Театър, мятър, вятър и чалгата на Европа Статии,Новини,Коментари,Национализъм,Варна,България,Свят,Спорт,Култура,Тийнейджъри,Икономика,Наука и технологии

Прегледи: 3710 - Коментари: 1Театър, мятър, вятър и чалгата на Европа

Самочувствието винаги е добро нещо.

Особено когато е на западноевропеец. Един такъв водач на нещо като театрална група швед ще прави Пърформанс/перформъни в бившето бинго на още по-бившето кино "Георги Димитров". Днес на въпрос на националистБг.ком какво знае за българската идентичност, т.е, по-точно казано за българската самобитност, той не отговори на въпроса, а се разприказва за Рим, Париж и Берлин. Ние го прекъснахме и го запитахме защо не отговаря на въпроса ни - Какво знае за българската самобитност? Той пак не отговори на въпроса. Нали е прието един човек, който дава пресконференция, да отговаря конкретно на въпросите, особено когато се касае за конкретика.

Впрочем, най-радостни останахме, когато преводачката не можа да преведе думата самобитност на английски език. Няма ли такова слово в речника на най-богатия като словесност език, самата преводачка ли не знае точната дума/израз, е без особено значение. Явно е, че всеки език, народ, нация имат неповторими и уникални, понякога единствени белези, които са истинското търсаческо поле на изкуството. Особено неповторимо единствените.

Целият този полуразговор ставаше в салона, на чиято сцена имаше компютри, монитор, сравнително скъп, тези неща върху голяма маса, а в салона имаше 20-на столчета за сядане. Беше и "примата" на фестивала "Варненско лято" 2008, която ние не смятаме за прима, но пък за значима артистка Цветана Манева.

Как шведският чиляк ще стигне до сърцата на българските зрители, щом той не знае техните светоусещания, сърцевината на духовните им струни, ако подходи глобалистки към тях? Как, образно казано, ще стъпи с единия крак на Южния полюс, с другия в Париж и ще оплоди целия свят? При това, групата от /анти/артисти била спечелила 1 400 000 Евро и техният финансов говорител каза, че били малко. Дали им от община Варна, от Министерството на културата на Румъния и т.н. Аз на такъв човек и хора не бих дал и една стотинка. С какъв ум общинските съветници дават пари за такива въртоглави квазиспектакли? Това са парите на варненци.

Халал да са им парите. Какви идеи ще кажат диджеите от ирландски, турски и пр произходи на българите? Ако горкият швед прочете "Под манастирската лоза" на Елин Пелин и "Старопланински /български/ легенди" на Йовков и реши да направи нещо в Швеция, коя шведска община ще го финансира? Макар че, като го слушах какви ги плещи на едро, какво ще разбере шведската му душица от Индже или Веселия монах?

Но човекът прави перформънс. 60 часа непрекъснато, на нова територия, която не /е/ била театър. Преводачката така и преведе - смисълът беше, че не било театър. Ами тогава остава да е мятър, вятър или кой знае? Впрочем, в салона имаше 12 клетки/килии с едва мъждукащи вътре сини лампички.

Съжалих горкия швед и по още една причина. Мене Достоевски ме е учил да съчувствам на хората с проблеми. За да защити своята идея, той се изнерви, изчерви се цялото му лице, рязко повиши тон и вместо с аргументи, реши да обори идея с квалификация. Нарече всеки националист по света "болно дете", само че в случая националистът беше съвсем здрав душевно и телесно, а шведът - не.

Още един детайл за размисъл. Шведът, чието име не ще спомена, все пак, той не знае нищо за нашата национална самобитност, каза, че нито политиците, нито мега компаниите могат да бъдат "прозорци към света", това можели да бъдат само хората на изкуството, т.е негова милост и съдружниците му. Ами ако някой е едновременно политик, творец и международен бизнесмен? Щях да му кажа, че с такова схематично и ограничено оценяване на явленията не е никакъв артист, но моето възпитание и национална самобитност ме накараха с вежливост да се въздържа.

Е, той не се въздържа и каза обидна квалификация, но Христос ще му прости. Мислех си, че точно такива затворени, отделени от истината и душите, като клетките/килии с едва мъждукащи сини по адски светлинки - така мъгливо неясни са и душите на хората, които имат претенциите да "правят" нов и модерен театър.

Казано с две думи - пърформансът, поне в този му вид, е нищо повече от европейска чалга в театъра.