Прегледи: 3998 - Коментари: 0
УДВОЕНИ поговорки от Милен Миланов - Варненски

УДВОЕНИ поговорки от Милен Миланов - Варненски

- Пратих ги за зелен хайвер - прошепна златната рибка.

- Три глави мислят по-добре от една - намигна змеят.

- Аз пълзя, но от дъжд на вятър - изпъчи се охлювът.

- Не играя по свирката на никого - подсвирна деветата дупка на кавала.

- Трябва да сваля малко килограми - опомни се рибата тон.

- Какво се правиш на дръж ми шапката? - подсвирнал вълкът на Червената Шапчица.

- Търсят ме за обмяна на опит - похвали се бялата мишка.

- Какво ли е родословното ми дърво ? - замислил се Пинокио.

- Ако не мога да открадна златната ябълка, ще трябва да си обера крушите - натъжил се змеят.

- Жена ми е чудовище - ревнал змеят.

- Не съм лъжица за всяка уста - напомни поповата лъжичка.

- Обвиняват ни в проявяване на негативно отношение към кадрите - ядосали се фотографите.

- С единия крак съм в гроба - уплашила се стоножката.

- Не обичам да ми повишават тон! - изпищя деветата дупка на кавала.

- Денят се познава от сутринта - прозя се еднодвевката.

- Кога ли навършвам пълнолетие? - зачуди се еднодвевката.

- Да знаете колко кожи съм смъкнала - похвали се змията.

- Никога не съм виждала принц върху белия кон - въздъхна шахматната дама.

- И аз съм в сенчестия бизнес - похвали се продавачът на чадъри.

- Свалят ни шапка - възгордяха се бръснарите.

- Сложих кръст на цялата история - потри доволно ръце Пилат Понтийски.

- Тук всички са отворени - изтърси пазачът на затвора.

- Никой не може да ме обвини в безличност! - намигна двуличникът.

- Все се навират между шамарите ни - признаха масажистите.

- По дрехите ги посрещаме и по ума ги изпращаме - откровение на джебчиите.

- На чужд гроб недей плака! - успокоение на археолозите.

- Погледни ме с едното си око, за да ти покажа и двете си лица - намигнал двуличникът.

- Авторитетът ни виси на косъм! - уплашили се дерматолозите .

- Ум патки пасе! - признание на кокошкарите.

- Привързали сме се към хората - засмяха се полицаите.

- На никого не правим четки! - заявиха призводителите на прахосмукачки .

- Правят ми сечено! - подхвърли една гледачка на карти .

- Под слънцето има място за всички сепнали се лунатиците.

- Който копае неколегиално гроб другиму, сам пада в него! - хвърлиха кирките археолозите.

- Цял живот тегля - намръщил се продавачът на плодове и зеленчуци .

- Подземният свят се управлява от върховете - светнали се миньорите.

- Организираме земляческа среща - обявили лунатиците.

- Пазим се от слънчасали - разтреперили се лунатиците.

- По-добре опитна, отколкото неопитна ! - изтърси бялата мишка.

- Ако знаете само как си изкарваме хляба - увиснали мустаците на хлебарките .

- Винаги съм се чувствувала като у дома си, когато отида на гости - надигна глава костенурката .

- Ако направят от мене слон, знаете ли на какви магарии съм способна? - бръмна конската муха .

- Ще ми правят операция и се налага да ми преливат кръв - разтрепера се комарът.

- Никога не съм си оставяла коня у ряката - възмути се конската муха.

- И ние имаме нещо общо с тираните. Пием кръвта на народа - надули се комарите.

-Намерих си сладка работа. Сега смуча кръв от диабетици - оригна се комарът.

- Чудя се дали е престижно да си печен, или врял и кипял? - замислил се петелът.

- Дните ви са преброени! - озлоби се еднодневката.

- Когато не мога да заспя от глад, все броя овце - свил се вълкът.

- Няма нищо ново под слънцето - намръщиха се лунатиците.

- Две глави струват повече от една - намигнал палачът.

- С моите камъни - по моята глава - въздъхнал един скулптор.

- Не съм падал по-далеч от крушата - озъбил се един боксьор.

- Не ни играят по свирката - ядосали се футболните съдии.

- Дали сме родени под щастлива звезда? - запитали се лунатиците.

- Заменяме златната ябълка за златната рибка - обявили тримата братя.

- Ама аз с никого не бих могъл да разговарям на четири очи - признал си триглавият змей.

- Дори огледалото да е вълшебно, всеки ще вижда в него само собствения си образ - въздъхна Снежанка.

- Кралят е гол...майстор! - извикал главният прокурор на кралството.

- На надута гайда всеки може да свири, но никога няма да е първа цигулка - повиши тон Деветата дупка на кавала.

- Вдигнах кръвно - клюмна комарът.

- Заради въшките животът ни виси на косъм - подскочиха бълхите.

- Историята невинаги се пише от победителите - въздхнал цар Пир.

- Искат да ни избият до крак, защото не знаят коя е ахилесовата ни пета - удариха крак стоножките.

- Мечтая да стана кукловод - тропна Пинокио.

- Който не работел, не трябвало да яде - възмутили се дегустаторите.

- Скъпо продадохме кожата си - зарадваха се тапицерите.

- И ние искаме хляб и зрелища! - извикаха хлебарките.

***

- На чужд гръб и сто тояги са малко! - изсъскаха безгръбначните.

- Всичко е вятър работа - въздъхнал мелничарят.

- А ние винаги сме плащали и за въздуха, който дишаме - нарамиха бутилките водолазите.

- Очите на страха са големи - въздъхна Темида.

- В хората има много трески за дялане! - закани се Пинокио.

- Има вероятност един ден да ме сложат на дръвника - уплаши се Пинокио.

- Кръвта вода не става, но и с нея можеш да си измиеш ръцете - потри ръце Пилат Понтийски.

- За трийсет сребърника ли са готови да ти видят сметката? - плесна се Пилат Понтийски.

- Покрай сухото гори и мокрото дърво! - хлопна Пинокио.

- Живея под чужда самоличност - оправда се двуличникът.

- Имали сме болни амбиции - обидили се симулантите.

- На лъжата краката са къси,но носът й е дълъг! - хлопнал Пинокио.

Милен МИЛАНОВ - Варненски




 Потребител:


Коментар: