Прегледи: 5804 - Коментари: 0
НАЙ-БЪЛГАРСКИТЕ стихове на подпоручик Димчо ДЕБЕЛЯНОВ

НАЙ-БЪЛГАРСКИТЕ стихове на подпоручик Димчо ДЕБЕЛЯНОВ

КРАТКО ВСТЪПЛЕНИЕ

ТЕЗАТА НА МОЯТА РАБОТА Е ПРЕДЕЛНО ЯСНА - С ШЕСТТЕ СИ ПОСЛЕДНИ, ИЗВЕСТНИ КАТО "ВОЕННИ" СТИХОТВОРЕНИЯ, ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ СЕ ОТРИЧА ОТ ВСИЧКО, НАПИСАНО ОТ НЕГО ПРЕДИ ТОВА.

В тях той променя светогледа си за Бога, безсмъртието, родината, жената, народа, битието, войната, смъртта, живота , изкуството – изобщо за всичко, до което се докосва неговия дух в рамките на тези 8 месеца на 1916 година – от февруари до октомври, в който той загива на фронта.

Усещане по усещане, спомен по спомен, чувство по чувство, знание по знание, идея по идея поетът отхвърля своето минало и се прекланя пред България. Той се изумява от величието на нейния национален дух, заживява в и с историческия трагизъм на нейното битие, но и като отхвърля чуждото, небългарското. Оставайки най-нежният български поет , тоест, без да изневерява на своята съкровена същност, подпоручикът-творец изважда своя нов меч. За да защити новооткрития от самия него свещен български народ във вихъра на величавата лиха война, той превръща своето оръжие в българско "перо" и перото си – в българско "оръжие".

Своята раздяла с досимволистичните си "заблуди" Яворов прави с "ПЕСЕН /к.м. – Д.К./ на песента ми", а "най-нежният" наш поет скъсва със "своя" символизъм със "Сиротна ПЕСЕН". Двете творби са изцяло антиподи, не само заради гръмогласието на програмното стихотворение на "Безсъници" и достолепно-спокойния, пълноводно-мъдър тон на предсмъртната творба на копривщенеца.

В тях времето и светът текат в обратни посоки. Пейо "излиза" от "мига" на света и се насочва към "вечното", а Димчо, самоотделил се още в началото си на творец доброволно в храма на възмечтаната "вечна красота", връща духа си "на земята". /Впрочем, това е ставало в духовната история на човечеството – именно такава e историята на Исус Христос, на Ницше, героя на Достоевски Родион Разколников, героя на Томас Ман Ханс Касторп и т.н./

Във финала на своя път, в деня и времето на своята желана и нежелана смърт - в последвалото за него след това вечно време - "странникът недраг" подпоручик Дебелянов се превръща в български поет-националист, това, естествено, може да се напише и поет-патриот, което е практически единосъщно по смисъл. Терминът националист / съвсем същото значение и съдържание може да има назоваването "поет на националния идеал", например, което пак съдържа смисълът на "национален"/ обаче, подчертава плътно националните коловози, по които се движи вече неразделимо от българската историческа съдба бившият "символист", освен това, според английският тълковен речник от 1985 година на Университета в Оксфорд "националист" като основни значения определя този "човек, който се бори за свободата на своята родина" или "човек, който много силно обича родината си". Тъкмо това върши и с перото си, и с бойното си оръжие на фронта, роденият във възрожденска Копривщица автор.
Във военните стихове философската концепция на Димчо е очевидна – Реалността е единственият Бог. При това тази реалност не е космическа, религиозна, европейска, индивидуална, а "само" българска. Дебелянов ясно ни казва – ако загубим живата и кърмяща ни връзка с нашата земя, с националния ни дух, ние няма да сме себе си, никой от нас няма да е Аз.

"Вълшебното" преобразяване на поета струи именно откъм реалната земя, оттам тя се самозарежда с космическа по пространство и сила енергия, която се ражда единствено от Реалността. Смятам, че моето тълкуване на 6-те военни стихотворения може да принадлежи тъкмо на тази жизненофилософска стойност.

В духа на Предговора към "Записките" ще повторя смисъла на казаното от Захари Стоянов – ако българският автор се осланяше на чужди модни авторитети – "Записките" нямаше да бъдат написани. Мисля, че няма да е морално заради подвига на Дебелянов, клавиатурата би се изчервила от негодувание и срам, ако анализираме най-нежния български поет по чужди образци, било то теоретични, било конюнктурни.

Прочее, святата цел на тази работа е да стопли българите, да ги направи по-силни – по-добри и да ги зареди не с омраза, а с любов.

ХХХ Текстът на цялата статия може да бъде прочетен в блога
kunevnacionalistbg.blogspot.com,
който е даден като линк в дясната страна на лицевата страница на сайта nationalistbg.com




Потребител:


Коментар: