждане гр. София
Качество Щатен служител
Структури, в които е работил ДС, ПГУ
Документи, свързани с кариерното му развитие Със заповед № 525/ 30.07.1984 г. е назначен за разузнавач; със заповед № 580/ 29.07.1985 г. е изпратен на 10 месечна школа в КГБ-СССР; със заповед № 401/ 01.06.1989 г. е преназначен за ст. разузнавач.
Публична длъжност или публична дейност Извънреден и пълномощен посланик в Сеул от 06.10.2003 г. до 30.06.2008 г.

Доклад на НРС по чл. 16, ал. 2, т. 2 рег. № RB102101-001-04/ 12-2093/ 28.10.2010 г.

44. Потребител: БМОРК     Дата: 2010-12-15 19:10:50    


Три имена Александър Стоянов Савов
Дата на раждане 05.02.1955 г.
Място на раждане гр. София
Качество Щатен служител
Структури, в които е работил ДС, ПГУ
Документи, свързани с кариерното му развитие Със заповед № 525/ 30.07.1984 г. е назначен за разузнавач; със заповед № 580/ 29.07.1985 г. е изпратен на 10 месечна школа в КГБ-СССР; със заповед № 401/ 01.06.1989 г. е преназначен за ст. разузнавач.
Публична длъжност или публична дейност Извънреден и пълномощен посланик в Сеул от 06.10.2003 г. до 30.06.2008 г.

Доклад на НРС по чл. 16, ал. 2, т. 2 рег. № RB102101-001-04/ 12-2093/ 28.10.2010 г.


Три имена Алекси Георгиев Алексиев
Дата на раждане 01.01.1950 г.
Място на раждане гр. София
Качество Щатен служител
Структури, в които е работил ДС, ВГУ; ДС, ПГУ
Документи, свързани с кариерното му развитие Със заповед № I-1798/ 15.04.1975 г. е назначен за разузнавач III степен във ВГУ; със заповед № 81/ 12.02.1976 г. е назначен за разузнавач III степен в ПГУ; със заповед № 319/ 26.06.1979 г. е изпратен на 10-месечно обучение в Разузнавателната школа на КГБ-СССР; със заповед № 378/ 15.07.1981 г. е преназначен за ст. разузнавач; със заповед № 899/ 01.11.1988 г. е преназначен за инспектор в 11 отдел.
Публична длъжност или публична дейност ¬I секретар, временно управляващ посолството в Аман от 30.03.2008 г. до 01.06.2010 г.

Доклад по чл. 16, ал. 2, т. 2 на НРС рег. № RB102101-001-04/12-848/ 09.05.2008 г.
Обявен с решение № 38/ 17.06.2008 г. - Държавна агенция за бежанците


Три имена Альоша Иванов Неделчев
Дата на раждане 05.02.1955 г.
Място на раждане гр. София
Вербувал го служител кап. Пламен Ст. Димитров на 14.10.1988 г., регистриран на 21.10.1988 г.
Ръководил го служител кап. Пламен Ст. Димитров
Структури, в които е осъществявано сътрудничеството ДС, ВГУ-I-III
Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник агент
Псевдоними Арман
Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Документи от ръководилия го щатен служител; рег. бланка; рег. дневник; картони – обр. 4 – 2 бр.; лично дело IА-34306.
Снемане от действащия оперативен отчет
Публична длъжност или публична дейност Извънреден и пълномощен посланик в Лисабон от 27.03.2000 г. до 31.01.2005 г.

45. Потребител: БМОРК     Дата: 2010-12-15 19:11:35    
Комисията разполага с документи, удостоверяващи принадлежност на Альоша Иванов Неделчев към органите по чл. 1 след 10.11.1989 г.


Три имена Ангел Митков Орбецов
Дата на раждане 24.06.1960 г.
Място на раждане гр. София
Вербувал го служител ст. лейт. М. Наков на 22.06.1989 г., регистриран на 07.07.1989 г.
Ръководил го служител ст. лейт. М. Наков
Структури, в които е осъществявано сътрудничеството ДС, ПГУ
Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник секретен сътрудник
Псевдоними Гълев
Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Документи от ръководилия го щатен служител; рег. бланка; рег. дневник; картони – обр. 1 – 2 бр. и обр. 3; дело Ф1, а.е. 6942.
Снемане от действащия оперативен отчет
Публична длъжност или публична дейност Извънреден и пълномощен посланик в Пекин от 17.10.2003 г. до 30.11.2007 г.



Три имена Ангел Николов Манчев
Дата на раждане 05.11.1941 г.
Място на раждане гр. Пловдив
Вербувал го служител о. р. Цвятко Иванов Маринов, регистриран на 23.09.1968 г.
Ръководил го служител о. р. Цвятко Иванов Маринов; о. р. Продан Калъчев; ст. лейт. Николай Колев; о. р. Николай Йончев; о. р. Гьончо Горчев Гьоков; о. р. Христо Желев Дренчев
Структури, в които е осъществявано сътрудничеството ДС, ПГУ, отдел IХ, отдел IV
Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник секретен сътрудник
Псевдоними Тенев
Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Разходни документи, отчетени от ръководили го щатни служители; документи от ръководилите го щатни служители; картон обр. 1 и обр. 3; дело № 10-2263; доклад на НРС рег. № RB102101-001-04/ 11-21404/ 30.11.2007 г.
Снемане от действащия оперативен отчет 1978 г.
Публична длъжност или публична дейност Извънреден и пълномощен посланик в Кувейт от 08.10.2002 г. до 25.12.2007 г.

Обявен с решение № 25/ 12.02.2008 г. - министър-председатели, заместник министър-председатели, министри и заместник-министри


Три имена Андрей Славчев Трънски
Дата на раждане 11.08.1945 г.
Място на раждане гр. София
Вербувал го служител лейт. Венцислав Петров Константинов и полк. Дънков на 07.10.1975 г., регистриран на 03.11.1975 г.; възстановен на 20.04.1979 г.
Ръководил го служител лейт. Венцислав Петров Константинов; о. р. Людмил Пешев; о. р. Иван Димов; о. р. Димитър Райчев; о. р. Александър Асенов Христов; ст. лейт. Христо Кожухаров; лейт. Димо Дичев; лейт. Иван Жеков
Структури, в които е осъществявано сътрудничеството ДС, ПГУ-IV
Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник секретен сътрудник
Псевдоними Стаменов
Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Собственоръчно написани агентурни сведения; разходни документи, отчетени от ръководил го щатен служител; документи от ръководили го щатни служители; рег. дневник; картони – обр. 1 – 2 бр. и обр. 3; дело Ф1, а.е. 3625 – 2 тома.
Снемане от действащия оперативен отчет
Публична длъжност или публична дейност Извънреден и пълномощен посланик в Сараево от 30.03.2007 г.



Три имена Андрей Стоянов Караславов
Дата на раждане 23.09.1948 г.
Място на раждане гр. София
Вербувал го служител Капитан Иван Енчев Бакърджиев на 17.09.1976 г.; от подп. Д. Недев на 03.06.1987 г. - възстановен
Ръководил го служител Капитан Иван Енчев Бакърджиев; о. р. Димитър Недев; о. р. Емил Ставрев
Структури, в които е осъществявано сътрудничеството Първо главно управление-ДС, отдел 03
Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството Секретен сътрудник
Псевдоними Чавдар
Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Собственоръчно написани агентурни сведения; разходни документи, отчетени от оперативния работник; документи от ръководилия го щатен служител; картони обр. 1 и 3; лично и работно дело Ф1, а.е. 4303 – 4 тома.
Снемане от действащия оперативен отчет На 24.08.1981 г. поради назначаването му на работа в отдел "Международни връзки" в ЦК на БКП. На 16.05.1991 г. делото е предадено в архив поради прекратяване разузнавателната дейност на НРС на територията на ФРГ.
Публична длъжност или публична дейност Извънреден и пълномощен посланик в Атина от 16.04.2007 г.

Обявен с решение № 8/ 19.07.2007 г. - администрацията на президента

46. Потребител: БМОРК     Дата: 2010-12-15 19:12:37    
Три имена Асен Илиев Златанов
Дата на раждане 27.07.1935 г.
Място на раждане гр. София
Вербувал го служител майор Любен Иванов Георгиев на 13.11.1969 г., регистриран в ПГУ на 16.12.1969 г.
Ръководил го служител майор Любен Иванов Георгиев; подп. Стойко Михайлов; полк. Здравко Александров
Структури, в които е осъществявано сътрудничеството ДС, ПГУ-ХIII
Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник сътрудник
Псевдоними Попов
Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Документи от ръководили го щатни служители; рег. дневник; картони – обр. 1 – 2 бр. и обр. 3; дело Ф1, а.е. 3395.
Снемане от действащия оперативен отчет 1976 г.
Публична длъжност или публична дейност Извънреден и пълномощен посланик в Багдад до 20.04.1991 г.



Три имена Аспарух Тодоров Папалезов
Дата на раждане 08.10.1935 г.
Място на раждане с. Гърмен, обл. Благоевград
Вербувал го служител регистриран в ПГУ на 30.07.1968 г.
Ръководил го служител мл. лейт. Иван Николов Чолов; подп. Георги Данчев Недялков; майор Илия Николов Табаков; кап. Теодоси Ценков Бенчев; лейт. Ангел Димов Атанасов
Структури, в които е осъществявано сътрудничеството ДС, ПГУ-ХVII
Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник доверена връзка; агент; секретен сътрудник
Псевдоними Мавър
Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Собственоръчно написани агентурни сведения; документи от ръководили го щатни служители; рег. дневник; картони – обр. 1 – 2 бр. и обр. 3; дело Ф1, а.е. 2067 – 3 тома
Снемане от действащия оперативен отчет 1980 г.
Публична длъжност или публична дейност ранг "посланик" до 01.04.1992 г.



Три имена Атанас Иванов Будев
Дата на раждане 07.03.1955 г.
Място на раждане гр. Шумен
Вербувал го служител ст. лейт. Станимир Цветанов Сърбиновски на 11.12.1985 г.
Ръководил го служител ст. лейт. Станимир Цветанов Сърбиновски
Структури, в които е осъществявано сътрудничеството ВГУ-ДС, отдел "ЧЖ"
Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството агент
Псевдоними Асенов
Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Собственоръчно написана и подписана декларация; рег. бланка; картони обр. 4 – 3 бр.; рег. дневник; лично дело IА 36208.
Снемане от действащия оперативен отчет
Публична длъжност или публична дейност Извънреден и пълномощен посланик в Буенос Айрес от 10.03.2000 г. до 31.07.2006 г.
Посланик, неакредитиран, временно управляващ посолството в Хараре от 28.12.2007 г.

Обявен с решение № 8/ 19.07.2007 г. - администрацията на президента


Три имена Атанас Игнатов Младенов
Дата на раждане 27.10.1960 г.
Място на раждане гр. Айтос
Вербувал го служител подп. Никола Иванов Николов на 13.11.1987 г., регистриран на 18.11.1987 г.
Ръководил го служител подп. Никола Иванов Николов
Структури, в които е осъществявано сътрудничеството ДС, управление II-VI-I
Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник агент
Псевдоними Вихър
Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Документи от ръководилия го щатен служител; рег. бланка; рег. дневник; картони – обр. 4 – 2 бр.; лично дело IА-37466.
Снемане от действащия оперативен отчет
Публична длъжност или публична дейност Извънреден и пълномощен посланик в Рим от 24.08.2007 г.

Комисията разполага с документи, удостоверяващи принадлежност на Атанас Игнатов Младенов към органите по чл. 1 след 10.11.1989 г.


Три имена Атанас Колев Самсарев
Дата на раждане 15.08.1938 г.
Място на раждане с. Дебър, обл. Пловдив
Качество Щатен служител
Структури, в които е работил ДС, управление IV
Документи, свързани с кариерното му развитие Със заповед № 4510/ 12.12.1964 г. е назначен за мл. разузнавач; със заповед № 29/ 26.01.1966 г. е преназначен за разузнавач.
Публична длъжност или публична дейност Извънреден и пълномощен посланик в Дамаск до 01.04.1992 г.



Три имена Атанас Колев Самсарев
Дата на раждане 15.08.1938 г.
Място на раждане с. Дебър, обл. Пловдив
Вербувал го служител регистриран на 31.12.1976 г.
Ръководил го служител кап. Пеньо Благоев Пенев; о. р. Кирил Кузманов Филипов; лейт. Николай Краев Даскалов
Структури, в които е осъществявано сътрудничеството ДС, ПГУ-IХ
Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник секретен сътрудник
Псевдоними Дебърски
Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Разходни документи, отчетени от ръководили го щатни служители; документи от ръководили го щатни служители; рег. дневник; картони – обр. 1 – 2 бр. и обр. 3; лично и работно дело Ф1, а.е. 3726 – 2 тома
Снемане от действащия оперативен отчет 1978 г.
Публична длъжност или публична дейност Извънреден и пълномощен посланик в Дамаск до 01.04.1992 г.



Три имена Атанас Павлов Велчев
Дата на раждане 02.04.1944 г.
Място на раждане с. Ябълково, обл. Хасково
Вербувал го служител о. р. Цанко Трашлиев на 07.07.1976 г., регистриран на 14.07.1976 г.
Ръководил го служител о. р. Цанко Трашлиев; о. р. Димчо Костадинов; о. р. Христо Киров
Структури, в които е осъществявано сътрудничеството ДС, ВГУ, отдел І
Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството агент
Псевдоними Асенов
Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Картони обр. 4 – 2 бр. и обр. 6; рег. дневник.
Снемане от действащия оперативен отчет
Публична длъжност или публична дейност Извънреден и пълномощен посланик в Берн от 06.11.2005 г. до 30.11.2010 г.

За Атанас Павлов Велчев липсват други данни по чл. 25, т. 3 от закона.
Обявен с решение № 8/ 19.07.2007 г. - администрация на президента
Обявен с решение № 104/ 02.12.2009 г. - Националната здравноосигурителна каса


47. Потребител: БМОРК     Дата: 2010-12-15 19:14:25    
Три имена Боби Николов Бобев
Дата на раждане 01.04.1948 г.
Място на раждане гр. София
Вербувал го служител ст. лейт. Борислав Любенов Рангелов на 07.08.1974 г., регистриран на 14.08.1974 г., регистриран в ПГУ на 12.02.1981 г.
Ръководил го служител ст. лейт. Борислав Любенов Рангелов; о. р. Иван Иванов; ст. лейт. Пламен Благоев Атанасов; ст. лейт. Цветко Цветков
Структури, в които е осъществявано сътрудничеството ДС, ВГУ-VI-IV, ПГУ-ХIV
Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник агент; секретен сътрудник
Псевдоними Аспарух; Добромир (Добромиров)
Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получено възнаграждение; разходни документи, отчетени от ръководил го щатен служител; документи от ръководили го щатни служители; рег. бланка – 2 бр.; рег. дневник – 2 бр.; картони обр. 1 – 2 бр. и обр. 3; дело Ф1, а.е. 7563 – 2 тома; доклад на НРС рег. № RB102101-001-04/ 12-2093/ 28.10.2010 г.
Снемане от действащия оперативен отчет
Публична длъжност или публична дейност Извънреден и пълномощен посланик в Тирана от 08.03.1998 г. до 31.07.2006 г.

Доклад на НРС по чл. 16, ал. 2, т. 2 рег. № RB102101-001-04/ 12-2093/ 28.10.2010 г.


Три имена Богдан Боянов Мирчев
Дата на раждане 20.08.1943 г.
Място на раждане гр. София
Вербувал го служител полк. Георги Попов на 18.04.1969 г.
Ръководил го служител полк. Георги Костов Попов; полк. Иван Дунчев Власковски; полк. Цончо Цацов; майор Назъров
Структури, в които е осъществявано сътрудничеството РУ-ГЩ
Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник сътрудник
Псевдоними Спиридон
Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Собственоръчно написани агентурни сведения; разходни документи, отчетени от ръководили го щатни служители; документи от ръководили го щатни служители; картони – обр. 1 – 2 бр., обр. 2 и обр. 9; дело № 863; дело № 863-А.
Снемане от действащия оперативен отчет 1984 г.
Публична длъжност или публична дейност Генерален консул в Мюнхен от 01.08.1997 г. до 31.07.2000 г.



Три имена Богдан Иванов Богданов
Дата на раждане 02.11.1940 г.
Място на раждане гр. София
Вербувал го служител о. р. Димитър Димитров на 19.07.1978 г., регистриран на 27.09.1978 г.
Ръководил го служител о. р. Димитър Димитров
Структури, в които е осъществявано сътрудничеството ДС, управление VI-II-I, управление VI-IХ-I
Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник агент
Псевдоними Николов
Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Рег. дневник; картони – обр. 4 и обр. 6; протокол № 73/ 1990 г. с предложение за унищожаване на лично дело IА-29737 и работно дело IР-15469.
Снемане от действащия оперативен отчет 1988 г.
Публична длъжност или публична дейност Извънреден и пълномощен посланик в Атина от 29.04.1991 г. до 14.07.1993 г.



Три имена Богомил Станимиров Величков
Дата на раждане 19.12.1941 г.
Място на раждане с. Кътина, обл. София
Вербувал го служител подп. Найден Ил. Пешев на 01.07.1970 г., регистриран на 05.12.1970 г.
Ръководил го служител подп. Найден Ил. Пешев; о. р. Георги Минков; майор Методи Давидков Димитров ; кап. Атанас Кременлиев; полк. Мичо Г. Генковски; о. р. Стойчо Николов; о. р. Димчо Вавов; о. р. Румен Тошков; о. р. Христо Герганов; о. р. Иван Шопов
Структури, в които е осъществявано сътрудничеството ДС, ПГУ-IV
Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник агент
Псевдоними Юри
Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Собственоръчно написани агентурни сведения; разходни документи, отчетени от ръководили го щатни служители; документи от ръководили го щатни служители; рег. дневник; картони – обр. 1 – 2 бр. и обр. 3; лично и работно дело Ф1, а.е. 4638 – 2 тома.
Снемане от действащия оперативен отчет
Публична длъжност или публична дейност Извънреден и пълномощен посланик в Мексико от 21.10.1991 г. до 11.03.1993 г.



Три имена Бойко Милков Тарабанов
Дата на раждане 20.05.1935 г.
Място на раждане гр. София
Вербувал го служител о. р. Герхард Райчев Гавраилов на 22.03.1966 г., регистриран в ПГУ на 23.03.1966 г.
Ръководил го служител о. р. Герхард Райчев Гавраилов; о. р. Здравко Свещарски; о. р. Иван Катранджиев; кап. Стоян Алексиев Стоянов; о. р. Димчо Вавов
Структури, в които е осъществявано сътрудничеството ДС, ПГУ-III
Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник сътрудник
Псевдоними Бистров (Бисеров)
Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Документи от ръководили го щатни служители; рег. дневник; картони – обр. 1 – 2 бр. и обр. 3; дело Ф1, а.е. 1770.
Снемане от действащия оперативен отчет 1969 г.
Публична длъжност или публична дейност ранг "посланик" до 01.12.1991 г.



Три имена Бойко Христов Мирчев
Дата на раждане 04.05.1958 г.
Място на раждане гр. София
Вербувал го служител кап. Валентин Венков Вълков на 03.10.1988 г., регистриран на 12.10.1988 г.
Ръководил го служител кап. Валентин Венков Вълков
Структури, в които е осъществявано сътрудничеството ДС, управление 02, отдел 06, отделение 01
Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник агент
Псевдоними Матеев
Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Рег. дневник; картони – обр. 4 – 2 бр.; рег. бланка; лично дело IА-36354; доклад на МВР рег. № RB202009-001-05/01-08-I-195/ 24.01.2008 г.
Снемане от действащия оперативен отчет
Публична длъжност или публична дейност Извънреден и пълномощен посланик в Сеул от 27.10.1991 г. до 21.06.1996 г.
Извънреден и пълномощен посланик в Джакарта от 04.08.2006 г. до 31.07.2010 г.

Доклад на МВР по чл. 16, ал. 2, т. 2 рег. № RB202009-001-05/01-08-I-195/ 24.01.2008 г.
Обявен с решение № 25/ 12.02.2008 г. - министър-председатели, заместник министър-председатели, министри и заместник-министри


Три имена Бойчо Тодоров Гюров
Дата на раждане 28.09.1953 г.
Място на раждане гр. София
Качество Щатен служител
Структури, в които е работил ДС, ВГУ, ПГУ
Документи, свързани с кариерното му развитие Със заповед № К-1856/ 28.04.1981 г. е назначен за разузнавач; със заповед № 624/ 30.09.1982 г. е преназначен за разузнавач в ПГУ; със заповед № 589/ 01.07.1987 г. е преназначен за ст. разузнавач.
Публична длъжност или публична дейност Пълномощен министър, временно управляващ посолството в Дамаск от 22.07.2010 г.

Доклад на НРС по чл. 16, ал. 2, т. 2 рег. № RB 102101-001-04/ 12-2286/ 30.11.2010 г.


Три имена Борис Александров Джибров
Дата на раждане 19.08.1933 г.
Място на раждане гр. Брегово
Вербувал го служител Вербуван на 25.02.1952 г.; регистриран в ПГУ на 10.03.1965 г.; възстановен на 01.02.1978 г., регистриран на 17.02.1978 г.
Ръководил го служител майор Илия Цв. Кованджиев; о. р. Димитър Костадинов Куцев; мл. лейт. Иван Николов Чолов; майор Светослав Величков Тодоров; о. р. Велчо Иванов Велчев; о. р. Любен Евтимов Точев; о. р. Методи Давидков Димитров; кап. Румен Димитров Тошков; о. р. Димитър Димитров; о. р. Мичо Георгиев Геновски; о. р. Мирчо Рангелов; о. р. Георги Виткин; о. р. Цветан Бързашки; о. р. Христо Герганов; о. р. Атанас Лозанов
Структури, в които е осъществявано сътрудничеството ДС, VII отдел, ПГУ, управление II-I-III
Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник информатор; агент
Псевдоними Илка; Добриянов
Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Документи за получено възнаграждение; разходни документи, отчетени от ръководили го щатни служители; документи от ръководили го щатни служители; рег. дневник; картони – обр. 1 – 3 бр., обр. 4 – 2 бр. и обр. 6; лично и работно дело Ф1, а.е. 3562 – 3 тома; протокол № 1066/ 1962 г. с предложение за унищожаване на лично дело IИ-12641; писмо вх. № 2087/ 02.05.1990 г. за заличаване данните за аг. "Добриянов".
Снемане от действащия оперативен отчет
Публична длъжност или публична дейност ранг "посланик" до 19.02.1990 г.




Три имена Борис Иванов Павлов
Дата на раждане 25.11.1935 г.
Място на раждане с. Макреш, обл. Видин
Вербувал го служител регистриран на 12.05.1976 г.
Ръководил го служител кап. Иван Енев Тошев; о. р. Николай Даскалов
Структури, в които е осъществявано сътрудничеството ДС, ПГУ
Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник секретен сътрудник
Псевдоними Макаров
Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Разходни документи, отчетени от ръководил го щатен служител; документи от ръководили го щатни служители; рег. дневник; картони – обр. 1 – 2 бр. и обр. 3; дело Ф1, а.е. 5484.
Снемане от действащия оперативен отчет 1987 г.
Публична длъжност или публична дейност Извънреден и пълномощен посланик в Адис Абеба от 08.10.1990 г. до 24.02.1993 г.



Три имена Бранимир Младенов Младенов
Дата на раждане 20.08.1957 г.
Място на раждане гр. София
Качество Щатен служител
Структури, в които е работил РУ-ГЩ
Документи, свързани с кариерното му развитие Със заповед № Р-023/ 21.09.1983 г. е назначен за пом. н-к на отдел; със заповед № Р-020/ 21.09.1985 г. е преназначен за разузнавач VI степен.
Публична длъжност или публична дейност Генерален консул в Истанбул от 19.10.1998 г. до 15.10.2003 г.
Извънреден и пълномощен посланик в Анкара от 24.04.2006 г. до 31.12.2009 г.

Доклад на Служба "Военна информация" по чл. 16, ал. 2, т. 2 рег. № 3060/ 16.11.2010 г.


Три имена Бранимир Петров Радев
Дата на раждане 03.04.1952 г.
Място на раждане гр. София
Вербувал го служител подп. Никола Христов Симеонов на 17.12.1971 г., регистриран на 31.12.1971 г.; ст. лейт. Петьо Димитров Петков на 10.03.1982 г., регистриран в ПГУ на 12.03.1982 г.
Ръководил го служител подп. Никола Христов Симеонов; лейт. Петьо Димитров Петков; кап. Георги Стоянов Петров
Структури, в които е осъществявано сътрудничеството ДС, ВКР-Сливен-V, ПГУ-ХVII
Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник осведомител; секретен сътрудник
Псевдоними Накев
Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Собственоръчно написани агентурни сведения; разходни документи, отчетени от ръководил го щатен служител; документи от ръководили го щатни служители; рег. бланка – 2 бр.; рег. дневник – 2 бр.; картони – обр. 1 – 2 бр., обр. 3, обр. 4 – 2 бр.; дело Ф1, а.е. 6598 – 2 тома; лично дело IА-37477; работно дело IР-9691; доклад на НРС рег. № RB102101-001-04/ 12-2093/ 28.10.2010 г.
Снемане от действащия оперативен отчет
Публична длъжност или публична дейност Извънреден и пълномощен посланик в Тбилиси от 15.05.2008 г.

Доклад на НРС по чл. 16, ал. 2, т. 2 рег. № RB102101-001-04/ 12-2093/ 28.10.2010 г.


Три имена Бранимир Филипов Петров
Дата на раждане 29.09.1948 г.
Място на раждане гр. София
Вербувал го служител о. р. Горан Йонов, регистриран на 27.03.1978 г.
Ръководил го служител о. р. Горан Йонов; о. р. Леко Савов; о. р. Захари Зарков; о. р. Симеон Ляпчев; о. р. Венцислав Владимиров
Структури, в които е осъществявано сътрудничеството ДС, ПГУ-II
Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник секретен сътрудник
Псевдоними Стоев
Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Документи от ръководили го щатни служители; рег. бланка; рег. дневник; картони – обр. 1 – 2 бр. и обр. 3; дело Ф1, а.е. 4582.
Снемане от действащия оперативен отчет 1983 г.
Публична длъжност или публична дейност Извънреден и пълномощен посланик в Атина от 14.08.1993 г. до 14.08.1998 г.



Три имена Валентин Василев Божилов
Дата на раждане 20.06.1941 г.
Място на раждане гр. София
Вербувал го служител ст. лейт. Любомир П. Попов на 04.07.1972 г., регистриран на 05.07.1972 г.
Ръководил го служител ст. лейт. Любомир П. Попов; ст. лейт. Любен Попов; лейт. Милуш Манолов; кап. Валентин Русков; ст. лейт. Румен Спасов
Структури, в които е осъществявано сътрудничеството ДС, ПГУ-III
Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник секретен сътрудник
Псевдоними Камен
Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Разходни документи, отчетени от ръководил го щатен служител; документи от ръководили го щатни служители; рег. дневник; картони – обр. 1 – 2 бр. и обр. 3; дело Ф1, а.е. 2812.
Снемане от действащия оперативен отчет 1976 г.
Публична длъжност или публична дейност Извънреден и пълномощен посланик във Ватикана от 18.04.2006 г. до 23.09.2009 г.



48. Потребител: БМОРК     Дата: 2010-12-15 19:16:16    
Три имена Валентин Добрев Петров
Дата на раждане 21.11.1955 г.
Място на раждане гр. Варна
Вербувал го служител Лейт. Алаксандър Савов на 22.12.1988 г., регистриран на 22.12.1988 г.
Ръководил го служител Лейт. Александър Савов, о. р. Евг. Иванов
Структури, в които е осъществявано сътрудничеството Първо главно управление-ДС, отдел 10
Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник секретен сътрудник
Псевдоними Козма
Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Документи от ръководилия го щатен служител; рег. бланка; рег. дневник; картони обр. 1 – 2 бр. и обр. 3; дело Ф1 а.е. 7554.
Снемане от действащия оперативен отчет На 09.05.1991 г.
Публична длъжност или публична дейност Постоянен представител, посланик в Женева от 09.05.1993 г. до 04.11.1997 г.
Извънреден и пълномощен посланик в Лондон от 04.03.1998 г. до 07.06.2005 г.

Обявен с решение № 8/ 19.07.2007 г. – администрацията на президента
Обявен с решение № 25/ 12.02.2008 г. - министър-председатели, заместник министър-председатели, министри и заместник-министри


Три имена Валентин Методиев Радомирски
Дата на раждане 22.08.1950 г.
Място на раждане гр. София
Качество Щатен служител
Структури, в които е работил РУ-ГЩ
Документи, свързани с кариерното му развитие Със заповед № Р-035/ 30.09.1976 г. е назначен за пом. н-к на отдел; със заповед № Р-019/ 19.09.1980 г. е преназначен за разузнавач; със заповед № Р-026/ 16.09.1981 г. е преназначен за ст. пом. н-к на отдел; със заповед № Р-018/ 15.08.1990 г. е преназначен за разузнавач IV степен.
Публична длъжност или публична дейност Извънреден и пълномощен посланик в Букурещ от 05.02.2009 г.



Три имена Валентин Петков Гацински
Дата на раждане 24.09.1950 г.
Място на раждане гр. Казанлък
Качество Щатен служител
Структури, в които е работил РУ-ГЩ
Документи, свързани с кариерното му развитие Със заповед № Р-07/ 09.04.1976 г. е назначен за н-к отдел ХV; със заповед № Р-028/ 20.09.1986 г. е преназначен за разузнавач VI степен в отдел ХV; със заповед № Р-08/ 25.04.1991 г. е уволнен.
Публична длъжност или публична дейност Извънреден и пълномощен посланик в Кабул от 16.05.1991 г. до 10.02.1993 г.
Извънреден и пълномощен посланик в Токио от 21.04.1995 г. до 30.07.1998 г.

Обявен с решение № 25/ 12.02.2008 г. - министър-председатели, заместник министър-председатели, министри и заместник-министри


Три имена Валентин Цанев Дончев
Дата на раждане 29.09.1960 г.
Място на раждане гр. София
Качество Щатен служител
Структури, в които е работил ДС, ПГУ
Документи, свързани с кариерното му развитие Със заповед № 1004/ 13.12.1988 г. е назначен за разузнавач.
Публична длъжност или публична дейност Генерален консул в Чикаго от 01.10.2009 г.

Доклад на НРС по чл. 16, ал. 2, т. 2 рег. № RB102101-001-04/ 12-2093/ 28.10.2010 г.


Три имена Валери Борисов Пчелинцев
Дата на раждане 30.09.1937 г.
Място на раждане Руска федерация
Вербувал го служител вербуван на 08.11.1962 г.
Ръководил го служител полк. Влъчков; полк. Иван Кочовски; полк. Георги К. Георгиев
Структури, в които е осъществявано сътрудничеството РУ-ГЩ
Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник сътрудник
Псевдоними Асенов
Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество; рег. дневник; картони – обр. 1 – 2 бр. и обр. 2; дело № 825.
Снемане от действащия оперативен отчет 1976 г.
Публична длъжност или публична дейност Извънреден и пълномощен посланик в Хелзинки до 27.09.1991 г.



Три имена Валери Христов Христов
Дата на раждане 07.11.1951 г.
Място на раждане Руска федерация
Вербувал го служител лейт. Хр. Стефанов Тутеков на 30.03.1977 г., регистриран на 06.04.1977 г.
Ръководил го служител лейт. Хр. Стефанов Тутеков
Структури, в които е осъществявано сътрудничеството ДС, управление II-VIII-II
Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник съдържател на явочна квартира; агент
Псевдоними Сатурн; Боев (Баев)
Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Рег. бланка; рег. дневник; картон обр. 4; лично дело IА-37509.
Снемане от действащия оперативен отчет
Публична длъжност или публична дейност Съветник, временно управляващ посолството в Сана от 01.11.2006 г. до 31.12.2008 г.

Комисията разполага с документи, удостоверяващи принадлежност на Валери Христов Христов към органите по чл. 1 след 10.11.1989 г.


49. Потребител: Емил Боев     Дата: 2010-12-15 19:17:18    
Три имена Велизар Пенков Енчев
Дата на раждане 07.01.1953 г.
Място на раждане гр. Гълъбово, обл. Стара Загора
Качество Щатен служител
Структури, в които е работил ПГУ-ДС, ХVІІ отдел
Документи, свързани с кариерното му развитие Със заповед № 743/ 01.10.1985 г. е назначен за разузнавач; със заповед № 1066/ 31.12.1989 г. е преназначен за инспектор.
Публична длъжност или публична дейност Извънреден и пълномощен посланик в Загреб от 21.08.1997 г. до 27.10.2002 г.

50. Потребител: Емил Боев     Дата: 2010-12-15 19:25:45    
ВМРО искат Младенов да защити дипломатите или да си ходи коментари/11
15 декември 2010, 16:15

София, България
изпрати на приятел


Сега е моментът Николай Младенов да защити българските дипломати, попаднали в огласения вчера списък на сътрудници на българските тайни служби. В противен случай младият министър още веднъж ще потвърди необходимостта да подаде оставка – необходимост, която възникна още при необмислените му и непрофесионални изказвания за подкрепа на турско членство в Европейския съюз. Това заявиха в своя позиция от ВМРО.
Огласяването на списък с действащи и бивши сътрудници на външното разузнаване на която и да е страна по света веднага би предизвикало огромен скандал. Още повече ако става дума за висши дипломати. У нас скандалът е с обратен знак. Министър Младенов вече неофициално обяви каква е неговата позиция... във „Фейсбук”. И тя определено не е в полза на нашите дипломати, посочват от партията.

Въпреки, че официална реакция от страна на външното министерство още няма, с оглед на досегашната практика можем да очакваме само най-лошото за представителите на българската дипломация. Подобен скандал у нас далеч не е безпрецедентен, но е жалко, че деградацията на държавността в България продължава дори и при настоящото правителство, дошло на власт именно със заявената цел да я укрепи. Защото едва ли това, което се случва е станало без съгласуване с изпълнителната власт.

От ВМРО заявяват още, че вместо да пише статуси във „Фейсбук” за това колко голям гняв се зараждал у него, министър Младенов би трябвало да е направил всичко необходимо, за да предотврати скандала. В противен случай остава впечатлението, че огласяването на този списък ще бъде удобен повод за разправа с малкото ни останали професионални дипломати.

А всъщност нищо ново не е огласено, като изключим имената. Защото е добре известно, че всички разузнавания използват дипломатическите служби. И това е банално ясно.

Само преди седмици най-влиятелната световна дипломация, американската, беше разтърсена от много по-сериозен скандал с изтичането на свои документи в интернет. Това обаче не изпълни държавния секретар на САЩ с гняв към служителите му. Вместо това беше атакуван разпространителят на информацията. Може би за всички е ясно, че резидентът на ЦРУ у нас се казва Уорлик, но никой не тръгва да го отзовава, нали!?

Единствено правилното решение на Младенов в момента е да защити своите служители, чиято задача винаги е била да работят в полза на България зад граница. Ако не го направи ще остави впечатление за поредната добре изпълнена поръчка срещу българската държава, заявяват от ВМРО в заключение.

51. Потребител: Радко     Дата: 2010-12-17 17:50:49    
1
Zdravko Cinis Emersisse Zdraveski
Мој деца, мое семејство, мој пријатели, браќа и сестри бугари, јас кој никогаш не го видов моето политичко досие до крајност...што вика нашиот, мојот бугарски народ само малку го ѕирнав и го почуствував на моја кожа. Јас во моево меморариск...о раскажување ќе му кажам на мојот македонец вистина, а на мојот непријател ќе му кажам следново: ИМАВМЕ ВРЕМЕ ЗА ПОМИРУВАЊЕ, АЛИ ВАШЕТО ВРЕМЕ ЗАВРШИ НЕМА ПОВЕЌЕ НИТУ ВРЕМЕ НИТУ ПРОСТОР ЗА ПРОСТУВАЊЕ. Прво нешто што ми падна на ум пред да почнам да пишувам е следново што треба да знаат моите синови и ќерки моето семејство, а богами и моите браќа бугари, кои во нив тече вистинска бугарска крв, кои се слични по идеал, убедување како мене со чист патриотизам, со национални чисти чуства за наша бугарска држава. Следново нека ја видат графата за мене прогонованиот и затворан и од ЗДРАВЕСКИ СТЕВАН ЗДРАВКО роден 26.01.1964 г. Од татко Стеван и мајка Нада бугари по род нека го видат следново “ Соработка со удба ( УБК ) и внатрешни работи немало. А потоа ако му дозволат да го видат досието ќе видат неколку околу (стотина) кој кодошеле и да се видат самите себе. Али тоа се само бледи имиња кои со маркер се избришани, ко бајаги да не се читаат, заборавиле службите дека постоел начин кодошите да се видат.
Послем моето прво излегување од затвор, одма се приметуваше со самото мое движење по улица, моите најдобри другари да ми ја свртат главата и да се направат дека не ме познаваат, исто им се случуваше и на моите деца, мојата сопруга некој да ги понижи да му напакости да ги изгрди и навреди. Разбирам колку му било тешко, но нивната тешкотија не ја искажуваја сигурно ја чувале во себе од љубов ( претпоставувам ) или од страв за тоа што го проживееле во текот на времето на моето прогонство, затворања, претреси, молтретирања стварно ги разбирам но никогаш ниту јас, а мислам и моите деца и сопруга, ниту моите браќа бугари не ќе можат да ги разберат механизмите на кодошите и на службите кои се користени против мене од страна на удба. И во името на моите деца, во името на моето семејство и во името на моите браќа блгари имам само да им порачам на удбашите, кодошите и србокомунистите едно и тоа едно го порачувам преку устата на хрватскиот

52. Потребител: Радко     Дата: 2010-12-17 17:51:22    
2.
Рапер Едо Маајка “ Да им ебем матер “ кога за прв пат почуствував дека сум следен, пратен, прислушкуван, провоциран основното прашање ми беше : кој, како, зошто. Туку едно сосема друго ифраструктурно прашање. КАКО ИЗГЛЕДАЛА ТАА МАШИНЕРИЈА ? Кој ја одчукувал оваа моја страница? Како се викала дагтилографката која ја пишувала? Кој ја дал наредбата? Кој ги присклушкувал моите дечиња додека се договарале со своите другарчиња за роденден, за во дискотека, кој ја уценувал мојата покојна мајка, кој го уценувал мојот роден брат за мое предаство. Со која цел, кој бил мотивот. Зошто го правеле тоа...Зошто? За какво добро ги збирале тие информации? Се прашувам дали вредело сето тоа. Како се викал телефонистот? Дали кога ја пренесувал “ Информацијата“ тој – конкретен кодош имал чуство дека работи нешто конкретно, корисно, се прашував и се прашувам како изгледа ( изгледот) со што ги испраќал неговите деца на школо, со кои зборови, со кои средства ( парични ) дали со платата што ја примал за својата подземна работа направил од своите деца среќни и чесни, или добри луѓе? Не...Не не направил. Но и да направил дали е тоа утеха за него, не тоа е само лага која мене не ме теши. Според некое мое размислување не може да се кажува : треба да влегуваме во Европа, ама Европа има правила...Правилата на Европа се не поминувајте на црвено светло... Ама тие удбашите и кодошите со своите скапоцени скапи коли ги изгазиле сите интимни кординати на нашите човечки животи, минувајки секогаш задолжително на црвено ги минале сите семафори на една човечка интима сите семафори на еден човечки живот, што само господ бог му го дал и само семојќниот господ бог по воља може да му го одземи. А тие истите удбаши, кодоши бараат од нас да застаниме на зелено да бидеме лојални послушни на нивните така наречени конвенции и некакви си закони кои самите не си ги почитуваат. За да има фер игра, мора да има фер од двете страни. По некоја случајност видов во еден документ дека кај нас дома во тоа време имало апарат за прислушкување ( поставен од страна на Киро Бавчата, внук на варошлија и од Рубин Велески ) по налог издаден од Цане Гарески задолжен за мене, по наредба на тогашниот директор на

53. Потребител: Радко     Дата: 2010-12-17 17:51:59    
3.
УБК Ордан, чии наредбодавци на фамозниот Ордан биле лично Фрчкоски и Марјан шев на обезбедувањето на Киро Глигоров. И никогаш незнам дека таа направа е извадена. Ќе си речиме дека никој будала нема да се занимава со прислушкување на една стара изнемоштена пензионерка или немоќни деца кои ништо не знаат освем својата децка игра. Тоа е мало боговска логика, никој не те прашува дали сакаш да дојдиш на овој свет и никој не те прашува дали сакаш да си одиш, од нивниот пан оптички свет, пошто за нив удбашите кога ќе се појави гениј и будалите фрлаат со камења...ИМ СМЕТАШ. Ти одлучуваат, тоа е позиција на семоќ, едно од основните правила на оваа држава, на овој систем е да се создаде механизам со кој ќе ја направат видлива таа нивна страница од минатото за да знаат следните генерации за страдањата на цели генерации и наследници на жртвите во политичките пресметки да му дадат дознаење да му влеат страв. Најголемите случки во мојот живот се случуваат кога во словенија и Хрватска веќе се слуија лајбах и Н.С.К. Но и пред тоа, во времето кога реално се знаеше дека ќе има распаѓање на една држава која беше вештачки создадена и вештачки одржувана во живот. Во времето кога ништо не остана и ние блгарите в македонија ( односно сите блгари во македонија ) и тогаш решивте и бевте решени да се екипирате ( мислам на удба и кодшите ) за да не расчеречите и да ги расчеречите, нас идеолошките потковани патриоти кој самите знаеме кој сме и што сме да не расчеречите нас, ние кој се декларираме блгари со чиста идеолошка свест, со чисти патриотски чуства за блгалгарин, блгарство, блгарска обединета царска држава. Да ги расчеречите сите кои мислат поинаку, тоа господо го правите и денес во нецелокупна необединета држава. Со што ќе напоменам дека сите ние политички прогонувани во минатото и денес од ваша страна незнаеме што да правиме со трагата на црниот фломастер со кој не обележавте и нас и мене и моите деца, моето семејство и семејствата на нашите браќа блгари само затоа што се дружат со нас кои не мислиме исто како вас господо. Не обележавте и не обележувате зошто се плашите од вистината, од вистината на вашето минато на вашата сегашност и на вашата иднина.

54. Потребител: Радко     Дата: 2010-12-17 17:52:29    
4.
Но јас и моето поколение ќе го избришеме вашиот црн фломастер, и самите ќе се засрамите од вашите гнасни игри кој се уште ги играте. Но мене Здравко нема да можите да ми ја земите идеолошката чиста мисла за блгарин, и блгарското целосно обединение во едно блгарски ариевско царство, ќе продолжам со мислата до моите деца “ Ако боговите на вашиот татко му нанеле да страда вие мои деца неможите да живеете во благосостојба што тоа никогаш не ви го пожелувам ни најмалку но тоа е вистина, па незнам какви кординати да поставите за себе. Само ќе додадам една поука до вас и до моите блгарски браќа сето тоа може да се надмини единствено со слога братство и борба на непокор.
Ако една нација сака да биде здрава, таа треба и мора масовно да се психоанализира себе си, за да ги спознае подобро своите механизми за да знае што и се случувало, што се случува и каде оди сега, но нас и тоа не мрзи.
Во името на сето ова ги повикувам сите прогонети во минатото сите прогонети сега (политички) бранителите, моите браќа блгари да ја отворат својата мисла на чистота, да ја отворат идеологијата на блгарската чесност, чистота, да ја отворат фиоката од своите гради и срце во која стои патриотизмот и вистината, оти ако се отвори таа фиока на патриотизам помалку боли пошто ќе излезе светлина, која светлина ќе блесне за борба, конечна борба за нашето потоење како блгари и за нашето ариевско блгарско целосно обединение.

55. Потребител: Радко     Дата: 2010-12-17 17:55:16    
http://www.bulgarmak.org/

БЪЛГАРСКИ ЧОВЕШКИ ПРАВА В МАКЄДОНИЯ

Бугарски човекови права во Македониjа

56. Потребител: Радко     Дата: 2010-12-18 10:06:04    
Д Е К Л А Р А Ц И Я





От РЕДАКЦИЯТА на „ ИСТОРИЧЕСКИ АРХИВ „ – ОРГАН НА СЪЮЗА НА УЧЕНИТЕ, ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СЛУЧАЯ „ ЗДРАВКО ЗДРАВЕСКИ „ – БЪЛГАРИН ОТ РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ



Б Ъ Л Г А Р И,



От известно време в България се укрива със семейството си македонският българин ЗДРАВКО ЗДРАВЕСКИ, който до преди години е бил комендант на македонските СПЕЦЧАСТИ, наречени „ЛЪВОВЕТЕ” и „ТИГРИТЕ”. След разформироването на тези ударни отряди, той и негови другари е бил подложен на неописуем терор : затваярян е зад решетките,; измъчван многократно ; избити са му повечето от зъбите, които Здравко обича да носи със себе си и да ги показва.

ВСИЧКО ТОВА СЕ ВЪРШИ ЗАРАДИ ДЕКЛАРИРАНОТО ОТ НЕГО И НЕГОВИ КОЛЕГИ БЪЛГАРСКО САМОСЪЗНАНИЕ !

На 22- ри, по силата на нескопосаните ни закони той трябва да напусне България.Но Здравко, както и семейството му са решени да останат у нас на всяка цена.Зад тях застана Инициативен комитет, състоящ се от над 1300 български патриоти, които няма да допуснат това да се случи.Върне ли се в Македония, този наш НАЦИНАЛЕН ГЕРОЙ Е ЗАПЛАШЕН ОТ СИГУРНА СМЪРТ.Вече бе убит брат му; както и брата на неговата съпруга.И всичко това, македонският фашистки режим върши за да сплаши за пореден път всеки,който се чувства българин ; политика, която е продължение на ГЕНОЦИДА, упражняван над Българщината в тази изостанала във времето държавичка...

Тук ще дадем думата на самия Здравко, който прочувственно заявява :” NAS LAVOVITE Ni ZATVARAT,Ni UBIVAT,Ni PROGONUVAT! VSE PRAVAT PROTIV NAS LAVOVITE..SAMIOT ZNES...ZAEDNO BEVME VO ZATVOR ; ZAEDNO BEVME “LAVOVI”,ZAEDNO BEVME NA SEKADE.NEMA DA NE UNISTOZAT LAVU ...NEMA !!! JAS VEKE JA POVEDOV BORBATA ZA SLOBODA ..ZNAM DEKA I VIE LAVOVITE VO MAKEDONIA KE BIDETE SO MENE..JAS SAMO JA KAZAV VISTINATA ZA NAS :NE SAMO ZA MENE I ZA VAS MOI BRAKA...I DA PRASAME; DA ZNAE SVETOT DEKA SITE STE ZAGROZENI; DEKA SITE STE MALTRETIRANI ...ISTO KAKO MENE..JAS SUM SO VAS ...I KE VE ZASTITAM KAKO SEKOGAS..KE POBEDIME BRATIA BOLGARI...KE JA KAZEME VISTINATA I KE VIKNEME GLASNO: “ POBEDIVME “ !!!

Редакцията на “Исторически архив „ се обръща към всички национално – отговорни фактори и най-вече към Господин Президента като наш колега : „Умоляваме ви, незабавно дайте българско поданство на Здравко, жена му Добрила и трите им прекрасни деца ! За да не ви тежи на съвестта смъртта на един истински български патриот.Можете да им дадете временен статут на БЕЖАНЦИ, но само не ги връщайте в тази държава на ужасите – РМакедония.

Що се отнася до нас – чуждестранните членове на международната редколегия, чиито имена ще прочетете по-долу, ние категорично заявяваме нашето съпричастие с неволите на българите в Македония, за които знаем и от историческия си опит.Ще направим ВСИЧКО възможно да запознаем посланиците на нашите страни в България и Македония с този тежък хуманитарен проблем и ако трябва ще потърсим политическо убежище за Здравко в някоя от нашите страни !



С О Ф И Я ; &nbs p; От редакцията :

17.12.2010 г.

; Год. X, кн. 25, декември. 2010 г. на сп. “Исторически архив”

РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ:

ст.н.с. Методи Петров , почетен председател
акад. дин Георги Марков, проф. дин Ангел Димитров,
проф. дин Витка Тошкова (зам. председател),
проф. дин Елена Тончева, проф. Виржиния Паскалева, полк. о.з. Иван Николов,
ст.н.с. д-р Валери Стоянов, Кирил Танев

МЕЖДУНАРОДНА РЕДКОЛЕГИЯ:

проф. д-р Гражина Шват-Гълъбова, директор на Института по славистика
при Полската академия на науките,
Владимир Панков, философия на историята, от Р. Македония,
д-р Джордж Младенов, Университет на Торонто,

проф. д-р Ян Рихлик, Институт за чешка история при Карловия университет в Прага,

Младен Сърбиновски, писател и журналист, от Р. Македония,

проф. д-р Овез Гундогдиев, Заместник-директор на Института по археология
и етнография при Академията на науките на Туркменистан,

проф. д.и.н. Михаил Станчев, Харковски университет, Украйна,

Владимир Перев – журналист и общественник от Р Македония,

д-р Айгерин Шилибекова, Евразийски университет в Астана, Казахстан,

д-р Стелу Щербан, Институт за проучване на Югоизточна Европа, Букурещ, Румъния,

Владимир Тренев, журналист, Р. Македония

РЕДКОЛЕГИЯ:

н.с. д-р Георги Генов (гл. редактор); доц. Ленко Русанов,
проф. д-р Н. Дюлгерова (I зам. гл. редактор), доц. Бл. Иванова (зам. гл. редактор), доц. П. Христов (зам. гл. редактор),

Георги Якимов, н.с. д-р Лъчезар Стоянов,
Веселина Добрева, н.с. д-р Веселин Ангелов,
н.с. д-р Румяна Първанова, н.с. д-р Володя Милачков, Арманд Басмаджиан,
Елена Бугарчева, Мария Янкова-Долапчиева (спомоществувател), Светла Мутафова,
Ася Долапчиева (настоятел на списанието за Варна)


57. Потребител: Радко     Дата: 2010-12-21 23:10:30    
От ВМРО изразиха опасение, че оставката на Божидар Димитров ще е препятствие за решаването на големите проблеми, които имат редица граждани на Македония с българско самосъзнание. На брифинг те представиха проблема с изтезавания в македонски затвор Здравко Здравески, който е аналогичен със случая Спаска Митровска.

Здравко Здравески е бивш македонски спецполицай. Заради българското му самосъзнание обаче, 6-членното му семейство е репресирано, той самият е изтезаван в затвор, а брат му и братът на неговата съпруга Добрила са убити, разказва журналистът Асен Йорданов, който се е ангажирал да помага на българското семейство.

Асен Йорданов, журналист:
– В момента убиецът на брата на Добрила Здравеска е обявен за невменяем и продължава да се заканва на останалите членове на семейство Здавески, че ще бъдат също ликвидирани.


Проблемите на Здравески са представени пред подалия оставка министър за българите в чужбина Божидар Димитров, за да се ускори процедурата по издаване на българско гражданство на семейството. Но в момента процедурата е спряна и на 22 декември Здравески трябва да напусне България.

ВМРО апелира българските институции да се ускори процедурата по издаване на българско гражданство на семейство Здравески.

58. Потребител: Андрей Праматаров     Дата: 2011-01-24 18:14:26    
Поранешниот министер за надворешни работи Фрчкоски анализира знаци за алтернативно меѓународно позиционирање.

„Кога нашата евроатлантска ориентација, не реторички, но суштествено, се обидува да се замени со некој план Б, и почнува да се развива една дипломатска концепција - дека тоа нас всушност не ни треба, дека дури ќе се распаднат тие организации, дека треба да разговараме со Сирија, Зимбабве, Казахстан, дека моме да влеземе во некоја конфедерација со Бугарија, па така да сме влегле во НАТО и ЕУ, значи еден концепт кој обмислува една друга дипломатска стратегија по прв пат“, рече Љубомир Фрчкоски, поранешен министер за надворешни работи.

59. Потребител: факира Мити     Дата: 2011-01-24 18:17:39    
Дваесетина бугарски интелектуалци меѓу кои има и тројца македонски Бугари со петиција до УНЕСКО атакуваат на Македонија. Бараат УНЕСКО да го спречи присвојувањето на бугарскиот јазик, историја и култура од страна на Република Макеоднија.

Во петицијата адресирана до генералниот директор на оваа меѓународна институција Бокова, која е Бугарка, инсистираат да преземе нешто, за како што стои –бугарскиот јазик во Македонија повеќе да не се прогласува како македонски.

- Веќе 65 години се шири лагата низ целиот свет дека постои посебен макеоднски јазик, истроија и култура... Ние сме непоколебливи дека вистината треба да ја дознае целиот свет. Вардарска Македонија (која денеска ја окупира Република Македонија) отсекогаш бил географски термин- неразделив од бугарската култура и историја. Постојат многу историски факти кои го потврдуваат тоа, стои во петицијата до УНЕСКО.

Во корист на нивната вистина се посочуваат имињата и делата на Јоаким Крчовски, Кирил Пејчиновиќ, браќата Миладинови, Кузман Шапкарев, Гоце Делчев и други.

Бугарските професори тврдат дека во Макеоднија секојдневно се уништувале историски споменици, воени гробови, цркви и артефакти поврзани со Бугарија. Одат дотаму што тврдат дека биле украдени бугарскиот фолклор, бугарските настани, јунаци, кралеви, битки, револуционери и биле прогласени како Македонски.

Потенцираат дека на последниот попис немало посебна графа за Бугари. Со децении се апселе и тероризирале сите оние кои отоврено кажувале дека се Бугари. Во писмото до УНЕСКО се вади од контекст изјавата на поглаварот на МПЦ г.г. Стефан кој Вранишковски го нарече Спаска Митрова на МПЦ, при што се тврди дека поглаварот лично Митрова ја нарекол предавник, ѓубре и чудак.

60. Потребител: Малески     Дата: 2011-02-24 20:54:50    
Спаска Митрова спечели окончателно делото за родителските права върху дъщеря си Сузана
23 февруари 2011 | 12:22 | Агенция "Фокус"
Начало / Социална политика
София. Спаска Митрова спечели окончателно делото за родителските права върху дъщеря си Сузана. Върховният апелативен съд в Македония е постановил решение, с което отхвърля жалбата срещу решението на първоинстанционния съд по делото за попечителството на Сузана, дъщерята на Спаска Митрова. Това каза евродепутатът Димитър Стоянов пред журналисти, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Стоянов припомни, че решението на първоинстанционният съд е родителските права на майката – Спаска Митрова, с което делото за попечителството на Сузана, е спечелено окончателно.
Той посочи, че предстои да бъде осъществено пътуване до Македания на Спаска Митрова, където ще бъдат обсъдени следващите стъпки за вземането на детето.
„Това ще бъде в най-кратки срокове – до края на седмицата или началото на следващата седмица”, заяви Стоянов. По думите му и родителските права на бащата също трябва да бъде уговорени и те ще се осъществяват с посредничеството на социалния център в Гевгелия.
"Атака" ще продължи да следи казуса. „Досега имаше некоректно поведение от страна на социалния център. Върху детето беше оказван психически тормоз, когато Спаска имаше своите редовни свиждания – на детето му бе обяснявано, че майка му го оставя, защото не го иска”, заяви Стоянов и уточни, че ще следят тепърва дейността на този социален център.
„Това е успех за каузата на българите в Македония”, каза още Стоянов.
Спаска Митрова заяви, че още е развълнувана, тъй като това е борба, която се води вече четири години.
Десислава АНТОВА

61. Потребител: откровение     Дата: 2011-02-28 19:54:05    
ГЕНАДИЙ ЛИТАВРИН:
"Славянското население на Македония в средните векове се чувствало и именувало себе си като "българи", което е отразено и в царските титули, дори и тогава, когато столици на българската държава били македонските градове Охрид и Преспа. Това най-добре се разбира от познатия Битолски надпис на владетеля Иван Владислав, в който той нарича себе си "цар на българите"... Затова са без всякакви основания твърденията за съществуването на етнокултурни специфики на славянското население в географската област Македония и в епохата на Първото българско царство.

Подобни твърдения нямат ни най-малката подкрепа в запазените писмени и исторически паметници..."



ИГОР КАЛИГАНОВ:


"В днешната македонска преса и в някои публикации на македонските слависти се натрапват дефиниции като "Македония", "древен македонски писател", "древна македонска литература", "древна македонска култура". Според мен спрямо историческите и историко-културните паметници, отнасящи се за времето от IX до XVII век., подобни дефиниции могат да се употребяват изключително в географски смисъл... Литературата на Първото българско царство не трябва да се разделя на литература на Източна България и на Македония. Тя е била една и е образувала единно културно-енергийно "поле", в което едното не е могло да съществува без другото. От края на IX и през целият X век. Всичко създадено в областта на литературата и книжнината в Преслав е ставало веднага достояние и на Охрид, и на македонските културни центрове и обратно - създадените в тези области на българската държава оригинални и преводни литературни паметници веднага са се препращали към Преслав и Източна България..." (И двата текста са взети от сборника на Руската академия на науките и Института по славяноведение, озаглавен "Македония: проблеми на историята и културата", Москва, 1999г.)
ДИМИТРИЙ ОБОЛЕНСКИ:
"Именно в България мисията на Св. св.Кирил и Методий получи най-голяма подкрепа и бе спасена за Европа и славянството..."("Византийското наследство в Източна Европа", Лондон, 1982г.)

62. Потребител: Милко Балев     Дата: 2012-03-15 19:37:05    
1

ТОДОР ЖИВКОВ И МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС

Ако преди 20 години някой беше ми казал, че някога ще занимавам с Тодор Живков и македонския въпрос, сигурно бих се изсмял на това предположение. Но работата ми през последните десетилетия ми даде възможност да се запозная с дейността и със свършеното, и с плановете по македонския въпрос на този отишъл си вече, дълго управлявал български политически деец. Заедно с колежката ми Ива Бурилкова, без да се стесняваме да покажем не само положителното, но и отрицателното в българската позиция и действия по македонския въпрос, подготвихме и издадохме документалните сборници „БКП, Коминтернът и македонския въпрос (1917-1946)”, през 1998-1999 г. и том І от „Македонският въпрос в българо-югославските отношения (1950-1967 г.)”, през 2009 г., а сега работим по втория том, който обхваща времето от 1968 до 1990 г. Наш колега издаде пък „Македонският въпрос в българо-югославските отношения (1944-1952 г.)”, 2004 г. Книгите са отдавна на книжния пазар и всеки може да се убеди в истинността на това, което ще прочете по-долу. И то съвсем не е опит за политическа реабилитация на този излязъл от политиката държавник след 1989 г. и подложен на всестранна критика от съпартийците, от противниците и изследователите му. Още повече, че той сам не се нуждае вече от такава реабилитация.

Той под формата на шега (нещо което му се удаваше), беше посъветвал съратниците си да си мият ръцете с новия сапун „Тодор Живков” и да се оправдават с него и като че ли наистина този „сапун” доста дълго време беше в употреба. Но днес нещата могат спокойно и правилно от дистанцията на времето и след оповестените документи да бъдат погледнати и преценени без каквито и да било емоции. Всичко трябва да си отиде на мястото и както казва народа – „да се види, кой кум, кой сват и кой на булката брат”.

Не искам да генерализирам нещата, а само да насоча вниманието Ви, че през тези повече от две десетилетия след като Живков е извън политиката, като че ли няма компетентен държавник и политик, така добре познаващ и отстояващ истината по българския национален въпрос.

В публикуваните негови биографии и спомени на негови съвременници и съратници, както и в огромния поток от публицистика и не много сериозни творения на разследващи журналисти темата за Т. Живков и македонския въпрос е като че ли нарочно избягвана. Може би и недостатъчната информираност на авторите да си е казала думата, тъй като все още не са излезли на бял свят всичките документи, свързани с този сложен въпрос. Ако трябва да съм точен, трябва да посоча, че изследванията и публикациите по развитието на македонския въпрос след 60-те години на миналия век са все още недолюбвана тема за нашите историци. Дори в биграфичния очерк за него, който излиза през 1981 г. този въпрос е отбелязан също мимоходом и непълно, като е наблегнато повече на позицията на България в балканската й политика, декларирана от Живков – „да се уважават историята на народите и съществуващите реалности, като се спазват принципите на равноправие, зачитане на националния суверенитет, ненамеса във вътрешните работи и ненакърнимост на държавните граници”.

Аз нямам намерение да Ви представям темата изобщо (а и едва ли имам сили за това), тъй като са необходими още сериозни издирвания и проучвания в нашите архиви, а съчиненията на Живков и спомените на съратниците му са все още недостатъчен материал за по-сериозно проучване. Ще се спра само на няколко момента от един кратък период от няколко години – 1963 и 1966 г., като ще си послужа за илюстрация и с откъса от неговите изключително ценни спомени, които претърпяха две издания, като бяха предхождани от един кратък техен вариант („По повод на някои лъжи”).

Когато говорим за неговата дейност по македонския въпрос не бива да забравяме, че за това заслуга имат и неговите съветници, сред които са едни от най-добрите български историци, литератори, философи, дипломати и политолози. Та, за еднолично случайно и напълно самостоятелно хрумване на държавника и политика Живков изобщо не бива и да говорим. Тези, които си отидоха от този свят нищо не написаха за това, а живите още скромно премълчават за направеното от Живков, въпреки че те са най-добре запознати с него. Има все още време да излезе цялата истина наяве.

63. Потребител: Милко Балев     Дата: 2012-03-15 19:40:13    
2

ТОДОР ЖИВКОВ И МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС

В резултат на твърдата линия на Т. Живков във външната политика на България и по-специално в българо-югославските отношения в края на 60-те години възникват трудности по македонския въпрос. Ето какво заявява по този въпрос Живков на въпросите на френския вестник „Монд” през 1970 г.: „Македонският въпрос” е едно наследство, оставено ни от Берлинския конгрес и от бившите режими. В миналото той беше използван за чужди интереси и основателно получи прозвище „ябълка на раздора” на Балканите. Сега за Народна република България и българското правителство „македонският въпрос” не е актуален в българо-югославските отношения. Ние считаме, че той не бива да се превръща в политически проблем и да спъва развитието на отношенията между двете страни.” Анонимните биографи на Живков тук са се стремили да покажат преди всичко миролюбивата политика на България, като се признават реалностите, дори и по македонския въпрос. Тази биография, дело на Института за история на БКП, когато се спира за дейността на Живков по македонския въпрос, прави една доста неумела манипулация с истината и фактите. Ако човек разгърне запазените документи от Архива на бившия ЦК на БКП и на Архива на Министерство на външните работи, ще види колко по-дълбоки и по-сериозни са проблемите. Свободните интерпретации, въпреки че уж са изградени на документална основа, само отклоняват вниманието от това, което се прави под ръководството на Живков. Наистина почти всички документи, до които се докоснахме са „само за служебно ползване” или с гриф „Строго секретно” или „Поверително” и бяха съхранявани в Централния партиен архив, което означаваше, че достъпът до тях беше не просто ограничен, а невъзможен не само за чуждите историци, но дори и за българските. Отделните публикации страдаха от редица непълноти, които не бяха от субективен характер, а предимно от обективен, тъй като изследователите трябваше да работят предимно с материали от официалната преса, от декларациите на Външното министерство и комюникетата на БТА, и официалните публикации по темата (справките по македонския въпрос на историците и за единството на българския език – на езиковедите и литераторите). Изключително са малко книгите с мемоарите, в които е засегнат и македонският въпрос (на Цола Драгойчева, Владимир Топенчаров, Георги Чанков, Петър Семерджиев, Стефан Богданов, Вълко Червенков и др.). Днес, след 20 години, нещата са коренно различни. Документите са достъпни за използване (за четене, преписване и заснемане) от всички читатели, били те българи или чужденци.

Периодът, в който Т. Живков стои начело на БКП и държавата, се характеризира с постепенното преодоляване на грешките и извращенията по националния въпрос в средите на самия ЦК на БКП, както и с пораженията върху родените в Македония след упражненото над тях насилие, за да се „самоопределят” като македонци. Имам предвид и преброяванията, които също са резултат на партийно правителствени решения под натиска на КПСС и СЮК и от престараванията на родните „кръстници”. Определено можем да говорим за едно престъпление спрямо народа ни, водещо началото си от грешните постановки на Коминтерна и то не само с известната резолюция от 1934 г. по македонския въпрос и налагането на волята на всесилния Й. В. Сталин и подгласника му Й. Б. Тито през 1946 г. Те доведоха до нещо абсурдно, както отбелязва в спомените си Живков, „може би без прецедент в историята на човечеството. Денационализация!”

64. Потребител: Милко Балев     Дата: 2012-03-15 19:42:05    
3

ТОДОР ЖИВКОВ И МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС


Един известен журналист – Димитър Димитров, публикувайки дипломатически документи от архивите на Форин офис за времето от 1956 до 1966 г., повлиян от тях, нарече нашето отечество „Съветска България” и то с пълно право. Курсът на партията, правителството и държавата се определяше не от родните ни държавници и партийни ръководители, а от съветската външна политика. Българската външна политика беше функция от съветската външна политика, което може най-добре да се проследи по отделните периоди на замразяване или затопляне на съветско-югославските отношения. Отхвърлянето на постановките на Сталин по националния въпрос и критиките срещу грешните решения на Коминформбюро от Н. С. Хрушчов на ХХ конгрес на КПСС (февруари 1956 г.) донякъде дадоха възможност да започне постепенният преход към изправянето на извращенията и грешките по македонския въпрос, като се мина през Априлския пленум на ЦК на БКП (2-6 април 1956 г.) и последвалата еволюция във вижданията по македонския въпрос, за да се достигне до изказванията на Димитър Ганев и Енчо Стайков (1957-1958 г.) и до подготвения под най-голяма секретност доклад на Т. Живков пред Мартенския пленум през 1963 г., който може да прочетете по-долу.

Тук отново искам да подчертая изключителната роля на Живков за преодоляването на грешките и изправянето на извращенията по македонския въпрос. Нямаме предвид само неговите думи, че „след като бях издигнат за първи секретар на партията и особено за председател на Министерския съвет, аз се заех да разчистя това трагично наследство”. От цялостната запазена документация и от прокрадналото се в пресата и в официалните комюникета може да се видят неговите безспорни заслуги, дължащи се на сериозното познаване на националния въпрос и на личните му качества на държавник, партиен ръководител и дипломат. Праволинейната, но и същевременно постепенната линия на изправяне на грешките и отстояване на истината според възможностите и случая личи не само от строго секретните партийни документи, но и от стенограмите от разговорите с Н. С. Хрушчов, Л. И. Брежнев, Й. Б. Тито и Кр. Цървенковски.

Официално се отхвърлят допуснатите грешки по македонския въпрос и с аргументите на науката, въпреки че тя все още робува на някои доктринерски постановки. Това ново начало официално се поставя с излизането от печат на брошурата „Македонският въпрос. Историко-политическа справка. София, ноември 1968 г.”.

Тук ви поднасям само Живковото изказване на Мартенския пленум през 1963 г., като изпускам останалите изказвания на останалите партийни ръководители. Но с тях може да се запознаете от посочените по-горе издания. Искам само да Ви обърна внимание, че тук за пръв път Живков критикува линията на предишните ръководители на партията и особено грешките на повлияния от Сталин, Тито и Коминтерна Георги Димитров. Изказването му, общо взето, пада като гръм от ясно небе върху съпартийците му и ако се впуснете в по-подробно запознаване и с останалата част от стенограмата ще видите досадните прекъсвания и допълвания от Цола Драгойчева и Рада Тодорова, а многознайковците Кръстю Тричков, Христо Калайджиев, Груди Атанасов, Райко Дамянов и др. ще търсят нови аргументи, за да се харесат и равнят до линията на „вожда”. Или ако трябва да си послужа с онзи остарял политически виц, те са тези които са се „изкривявали с линията на Партията”, но често са се и престаравали.

65. Потребител: Милко Балев     Дата: 2012-03-15 19:43:05    
4

Пленумът в решенията си на 12 март 1963 г. като точка 4. приема следното решение: „Пленумът на ЦК на БКП одобрява единодушно и напълно изложеното в доклада на др. Тодор Живков по македонския въпрос. Като има предвид изключително голямото принципиално и практическо значение на този въпрос за политическата обстановка на Балканите и за дейността на нашата партия, пленумът възлага на Политбюро въз основа на положенията, развити от др. Тодор Живков, и станалите разисквания да изработи документ, в който да се изложи цялостно марксистко-ленинската политика на Българската комунистическа партия по македонския въпрос”. Въпреки това задкулисните действия в ЦК и натискът срещу него за дискредитиране и сваляне е огромен.

По този повод искам да припомня на читателите един особено много обсъждан въпрос за Тодор-Живковото предложение към Н. С. Хрушчов и към ЦК на КПСС за присъединяване на България към СССР, или както казваха някои политиканстващи изследователи – да станем 16 република на Съветския Съюз. Наистина има такова предложение от Живков по време на Декемврийския пленум на ЦК на БКП през 1963 г. и е прието решение от пленума на 4 декември 1963 г. „за по-нататъшното най-тясно сближение и сливане в перспектива на Народна република България със Съветския съюз”, за която цел се изпраща писмо до ЦК на КПСС. Отговорът е любезен отказ, като се възприема идеята само за сближаване, но се одобрява линията, която поддържа Живков във вътрешната и външната политика на България. Всичките тези материали от пленума се съхраняват в Централния държавен архив и са достъпни за всекиго. Този хитър и умел ход на Живков му дава възможност да отдъхне от натиска срещу него от другарите си в ЦК и Политбюро и по-натътък необезпокояван да продължи още по-категорично възприетата линия, и то вече настъпателно, спрямо натиска и опитите за дискредитиране на родината ни и него от Й. Б. Тито, от неговите слуги от Скопие и от другите югославски републики, дори на международната арена по „македонския въпрос”.

С голяма стойност и като вече по-висок етап е също изнесената информация от Т. Живков на пленум на ЦК на БКП на 12 декември 1966 г. за срещата му с Й. Б. Тито, Петър Стамболич и македонския ръководител Кръстьо Цървенковски в Будапеща по време на ІХ конгрес на унгарските комунисти. Живков в тези срещи показва не само едно сериозно познаване на българската история, но и на македонския въпрос и на всичко, свързано с Македония. Неговата достойна национално-отговорна позиция може да бъде пример за подражание на следовниците му, и то като имаме пред погледа си техните вяли, неумели и некомпетентни опити за противопоставяния при срещи и разговори с политици и държавници от съседните ни държави.

За пример тук ще цитирам думите на Тодор Живков от неговите мемоари по отношение на политиката, която България трябва да води спрямо балканските ни съседи:

„Провеждах принципна външна политика на Балканите, диктувана от следното: България не желае и не възнамерява да се намесва във вътрешните работи на съседите си. Но няма да допусна никаква намеса от тяхна страна. Никакви компромиси с националните интереси, било за сметка на икономически, интернационални или други съображения.”



По-долу даваме автентичните текстове от спомените на Живков по македонския въпрос и неговите изказвания на двата пленума на ЦК на БКП, оригиналите на които се съхраняват в Централния държавен архив. По този начин читателите ще имат възможност сами да преценят къде и каква е истината за ролята и позицията по македонския въпрос на този отишъл си от света обруган държавник и политик.

Цочо В. Билярски

66. Потребител: Милко Балев     Дата: 2012-03-15 19:44:52    
5

Из Мемоарите на Тодор Живков

ЮГОСЛАВИЯ... И ТЪЙ НАРЕЧЕНИЯТ „МАКЕДОНСКИ ВЪПРОС"

Отношенията с Югославия бяха затормозени вследствие на една изкуствено създадена и провеждана постановка. Главният проблем, зареден с противоречия, беше така нареченият „македонски въпрос". Уви, той така и не получи пълноценно решение, отговарящо на историческата истина и на българските национални интереси.

Георги Димиров, Васил Коларов и Трайчо Костов приеха това, за което Сталин и Тито се бяха договорили - шовинистичната теза на сръбските националисти за „македонската" нация.

Що се касае до „обещанията" за връщането на българските земи, те така си и останаха само по страниците на стенографския протокол от 5 юни 1946 г. С гриф „Строго секретно" той съхранява моменти от разговора на Сталин с Георги Димитров, Васил Коларов и Трайчо Костов:

„…Сърбите са завзели Западните покрайнини повече по стратегически съобръжения. Ние сме съгласни, че подавляващото болшинство от населението там са българи. Но за нас е абсолютно невъзможно, по политически съображения, да върнем тези околии на българите още сега."

„Ние и американците не сме участвали в установяването на тази граница и не я признаваме за справедлива, заявихме в Париж по въпроса за българо-гръцката граница. Вие имате право да искате териториален излаз на Бяло море..."

„Трябва да се даде културна автономия на Пиринска Македония в рамките на България... Автономията ще бъде първата стъпка към присъединяването на Македония, за което при сегашната обстановка може да не се бърза... Че нямало развито още македонско съзнание в населението, това нищо не значи."

67. Потребител: Милко Балев     Дата: 2012-03-15 19:46:04    
6

Из Мемоарите на Тодор Живков

ЮГОСЛАВИЯ... И ТЪЙ НАРЕЧЕНИЯТ „МАКЕДОНСКИ ВЪПРОС"

Отношенията с Югославия бяха затормозени вследствие на една изкуствено създадена и провеждана постановка. Главният проблем, зареден с противоречия, беше така нареченият „македонски въпрос". Уви, той така и не получи пълноценно решение, отговарящо на историческата истина и на българските национални интереси.

Георги Димиров, Васил Коларов и Трайчо Костов приеха това, за което Сталин и Тито се бяха договорили - шовинистичната теза на сръбските националисти за „македонската" нация.

Що се касае до „обещанията" за връщането на българските земи, те така си и останаха само по страниците на стенографския протокол от 5 юни 1946 г. С гриф „Строго секретно" той съхранява моменти от разговора на Сталин с Георги Димитров, Васил Коларов и Трайчо Костов:

„…Сърбите са завзели Западните покрайнини повече по стратегически съобръжения. Ние сме съгласни, че подавляващото болшинство от населението там са българи. Но за нас е абсолютно невъзможно, по политически съображения, да върнем тези околии на българите още сега."

„Ние и американците не сме участвали в установяването на тази граница и не я признаваме за справедлива, заявихме в Париж по въпроса за българо-гръцката граница. Вие имате право да искате териториален излаз на Бяло море..."

„Трябва да се даде културна автономия на Пиринска Македония в рамките на България... Автономията ще бъде първата стъпка към присъединяването на Македония, за което при сегашната обстановка може да не се бърза... Че нямало развито още македонско съзнание в населението, това нищо не значи."Тази постановка на Сталин бе приета на Десетия пленум на ЦК на БРП(к) през 1946 г., а през 1947 г. бе отразена в Бледските споразумения между Георги Димитров и Тито. Признаваше се македонска държава с живеещи там главно македонци. Пиринският край трябваше да бъде обособен като „културна автономия", т.е. беше направена крачка към разработената концепция за присъединяване на този край към Югославия. Там се извършваше обучение на „македонски" език. Бяха надошли емисари от Скопие и Белград, за да обработват населението.

Хора с изконно българско съзнание бяха насилствено принуждавани да се „самоопределят" като македонци. Около 40 000 са били изселени в Югославия.

Със сръбски емисари, сталински заплахи и натиск, българска партийна „праволинейност", административни мерки, шантаж и дори насилия бе извършено нещо абсурдно. Може би без прецедент в историята на човечеството. Денационализация! Всички материали, свързани с националноосвободителните борби в Пиринския край, бяха предадени на Скопие. Националният нихилизъм, превърнат в държавна политика, посегна дори на праха на Гоце Делчев, който бе пренесен в Скопие!!!

Всичко това продължи и по времето на Червенков. След като бях издигнат за първи секретар на партията и особено за председател на Министерския съвет, аз се заех да разчистя това трагично наследство.

68. Потребител: Милко Балев     Дата: 2012-03-15 19:47:10    
7

Из Мемоарите на Тодор Живков

ЮГОСЛАВИЯ... И ТЪЙ НАРЕЧЕНИЯТ „МАКЕДОНСКИ ВЪПРОС"

Връщам се в мислите си назад и с много тъга за безвъзвратно изминалите години се сещам, че тогава посетих преди всичко Пиринския край. Бях в Гоце Делчев, това бе най-крайната точка към границата. След това отидох в Сандански, който в миналото беше маларичен център и там изпращаха на заточение антифашисти и други патриоти. Няколко дни отделих, за да мога да посетя всички райони.

Предприех тази обиколка, за да видя как и откъде да започна подготовката на референдум. За да покажем нагледно какво население живее в този край. За мен беше пределно ясно, че трябва да отидем на референдум и да ликвидираме наложената ни „културна автономия". Разбира се, не можеше да се шуми за това. Налагаше се да се действа внимателно и да се проучи добре обстановката.

Населението ме посрещна изключително радушно. Изключително! Спомням си, в Гоце Делчев се отбих в една кръчма. Сложиха голяма трапеза. Реших да се пошегувам с присъстващите. Да ги провокирам. За аперитив сервираха ракия. Вдигнах тост и казах: „Тази ракия е люта... Най-важното е, че тя зове на юг." Всички станаха прави и аплодираха. Викаха възбудено. Няколко минути продължи това...

Бях доволен, защото то бе сериозен израз на патриотизма на населението от Пиринския край. Израз на българското съзнание на това население. Така протече посещението ни и в останалите райони. А те бяха изостанали. Забравени бяха и от Бога!... И Сандански, и Гоце Делчев, и самият Благоевград бяха изоставени и изостанали. В окаяно положение ги видях. След това хвърлихме много средства, много сили, за да се обновят и превърнат в китни центрове на българщината.

Сещам се още, че пред десетки историци, учени от различни области поставих задача да изследват малцинствения въпрос. Исках да дадат отговор: има ли в България различни национални малцинства? Многонационална държава ли е България или не? Стигнаха до категоричното заключение, че подобна теза е политико-идеологическа измишльотина. В частност това се отнасяше и за така наречената „македонска" нация.

Във Вардарска Македония 68 на сто от населението е българско. Чистокръвни българи, на които изкуствено е втълпявано и въздействано, че са отделна македонска нация. Нация, която се създаде „ин витро" по рецептите на Сталин и Тито. Говорът, който произволно се определя като македонски език, е западно наречие на българския, с примеси на сърбизми и други чуждици.

Да възстановим историческата правота, беше дълг не само към националните интереси. За българска земя, за българщина много знайни и незнайни доблестни участници в Илинденско-Преображенското въстание, в освободителните борби бяха оставили костите си след Освобождението на „стара България" от турско. Хиляди наши войници водеха по-късно победни сражения, завършили със загубени войни. Порочна политика. Трябваше да се лекуват отдавнашни язви и по-нови рецидиви.

Подкрепа нямаше нито от съветска страна, нито лично от Хрушчов. Напротив, при посещение в Белград той декларира целостта и независимостта на републиките в Югославия. Налагаше се отново да действам през главата на Съветския съюз. Да подготвим и проведем пленум без знанието и одобрението на Хрушчов.

Това стана през 1963 година. На този пленум се подчерта: македонска нация няма. Спекулациите на просръбските националисти, взети на въоръжение от титовистите и лансирани с подкрепата на Москва, не отговаряха нито на историческата истина, нито на фактическата действителност. Преобладаващата част от „македонското" население е българско, останалата - албанци, мюсюлмани, сърби. Квалифицираното мнозинство са българи.

69. Потребител: Милко Балев     Дата: 2012-03-15 19:50:32    
8

Из Мемоарите на Тодор Живков

ЮГОСЛАВИЯ... И ТЪЙ НАРЕЧЕНИЯТ „МАКЕДОНСКИ ВЪПРОС"

Очаквах с вълнение следващата стъпка. И ето - проведеният след пленума референдум в Пиринския край доказа правилността на тези изводи, на нашата линия. Гласувалите ясно изразиха своето българско национално съзнание. Само два-три процента се самоопределиха като македонци. Повечето от тях - от инат, защото преди ги бяха карали насила да се „помакедончват".

След пленума, с който изразихме нашите принципни позиции по т.нар. „македонски въпрос" и абсолютната несъстоятелност на тезата за македонска нация, което се потвърди и от проведения референдум в Пиринския край, от българска страна правехме всичко възможно, за да не се изострят двустранните отношения с федеративна република Югославия.

Не преставах да мисля как да подобряваме нашите връзки. Но където и да отидехме, при всяко посещение в отделните югославски републики първият, дежурният въпрос, който се поставяше, беше т.нар. „македонски въпрос". Независимо от всички усложнения, породени от нашата категорична принципна позиция по този въпрос, постепенно отношенията с Югославия се нормализираха. Животът искаше своето.

Мъчително приех обстоятелството, че нито решенията на пленума, нито резултатите от референдума получиха външна поддръжка. Никаква поддръжка. Нито в Съветския съюз и социалистическите страни, нито в необвързаните, нито в капиталистическите.

Нещо повече. В Съветския съюз, в Академията на науките, се създаде македонска научна секция, отдел за връзки с македонската държава, катедра за македонски език. Аналогични структури бяха създадени и в някои други страни - членки на Варшавския договор, например в Чехословакия.

Хрушчов не отиде на разправа с мен заради този пленум, макар че не изключвах такава реакция. Бях готов да я приема. Тогава не само не ни подкрепиха. Нещо повече. Десетки години се вършеха страхотни манипулации, натиск, пропаганда, обработка на общественото мнение не само в Югославия и в социалистическата общност, но и по света. Настройваха всички срещу България. Защото не можехме да кажем „черно" на бялото.

Всички стояха зад съветската теза, свързана с република Македония - има македонска нация, история, култура, език. По т.нар. „македонски въпрос" бяхме в пълна изолация.

В моята книга „Тодор Живков срещу някои лъжи" вече имах възможност да разкажа за трудностите, които срещахме не само с федеративна република Югославия, но и с други страни. И на първо място със съветското ръководство. В бележките, които излагам по-нататък за Хрушчов, подчертавам, че той постъпи правилно, когато отиде в Белград и заяви открито, че известното решение на Коминформбюро е погрешно. Но едновременно с това Хрушчов провъзгласи, че Съветският съюз признава Югославия като единна държава на включените в нея народи. Това беше втората му теза.

