Прегледи: 2589 - Коментари: 0
Съвременни измерения на Априлското въстание

Съвременни измерения на Априлското въстание Съвременни измерения на Априлското въстание

/размисли между 2 май и 2 юни/

Автор: Пламен Савов, историк

На 20 април /стар стил/ - 2 май /нов стил/ 1976г избухва най-голямото въстание на българите против турското робство до ХІХ век.

На 21 май /ст.ст./ и 2 юни /н.ст./ 1876г в Стара планина загива воеводата Христо Ботев. Разгромът на неговата чета бележи един от последните акорди на това велико събитие. Днес: 132 години след тези събития - ние можем да констатираме не само тяхната безспорна историческа стойност, но това е и тема за разсъждение за съвременната съдба на България, както и насоки за чисто практически действия.

Замисълът на организаторите на въстанието е то да направи впечатление на света за нетърпимото положение на българите и тяхната нетърпимост към него, дори и с цената на жестоки мъки и скъпи жертви. Как днес да убедим света в сегашното нетърпимо положение на повечето българи, когато това мнозинство досега не е организирало дори една едночасова обща акция - като израз на това недоволство?

Там, където въстанието беше най-добре организирано, имаше единство между масата на населението и неговите апостоли-ръководители, на които то бе делегирало демократично диктаторски пълномощия, защото безпрекословно им вярваше. Днес способни за апостоли-ръководители българи не липсват, но проблемът с тях е двоен: тяхното задължение да намерят път към сърцето на обикновения страдащ и задължението на масата, да им покаже безрезервната си подкрепа. Но единственият начин да се реши този проблем е откритата борба и на едните и на другите, за да се пресее зърното от плявата.

Колкото до епопеята, наречена "път на четата на Христо Ботев" - тя е просто един пример за мястото и действията на истински българската! интелигенция в преломните исторически събития - на предна линия - и в решителните действия, и в саможертвата - дори и при "най-безнадеждните" ситуации. Колкото до уроците от жестокото потушаване на въстанието, днес те явно не са актуални: при мандат на управление на партия от бившите ни ПОРОБИТЕЛИ, с пълното единодействие на съвременните кириакстефчовци и хаджиюрдановци, при липсата на ефективна съпротива просто няма нужда въобще да се потушава, каквото и да е!

Тихо, плавно и безславно българската държава, българската нация българският спомен ще се стопят и ще ичезнат безследно. Дотолкова, че след сто-двеста години, вероятно, няма да има кой да каже нищо на български език, например скромното предсмъртно желание на тениалния поет:
...Но стига ми тая награда,
да каже нявга народа:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода!

Затова на всички българи ни остава само това - да се борим!

10 май 2008 г




 Потребител:


Коментар: