Евроразгромът над българската лека промишленост Статии,Новини,Коментари,Национализъм,Варна,България,Свят,Спорт,Култура,Тийнейджъри,Икономика,Наука и технологии

Прегледи: 2349 - Коментари: 1Евроразгромът над българската лека промишленост

Все по-ясна за народонаселението става ясна причината за икономическото унищожение на България - Европейският съюз!

Швейцарски, френски, немски, холандски, австрийски и пр. фирми са се настанили широко и самодоволно на българския пазар за хранителни стоки. Ще започна с конкретен пример, за да стигнем от частното до общото и генералното. На мене, като нормален човек и мераклия за всичко добро на света ми се прииска да си хапна нещо сладко. Шоколадче, шоколадена вафличка, бонбонки, абе да си подсладя животеца на небогат човек. Отивам до една полубарачка на гърба на "Св. Петка" във Варна и си харесах шоколадена вафла "Мура".

От известната марка на град в едно дефиле не ща - там печалбата на проверена българска марка отива на запад. Та реших да "избера българското". Купих аз едно парче и хоп да го разпаковам и почна да го хрускам и опра в българското си чувствително небце - но пак хоп! - чета сгушено в лявото горно ъгълче с чуждоземски букви напоскано името на фирма. Пак небългарска. Пени се не пени - ке го ядем, но почти ми приседнаха в гърлото "сладките хапки". Дадох си ясната сметка, че те са всъщност "хапки-печалба" за Ханс, Джовани, Жан и Авраам, които смучат парички от бедния залък на средния българин.

Или решавам да си купя седалка за тоалетната чиния - да ме извини някой, ако си хапва в момента - и отивам в някой от големите магазини, молове или "верига магазини". Там, абе да махнем китайските или турските масови партиди, искам да си купя нещо българско, ама по-добро. Купувам нещо уж опаковано с български надпис - а след като го разопаковах - отдолу пише името на нещо на италиански или испански, ама няма връщане назад - вече слагам таза си на покупката. Докато акам, си давам сметка, че плащам на западняците за естествената си нужда - печалбата от стоката отива натам, накъдето залязва слънцето.

Как да ти се изплъзне от ума, че ЕС си е затворил производствено-търговския цикъл в България - граби горкия нашенец от устата до ануса включително. А всеки начеващ икономист ще ви каже, че най-голяма печалба има производителят при затворен цикъл и особено, ако се съедини с търговеца. При мижавия контрол над големите западни търговски фирми в България - нерегламентирани по "европейските правила" свръхпечалбата им е в кърпа вързана. Само че възелчето се развързва къде Цюрих, Рим или Мадрид и там доволно протриват ръчички о българското злато.

Над 70 % от хранителните стоки в българските магазини идват от "Европата". Там има 1,5 пъти земеделско и хранителностоково производство - те, западняците са прави да го пласират, където могат. Но тук главният въпрос е - Защо в България. Нима у нас няма всякакви и дори най-благоприятни условия ние да произведем 1,5 пъти над потреблението си и да продаваме с огромна печалба на Запад.

Но мога да ви уверя, че един швед, германец, грък, англичанин /особено/, че даже и швейцарец първо ще поиска и ще купи в повечето случаи произведеното от родна фирма. Това западнякът прави с ясното съзнание, че така ще има повече работни места, капитали, социални и културни придобивки. В неговата страна, където той живее. Защото уж няма граници - ама границата в човешкото съзнание не може да се премахне и посмъртно.

Реалността българска и европейска е неутешителна - регистрираният дефицит от внос-износния ни баланс в леката и хранителната промишленост с ЕС надхвърля 2 млрд Евро. Повече, отколкото ни е печалбата в туризма /тя вече се отправя и в посока Израел, Русия, Германия, Турция и пр/. Нашите депутати, от които нищо не зависи, само за да ги изберат отново - на думи се "грижат" за селското стопанство. Групировките изкупуват почти на безценица произведеното на село, но то и затова намалява - кой е луд да превива гръб за въшливи суми. Та затова и кой млад ще остане там.

Субсидиите на европейско ниво са мираж, а няма национална система или поне силна формация да защити производителите. Млеко- и хлебопроизводителите са доказателство - тъй както върви, ще внасяме вече не само брашно, ами и хляб от Турция или Румъния.

Същата е ситуацията и с леката промишленост. За да се създаде нещо качествено са необходими високотехнологични машини, каквито България не произвежда. ЕС няма да ни разреши да ги правим - ще извърши хиляди бюрократични спънки, но икономическото лоби на големите фирми в Европарламента ще ни перне по българските пръстчета. Затворен кръг.

Такава я свършиха нашите Миглени, Надежди, Велчевци, Костовци, Лукановци и пр цветове от дъгата. Пътят е ясен - народната сопа по оголените части на престъпниците, грешниците и майкопродавците. Ама яко, че да не си и помислят за власт. А Европата - и тя тъпкано ще ни плати.

Бай Ганьо знае две и двеста!