Прегледи: 223 - Коментари: 1
"Цунами" от 1,9 трил долара се насочва към американската индустрия – и то идва от Китай

"Цунами" от 1,9 трил долара се насочва към американската индустрия – и то идва от Китай

Комунистическата страна с население от 1,3 млрд души е прехвърлила толкова много пари в изграждането на своите фабрики само за четири години в опит да затрупа производителите по света с поток от евтини стоки.

Митото от 125 %, което президента Доналд Тръмп наложи върху целия китайски внос в САЩ, всъщност е само последната защитна мярка срещу Китай. Европейският съюз, Бразилия, Мексико и Тайланд или наложиха нови мита през последните няколко месеца, или обмислят такива мерки, за да защитят собствените си индустрии от китайския внос. "Цунамито идва за всички" - каза Катрин Тай, търговски представител на бившия президент Джо Байдън.

През последните четири години Китай изтегли пари от финансирането на жилищното строителство и ги вложи в изграждането на фабрики, като контролираните от държавата банки предоставиха на промишлени кредитополучатели почти 2 трил долара допълнително финансиране, според нови данни от централната банка на Китай. Китай строи нови фабрики без прекъсване и оборудва старите с най-новите технологии, произвеждайки продукти от автомобили до телефони и до торове с безпрецедентна скорост - и всички те са насочени към чужди брегове.

Китай е на път да изпревари Германия с най-голямата фабрика за автомобили в света. Китайският производител на автомобили BYD строи не един, а два завода, които са по-големи от настоящия рекордьор във Волфсбург, Германия.

Общият китайски износ се е повишил с колосалните 13 % през 2023 г и 17 % през 2024 г. Износът съставлява около 20 % от БВП на страната.

Междувременно американският износ - който беше по-висок от всякога преди десет години - намалява. Износът представлява само 11 % от БВП на САЩ - спад от 13,6 % през 2012 г. А износът на САЩ за Китай, по-специално, спадна с почти 3 % миналата година до общо 144 млрд долара, според офиса на търговския представител на САЩ. Търговският дефицит също се увеличи, достигайки 295 млрд долара. Вносът от Китай обаче достигна близо 440 млрд долара - увеличение с близо 3 % на годишна база след драматичен спад през 2023 г.

За да се конкурират с китайския производствен гигант, много страни вече изграждат свои собствени защитни стени. Миналата година Бразилия повиши митата върху износа на китайски метал и оптични кабели. ЕС повиши митата върху китайските електромобили до 45,3 %, за да защити собствената си автомобилна индустрия.

По-рано тази година Мексико предложи съпоставяне на тарифите на САЩ за Китай. А Тайланд предложи изменение на своите зони за свободна търговия, за да наложи 7 % мито върху стоки с ниска стойност от Китай

Безпрецедентното мито на Тръмп върху китайски стоки може по подобен начин да предпази САЩ от идващата вълна. Те вече спряха евтините китайски електромобили да унищожат американската автомобилна индустрия. Но вече е твърде късно за някои местни производители. Китайският внос в Тайланд доведе до спад на производителите в тази страна с 50 %.

Китай печели икономическата война със Запада по поне 3 причини:
1.Евтини енергоносители от Русия.
2.Евтин труд /един среден китайски работник произвежда около 90 - 95 % спрямо един американски, но получава с около 50 - 60 % по-малко/.
3.По-ефективни съвременни високи технологии в производството, особено спрямо ЕС.

Не завиждам на Тръмп в икономическата война с Поднебесната...

Снимката е от личния архив на зам.-председателя на НС г-н Цончо Ганев от ВЪЗРАЖДАНЕ, при посещение в Пекин по покана на Председателя на китайския Парламент.




 Потребител:


Коментар:

1. Потребител: Трън в таза на Запада     Дата: 2025-04-13 23:46:02    
А това е част от построеното при Тодор Велики

Енергетика
АЕЦ Козлодуй
АЕЦ Белене – проект
ТЕЦ Марица изток – 1, 2, 3
ТЕЦ Бобов дол
ПАВЕЦ Чаира
Баташки водносилов път
Силнотоков завод „Васил Коларов“, София
Черна металургия
Металургичен завод „Ленин“, Перник
Металургичен комбинат „Кремиковци“
Цветна металургия
Оловно-цинков завод – Кърджали
Комбинат за цветни метали (Пловдив) и Комбинат за цветни метали (Асеновград)
Комбинат за производство на електролитна мед, Средногорие
Нефтохимическа промишленост
Нефтохимически комбинат Бургас
Нефтохимически комбинат Плевен
Машиностроителна промишленост
Завод „Балкан“ – Ловеч – автомобили, мотоциклети, велосипеди, инструменти
Завод за трамваи „Средец“ – София
Завод за автобуси и тролейбуси „Чавдар“ – Ботевград
Завод за товарни автомобили „Мадара“ – Шумен
Електрокарен завод „Шести септември“ – София
Електрокарен завод – Плевен
Завод за металорежещи машини (ЗММ) – София
Завод за хладилна техника – София
Завод за асансьори – София
Слаботоков завод „Климент Ворошилов“
Завод за полупроводници – Ботевград
Комбинат за микропроцесорна техника – Правец
Завод за тежко машиностроене – Радомир
Електротехническа и електронна
Слаботоков завод Ворошилов - София
Дискови запаметяващи устройства – Стара Загора