Когато провъзгласи погрешността на решението на Коминформбюро, Хрушчов постъпи правилно, но той създаде на нашата страна и немалко трудности. След посещението си в Белград той дойде в България. Мисля, че това не бе случайно. Той явно си даваше сметка, че с посочения акт (съобщението пред целия свят, че Съветският съюз поддържа югославските позиции, включително по „македонския въпрос") ни поставя в трудно положение.

В резултат на всичко това другите страни от социалистическата общност бързо активизираха и подобриха своите отношения с Югославия. Нашите отношения се затрудниха. Така се получи, че пострадали бяхме отново ние.

Едва по време на Воденската среща през 1973 г. успях да убедя Брежнев в правотата на нашата постановка. Тогава Леонид Брежнев все още беше сериозен, стойностен политик, който имаше международно влияние, умееше да уважава и равнопоставя партньорите си. Той много се колеба, но накрая прояви разбиране. Даде съгласие да запознае тяхното ръководство със становището ни.

Не желаехме да се месим във вътрешните работи на Югославия, но решително не можехме да приемем създаването на македонско национално съзнание на противобългарска основа. При тогавашната международна обстановка обаче можехме да отстояваме нашата теза само в частта й за Пиринския край.

Не след дълго, въпреки натиска на Скопие, българската кауза беше приета от съветското ръководство. Предстоеше да получим одобрението на другите социалистически страни. Нашата исторически правдива позиция трябваше да получи и международно признание.


70. Потребител: Милко Балев     Дата: 2012-03-15 19:52:21    
9

Из Мемоарите на Тодор Живков

ЮГОСЛАВИЯ... И ТЪЙ НАРЕЧЕНИЯТ „МАКЕДОНСКИ ВЪПРОС"

Някои от по-възрастното поколение, надявам се, си спомнят как югославското ръководство в онези години провеждаше отявлена недружелюбна политика срещу България. Разбираемо е в такава обстановка колко усилия бяха положени, за да се създадат нормални отношения. Да се осъществи нашата линия на добросъседство.

Представлява интерес следният факт. През 1967 г. предстоеше мое посещение в Югославия. Аз, а и цялото партийно и държавно ръководство придавахме голямо значение на тази визита. Случи се обаче нещо непредвидено. В същия ден, когато тряваше да излетя за Белград, средствата за масова информация вече съобщаваха, че е започнала война между Израел и Обединената арабска република. Когато ме изпроводиха на летището в София, аз заявих пред моите изпращачи, че войната вероятно ще продължи не повече от ден, ден и половина... Максимум два дена! Предрекох разгрома на ОАР. Моите колеги не се съгласиха. Замълчаха. Така ме изпратиха...На летището в Белград бях посрещнат от Тито. Присъстваха, разбира се, и други държавни дейци и политици. Тито явно знаеше, че войната е започнала. След официалната церемония по посрещането той ми каза: „Няма да продължи много тази война. ОАР ще разгроми бързо агресора..." Аз замълчах. Това беше посрещане и нямаше възможност за никакъв диалог. При това - на крак.

След настаняването ни, както се бяхме договорили, към 11 часа започнахме разговорите. Тито поде отново това, което ми каза на аерогарата - че войната бързо щяла да приключи. Сега вече му възразих. Развих становището, което бях изложил при моето изпращане в София. Казах, че Израел във военно отношение е далеч по-подготвен. Че има организирана, добре снабдена и въоръжена армия и отлично разузнаване. Докато ОАР нямаше тази сила, независимо че е голяма страна. И заключих, че войната ще завърши катастрофално за ОАР. „Дали това, другарю Тито, ще стане до довечера или до утре вечер, аз не мога точно да кажа. Но ще завърши катастрофално." Тито остана изненадан: „Как са възможни такива точни прогнози!"...

След няколко минути му съобщиха, че го викат по специалния телефон. Остави ни. Чакахме 40-50 минути, а може би и час. Върна се сломен. Каза ни, че вестта е печална... Повече от няколко часа египтяните нямало да издържат. До довечера, до утре - най-много!... Повече нямало да могат да се бият. При тази ситуация се договорихме да прекратим срещата, както и нашето посещение. Така и направихме. Аз се върнах в България.

Още същия ден излетях за Москва. Следващата сутрин в Кремъл се проведе среща на първите ръководители на комунистическите партии от социалистическите страни-членки на Варшавския договор. Присъстваха и други държавни и партийни ръководители, сред които бе и Тито, Там стояхме, докато по „червения телефон" СССР и САЩ прекратиха войната.

71. Потребител: Милко Балев     Дата: 2012-03-15 19:54:07    
10

Из Мемоарите на Тодор Живков

ЮГОСЛАВИЯ... И ТЪЙ НАРЕЧЕНИЯТ „МАКЕДОНСКИ ВЪПРОС"

Следващото ми посещение в Югославия бе по печален повод - за погребението на Тито. Бяхме двама души - аз и министърът на външните работи. Прие ни тогавашният председател на Председателството на СФРЮ. Щом влязохме, той започна разговор по „македонския въпрос". Макар че навън имаше „опашка", чакаха и други официални делегации, той продължи разговора повече от предвиденото по протокола време и темата естествено беше Македония. Излязохме навън. Поеха ни други двама от ръководството. И пак дежурната тема - „македонският проблем"!...

Що се отнася до Тито - нищо ново под слънцето. Излязоха много публикации. В тях подробно са изложени същностни характеристики на неговата личност, на дейността му като водач на Съюза на югославските комунисти и СФРЮ. Къде верни, къде неверни... Аз се присъединявам към оценките за неговите безспорни заслуги. От друга страна, той водеше своеобразен, бих казал - нещо близко до екстравагантния начин на живот. Живееше доста разкошно. Обичаше украшенията, а имаше и чисто свои си салтанати. Това естествено правеше впечатление, и то не особено благоприятно. В края на краищата, мислехме си, не по такива увлечения трябва да се съди за един или друг държавен мъж...

Срещал съм се няколко пъти с Тито, но не се наемам да правя цялостна характеристика за личността му. Не мога обаче да не отбележа, че въпреки усилията ми срещите, общо взето, не излизаха извън рамките на официално възприетите канони. С малка ретроспекция ще се спра на две от тях.

Първата ми среща беше през септември 1956 г. Тъй като югославското ръководство не прие разговори на най-високо равнище, ние отидохме на компромис. Заминахме като парламентарна делегация, водена от мен. В своята реч там аз изразих задоволството си, че даваме тласък на развитието на дружбата между България и Югославия. Че нашите връзки все повече се разширяват. Тито се опита да се държи подчертано пренебрежително към мен. Бих казал - дори нагло. Стараеше се да „ухажва" Георги Чанков, както и да създава противоречия в нашата делегация. Но, разбира се, не успя. Чанков не се поддаде на провокацията, държа се достойно...

От особено значение е срещата ни през 1963 г., когато Тито начело на официална делегация направи посещение у нас. Водихме обстойни и до голяма степен - по моя оценка - откровени разговори. Устроихме голям митинг в зала „Универсиада" в чест на Тито и придружаващите го. Обръщахме се към тях като към скъпи гости и приятели от братска страна. Въпреки това противоречията (известно е вече по какъв въпрос) останаха.

При посещението си в България Тито не можеше да не види успехите, които ние бяхме завоювали. Връщайки се в Югославия, още на летището той говорил за постиженията на нашата страна. Че България била отишла напред. Че Югославия имало какво да научи от нас. Същевременно „сблъсъкът" по така наречения „македонски въпрос" оставаше, макар че отношенията ни започнаха да се подобряват.

Говорейки за ролята на Тито, сещам се за един известен на историците, а и не само на историците факт, свързан пряко с нашата история. Знае се, че в края на Втората световна война в резултат на натиска на Тито и на неговото обкръжение Сталин е „капитулирал", направил е доста отстъпки. С това са се съгласили и Чърчил, и Рузвелт. И Георги Димитров!... Отнася се до факта да се създаде федеративна република. В същото време се е възприела и наложила тезата, че тази република е многонационална, че в нея има и тюркско-мюсюлманска народност. Така изкуствено бе създаден един конфликтен проблем, който сега си казва думата в развитието на събитията не само на Балканите, но и в Европа, и в света.

Но това е въпрос, който излиза от кръга на разглежданата тема. Аз само го маркирам...

Вж. Т. Живков, Мемоари. София-Велико Търново, 1997, с. 453-460.

72. Потребител: Милко Балев     Дата: 2012-03-15 19:55:08    
1

Из стенографски протокол от Мартенския пленум на ЦК на БКП с доклад на Тодор Живков по македонския въпрос

София, 11 и 12 март 1963 г.

Срещата с Тито стана по внушение на югославяните. Като разбраха, че аз ще водя делегацията, започнаха да подпитват дали бих останал в Белград. Чрез др. Груди Атанасов подхвърляли. След като се обсъди въпросът в Политбюро – аз не присъствувах, но се договорихме да се обсъди и се прецени, че ще бъде правилно и полезно, ако се задържа в Югославия и се срещна с Тито. Тази среща, както знаете, стана. Аз лично си представях работата по-проста, но те й придадоха голяма тържественост и необходимия ритуал.
Сега по същество. Още първия ден сутринта стана среща между нас. От наша страна участваха членовете на партийната делегация, която участва на конгреса. От тяхна страна освен Тито участваха Кардел, Ранкович, Миалко Тодорович, Коча Попович, Видич и други – основните ръководещи другари.
Най-напред Тито ни приветства, подчерта подобряването на нашите отношения и предложи аз да започна дискусията. Трябва да кажем, че те бяха резервирани и не знаеха в какъв аспект ще поставим въпросите. Аз се възползувах от неговото предложение и започнах. Подробно сега няма да излагам какво съм говорил, а по същество. В изказването си подчертах, че нашите отношения през последните години се подобряват – и по линията на икономическото и културно сътрудничество, и по държавна линия, и по линията на контактите между нашите два народа, - че съществуват необходимите обективни и субективни предпоставки да се задълбочи сътрудничеството между нашите страни и народи.
След това се спрях на въпроса, че за да можем да развиваме успешно по-нататък нашето сътрудничество, трябва да се премахнат всички ония фактори, които действуват отрицателно и пречат. Кои са тези отрицателни тенденции?
Първо, аз се спрях на така наречения македонски въпрос. Подчертах, че нашата партия признава създадената обективно след Втората световна война във Вардарска Македония Народна република Македония в рамките на ФНРЮ. Също така признаваме, съгласни сме, че в Македонската народна република се формира македонско национално съзнание. Обаче по тези въпроси ние съзнателно публично не говорим. Защо? Защото, ако кажем това, трябва веднага да кажем другото, - че това македонско национално съзнание се формира на противобългарска основа. А ние сме решително против това и смятаме, че ако този въпрос не се урегулира, ако не се ликвидира това състояние в Македония, то ще бъде един постоянен източник за дразги, за смущения и пречки в нашето развитие.
Това беше единият въпрос. Заявих, че не сме съгласни и решително протестираме против оценките, които се дават в югославския печат, особено в скопския печат, че нашата партия в миналото, в периода на Втората световна война и непосредствено след нея, е провеждала опортюнистически и националистически курс по отношение на македонския народ и в борбата срещу фашизма. Аз казах: “Вие твърдите, че нашата партия е провеждала такъв курс, а от друга страна издигате Георги Димитров. Трябва да се има предвид, че Централният комитет е изработил линията на нашата партия през този период под непосредственото ръководство и участие на Георги Димитров, че през този период партията се ръководеше непосредствено от Георги Димитров. А Георги Димитров не е опортюнист, не е националист, а марксист-ленинец. Съвършено неверни са тези оценки. И ние смятаме, че е крайно време тази страница да бъде затворена”.

73. Потребител: Милко Балев     Дата: 2012-03-15 19:55:55    
2

Такъв беше нашият разговор. Аз казвам най-главното. Там се засегнаха въпроси от икономическото и културното сътрудничество и т.н., но ние поставихме тези два въпроса като условие за преодоляването на вредните действия, които са пречели и в бъдеще ще бъдат пречка за подобряване на нашите отношения и ще тровят атмосферата между двата народа. Говорихме по това, че Македония е била ябълка на раздора, а и сега за съжаление, при нашите социалистически условия, е също така ябълка на раздора, че това е ненормално, че оценяваме като националистическа позицията на скопските другари.
След моето изказване думата взема Тито. Интересно, той не отрече, а по същество се съгласи с това, което аз изложих, като подчерта, че трябва да се държи сметка и за техните трудности, че имат трудности със скопските другари, разговаряли са и предстоят разговори по тези въпроси. Трябва да се каже, че в хода на беседата настроението се промени. Те в началото бяха сдържани. След това имаше лирическо отстъпление, подхвърляния и шеги.
След него взема думата Кардел. Той се опита да омаловажи това, което казах, разбира се, много внимателно и тактично. Той например подчерта, че не съгласен с това, че се създава македонско национално съзнание изключително на противобългарска основа. Аз не съм казал “изключително”, а казах: “на противобългарска основа”. Вярно е, че има нещо подобно, обаче не това е главното. След това се опита да омаловажи идеологическите различия. Аз казах, че за нашето пълнокръвно сътрудничество имат значение идеологическите различия, които са различия не само между нашите партии, но и между тяхната и останалите братски партии. Според Кардел времето щяло да покаже, че идеологическите различия не са така страшни,че това не са фактически различия, а отделни нюанси, аспекти и т.н.
Какво беше главното в тази наша дискусия? Главното беше, че ние заострихме вниманието не на въпросите, които ни разединяват, а на въпросите, които ни обединяват. И от тяхна, и от наша страна се подчертаваше постоянно, че следва да се задълбочава по-нататък нашето икономическо и всестранно сътрудничество. Набеляза се да вървим по-нататък по линията на разширяване на икономическото сътрудничество и на търговския обмен. Ние преценяваме, че може да се постигне известно специализиране и коопериране на нашите икономики, тъй като структурата на двете икономики дава възможност за това. Сега се подработват тези въпроси и ще стане среща. От наша страна е натоварен др. Живко Живков., а от тяхна – др. Тодорович, който се занимава с икономическите въпроси в Югославия. След няколко месеца предстои комисиите да се срещнат, а след това двамата другари да подготвят окончателно предложението. Също така се договорихме да се набележат допълнителни мероприятия изобщо по нашето всестранно сътрудничество. Трябва да ви кажа, че действително атмосферата по време на разговорите, особено във втората половина от дискусията и на обеда, който Тито даде в моя чест, а след това и аз дадох в негова чест, беше топла, до известна степен дружеска атмосфера. Може да се каже, че всички бариери, които имаше, бяха ликвидирани. Ние разговаряхме съвършено открито, бих казал, свободно. Ние разговаряхме по много въпроси. През цялото време на обедите седяхме с Тито един до друг по линията на протоколните положения и разговаряхме, а също така разговаряхме и с други техни ръководители. Най-главното е, че разговорът беше много дружески, пропит с оптимизъм по отношение на нашето сътрудничество. Даже Тито се разчувствува. Изглежда, че е повече сантиментален, отколкото го знаем. Когато си заминавахме, аз му подадох ръка, той ме прегърна и разцелува. Сега албанският печат сигурно ще помести тази снимка.
Голямо впечатление ни направи срещата с народа. Първия ден след обед направихме обиколка из града, влизахме в магазини. По улиците, където се появявахме се струпваше хиляден народ, с много повишено настроение. Хората разговаряха с нас, чувстваха се радостни – просто зажаднял народ. Китайците и албанците не могат да разберат именно това, че се касае за народа. Защо постъпиха така югославските другари? Причини има много. Първо, те искат да излязат от тази изолация. Очевидно има известни елементи на ферментация в тяхното съзнание. Освен това имат големи икономически трудности и т.н.
Аз трябва да ви кажа, че преди да замина за Москва се срещнах с техния посланик Айтич по негово искане. След като предаде поздравите на Тито, Кардел и Ранкович, той съобщи, че те дават висока оценка на срещата и разговорите в Югославия. И той подчерта, че имат някои трудности. Първо, с македонското ръководство. Те определили среща с македонското ръководство, на която ще участва и Айтич. Подчерта също така, че има хора, които не си дават сметка за това, което стана след XX конгрес на КПСС и т.н. Той се яви при мене по поръчение на Тито, за да ме информира и да подчертае, че те отдават голямо значение на подобряването на нашите отношения.

74. Потребител: Милко Балев     Дата: 2012-03-15 19:56:32    
3
Другари, ние, българите, сме може би най-заинтересовани от всички други социалистически страни да поддържаме добросъседски отношения с Югославия и да разширяваме нашето всестранно сътрудничество. Като Централен комитет трябва добре да разясняваме това, като имаме предвид големия въпрос, - че все пак трябва да държим Югославия към нас, трябва да помогнем да еволюира все повече към нас и в края на краищата да дойде при нас. Това е големият въпрос. Ние сме съседи. Нашите народи са братски, славянски народи, водили са десетки години съвместна революционна борба. Това е за нас най-краткият и най-евтиният път за Запада – Унгария, ГДР, Чехословакия. Структурата на нашата и тяхната икономика е такава, че може да се развива икономическо сътрудничество, което ще бъде евтино, защото сме съседни страни. Така че ние сме заинтересовани да разширяваме нашите отношения и да водим разумна, реална политика, като се съобразяваме с тези неща.
Разбира се, трябва да държим сметка, че ще срещнем трудности в две направления при подобряване на нашите отношения. Първо, у нас ще има отрицателна реакция. Това ще бъдат хора – аз говоря за нашите среди, не говоря за реакционерите, - на които пречи и тегне миналото, догматичното мислене и действие, сектантството. Ще има и други, които ще смятат, че всичко е свършено, че всичко е преодоляно, че югославското ръководство и по-рано, и сега стои на правилни позиции, което не е вярно. Такива излишни илюзии не бива да създаваме поради това, че югославското ръководство не се отказва от своята ревизионистична програма. Те поддържат становището, че съществуват два блока, като теглят равенство между НАТО и Варшавския договор. На конгреса на Германската партия Влахович не спомена думата империалисти. Когато се водиха преговори за комюнике в Националния съвет на Отечествения фронт с тяхната делегация, те не се съгласиха в началото да се сложат думите “борба против империалистите”. След това се съгласиха. Очевидно не са назрели предпоставките, за да се осъществи сътрудничество и по партийна линия. Ние сме заинтересовани да работим за постигане съгласие и по тази линия, но сега такива предпоставки и условия не са създадени. Независимо от това, ние трябва да използваме всички възможности за разширяване сътрудничеството между нашите две страни, дружбата между нашите два народа. Ние в Политбюро, другари, даваме висока оценка на тая среща и смятаме, че това е сериозна, решителна стъпка напред към подобряване на нашите отношения. Трябва да отидем открито, без предразсъдъци, без задръжки и постепенно – ние смятаме, че от един път не бива, невъзможно е, – към задълбочаване и разширяване на нашето сътрудничество по държавна и по икономическа линия, да разширяваме дружбата и сътрудничеството между нашите народи и тяхната обща борба за строителството на социализма. Но тук, щем-нещем, ние се сблъскваме и с така наречения македонски въпрос. Аз ще направя едно кратко изложение по македонския въпрос. Основните положения на това изложение, което ще направя тук, са утвърдени от Политбюро. Ние смятаме, че след тази дискусия в Централния комитет може би следва да се натовари Политбюро да изработи документ за решение по македонския въпрос.
Аз ще започна най-напред с въпроса за така наречената македонска нация, македонска народност. Имало ли е и има ли македонска нация? Ако вземем въпроса в исторически аспект, да кажем през средните векове, не е имало никаква македонска нация. Ако се вземат историческите факти и се направи историческа справка, ще се-види, че още през IX век на територията на Дунавска България, Тракия и Македония се обособява средновековната феодална българска народност, която се развива и през XVIII и XIX век се оформява в българска нация. Ето това е фактическото положение. От какво се потвърждава това? Всички източници от това време потвърждават именно това положение. Кои са тези източници? Това са византийски и арабски летописи от средните векове, твърденията и сведенията на всички европейски учени от началото на миналия век, които са пътували през Отоманската империя. Те всички без изключение говорят за българско население в Македония. Това говорят и издадените в края на миналия век и в началото на настоящия век етнографски карти на Балканския полуостров. В историята на всички съседни страни – и на Гърция, и на Албания, и на Сърбия – се говори, че те са имали за съседи българи. За никакви македонци, за никаква македонска националност не става дума. Говори се за българи, които са живеели в тези райони. За такива са ги смятали и турците, и власите, които през различни периоди са живели в тези райони. Следователно ние трябва решително да отхвърлим фалшификацията на скопските ръководители за някаква обособила се Македонска народност, македонска националност през средните векове. Това е абсолютно невярно.

75. Потребител: Милко Балев     Дата: 2012-03-15 19:57:07    
4

Също така невярно е, че е съществувала някаква средновековна македонска държава по времето на цар Самуил и че цар Самуил е бил цар на тази македонска държава. Какво представлява тази Самуилова държава? Вярно е, че нейната основа е Македония, но тя е обхващала и голяма част от Балканския полуостров. В нея е имало и сърби, и гърци, и албанци. Значи със същото основание могат гърци, албанци и сърби да говорят, че това е била тяхна държава.
Скопските ръководители утвърждават, че тази македонска държава е водила борба за своето съществувание с византийци и българи. Ние знаем от историята за войните, които Самуил е водил с византийците, но войни с българи не е имало. Следователно какъв е изводът за положението през средните векове? Изводът е, че никаква македонска народност, никаква македонска нация и държава не е съществувала през средните векове. През средните векове Македония е била огнище на старобългарската писменост и книжовност. Това е истината.
Да разгледаме по-нататък въпроса за националното съзнание на македонското население към средата на миналото столетие, до освобождението на България от турско робство. Всички знаем, че през този период Македония е люлка на българското възраждане, на формирането на българската нация в борбата срещу отоманското робство и византийската патриаршия, византийската църква. Това знаят всички, които са учили история. Това е истината. Това е историята на българския народ. Следователно никаква македонска националност не е съществувала тогава. Като почнем даже от братя Миладинови и свършим с Раковски, Ботев, Левски, Любен Каравелов и други – всички говорят за българи в Македония, никой не говори за македонска нация, за македонска народност. Борбата против турското робство се е водила общо и в Дунавска България, и в Тракия, и в Македония. Това е един общ национален фронт за борба против Турция, това е националноосвободително движение.
Да вземем друг въпрос – въпроса за така наречения македонски книжовен език, който сега се създава в Скопие. Отделен простонароден и книжовен славянски македонски национален език никога не е имало. Македонският език е народен език, наречие от нашите западни наречия, диалект. Даже ако вземете западните наречия от Трънско, ще видите, че в тях има много по-големи различия в сравнение с македонското наречие. Но ние не говорим за трънски език, въпреки че някои искат да признаем трънчани за самостоятелна нация. Никъде, другари, нито в съседните райони на Македония, нито в самата Македония през този период македонският език не е смятан като някакъв отделен език. Те са го смятали като български език. Всички историци говорят, че това население е говорело български език. Както е известно, най-стара славянска писменост от всички славянски народи имат старобългарите. Това е езикът на братята Кирил и Методий, на техните ученици, на така наречената Охридска школа, за основа на която е взет говоримият през IX век език от живущите славянобългари в полето на Солун. Това е писмеността и на българите в Дунавска България, и на българите в Македония, и на българите в Тракия. Различията, които съществуват между македонското и другите наречения, са различия между един и същ език, каквито има във всички страни и всички народи. Основните различия, по които македонският и българският език се различават от другите славянски езици, са едни и същи. И в българския, и в македонския език няма падежни форми, и в български, и в македонски език има членуване на имената, каквото няма в никой друг славянски език. Разбира се, не езикът определя националността. 18 нации например говорят испански език, но независимо от това, те не са испанци, а са отделни нации. Такива са, както знаете, латиноамериканските нации. Много нации също така говорят английски език. В Швейцария, която се населява от една и съща националност, се говори на три езика и т.н.
Следователно и през средните векове, и в новата история, и в най-новата история Македония е съществувала само като териториално и политическо понятие, а не като етническо понятие, не като обособена народност, като националност.
Ако сме последователни, трябва да видим, че за македонска народност и македонска националност почти не се говори даже и тогава, когато една част от Македония остава под турско робство.
Кога се заговорва за македонска народност и македонска нация? Заговорва се след като Македония падна под сръбско робство. Тогава сръбските историци, за да угодят на сръбската буржоазия за асимилацията на това население, след като не можаха насила да го направят сръбско, започнаха да говорят, че това не са нито българи, нито сърби, а са македонци. Това са историческите факти.

76. Потребител: Милко Балев     Дата: 2012-03-15 19:57:08    
4

Също така невярно е, че е съществувала някаква средновековна македонска държава по времето на цар Самуил и че цар Самуил е бил цар на тази македонска държава. Какво представлява тази Самуилова държава? Вярно е, че нейната основа е Македония, но тя е обхващала и голяма част от Балканския полуостров. В нея е имало и сърби, и гърци, и албанци. Значи със същото основание могат гърци, албанци и сърби да говорят, че това е била тяхна държава.
Скопските ръководители утвърждават, че тази македонска държава е водила борба за своето съществувание с византийци и българи. Ние знаем от историята за войните, които Самуил е водил с византийците, но войни с българи не е имало. Следователно какъв е изводът за положението през средните векове? Изводът е, че никаква македонска народност, никаква македонска нация и държава не е съществувала през средните векове. През средните векове Македония е била огнище на старобългарската писменост и книжовност. Това е истината.
Да разгледаме по-нататък въпроса за националното съзнание на македонското население към средата на миналото столетие, до освобождението на България от турско робство. Всички знаем, че през този период Македония е люлка на българското възраждане, на формирането на българската нация в борбата срещу отоманското робство и византийската патриаршия, византийската църква. Това знаят всички, които са учили история. Това е истината. Това е историята на българския народ. Следователно никаква македонска националност не е съществувала тогава. Като почнем даже от братя Миладинови и свършим с Раковски, Ботев, Левски, Любен Каравелов и други – всички говорят за българи в Македония, никой не говори за македонска нация, за македонска народност. Борбата против турското робство се е водила общо и в Дунавска България, и в Тракия, и в Македония. Това е един общ национален фронт за борба против Турция, това е националноосвободително движение.
Да вземем друг въпрос – въпроса за така наречения македонски книжовен език, който сега се създава в Скопие. Отделен простонароден и книжовен славянски македонски национален език никога не е имало. Македонският език е народен език, наречие от нашите западни наречия, диалект. Даже ако вземете западните наречия от Трънско, ще видите, че в тях има много по-големи различия в сравнение с македонското наречие. Но ние не говорим за трънски език, въпреки че някои искат да признаем трънчани за самостоятелна нация. Никъде, другари, нито в съседните райони на Македония, нито в самата Македония през този период македонският език не е смятан като някакъв отделен език. Те са го смятали като български език. Всички историци говорят, че това население е говорело български език. Както е известно, най-стара славянска писменост от всички славянски народи имат старобългарите. Това е езикът на братята Кирил и Методий, на техните ученици, на така наречената Охридска школа, за основа на която е взет говоримият през IX век език от живущите славянобългари в полето на Солун. Това е писмеността и на българите в Дунавска България, и на българите в Македония, и на българите в Тракия. Различията, които съществуват между македонското и другите наречения, са различия между един и същ език, каквито има във всички страни и всички народи. Основните различия, по които македонският и българският език се различават от другите славянски езици, са едни и същи. И в българския, и в македонския език няма падежни форми, и в български, и в македонски език има членуване на имената, каквото няма в никой друг славянски език. Разбира се, не езикът определя националността. 18 нации например говорят испански език, но независимо от това, те не са испанци, а са отделни нации. Такива са, както знаете, латиноамериканските нации. Много нации също така говорят английски език. В Швейцария, която се населява от една и съща националност, се говори на три езика и т.н.
Следователно и през средните векове, и в новата история, и в най-новата история Македония е съществувала само като териториално и политическо понятие, а не като етническо понятие, не като обособена народност, като националност.
Ако сме последователни, трябва да видим, че за македонска народност и македонска националност почти не се говори даже и тогава, когато една част от Македония остава под турско робство.
Кога се заговорва за македонска народност и македонска нация? Заговорва се след като Македония падна под сръбско робство. Тогава сръбските историци, за да угодят на сръбската буржоазия за асимилацията на това население, след като не можаха насила да го направят сръбско, започнаха да говорят, че това не са нито българи, нито сърби, а са македонци. Това са историческите факти.

77. Потребител: Милко Балев     Дата: 2012-03-15 19:58:02    
5

Какво е било отношението на нашата Партия през различните периоди към така наречения македонски въпрос? Позволете ми да се спра накратко върху този въпрос.
Дейците и създателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация никъде не говорят за македонска нация и македонско национално съзнание. За тях борбата на населението в Македония е борба за освобождение от турско робство. Те винаги са подчертавали, че българите в Македония са компактна маса, но освен тях там има гърци, албанци, власи и други националности. Те издигат лозунга за автономия – “Македония за македонците”, но не като единна национална македонска общност, а като лозунг за борба, за равноправие и освобождаване на всички народности, които са населявали Македония. Те са смятали след това да присъединят Македония към България. Аз говоря за лявото демократично течение в македонското революционно движение, чийто главен представител, както е известно, беше Гоце Делчев.
Какво беше отношението на тесните социалисти по македонския въпрос? Тесните социалисти водеха много енергична и страстна борба против шовинизма и на нашата, и на сръбската, и на гръцката буржоазия, против завоевателните войни на Балканите. По отношение на Македония тесняците, Дядо Благоев, винаги виждаха, че в основата си компактната част от това население е българско. Никъде обаче, в нито един документ Димитър Благоев, Георги Кирков и другите ръководители на Партията не говорят за македонска народност и македонска нация.
При сложната и заплетена обстановка на Балканите през различните етапи и по-специално по време на теснячеството в нашата Партия Димитър Благоев и другите партийни ръководители са виждали, че македонският въпрос може да се разреши само на основата на победата на пролетарската революция във всички балкански страни чрез една социалистическа федерация. Тая своя теза, това положение те са наложили на Балканската конференция на братските партии, която е приела съответно решение. Такава постановка е правилна. Действително при създадената сложна, заплетена обстановка, когато има попълзновения на буржоазията в България, Сърбия, Гърция и другите балкански страни за разпокъсване на тоя район, когато има попълзновения и на империалистическите сили, очевидно друго решение не е могло да има, друг изход не е могъл да съществува, освен въпросът да получи цялостно разрешение – за равноправие не само за населението на Македония, но и на другите националности, заробени в различните страни. А това може да се осъществи само с победата на социализма и със създаването на една Балканска социалистическа федерация.
Какво беше отношението на левосектантите към македонския въпрос през периода на левосектантския курс в нашата Партия? Левосектантите издигнаха по същество антиленински лозунги и дадоха нихилистични, антиленински оценки по националния въпрос. Те поставиха въпроса за македонски народ и македонска нация, за родопски народ и родопска нация, за добруджанска нация, за тракийска нация и т.н. Това е една съвършено объркана и немарксическа постановка.
Да вземем например статията на Хр. Кабакчиев в сп. “Комунистически интернационал”, писана през 1934 г., под заглавие “Българската комунистическа партия и националният въпрос на Балканите”. Там този въпрос се забърква още повече. В тази статия се обосновава въпросът за македонска нация и за обособяването на тая нация в отделна държава.
Какво беше отношението на нашата Партия по македонския въпрос в навечерието и през времето на Втората световна война? Петият разширен пленум на Централния комитет на партията от 1935 година. Те са два пленума – пети и шести. Петият пленум изтъква необходимостта от изграждането на единен фронт на македонските трудещи се и техните масови организации под лозунга за правото на самоопределение на македонския народ до отделянето му в свободна и независима Македония.
Шестият пленум през 1936 година поставя въпроса за обединението на всички македонски революционни сили в една революционна организация.

78. Потребител: Милко Балев     Дата: 2012-03-15 19:58:40    
6

Как се поставя македонският въпрос в декларацията на Отечествения фронт през 1943 година? За да се избегнат каквито и да е нови исторически грешки и за да се даде едно твърдо успокоение на Македония, в декларацията на Отечествения фронт се издига лозунгът: “Македония за македонците”. “С този лозунг ще се тури край на съперничеството между балканските държави. Никакво видоизменяване на сегашната разпокъсана от враговете Македония, нито пък цялостното й приобщаване към която и да е балканска държава може да реши македонския въпрос. Единственото спасително решение е създаването на цялостна свободна и независима Македония. Само така тя ще престане да бъде ябълка на раздора и ще се превърне в здрава съединителна брънка между балканските народи”. Това е Декларацията на Отечествения фронт от 1943 година. На мене не ми е известно какви са били съображенията, когато сме се съгласили ръководството на македонската партия и борбите на македонското население против фашизма през време на Втората световна воина да се приравнят с Югославската комунистическа партия. Затова на този въпрос аз няма да се спирам.
Какво е отношението на Партията към македонския въпрос след Втората световна война? Аз ще припомня тези неща, макар че повечето от другарите ги знаят.
Десетият пленум през 1946 година издигна лозунга да се подготви преминаването на Пиринския край към Македонската народна република. Присъединяването да стане на базата на съюзен договор между България и Югославия при отчитане волята и общите интереси на самия македонски народ, както и правото на кооптиране българско поданство за желаещите такова жители на Пиринския край. Възвръщане на Западните покрайнини към България. Линия на автономия на Пиринския край. Това е постановката на Десетия пленум на Централния комитет на Партията от 1946 година.
Каква е постановката на V конгрес на Българската комунистическа партия? Ето какво се казва в отчетния доклад на Георги Димитров:
“Нашата Партия е стояла винаги и днес стои твърдо на позициите, че Македония принадлежи на македонците. Верни на традициите на македонските революционери, заедно с всички честни македонски патриоти, ние сме непоколебимо убедени, че македонският народ ще осъществи своето национално единство и ще осигури своето бъдеще като свободна и равноправна нация само в рамките на Федерацията на южните славяни”. Такава е справката. Какви изводи могат да се направят, другари, във връзка с отношението на нашата Партия през различните периоди по македонския въпрос?
Първо, трябва да подчертаем, че нашата Партия е провеждала последователна интернационалистическа линия по македонския въпрос, като е водила неотстъпна и страстна борба против великобългарския, великосръбския и великогръцкия шовинизъм, против превръщането на Македония в ябълка на раздори между балканските народи. Това минава като червена нишка през всички периоди в отношението на нашата партия по македонския въпрос.
Второ, Партията последователно се е борила за демократическо и революционно решение на македонския въпрос, като го е свързвала с победата на пролетарската революция, с установяването на социалистически строй на Балканите. Очевидно при сложността на обстановката и заплетеността на македонския въпрос Партията е провеждала гъвкава тактика. По тактически съображения тя е издигнала лозунга “Македония за македонците”, лозунга за автономия на Македония, но вината е подчертавала, че това трябва да се осъществи в рамките на Социалистическа балканска федерация.
Обаче, другари, ние сме Централен комитет на Партията и няма да падне авторитетът нито на Георги Димитров, нито на който и да е друг, ако кажем, че Партията допусна и грешки от 30-те години насам, от левосектантския курс до края на Втората световна война и известно време след нея. Кои са тези грешки?
Първо, по въпроса за националната принадлежност на македонското население. То неоснователно бе квалифицирано като самостоятелна македонска нация. Това имаше голямо политическо значение за практическата работа на Партията. И не случайно ние нямахме голям успех в това отношение, тъй като нашата Партия не прозря докрай ленински този въпрос. Това ние трябва да го видим.
Неправилно се издигна лозунгът за Федерация на южните славяни. Този въпрос не беше актуален. Какво значи да се издигне лозунг за федерация на южните славяни след победата на пролетарската революция в редица страни, когато се създаде световната социалистическа система? Пита се, ние накъде трябваше да вървим – Към Белград или към Москва? Така че този лозунг беше неправилно издигнат.
Ние, другари, трябва да видим фактите такива, каквито са. С това до известна степен дадохме, а и сега даваме козове да се спекулира по македонския въпрос, независимо от политическата работа на Партията, за връзките и мобилизацията на силите на това население през различните периоди.

79. Потребител: Милко Балев     Дата: 2012-03-15 19:59:29    
7

Какво е сега нашето отношение по тия въпроси? Трябва да имаме куража, другари, като марксисти, да видим нещата такива, каквито са, да направим съответни изводи и да изработим марксистко-ленински позиции, които да съответствуват на нашата обща линия в борбата за мир и социализъм.
Първо, ние трябва да признаем, – разбира се, когато се създават условия за това, не сега – създаването на Народна република Македония в рамките на Федеративна народна република Югославия. Тя съществува. Съществува само във Вардарска Македония, но съществува. Да твърдим, че не съществува и че няма да съществува – такава позиция нито ще бъде издържана марксически, нито ще бъде правилна политически, нито някой ще ни подкрепи.
Второ, че в рамките на Македонската народна република, във Вардарска Македония се формира македонско, национално съзнание. Това съзнание не е изградено, както твърди Георги Димитров на Петия конгрес на Партията, то е в процес, то не е оформено, но се оформява, ражда се и се развива. Това е сложен процес. Ние трябва да видим факторите, които влияят за формирането на националното съзнание на населението във Вардарска Македония. Кои са тези фактори? Първо, населението на Македония не беше освободено заедно с другото българско население от турско робство, а остана под турско робство и след освобождението на България. Българите и другите националности, които бяха освободени от турско робство, създадоха свои държави, тръгнаха стремително напред по капиталистически път на развитие, а населението на Македония остана във феодална Турция при феодални условия и беше предмет на най-жестока асимилация, насилия и денационализация. Аз пак повтарям, тук трябва да се подчертаят и позициите на нашата Партия, които не са били последователни по отношение народността и националността на това население. Те са влияели и не са могли да не влияят по този въпрос.
Друг фактор, който също оказва влияние, това е, че през Втората световна война това население и македонската партия води съвместна борба против фашизма не с нашата партия, а с Югославската комунистическа партия. Те заедно воюваха, заедно се бориха и имаха една обща съдба. Там се разгърна масово въоръжено въстание, масова борба против фашизма заедно с Югославската комунистическа партия, под нейно ръководство. Това е също един важен фактор.
Вардарска Македония се освободи, там се създаде държава със свое правителство. Изгражда се единна социалистическа икономическа база с Федеративна народна република Югославия. Тук трябва да кажем, че играят роля и денационализаторските методи, които югославското ръководство и по-специално македонското ръководство упражнява върху населението.
Ето тези конкретни фактори, сложили се при конкретната историческа обстановка, влияят за формиране на македонското национално съзнание в това население, което ние трябва да видим и да имаме куража да го признаем. Разбира се, това не е завършено, то е процес. Югославските и скопските ръководители в миналото, а може би и сега, желаят да форсират този процес и затова засилват денационализацията на противобългарска основа.
Следователно, какъв е изводът? Ние следва да признаем публично – аз пак повтарям, когато се договорим с тях, не сега – обективното съществуване на Македонската народна република и формирането на македонско национално съзнание. Ние не желаем да пречим на този процес, напротив, ние желаем да му съдействаме. Не можем обаче да се примирим в никакъв случай това национално съзнание да се формира, да се изгражда на противобългарска, националистическа, шовинистическа основа. Ние трябва да работим да се създадат условия за дружба между народа на Вардарска Македония и нашия народ, а оттам за създаване на предпоставки за задълбочаване на дружбата и сътрудничеството между нашите страни и народи. Това е по въпросът за Македонската народна република и за формирането на македонско национално съзнание на територията на Вардарска Македония.

80. Потребител: Милко Балев     Дата: 2012-03-15 20:00:24    
8

За Пиринския край. Населението от Пиринския край е част от българската нация. Никаква македонска националност там няма и не може да има. Там не стана обособяване на македонско национално съзнание, както във Вардарска Македония, въпреки че ние много съдействахме за това. Както е известно, населението на Пиринския край още през 1912 г. беше приобщено към майката-отечество и води борба заедно с целия български народ против капитализма и фашизма, а днес заедно с него строи социализма. И не може да става дума там за някаква македонска националност, за обособена македонска народност.
Следователно това население в никакъв случай не може да се счита за част от македонската нация, която се формира сега във Вардарска Македония, и най-малко може да става дума някога то да се присъедини към тая нация. Така че всичко, което ние вършихме досега – налагане на език, налагане на друга националност, налагане да се пишат македонци и т.н. – това беше насилие върху волята на това население и няма нищо общо с марксизма-ленинизма по националния въпрос.
Следва в бъдеще да се противопоставяме на всякакви аспирации, откъдето и да идват те, и специално от страна на скопските ръководители, това население да се таксува като македонска националност. Това население за нас е такова, каквото е населението например на Видинския край или каквото е населението на другите райони на страната.
В Пиринския край трябва открито да разясняваме нашата марксистко-ленинска позиция по отношение на това население и да пресичаме всякакви чужди влияния. Необходимо е да се създадат условия за премахване и коригиране на допуснатия натиск да се пишат македонци. Това обаче трябва да се провежда тактично и гъвкаво, тъй като има хора, които са отровени, объркани и няма да приемат тая постановка. А и ние много сме спомогнали за това объркване. Нужно е активно, непрекъснато да утвърждаваме българското национално съзнание в това население. Трябва да се положат специални грижи за още по-бързото развитие на икономиката в този край и особено на промишлеността да се свързва още по-тясно тая икономика с икономиката на останалата част на страната.
По отношение подбора и разпределението на кадрите трябва да се прилагат същите принципи и постановки, както за всички други райони на нашата страна, и да се сложи край на делението на българи и македонци. Въобще в нашата страна македонска националност няма нито в Пиринския край, нито някаква друга македонска националност, на която е председател др. Христо Калайджиев.
Ние така поставяме въпроса. Няма защо да упражняваме насилие. Тоя, който се чувствува македонец, нека се пише македонец. Но македонска националност няма нито.в Пиринския край, нито в беломорска Тракия, нито в нашата емиграция в Канада или в САЩ. Само във Вардарска Македония обективно исторически се формира македонска нация.
Няма да бъде правилно, няма да бъде марксистко да се откажем от историята на нашия народ. Какво искат скопските ръководители? Да се откажем от половината история на нашия народ? По тяхната логика всички са крайни шовинисти, като почнем от Братя Миладинови и свършим с Ботев и Раковски, да не говорим за Димитър Благоев и Георги Димитров. Според тях всички са шовинисти, защото заявяват, че в Македония се говори български език и че Македония е населена от българи.
Ние не можем да се откажем от нашата история. Трябва да разработваме и средновековната история, и най-новата история на нашия народ. Ако се откажем от това, няма да.бъдем никакви интернационалисти, никакви марксисти, а ще бъдем нихилисти, ще бъдем космополитици. Историческата правда трябва да се казва. Трябва да се борим срещу фалшификациите на историята на нашия народ, но не по пътя на разгаряне на споровете, а чрез обективното й излагане. Няма защо сега да спорим с този и с онзи, обаче в училищата и сред народа ще разясняваме историята на нашия народ. В противен случай ние трябва да се откажем от Паисий, защото Паисий е македонец, от братя Миладинови, от Кирил и Методи, трябва да се откажем от половината история на България. Само цар Самуил можем да им дадем. Би трябвало и бай Тодор Павлов да заличим от нашите редове, защото когато през левосектантския курс на едно събрание са го попитали: “Ти македонец ли си?”, той отговорил: “Не, аз съм българин от Македонско”.

81. Потребител: Милко Балев     Дата: 2012-03-15 20:01:41    
9

Но все пак някои другари ще поставят въпроса: каква е перспективата, какъв е изходът от всичко това? Другари, перспективата е в победата на социализма и комунизма на Балканите, в ликвидирането на границите и в постепенното сливане на нациите. Друга перспектива няма и не може да има.
Аз искам да кажа две думи и по следния въпрос. Прочетох някъде в печата, сигурно и други другари са чели, Кардел направи изявления, че в новата конституция на Югославия се поставя въпросът да се премахнат нациите, да се говори за една югославска нация. Това е хитрост на Кардел, така да се каже.
От какво по моему е продиктувана тая хитрост? Продиктувана е от това, че националният въпрос в Югославия не е решен на последователна марксистко-ленинска основа. Сега те се натъкват на редица трудности и противоречия. Даже в самата Македония има открита реакция срещу посърбяването на македонския език.
Между впрочем, когато говорим за македонския език, не бива да казваме, че македонският език е български език. Това не е правилно и не е необходимо да се твърди. Но ние трябва да бъдем против посърбяването на македонския език, против отдалечаването му от българския език, а не да твърдим, че това е български език, още повече, че те направиха и някои нововъведения, някои от които са доста интересни и може да се имат предвид при една правописна реформа у нас. Но това е отделен въпрос.
Те сега се натъкват на големи противоречия и поставят въпроса да се ликвидира националната обособеност на отделните народи. А на практика какво значи това? Това значи пълна хегемония на сърбите и хърватите върху цялата територия на Югославия. Както виждате, такава задача не си поставя още и Съветският съюз, където 47 години съществува съветска власт, където се строи комунистическо общество. Ясно е, че това е също един ход на денационализация.
В заключение трябва да подчертая, другари, че независимо от идеологическите различия и различията по националния въпрос, които съществуват, между нашите две партии, ние не бива да губим главното, перспективата, генералната наша линия – да разширяваме и подобряваме нашите взаимоотношения. А много въпроси ще се решават с течение на времето и с победата на социалистическия обществен строй у нас, в Югославия и на Балканите. Ние трябва да проявяваме повече търпение, да не се подаваме на сантименталности. Как практически ще провеждаме това в разговори с тях и в нашата работа? След днешната дискусия в Централния комитет на партията Политбюро трябва да уточни тези въпроси. Как ще провеждаме тази линия в Пиринския край – по това също допълнително ще се уточним.
Другари, пленумът изрази одобрение на основните положения в изложението, което аз направих тук по поръчение на Политбюро. Това показва, че този въпрос, по-специално така нареченият македонски въпрос, неговото решение и изясняване при сегашната конкретна обстановка е занимавал и вълнувал всички нас. Това е вярно. Обаче аз искам да бъдем наясно по главните направления на нашата работа.
Очевидно не македонският въпрос е главният въпрос сега, който следва да се разяснява в партията. Трябва да направим разлика между постановката в Централния комитет, постановката в партията и сред народа. Ако ние не бъдем тактични и завъртим сега работата около македонския въпрос, ще направим такава беля, каквато враг не може да ни направи.
Очевидно трябва да се опитаме да изясним тези въпроси в двустранни срещи с югославските другари. Зависи как ще ги поставим и как ще се стекат обстоятелствата. Ние тепърва ще разговаряме по тях. Можем още при първата среща да ги поставим цялостно или частично. Ще зависи от случая. Например аз още при първите разговори бих поставил така въпроса: дайте да не се занимаваме с Пиринския край и да дразним населението. Аз ще кажа открито защо ходих там. Ходих там, защото масово населението се раздразни от разпространяваните слухове, че Пиринският край ще се присъедини към Македонската република. Другари, трябва да бъдем реалисти политици, да не хвърчим във въздуха и да не действуваме от нереални позиции. Ние в случая прехапваме хапа за Македонската народна република, създадена във Вардарска Македония, а те трябва да прехапят хапа за Пиринския край. Ако те и ние сме реални политици, така трябва да постъпим. Ние ще прехапем този хап, а те ще прехапнат другия хап и ще работим по-нататък. Няма да повдигаме въпроса за Вардарска Македония, обаче те да не се занимават с Пиринския край.
Няма да се съгласим да ни изпращат агитатори, както и ние не поставяме въпроса да изпращаме агитатори в Босилеградско или Царибродско? Защо трябва специални грижи и интерес да проявяват те към Пиринския край? Ние свързахме наши окръзи с области на Съветския съюз. Не зная с Белград свързахме ли се. Сега се свързваме с Полша. Очевидно трябва да свържем наш окръг с техен, но не с Пиринския край. В това няма нищо лошо.

82. Потребител: Милко Балев     Дата: 2012-03-15 20:03:29    
10

Следователно, другари, главният въпрос за разясняване сега не е македонският. Друг е въпросът как ще постъпим в Пиринския край. Ние ще обсъдим, ще видим дали ще идваме на среща с актива. Може би не трябва да идваме, защото става дълга и широка и не може да не се узнае какво сме говорили. Но среща с ръководството ще направим, ще се договорим с др. Тричков и другите другари.
Главният въпрос е да направим всичко каквото е възможно и разумно за разширяване на дружбата с югославските народи, за разширяване на нашето икономическо сътрудничество, за ликвидиране напълно и докрай създадената ненормална обстановка. Разбира се, това не зависи само от нас. Зависи и от тях. Но сега, след срещата в Белград, се създават условия за това.
Прав беше др. Груди Атанасов като заяви, че тази среща по значение се равнява на Бледската конференция. В този дух разговаряхме и в Политбюро. Там се разясниха много работи. Те разбраха, че желаем да развиваме нашите отношения и че нямаме никакви преднамерени цели. Ние успяхме да ги убедим. От разговорите с тях смятаме, че и те са искрени и желаят това. Друг е въпросът каква крайна цел преследват те и ние. Нашата крайна цел е да се върнат при нас. Може би те имат някакви мисли, но трудно е да се каже какви. В края на краищата те са разяснили по линията на техния Отечествен фронт, на Социалистическия съюз това, което се създава, и са подготвили положително обществеността. Това е стъпка напред.
Ние ще отидем към коопериране, към свързване на икономиката със Съветския съюз, Унгария, ГДР, Чехословакия. Какво значи да свържем нашите икономики? Те повече няма къде да мърдат. Какво значи да изградим завод на основата на специализацията и кооперирането? Иди мърдай след това! Трябва да затвориш завода и да изхвърлиш работниците на улицата.
Ние не разглеждаме работата в този аспект, както я разглеждат румънците. Ние сме интернационалисти и работим за народите, а не да се затваряме в нашите национални граници. Самият ход на обществено-икономическото развитие налага – да се изразя с терминологията на империалистите – икономическа интеграция, а икономическата интеграция води след себе си до политическа и въобще до цялата надстройка, съществуваща над базата.
Така че това са много сериозни стъпки. Някой веднага ще каже: кажете, защо сега югославският печат не излаза да протестира така, както ние протестираме срещу избиванията в Ирак. Не излизат. Ако излязат, американците не ще им дават. Тито каза пред нас: “Имайте предвид, че не може да скъсаме сега със Запада, защото това не е в интерес на изграждането на социализма в Югославия. Ако скъсаме, няма какво да правим. Ние имаме трудности, но имаме и големи сили и ще ги преодолеем”. Казва, че имат трудности в областта на икономиката. Дали това е последователна марксистко-ленинска позиция? Не е, разбира се. Ние я осъждахме, осъждаме я и сега, но така са се сложили работите. Трябва да гледаме в перспектива. Това, което се залага, е реално. Факт е, че се съгласиха с нашата постановка.
Аз поставих въпроса, че не бива да повдигаме гранични, национални въпроси. Защо ще се занимаваме с тези въпроси, кому ще услужим? Тито се съгласи, а и другите казаха, че това е правилно. Гранични въпроси не бива да се повдигат, не му е сега времето. Даже Тито отиде по-нататък и каза, че не бива да се повдигат и между Унгария, Румъния и нас.
Ние сме за това и трябва да го изясняваме. Можем да си говорим всичко, но все едно, Вардарска и Егейска Македония няма да получим.
Не зная дали тук му е мястото или не, но бих казал още нещо, па нека ме съдят. Нас като нация – буржоазията го говореше в своите шовинистически речи – ни разпокъсаха след Берлинския договор. Буржоазията го казваше, ние не трябва да го казваме! Но това е факт. Може би 30–40% от нашата територия и от народа се откъснаха. Трудно ми е да съдя защо, може би е нямало друг изход, но националните въпроси само за България и Албания не се решиха в края на Втората световна война. Съветският съюз се обедини, Гърция взеха. У нас не стана обединение поради редица правилни или неправилни обстоятелства. Това е действителното положение. Сърбите се обединиха, гърци останаха в Кипър, но доста и вземаха.

83. Потребител: Милко Балев     Дата: 2012-03-15 20:04:14    
11

Никаква нужда сега не налага да повдигаме тези въпроси и да развяваме знамето, защото нищо няма да получим, но утре, ако стане нещо, трябва да си осигурим Западна Тракия и да излезем на Бяло море и Одринско.
Мене, заедно с др. Хрушчов, албанците ме обработват за модерен ревизионист, а сега станах националист!
Другари, главният въпрос сега не е да разясняваме македонския въпрос, след като излезем от заседанието на Централния комитет. Нужно е да създадем сред нашата общественост, сред нашите кадри предпоставки и атмосфера на дружба, на увереност в нашето общо дело и в борбата за мир, за прогрес и дружба между народите на Балканите. А Югославия е голяма държава, заема важно място. Югославският народ е 19 милиона.
Напълно прав е др. Груди Атанасов, че не бива да се дава повод за гласност около македонския въпрос. Трябва последователно и твърдо да го провеждаме, но да не шумим. Кога, какво и кой ще каже нещо, трябва да се премери 20–50 пъти, да се реши и да се утвърди буква по буква, запетайка по запетайка. Едно можем да говорим в ЦК, а друго – на срещи и публично. Това трябва да бъде ясно.
Трябва да се информира партията, но в положителен аспект. Няма нужда да се засяга македонският въпрос. Сега не е в интерес нито на Югославия, нито на българския народ, нито на балканските народи въобще да се повдигат гранични национални въпроси. Главната задача е борбата за мир, за дружба и сътрудничество, против подпалвачите на война. Ако повдигнем гранични, национални въпроси – това значи да наливаме вода в мелницата на нашите общи врагове. Такава трябва да бъде нашата постановка. Не е необходимо да се разправя за македонския въпрос, защото нищо не ще получим, а не може да не стане въпрос за това, когато се разговаря. Не бива да създаваме излишни илюзии що се отнася до идеологическите въпроси. Не бива да се смята, че нашата дружба и сътрудничество може да протече така както с другите социалистически страни, тъй като много неща са наслоени. Те трябва постепенно, неотклонно да се изживеят, да се изяснят, като съдействуваме с всички наши сили и възможности за разширяване и укрепване на дружбата и сътрудничеството по държавна, стопанска и културна линия. Не бива да се плашим. Те много настояват за малко по-голяма свобода при отваряне на границата. Ние се договорихме, че не са назрели условията. Трябва да помислим още по този въпрос. Опитът показва, че със срещите по границата ние влияем положително. Също така и с посещенията. Изобщо трябва още веднъж да прегледаме становището на Политбюро. Разбира се, там има и отрицателни страни. Това е временно. Аз имах предвид разговорите с пернишките другари. Те оцениха, че този контакт е много положителен по отношение на техните кадри и народ. Не зная тук ли е др. Михайлов.
Правилно е да намерим начин и форма да информираме гръцките другари. Трябва да ви кажа, че когато Захариадис беше начело на Гръцката комунистическа партия той провеждаше груба шовинистическа и националистическа линия по македонския въпрос. Аз бях на една тяхна конференция. Там имаше много македонци. Той не позволи македонец да се доближи до мен. Даде ми сърбин за преводач. Хванах се на хорото до една другарка и един другар македонци, но дойде една група и ме изолира. Създадоха специален орган за противопоставяне срещу нас. Новото ръководство след Захариадис желае да сътрудничи по този въпрос. Ние обаче не се отзовахме. Направихме една среща, където разяснихме много внимателно въпроса. Сега трябва да намерим подходяща форма, защото там има националистически елементи. Аз не говоря за ръководството като цяло. Така че трябва да действуваме внимателно, за да се получат положителни резултати. Очевидно необходимо е да разясняваме тази постановка на гръцките другари, дали изцяло или частично, хапче по хапче – ще преценим.

84. Потребител: Милко Балев     Дата: 2012-03-15 20:04:44    
12


Правилно др. Райко Дамянов постави въпроса как следва да работи Славянският комитет сред българския и славянския елемент в чужбина. На него възложихме задачата да работи с българите и македонците в Канада, Австралия, САЩ, да поддържа контакт с тях.
Очевидно, другари, там не можем да поддържаме линията, която се поддържа сега от югославското ръководство, че това са македонци и трябва да се работи за създаване на македонско национално съзнание. На такива позиции не можем да застанем. Не е необходимо да разясняваме нашироко, да излизаме против тях и да спорим, че не са македонци, а българи. Трябва да се печелят за победата на социализма, да им обясняваме, че у нас и в Югославия се строи социализъм. Трябва сред тях да разпространяваме наша литература, наши вестници, да организираме художествени изложби и да ги запознаваме с успехите, с развитието на Народна република България.
При разговорите Кардел съобщи такъв факт. Аз казвам факт, тъй като др. Ганев го потвърждава. Когато е обсъждан въпросът за изграждането на федерация на южните славяни – не зная ЦК дали знае подробности, аз ще ви ги разкажа, др. Ганев е участник и може по-подробно да каже, ако е необходимо – югославяните поставят следните условия: първо, начело на федерацията да бъде Тито, второ, да няма в България планов орган, а той да бъде в Белград и трето, нашата армия да няма командуване в България, то да бъде в Белград, военните складове да бъдат в Югославия. Фактически това не е федерация, а република. Разбира се, нашата партия, др. Димитров, Централният комитет са отхвърлили тези предложения. Обаче Кардел съобщава, че веднага, след като са изложили своите позиции, Червенков взема думата и казва, че това е правилно и трябва да се поддържа. Трайчо Костов възразява и спори с тях, че не може така: “След това – казва Кардел – Трайчо Костов го арестуваха и го обвиниха за наш агент”.
Др. Ганев потвърждава, че това е така. Аз го повтарям.
Не бива да проиграваме това, което сме постигнали с неправилни и неразумни ходове, с излишни приказки и постановки. Необходимо е да се проявява търпение, защото виждате, че в света има много трудности, много неща и фактори влияят. Какво да правим.
ЦДА, ф. 1Б, оп. 5, а. е. 568, л. 1, 268–289, 299–334. Оригинал. Машинопис.

85. Потребител: Милко Балев     Дата: 2012-03-15 20:05:43    
1

Из стенографски протокол от пленум на ЦК на БКП с информация на Т. Живков за разговорите му с Й. Б. Тито по време на ІХ конгрес на УСРП за отношенията с Югославия и по македонския въпрос

София, 12 декември 1966 г.

Другарят Тито помоли най-напред аз да направя изказване. Той се позова и на това, че ние сме гости и пр., и пр. Аз се съгласих и направих пръв изказване. В какво се състоеше изказването ми?
От самия факт, че в разговорите беше привлечен Цървенковски, за нас беше ясно, че основният проблем на нашите разговори ще бъде македонският въпрос. Ето защо аз, след като изложих тия неща, се спрях на някои недружелюбни факти, които се проявяват в Югославия по отношение на България и които ни тревожат.
Между впрочем, преди да заминем за Унгария, аз имах разговор с посланика на Югославия в София др. Маркович по същия въпрос. Повод за разговора беше кампанията, която се води в Югославия във връзка със срещата на делегациите на техния писателски съюз в Македония и нашия писателски съюз. Както знаете, в скопския печат - след това се пренесе в белградския и в печата на някои други републики на Югославия - се започна кампания на недружелюбие към нашата страна. Безспорно, тук се изхождаше от срещата на двете делегации, но ясно беше че това, което стана там, не можеше да не ни разтревожи, И по тоя повод аз разговарях с Маркович, като го помолих да предаде нашата тревога на др. Тито и да се спре тази противобългарска кампания, измислена от начало до край с користни цели.
Аз наново развих на срещата основните положения, които изложих пред Маркович, като се обосновах, че това е преднамерена кампания, която се провежда в скопския печат от Съюза на писателите в Македония и от Писателския съюз в Югославия. Подчертах, че не бихме се тревожили, ако това се провеждаше само в Скопие и в скопския печат, но то се пренесе и в югославския печат, югославските народи се информират по един неправилен начин. Освен това неправилно се информира и заблуждава международното обществено мнение. Че всичко това е преднамерено, говори и обстоятелството, че в цялата тая работа за срещата на двете делегации на писателските съюзи е замесено името на председателя на Съюза на българските писатели др. Георги Джагаров в смисъл, че разговорите са водени между двете делегации и др. Джагаров ги е приел в порядък на протоколна среща. А той няма нищо общо с този въпрос. И "Защо - казвам - трябваше да се замесва името на председателя на Съюза на българските писатели? Очевидно с единствената цел да се провокира Съюзът на българските писатели и да се създава недружелюбна обстановка и настроение срещу Народна република България”.

86. Потребител: Милко Балев     Дата: 2012-03-15 20:06:22    
2

Примерно такъв беше разговорът.
В заключение казах - както и друг път сме изтъквали и сме единни с др. Тито, - че македонският въпрос е едно историческо наследство и за тях и за нас и трябва да се проявява максимална търпимост, разумност, за да не даваме възможност някои прояви у тях и у нас да стават причина за тровене на отношенията между двете страни, за създаване трудности в разведряването на обстановката на Балканския полуостров, да не даваме материал на реакционните кръгове на Запад да атакуват и нас, и Югославия, нашата дружба и сътрудничество, да използват това против нашата линия на международната арена.
След въпросите за Македония аз се спрях на въпроса за Виетнам. Изложих нашето становище и по въпроса за свикване на международно съвещание на братските комунистически и работнически партии. Направих една уговорка, в смисъл, че излагам този въпрос не за да предизвикам становище, отговор от тяхна страна, а го излагам поради това, че за пръв път този въпрос се повдигна на нашия конгрес. Разбира се, моята интимна мисъл беше друга - аз желаех Тито да се изкаже по въпроса, за да видя доколко той е свързал този въпрос със срещата му с Чаушеску, с какви позиции се е зааганжирал в тази среща, с оглед на нашите бъдещи ходове в това направление.
След моето изказване взема думата др. Тито. Аз ще ви прочета какво той каза, така както е записано от моя сътрудник др. Михаил Бобанов, който присъства на срещата и записва. Той стенография не знае, но основните работи е записал.
Др. Тито каза: “Що се касае до двустранното ни сътрудничество, аз съм съгласен с казаното от др. Т. Живков. Струва ми се, че причини за неговото задържане има и в двете страни. Но очевидно причините са преди всичко в органите, които трябва да осъществяват това сътрудничество. Ние не сме толкова високо развити страни, че да нямаме нужда от коопериране, още повече, че кооперирането ще доведе до по-ефективно производство. Очевидно ние трябва да дадем указания в това отношение на съответните наши органи.
Що се касае до Македония, вярно е, че това е въпрос на Македония, но мисля, че той е и югославски въпрос, по който ние имаме право да кажем дали сме съгласни или не сме съгласни. Но по този въпрос има думата др. Цървенковски, който е специалист".
Веднага след др. Тито думата взе др. Цървенковски. Неговото изказване беше предварително написано, чете го, слушахме го. Същественото което той каза, по бележките на др. Бобанов, е следното:
"Откровеността, с която др. Тодор Живков постави въпроса, още повече ме окуражава да говоря така, както се говори между комунисти и приятели. Какво се случи през последните две-три години? Последните срещи между другарите Тито и Живков спомогнаха за подобряване на нашите отношения. Разбира се, това излиза извън рамките на отношенията между ръководствата и навлиза в отношенията между хората.
Като македонци, ние безрезервно, с облекчение и симпатии приемаме такива отношения. Особено ни зарадва и това че между другарите Тито и Живков в София се повдигна и македонският въпрос. Резултатите от тези разговори бяха разгледани на едно съвещание на ЦК на СЮК в Македония и приветствувани от нас. В резултат на това се осъществиха редица мероприятия - имам предвид посещението на др. Живко Живков в Македония и на др. Минчев в България". Минчев е председател на техния Министерски съвет.

87. Потребител: Милко Балев     Дата: 2012-03-15 20:07:31    
3

"Започна икономическо сътрудничество между Македония и България в рамките на сътрудничеството между Югославия и България. Започна и известно коопериране в производството. Ние топло приехме положителното отношение на българската държава и на др. Тодор Живков към нас.
Македонска нация съществува, независимо дали някой я признава или не. И тя намира своето потвърждение в лицето на македонската държава. Това се признава не само политически, но и научно. Македонски книги са преведени на много езици. Ние приветствуваме усилията на др. Т. Живков и на партийното и държавното ръководство на Народна република България да възпират някои тенденции, а доколкото е възможно и напълно да ги обуздават. Аз ценя безпокойството на др. Живков, изразено тук относно някои прояви напоследък. Но трябва да кажа, че след срещата на др. Тито с др. Живков е имало десет пъти повече писания по този въпрос в България, отколкото в Македония. Ние имаме определена съпротива в част от нашата интелигенция. Даже някои ни обвиняват, че продаваме националните интереси. Но по въпросите, по които не може да не се пише, все пак и у нас се появява по някоя статия
Тези дискусии обаче не водят до нищо. Ние в Македония като политическо ръководство не сме толкова обезпокоени дали някой ще ни признае. Авторитетно признание ще даде международната научна общественост, публицистика и история. Но тъй като историята е свързана с политиката, трябва да се търси това, което ни свързва, а не това, което ни разделя.
Що се касае до последния случай с писателите, аз по другояче съм информиран. Не бива, разбира се да се навлиза в детайли. Писателите наистина са емоционални хора и при една чашка ракия всичко могат да кажат. Аз разбирам др. Тодор Живков е взел защитата на Джагаров, защото той е председател на Съюза на българските писатели. Независимо от това Джагаров има и писани работи, които потвърждават това, което в случая е говорил.
Що се отнася до писаното у нас, то не всичко е съгласувано с нас. Що се касае до Коле Чашуле, той може и да е говорил нещо повече. Аз в изказването си засегнах този въпрос и попитах, защо са пратили именно него, като знаят, че е един от най-заклетите противобългари у тях.
"Но има и друго нещо - продължи др. Цървенковски. Касае се за македонците в България”. Ето тук той изплю камъчето. "В Благоевградски окръг имаше три преброявания на населението. В първите две преброявания се изясни, че те са македонци. В последното обаче се получи съвсем друго.”
Ние поддържаме двата принципа на СЮК. Първо, че малцинствата трябва да бъдат мостове за проникване на културата и за свързване на народите, а не ябълка на раздора. И второ, че поставянето на въпроса за малцинствата не означава, че се поставя въпросът за изменение на границите защото ние гледаме реално на нещата и знаем колко е опасно сега в Европа да се поставя въпросът за изменение на границите. Още повече, че ние като комунисти очакваме не това, а изчезване на границите, И ние се надяваме, че това няма да е толкова далече".
Аз му отговорих, че няма да бъде и така близко.
"Въпросът за националността в Благоевградски окръг - продължи Цървенковски - много занимава нашата общественост. Откровено искам да кажа и за статията на Кръстьо Тричков във в. "Кооперативно село" през м. март т.г. В нея той говори за границите.
Накрая за Венко Марковски, Той написа много нещо, което направо е вредно за нас. Аз не съм против, че му се печатат някои книги. Една част от неговото творчество принадлежи на българската култура. Но явно е, че със своите писания и своето поведение той не спомага за подобряване на нашите отношения.
Смятам, че по въпросите, свързани с политиката, трябва да се отива на открити диалози. И двете страни досега са проявявали добра воля, това трябва да се прави и занапред, а да не стигаме до нежелателни неща.

88. Потребител: Милко Балев     Дата: 2012-03-15 20:08:08    
4

Има, разбира се, и добри общи прояви. Ето например на конгреса по балканистика - мисля, че добре се получи. Но има някои въпроси и неща, с които в България не се съобразяват достатъчно. Ето например въпросът за Климент Охридски.
Накрая искам да кажа, че нашата република като част от федерацията няма друга политика, освен политиката на СФРЮ".
Другарят Бобанов вероятно е пропуснал: Цървенковски спомена, че по въпроса за Благоевград ние публично не говорим за Македонска народна република, за македонски език и за македонска националност. Това е изказването на др. Цървенковски. След изказването на Цървенковски аз бях принуден втори път да взема думата. Подчертах, че в неговото изказване прозирам желание действително да се намери разумно и правилно решение на тия въпроси и т.н. Трябва да кажем, че има голяма разлика между Колишевски и Цървенковски. Колишевски е един ограничен човек като интелект, много примитивен и голям сектант. Цървенковски, чувствува се това, желае да имаме отношения на дружба и сътрудничество, разбира се, от техни позиции. След тия няколко общи думи, които казах за Цървенковски и за неговите оценки, аз поставих въпроса за Благоевградски окръг така: "Може би ние имаме по-голямо основание от вас да поставяме подобен въпрос. Какво става - казвам във Вардарска Македония, сегашната територия на Македония, с няколкотостотин хиляди българи, които се даваха до Втората световна война от всички статистики - и сръбска, и югославска, и турска, и гръцка, и българска. Какво стана с тия българи, къде изчезнаха те, та сега няма нито един? Вероятно вие ще отговорите, че у тях след Втората световна война се е формирало македонско съзнание в резултат на много исторически фактори. Защо вие да не допуснете, че у населението в Благоевградски окръг, което няколко десетки години живее с българския народ, с една историческа съдба, заедно изграждат социалистическото общество, се е формирало българско съзнание? Още повече, че у нас преброяването стана на съвършено доброволни начала". Когато му поставих въпроса какво стана с българите във Вардарска Македония, къде изчезнаха, той млъкна и повече не повдигна този въпрос.
След това казах: "Ние с вас, македонските ръководители, трябва да се разберем по един кардинален въпрос. Вие искате да повтаряме в България всички ваши измишльотини и фалшификации. Ако не ги повтаряме, ако кажем обективната истина, това, според вас, е насочено против македонската държава. Как може така?"
Запитах го "Другарю Цървенковски, може ли българската история без Отец Паисий. Отец Паисий от горе до долу, във всичките си фибри е македонски българин. Някои наши историци искат да докажат, че той е роден в Самоков. Нищо подобно. Той е роден в Банско. Може ли нашата история без Отец Паисий?" Той отговори: "Не може".
"Може ли нашият народ и нашата история без Климент Охридски, книжовникът на нашата държава?" "Не може". Може ли нашата партия и нашият народ без Димитър Благоев - основоположникът на БКП, който също е македонец? Същият отговор: "Не може".
"Дайте да се разберем - казвам - с вас за тая ваша измишльотина, че през средните векове е съществувала македонска народност, която след това, през времето на цар Самуил, е прераснала в македонска нация и македонска държава. За ваше сведение, през средните векове не е съществувала нито българска, нито сръбска, нито друга нация на Балканския полуостров. Те много по-късно се формират. Вие какво искате? Нека бъдем логични. Ако приемем вашата установка, вашата концепция, ние трябва да признаем, че голямото болшинство от живеещото сега в България население, като изключим турци, евреи, арменци, са македонци. Може би ще бъде по-добре и ние да се обявим за македонци, вие сте македонци, да не се дразним, да живеем дружно, а при комунизма ще се оправим.

89. Потребител: Милко Балев     Дата: 2012-03-15 20:09:01    
5

Вие, македонските ръководители, трябва много добре да разберете, че ние, българите няма да се откажем от нашата история. Мене 50 пъти да ме обесят, аз от историята на моя народ и моята партия никога няма да се откажа".
Създаде се такава обстановка: ние водим диспут, Тито стои спокойно, някои от техните другари се подсмихват. Защо се подсмихват, не зная. Може би затуй, че македонците постоянно обвиняват Белград, че не защищава техните интереси.
След тоя диспут, така да се каже, Цървенковски прибра писания си доклад и всичко друго, каквото имаше и дискусията се прекрати.
Аз казвам главното, другари. След това подчертах, че само една разумна политика може да обезпечи правилно отношение по тези въпроси и да не се създават поводи за дрязги и за тровене на атмосферата. "Това е - казах - и във ваш, и в наш интерес, в интерес на общото сътрудничество между двете страни, на укрепването на мира на Балканите. Вие нищо няма да спечелите от всичко това, което правите. Опитът показа, че досега нищо не спечелихте от противобългарската пропаганда, и в бъдеще няма да спечелите нищо".
Разговорът беше доста ясен и откровен. Ето какво заяви Тито:
"Тези разговори са полезни. Те показват, че са нужни по-често такива срещи и то не непременно в София или в Белград. Може и по-близко до границата. Особено полезно е, когато те са свързани с лов."
Може би Тито спомена за лов, понеже аз казах на Цървенковски: "Слушайте, дайте да се разберем - по такива въпроси можем да се разберем за 10 минути - защо водите такава кампания. Може да дойдете на лов в България или аз да дойда към Скопие, ще се срещнем официално и неофициално и за 10 минути ще се разберем". Другарят Тито продължи:
"Това, разбира се, не отменя предвиденото държавно посещение на др. Тодор Живков в Югославия. Бих искал да кажа, че и занапред не можем да гарантираме, че няма да се случаят такива прояви, за които тук ставаше дума. А очевидно и у нас, и у вас има хора, които можем да наречем националисти. Но главното е да не се драматизират нещата, а да се проявява търпение и добра воля".
Както виждате, Тито застана на позициите, на които стоим ние. Нито един от присъствуващите там югославяни не подкрепи Цървенковски в каквато и да било степен в бурната дискусия между мен и него. Между впрочем Цървенковски нищо повече не казваше, освен: "Не може, не може, не може". Да, той се смути. Беше с голямо самочувствие, но се смути. Македонците след случая с Ранкович и другите са на положение.
Ето какво каза Петър Стамболич: "Нашите проблеми между двете страни и по-специално с Македония не бива да се изнасят на югославско или на световно равнище". Искаше да каже, че не бива да се занимават югославските народи и общественото мнение.
Другари, това е, което стана на тази среща. След това отидохме на обяд. Срещата мина, по наша оценка, много добре. Смятам, че югославските другари бяха, може да се каже, в отлично настроение. Тито имаше много повдигнато настроение. И по време на обеда, и когато ни изпращаха, се създаде весела атмосфера, всички общо се шегувахме. Ние оценяваме, че срещата мина много добре и е полезна.
Аз няма да развивам сега въпроса за Македония, за нашите отношения, тъй като в Политбюро се договорихме една група другари да помислят по някои въпроси във връзка с нашето по-нататъшно всестранно сътрудничество с Югославия, в т.ч. и по македонския въпрос. Когато въпросите се подготвят, ще ги обсъдим на заседание на Централния комитет на нашата партия.
Искам обаче да кажа само следното: разговорът, който се проведе в Югославия, не бива в тая форма да бъде постоянен разговор между нас и тях, а трябва да проявяваме и разум, и такт, да бъдем внимателни. Такъв разговор беше необходим. След всичко, което стана още приживе на Георги Димитров, а и след това, такъв разговор беше необходим. Но ние не бива да даваме поводи и да разгаряме изкуствено този въпрос, тъй като това няма да бъде в наша полза.

90. Потребител: Милко Балев     Дата: 2012-03-15 20:09:51    
6

На един от пленумите на Централния комитет на нашата партия ние говорихме по този въпрос, но понеже сега е нов Централен комитет и много нови другари има, аз искам да повторя някои неща.
Линията, която Централният комитет на партията възприе по македонския въпрос, беше утвърдена на един пленум преди две, три години, когато се върна нашата делегация от конгреса на Германската единна социалистическа партия. Тогава също имахме среща и разговаряхме по македонския въпрос. След това на заседание на Централния комитет обсъдихме тия въпроси и се формира нашата линия. Събитията, животът потвърдиха правилността на линията на нашия Централен комитет.
Какви са резултатите? Резултатите, аз бих казал, са исторически.
Да вземем Благоевградски окръг. Стана преброяване. В резултат на правилно провежданата линия населението свободно, изяви своята българска националност. Само 0,4% се писаха македонци. Виждате какъв голям успех. Именно това дразни скопските ръководители. Те и в бъдеще ще пишат такива материали. Може би след тази среща ще ги ограничат, но това не е малък въпрос за тях.
На второ място, процесът на асимилация в Македонската република, във Вардарска Македония, спря. Напротив, започна обратен процес. Дето се казва, заговори кръвта на това население. Ето всичко това изолира управляващата върхушка в Македония, която подхожда по насилствен начин към националността на това население.
Това, което каза Цървенковски, че подобряването на отношенията с Югославия, в т.ч. и с Македонската република, вече е отишло извън границите на държавите и на партийните отношения, е действителен факт. Настъпи бързо сближение между народите, което също оказва благотворно влияние. Всяко друго действие, което изкуствено би разгаряло тия работи, ще създаде пречки в тоя естествен и закономерен процес. Нещо повече, това може да навреди, да затормози, да доведе и до някои нежелателни резултати в нашето сътрудничество с Федеративна република Югославия. Ние не сме заинтересовани и като държава, и като страна да създаваме каквито и да е трудности в нашето сътрудничество с Югославия. Този въпрос има и международно значение, но особено значение има за нашата политика на Балканите. Трябва всички, които работят по тези въпроси, начело са на организации и институти и имат пряко отношение към провеждането на нашата политика по отношение на Югославия, в т.ч. и към Народна република Македония, да бъдат много внимателни и да държат сметка за тия неща.
Другари, на настоящото заседание ние не успяхме да доложим съображенията на Политбюро във връзка с работата на Централния комитет по главните задачи, които стоят пред него и които той ще обсъжда на свои заседания в близко време. Но за следващото заседание ще се подготвим и ще доложим съображенията на Политбюро.

91. Потребител: Иван Матев     Дата: 2012-04-05 19:34:23    
Датум: 20.03.2012, 17:31
ПИСМО

Пропагандата фабрикува невистини


Во предвечерието на расправата во Европскиот парламент за напредокот на Македонија кон членство во ЕУ, грчката и бугарската пропаганда фабрикуваа многубројни невистини (непочитување на човековите права во Македонија, ограничување на слободата на медиумите, бавната реализација на Охридскиот договор и нарушување на етничкиот мир).

Во време кога во соседството неколку пати се пали македонското знаме и се бара обединување на Албанија со „албанските територии“ во Македонија, кога во Бугарија и Грција грубо се кршат човековите права на Македонците и се негира македонскиот етнос, неколку бугарски пратеници во Европскиот парламент бараат Македонија, Грција и Бугарија да формираат комисија за да се расчистат спорните прашања од културата и историјата. Бугарија с` поинтензивно презема активности за „одбрана на Бугарите во Македонија“.

Би сакал господата бугарски и грчки пратеници во Европскиот парламент да ги замолам да ги продискутираат подолу наброените прашања со што би ја олесниле работата на од нив замислената комисија за расчистување на спорните прашања од „заедничката“ историја.

Дали македонскиот народ го организира депортирањето на Евреите од Македонија? Чија војска го стори злосторството во Ваташа во Македонија? Чија војска ги „ослободи“ Тракија и Kавала во Втората светска војна? Дали за време на балканските војни грчката војска спроведувала етничко чистење во „ослободените“ територии, односно во Егејска Македонија?

Само еден мал исечок од извештајот на комисијата на Kанеги опишува како била „ослободувана“ Македонија:

Во англиското издание на извештајот на Kарнегиевата комисија (која ги проучувала последиците од балканските војни ) публикувани се документи кои го потврдуваат етничкото чистење во „ослободената“ Македонија. Така во прилогот бр. 51 од споменатиот извештај се цитирани писма од грчки војници од деветнаесеттиот полк на седмата грчка дивизија која ги пустошела „ослободените“ територии. Kако на пример, македонските и грчките историчари ќе го толкуваат ова писмо од грчки војник од споменатата дивизија испратено до својот пријател Сотир?

Писмо бр.3 од грчки војник: Господин Сотир Панајоану во с. Вицијано, црквена општина Итика Трикала од Тесалија; Река Несто, 12 јули 1913;

„Овде во Вронду (Броди) јас пленив пет Бугари* (за Грците во Македонија нема Македонци з.м.) и девојче од Серес. ...Го убивме девојчето, а Бугарите исто настрадаа. Им ги извадивме очите додека уште беа живи. Срдечно Твој: KОСТА“

Kонечно каква порака ~ се праќа на Македонија со сликата од весникот „Дело“, деновиве, во кој бугарските читатели се известуваат дека во Европскиот извештај ќе се бранат Бугарите во Македонија.

Д-р И. Г. Тулевски, Скопjе

92. Потребител: До д-р Тулевски     Дата: 2012-04-10 16:57:45    
Г-н Тулевски, както виждате, не Ви трием постинга, отнасяме се с уважение към позицията Ви. Но не я приемаме. Имаме контрааргументите и контрафактите, но Ви оставяме да си мислите каквото искате.

93. Потребител: ДМ     Дата: 2012-09-29 17:10:05    
Да благодарим на евреите и да им пожелаем --- "мили чифути - да ви се връща 'мяра според мяра'"

94. Потребител: Истина     Дата: 2019-06-02 04:37:42    
Американски лингвист: Македонският език не е нито сръбски, нито български

Фридман е член на Македонската академия на науките и изкуствата, професор в Чикагския университет и автор на над 380 научни труда.

Лингвистът сподели в интервюто, че навремето (в социалистическа България – б.р.) един български професор го повикал в канцеларията си и го предупредил да не продължава да съпоставя македонския и българския език, тъй като щял да стане персона нон грата в България.

… в един гръцки ресторант в Портланд (Орегон) заради едно недоразбиране сгреших и заговорих на македонски. Казаха ни – махайте се от тука, вървете се напийте на друго място.

Значи – аз бях изгонен, тъй като говорех един език, който не ми е майчин. Аз съм евреин, свикнал съм на антисемитизъм, който също така съм виждал в Гърция, добре, ама това ми беше за първи път да се чувствам толкова чудно заради един език, който нито не е моя език, хората така да не ме обичат – разказa професор Фридман.

https://www.dnes.bg/world/2009/08/09/amerikanski-lingvist-makedonskiiat-ezik-ne-e-nito-srybski-nito-bylgarski.75762,7

95. Потребител: Maria     Дата: 2022-02-21 16:29:07    
Аз съм от Съединените щати. Бих искал да използвам този носител, за да кажа специално благодаря на тази страхотна компания, която ми направи възможно да подобря бизнеса си. Бях затънал във финансова криза и трябваше да рефинансирам бизнеса си, опитвах се да взема заеми от различни кредитори, както частни, така и корпоративни, но никога с успех и повечето банки отказаха кредита ми, докато не срещнах тази компания wintrust финансова компания, която даде ми помогна със сумата на заема от ($10,000) без никакъв стрес. Наистина искам да благодаря на г-н Ричард, който направи това възможно и ми помогна и се погрижи да получа заема си. Затова искам да използвам този ресурс, за да съветвам всеки, който търси заем. ако трябва да се свържете с фирма с референция за получаване на заем с нисък лихвен процент и по-добър график за погасяване, моля, свържете се с (wintrustfinancialcompany@gmail.com), за бърз, сигурен и лесен заем днес........