Прегледи: 3135 - Коментари: 0
/Не/установена /не/самоличност

/Не/установена /не/самоличност

Повод за настоящата статия ни даде откритата на традиционната дата 9, този път май, изложба на твореца Симеон Стоилов в галерия "Георги Велчев".

В началото, по обикновение я представи лъвът на местната варненска култура Румен Серафимов. Мъчно ни е за българската изкуство. Всеки има своя път на търсения, но все пак в основата на всичко стои човешката душа. А без България няма истински звуци, цветове, форми и слова. Творецът е създаден от Духа на родината си, за да се досамосъздаде. Той е мощта на изживяните реално и премислените си субстанции.

7 бяха изложените обекти. Аз не смея да ги нарека изкуство. Те бяха под формата на инсталации, които представляват 14 огледала, допрени едно до друго. В пространството между огледалата имаше в 1 случай свещ, в 1 случай бяла може би порцеланова 50 сантиметрова статия на Буда, а в останалите 5 - фигури и черти, които заради различния ъгъл на огледалата едно спрямо друго очертаваха кръст, петолъчка, седмолъчка и пр.

Румен Серафимов каза, че вижда в инсталациите концептуално и постконцептуално изкуство, но не мисля, че става дума за такова нещо. Проблемът за огледалото е разработен филигранно, докрай от Шекспир в неговите "Сонети". Там гениалният англичанин говори със себе си, със своята втора божествена природа. Стоящите едно срещу друго огледала на ямболията, живеещ в София, Симеон -за мене са полуинтересен калейдоскоп, с различни предмети вътре, но не и анализ и изображение на човешката душевност. Затова аз определям като по-добро име на изложбата "Установена несамоличност", отколкото "Неустановена самоличност".

Още нещо. Словото е най-взискателното нещо. Самоличност е, според някои, точният превод на идентичност. Според мене, като българи, заради дълбочината на думата, заради съдържаната в нея индивидуално-отечествена естетика правилната дума в случая е самобитност. Хем по-богата, хем по-жива, хем по-точна, хем по-красива!

Навремето Любомир Левчев беше писал едно добро стихотворение за варненските художници. Сега в прословутия двор на галерията, където се пие по чаша вино, не усещам прилив на нови сили, на нови таланти, на нова съзидателна българска енергия, на ново истинско изкуство.

Самата изложба говори за затъването в модата, а не в проникновението за човешката душа, за нейното велико страдание и прекрасна радост. Модерното не е извън битието, а в търсенето на времето, което е част от вечността.

Така че заявлението на г-н Стоилов, че не се интересува от социалното, от ежедневното, бяха видими в изложбата, която не ме развълнува. Слушах разговори на художници и посетители - те не говориха за инсталациите на твореца, а за най-ежедневни проблеми и за някои свои търсения, разбира се.

Аз съм виждал някои картини на Симеон Стоилов, който поначало е живописец. Той обича и мащабните, едроразмерни творби, където забелязвах едно съчувствие към човека, един витален поглед, който усеща гротескното и радостното. А една черна линия между две огледала, която май според Стоилов изобразява християнството, е само линия. Християнството е толкова дълга и така богата история, че претенциите да бъде изобразено трябва да са много повече от инсталация.

Сърцата на хората не затуптяха по-бързо, докато гледаха изложбата. Това може би произтича от факта, който Румен каза, че Симеон усещал в себе си еврейския род.

Изобщо, ние сме убедени, че истината за човека не е между две огледала, а в пространството на реализма, но точно на жестокия реализъм, по словата на Достоевски. Да се надяваме, че младият, роден през 1971 г художник ще избере истинския път на изкуството.




Потребител:


Коментар: