Прегледи: 3969 - Коментари: 1
Философията на Толстой

Философията на Толстой

Автор: Йордан Йорданов, историк

Философията на толстоизма е идеалистична, т.е. поставя духовното над материалното.

Създателят на толстоизма е писателят Лев Н. Толстой /1828-1910/. На петдесет години в него назрява духовно пробуждане, плод на което е теорията на толстоизма, събрана в следните съчинения: "Изповед", "Изследване на догматичното богословие", "Съединение и превод на четирите евангелия", "Моята вяра", "Но какво да правим", "Царството божие е вътре във вас", "Пътят на живота". В тях Толстой преосмисля първоначалното християнство, а по-късно и други световни религии. Той намира центъра на християнството – самия Христос, като изследва самата вяра на човека Христос в Бога. В тази вяра на човека Христос няма посредници между човека и Бога. Няма обреди, няма църковни служители, няма и преклонение пред величието на държавата. Няма насилие и лъжи. Така, поглеждайки с очите на Христос, Толстой вижда съществуващото християнство и социалната действителност. И се ужасява: нищо от Христос няма нито в църквата, нито в социалните отношения, управлявани и налагани от държавата. Затова той отрича не само християнството, в частност православието, но и всички останали религии,защото духовното и истинското в тях е засипано от суеверия, чудеса и мистицизъм.

Толстой отрича и държавата в този й вид, служещата си с насилие и използваща задължителните данъци в угода на служителите си и милитаризма. Толстой предлага нов модел на човека и обществото, в който човекът, воден от съвестта и разума си, придобива разумно религиозно съзнание. За такъв човек духовното е водещо и той следва духовните ценности, като самоусъвършенства нравственото. Толстой желае нравствен прогрес, а не само научно-технически. Самото общество също трябва да направи път на този нравствен прогрес. Първата стъпка е прилагането на аграрната реформа на американския икономист Хенри Джордж, който предлага земята да се обложи с единен данък според нейната ценност. Този данък да замени всички останали данъци, с които се облага трудът на човека. Този единен данък представлява рентата на земята. И тя трябва да бъде в обществена полза, а не в частна. Така земята ще може да се използва от всички, тъй като няма да бъде в частно владение. Тя няма да може да се наследява, а който се ползва от нея, ще плаща на останалите, т.е. на обществото. И колкото по е ценна земята, която притежава /например градската в сравнение със селската/, толкова ще се заплаща на обществото. Толстоизмът издига на подобаващо място и физическия труд, толкова експлоатиран и срамен. Напротив, това е единственото средство да чувстваш себе си и плодовете от своя труд. Но първото е да осъзнаеш кой си и кой път трябва да следваш. Отговорът е в самия човек, в неговата съвест и разум. Въпреки че светът не се съобразява с духовното начало в човека.

Дори устройството му и днес, и през вековете убива най-светлите мечти и желания на отделния човек. Толстоизмът е първият научен подход към проблемите на духа, които се коренят в несправедливата обществено-икономическа система в света, сега и през вековете...

Незнанието за човешката същност е условие за манипулиране и експлоатиране на човека. Това се поддържа от всяка управляваща класа. Единствено толстоизмът разкрива истинската човешка същност и механизмите за нейното манипулиране. Затова за него се мълчи и отминава с пренебрежение.

Толстоизмът разкрива нравствено-религиозния свят на човека и го прилага на практика в своето четиридесет и пет годишно съществуване /1880-1925/.




Потребител:


Коментар:

1. Потребител: beliat_lebed1@abv.bg     Дата: 2008-07-24 21:54:46    
Български сайт за толстоизма:tolstoizam-tolstoy.com