Прегледи: 3167 - Коментари: 0
Национализмът в Латинска Америка

Национализмът в Латинска Америка

Спомням си един разговор между Георги Димов - бившият заместник-общински координатор на Атака - Варна и бъдещата тогава съпруга на Волен Сидеров - Капка Георгиева Ибришимова.

Защо тя не се подвизава с нормалното си фамилно име е нейна работа, но пък ние сме длъжни да споменем, че още през 1934 г истински български националисти заменят почти всички турскоезични местни топонимични названия в България със славянски, а някои "патриоти" не са го сторили и днес със собствените си. Тогава г-н Димов каза на г-жа Ибришимова, че Уго Чавес променя проамериканската политика на Южна Америка в антиамериканска и антиимпериалистическа. Главната редакторка се хвана като "удавник за сламка" за тази международна тема, а и бъдещият й съпруг Сидеров след чутия от мене разговор Димов/Ибришимова няколко пъти повтори тезата на варненския атакист.

Нямам претенции за авторство на темата, но нека да направим преглед на латиноамериканската политика днес. Националистически правителства и/или президенти с големи пълномощия има в Бразилия, Аржентина, от тия дни и в Парагвай /където проамерикански режим продължи 61 г/, Боливия, знаковата Венецуела, Еквадор, а в Чили и Никарагуа левите антиамерикански управления имат и националистически привкус. Близо 100 милионно Мексико се вдигна на демонстрации срещу общо взето проамериканския си президент, който е все пак различен от марионетните на САЩ/ЦРУ до мозъка на костите си български продажни правителства, та мексиканският президент леко втвърди тона срещу североамериканския си грабител-съсед.

Магията на Уго Чавес е много проста. Американските империалисти бяха дали $ 10-12 млрд долара на предните венецуелски правителства, за да построят там петролни рафинерии. Знаем, че Венецуела е една от най-големите производителки /и със залежи/ нефтодържави в света. Щатските /повечето с господари от какъв произход/ компании така бяха си уредили нещата, че Венецуела им дължеше около $ 75 млрд. Когато Президентът Чавес взе властта, той не само че за 2-3 г върна дълга, но и стана така, че САЩ са дължали вече през 2006 г поне $ 17 млрд на Венецуела.

Уго, човекът от народа дава петродоларите на народа си - за нови, по-модерни рафинерии, за образование, здравеопазване, за развитие на националната икономика, изобщо, за да живее обикновеният венецуелец по-добре. По същия път се движат Боливия и Еквадор, с по-балансиран, но подобен подход към американските грабителства тръгна и Бразилия. Аржентина след убийственото за страната робуване на Международния валутен фонд /МВФ/, което доведе до разруха икономиката и финансите на страната, също охладня отношенията си с Щатите и провежда по-националистическа политика.

За Даниел Ортега, Президентът на Никарагуа няма какво да говорим, той от повече от 30 г воюва /навремето и с оръжие в ръка/ срещу американския империализъм. ЦРУ е правило над 50 опита /по вътрешни признания/ да убие Президента на Куба Фидел Кастро, а Джордж Буш с надежда чакаше промяна в островната държава след "смяната" на ерата/"диктатора" Фидел. Изглежда обаче, кубинските управници, а и голямата част от народа мислят друго. Особено след като четат и гледат какви погроми станаха в икономиките на източноевропейските страни с идването на "демокрацията". Например, по централната кубинска телевизия показват наши села и интервюта със селяни, които разказват без сценарий, как добре са живеели при ТКЗС и как влачат жалко съществуване сега.

Има и един особен латиноамерикански феномен, който прави борбата срещу американското икономическо грабителство не само по-силна, но и по южноамерикански по-романтична. Става въпрос за Ернесто "Че" Гевара. Кубинският министър, който напуска министерското кресло, и макар че е аржентинец, тръгва да се бори срещу щатската експлоатация и демагогия в Чили, Колумбия, Еквадор. Точно смъртта му го превръща в легенда. Обаче в жива легенда, която е призрак за ЦРУ и американските олигарси.

Тия дни бивш пастор с антиамерикански идеи спечели изборите в Парагвай - може би най-изостаналата държава в Южна Америка. Впрочем, тази страна е единствената в континента, в която освен испански, официален език е индиански, на народността "гуарани". Крепостите на Империята на злото - САЩ - падат една след друга. Останаха комай само Коста Рика, донякъде Колумбия и Перу, както и Панама, но там САЩ държат мощна армия, за да крадат печалби от Панамския канал, а и за да сплашват местните патриоти.

Политиката на северноамериканските политически гангстери се проваля, защото като на тепсия става видно как те пречат на развитието на местните икономики, как блокират високотехнологични производства, как хазайничат с местните енергоресурси и всякакви суровини, как демагогстват, за да крадат парите на хората. Според икономически анализатори тъкмо загубените печалби на щатските компании в Латинска Америка са първопричината за рецесията в Империята на злото. Това може да не е 100 % вярно, но ипотечната криза, лакомията на англосаксонско/юдейските компании + проблемите в Афганистан и Ирак /макар че оттам всяка година щатите крадат петрол за над $ 150 млрд/, съчетани с проблемите за САЩ в латиноамериканската икономическа зона - довеждат до ужасния за Семерноамериканския терорист факт - Китай го догонва и всички тенденции показват, че ще го изпревари.

Като цифри, по оценки на няколко латиноамерикански експерти, допреди 10 г САЩ-компании са крадяли като печалби от континента годишно над $ 175 млрд, но сега, въпреки инфлацията, не могат да измъкнат и 90 млрд. Разбира се, играят роля повишените цени на нефта, но основното е, че латиноамериканската промишленост се модернизира и не купува "на килограм" технологичното производство на САЩ.

Има и още един фактор, който воюва със северноамериканския империализъм. Това са националните творци, а и национално убедените латиноамерикански журналисти. В южноамериканския ефир повечето програми не са пълни с измекяри като нашите медийни въшки. Помним например как Асен Агов, Васил Цонев,Алис Крайчева,Гарелов и колко още госпожички лъскаха комунизма, съветски пагони/теми, а днес ближат от вси страни евроатлантическото "сътрудничество". Там казват с числа колко печелят САЩ и колко губят техните държави.

Някой български вестник или телевизия да е съобщила каква е печалбата на Вивател, на завода в Севлиево или на американците, купили "Марица-изток"? Докъде сме стигнали, щом Латинска Америка, някога символ на изостаналост, днес ни изпреварва и морално, и политически, и икономически.

Крайно време е, новият спасител на България, но никой от досегашните ИК, ББ, СК, ГП и пр да ни поведе по пътя на свободна Латинска Америка.




 Потребител:


Коментар: