Прегледи: 405 - Коментари: 0
НИЗИНА

НИЗИНА

Погрознели, безплодни жени,
редом с мазни и стари траверси
изчертават изтеклите дни
с блатна кал в коловозите черни.

Черна тиня повива деня.
Черно слънце постила земята,
черни книги духа ни сланят,
черни звуци дерат Свободата.

А в ръцете на гниеща нощ
страшна скръб белоцвети помята,
животръпната светла любов
се превръща в жабясало блато.

Удушените наши души
без ковчези, без чувства потъват,
нещо жвака, камъшът шуми,
мъртъвците надолу се смъкват.
1997

---
Зажаднели за ласки жени
/в ада с мазни и вечни траверси/
животуват в погребани дни!
О, мъже, възкресете ги с песни.

Димитър КУНЕВ




Потребител:


Коментар: