Прегледи: 4083 - Коментари: 4
"Под игото" срещу ЕС

"Под игото" срещу ЕС

В неделя в България се случи поредното историческо събитие.

Родната общественост определи като любим свой роман "Под игото".
Това - естествено като литератор и естет - аз не мога да назова като най-точния естетически избор. Но че е най-правилният български избор - и като националист и като литературен критик изцяло приветствам.

Най-добрият резултат след масовото гласуване по телефоните и по-малко по ДжиЕсЕми и по Интернет беше на следващия ден. По някои национални телевизии се появиха някакви голобради педерастчета, които нарекоха избора на българския народ - цитирам - "страхлив", "продиктуван от някакви дребни политически скандали в едно малко българомохамеданско село" и пр простотии. Как да не се сетим за самоубийствената реплика на Иван Костов, че няма народ!

Някой самозван доморасъл естет?????????? се опита да охули вкусовете, разбиранията и чувствата на непредубедени и спонтанни български читатели! Кой има право да се постави над народното мнение? Кой е този гений на всезнанието и самоопределил се като всезнайко - който оспорва позицията на десетки хиляди хора? Защото тези българи, които определиха като свой ЛЮБИМ роман "Под игото" не са взели за части от секундата това решение.

Може някои - да са били подтикнати от етническа ненавист. Може други - да са оценили само онази част от книгата, която е наистина ценна и изцяло да са подценили недостатъците. Които - пак ще повторя - никак не са малко: прекомерни описания, неумело изведена любовна "интрига", често декларативен патриотичен патос, социални и философски идеи, които са разкрити без сериозно познаване на духовните търсения до края на ХІХ век и пр и пр! "Моят" най-добър роман е "Иван Кондарев", бих гласувал, естествено, и за "Тютюн", ако имах втори глас за дванадесетте стигнали докрая.

Но по-голямата част от гласувалите за ПЪРВИЯ /като дата на издаване/ български роман са изпратили своя глас след сериозен вътрешен диалог. След много въпроси към своите най-важни морални, естетически и житейско-духовни ценности. След интензивно, напрегнато наблюдение на сърцето си. И най-важното: след ОСЪЗНАВАНЕТО на това, което е свръхсъщността на "Под игото".

А това са двете най-възвишени и духовно-екзистенциални постижения на човек, народ и човечество:

СВОБОДАТА

И

ДОСТОЙНСТВОТО!!


Аз ще си послужа с една малко комична историйка. Преди 15-на години бях дал класна работа с не помня каква тема за "Под игото". На десетокласници - тогава Вазов се изучаваше в 10 клас. Всички ученици от един средно добър като ниво клас пишеха - заболи носове в листите. Само един нелош средношколец - Спас се казваше - нищо не пишеше. Но през цялото време четеше "Под игото". Веднъж му казах, че е време да пише вече към средата на двата часа, отредени за класното, а малко преди края настойчиво го подканих да пише. Но той ми отвърна с тийнейджърски непукизъм: "Господин Кунев, абе тази книга е много интересна, просто ми остава още малко да я дочета... Много интересна книга."

Това искрено признание на момчето е съвсем естествено и доказва, че "Под игото" е четивна творба. Като пивко вино преките й, но мощни внушения се разливат в жилите на читателя. Най-вече - в сърцето и душата му. Защото истинското и голямото изкуство черпи от живите сокове на живота. Който е по-богат от най-фантастичната измислица или самонаблюдаващо се словопостроение.

Да не забравяме и житейско-национално-духовния факт - без Освобождението, родено от Априлското въстание - нямаше да има българска литература. Самостойна, свободна, истинска. Какви галактики щяха да ни/ги наблюдава/т/ме - когато Турция и в момента подтиска 10 мил кюрди? Или избива 800 хил арменци, прогонва и избива милион гърци ит.н. Какви лични независими преживявания може да има едно убивано от башибозучето батачанче, преди ятаганите на ахмедагабарутанлиевите хора да посекат невинната му БЪЛГАРСКА главица? Не защото е индивидуално уникален, а защото е българче!

Да не пропуснем и съдържанието на "Под игото". Още във втора глава на І-та част на романа "Бурята" имаме една отвратителна сцена на педофилия. Двамата черкези Емексиз Пехливан и Топал Хасан завързват воденичаря Стоян и понечват да изнасилят щерка му Марийка пред очите му. Грозна, варварска, нечовешка - но почерпена от реалността сцена. Не един, а стотици такива случаи е имало дори в навечерието на Априлското въстание. В своя гениален роман "Братя Карамазови" славявинът Достоевски говори точно за такива случаи. След подобна гавра със сестра му хайдутин става и Капитан Петко войвода! Точно преди да изнасилят 14-годишната Марийка, инстинктивно Бойчо Огнянов/Иван Краличът взема брадвата и претрепва турците-изверги.

Внушението на Иван Вазов е безпределно ясно - не убиеш ли по време на животинско робство - ще бъдеш убит.

Смешният, но най-вече жалък плач на "културтрегерите" - недоносчетата от Югозападния или Свободния университет в София - не само че не разколеба българите в избора им, но и го потвърди. Мишките с промити от Запада мозъци не стават не само за гледане, ами и за жалка закусчица. Техните пискливи деформирани от западните антиценности гласчета отблъскват и с противната си самонадеяност.

Българският дух е жив. Нещо повече - политическият извод след подобно гласуване е само един - вотът на българите е много повече етнически, отколкото на евролизачите им се иска. Затова и НДСВ губи гласове - хората у нас подсъзнателно, но все повече намразват ЕС. След изцепките на "голямата=смешната" еврочетворка, че няма да помагат на Източната "нова" Европа. А и този избор е доказателство, че Волен Сидеров по-скоро има индивидуални качества да е национален лидер. При такова огромно мнозинство от прозападни внушения, той можа да събере 10 %. Трябва ни такъв националист за национален водач - но това вече е друга тема!

Най-точно улови избора на народа ни интуитивният Андрей Слабаков /за съжаление пък женен за еврейка/. "Българи-юнаци!" - бе спонтанният му възглас. Да, "Под игото" е романът за българското юначество. А в сегашния исторически момент - то е най-най-нужното за България. Достолепието на автора и на книгата са несъмнени. Олимпизмът на Вазов - неговият стремеж да пише за величественото, прекрасното, здравото, възрожденското, кипящото от светлината на живота - е съсредоточено в героите на "Под игото". По правило те са млади и са националисти!

Една от причините сегашните литературни педерастчета да хулят Патриарха на българската литература за мене е очевидна. Във всички почти учебници и популярни портрети ние виждаме Иван Вазов на 70 г. И на тая снимка мустакът му стърчи юнашки. Но ако в България показват най-вече портретите му като 30-годишен, България още повече ще се ВЛЮБИ в нашия поет-националист.

На тази снимка, в Христова възраст, Вазов е уникално красив, мъжествен, с прекрасни светещи сини очи, с тъмноруси свежомлади коса и фино подстригана брада. Юнак и хубавец, неслучайно хиляди млади българки /е и чужденки/ са въздишали по него!


Романът "Под игото" е и приключенски, но и най-вече - романът за българската свобода. Така че, най-нелепото е твърдението, че народ, който избира свободата, бил избирал "страхливо". От падането ни под ТУРСКО през 1393 г до Освобождението ни през 1878 г българите вдигат над 50 въстания. Потушени с варварска, нечувана жестокост.

Точно тогава по време на въстанията ту Англия, ту Франция, ту Австрия са ни отнемали правото да сме свободни. Сега пак сме под робството на Европа, на западната й ужхуманистична част. Затова българинът не се пали лесно, знае неговият трезв разум, че не бива да се хаби народната енергия и животите на стотици и хиляди мъже, а после - жени и деца - неизбежно като кървав данък на азиатските варвари.

Е, нека да припомним и думите на Сервантес, които безапелационно подкрепят избора ЗА "ПОД ИГОТО" - "СВОБОДАТА, Санчо е най-великото благо, което Господ е дал на хората. С нея не могат да се сравнят нито всичките богатства на Земята, нито съкровищата, които крият морските дълбини!"

Браво, българи! Българи-юнаци.

Все още красотата и разумът в България са живи.

2008 г




Потребител:


Коментар:

1. Потребител: Националист     Дата: 2009-03-25 01:16:09    
Под игото" има качествата да бъде най-българският роман. Прототипи на героите са Левски, Каблешков, Каравелов. А името на романа е дадено от масова анкета на българите, изгонени от мрачния режим на Стамболов в Одеса. Нямало любовна интрига. Ами да пише тогава както е в латиноамериканските сапунки!

2. Потребител: Чорбаджи Нено     Дата: 2009-03-25 21:39:18    
Българи юнаци! Това е абсолютно достатъчно.

3. Потребител: Чифте пищови     Дата: 2009-03-26 14:44:09    
Романът "Под игото" е исторически роман. В него епическото събитие - Априлското въстание е изобразено цялостно - и като идеи, и като конфликти, и като характери на герои. Времето е не само щрихирано, а и пълнокръвно показано. Епохата става ясна на читателя. Затова има качествата на роман. За най-българското време - Априлското въстание.

4. Потребител: пътешественик     Дата: 2009-04-04 13:51:24    
Статията ме изненада приятно на фона - много брътвежи по мас медиите.Грабва ме не с остротата си /такава трябва да бъде всяка национално отговорна позиция/, а дълбоката многопластова аргументация.Разбира се наторалистичните пасажи взети от 19 век, според мен не подсилват тезата и ги приемам като леко отклонение в иначе много важното послание за Българщината и нейното бъдеще.За съжаление г-н Сидеров не успя да се справи с предизвикателствата на полетическите безумия в България и така не оправда надеждите на хилядите патриоти, затова завършвам с призива : "Българи да си помагаме.....