Прегледи: 2424 - Коментари: 0
Работа за народа!

Работа за народа!

В последно време, разни скъпо платени агенции и особено Министерството на труда и социалната политика /на импозантната г-жа Емилия, че и Масларова/ говорят как безработицата намалява, как постоянно се откриват нови работни места.

Първо, реалността е - средно 30 % от работещите у нас /по данни на повечето социологически агенции/ работят в сивата икономика. Това може лесно да се установи, пък от нашите наблюдения се отнася за доста от нашите познати. Като следваме и гледаме законите в България и ЕС - тези хора би трябвало да не се смятат за безработни, ама не на хартия - са! Според официалните данни безработицата в България варира между 7 и 8 %, а за Варна трайно е под 2 %. Тези числа са извлечени от съответните регистрирани безработни в Бюрата по труда по места. По наши наблюдения само около 30-40 % от безработните прибягват към регистрация и реална помощ от тези Бюра. От това произтича неоспоримият факт, че останалите 60-70 % реално незаети ги няма в статистиката за безработни. А защо не споменават онези над 30 % РАБОТЕЩИ?, които нямат трудов договор. Те де факто, а и де юре са безработни. Не им се плащат нито здравни, нито социални, нито пенсионни осигуровки, а само им се дават пари на ръка.

Справедливостта изисква да признаем, че с 10, хайде да са 20 % има подобрение от времето на Костов и Симеон, но това не е заради нашите социални служби или българската грабителска олигархия, а заради бюрокарацията /в никакъв случай загрижеността/ на ЕС. Ето вижте, колко много реални безработни установихме, а антинародната власт ни казва, че са само под 8 %! Очевидно тази власт крие безработицата, особено "скритата". Отговорът защо е ясен - реклама на управлението и така държавата си спестява нерви и пари за народа.

Да видим сега, каква работа се предлага на този прегърбен от физическо и морално насилие народ. Можем да я разделим на 3 сфери:
1.Големи фирми
2.Средни фирми
3.Малки фирми, главно в областта на услугите.

При "големите" - напр. БТК, БДЖ, Енергодружествата и пр. всичко е законно, част от тези предприятия са под опеката на държавата, предлагат що-годе сигурна работа, но заплащането почти винаги е толкова минимално, без перспектива за повишение.При тях работниците могат спокойно да стачкуват за високи заплати, без последствия. Заетите в тези предприятия или част от тях членуват в синдикати, които уж са грижовни - но стане ли време за конкретна защита от синдикатите на правата на работниците, бюрокрацията е толкова голяма, а работата е толкова оплетена, че човек сам ще се откаже. Всички синдикати не функционират както трябва и са затънали до гуша от пари.

В средните предприятия като МОЛ-ове, супермаркети и някои фирми в хранително-вкусовата промишленост правилата са железни. Хората дори и не смеят да помислят за такива извънземни като синдикати, профсъюзи. Сред техните колективи цари страх, а колегите се чудят по какви възможни начини да се докарат до своите началници. Немислима е каквато и да е работническа солидарност. При тези фирми работодателят, който е само на документ, уволнява/назначава и следи за дисциплината, подобно на това, както са следели за работата на робите в Древния Рим. А фактическият собственик, който винаги е в сянка, като например Милен, Гриша, и други нямат никаква представа от фирмата си и я ръководят само от ДжиЕсЕма. Тях ги интересуват само печалбите.

Атмосферата в тези фирми е толкова подтискаща, отвсякъде лъха страх и всеки гледа да наклепа своя колега, по-често неоснователно. Лъжа и страх! Е, според Вас - драги читатели - може ли човек да работи пълноценно и честно да работи в такива условия?

Третият вид фирми, в които общо преобладава сивата икономика, се дават пари на ръка, без ведомост, без подписи. Такива са стъклопочистващи, по чистотата, автомивки, крайпътни баничарници, пазарни сергии и подобни магазинчета - фирми извън истинския закон. Тези организации с малък персонал, чиито работници познават пряко своя шеф, работят най-често ден за ден. В тези фирми шефът дава пари, само когато си поискаш, но поне 5 пъти на висок глас. Можеш да работиш 6 месеца без да се сети босът ти, че си човек. Дори и да решиш да се оплачеш, шефът заявява пред съответните органи /дали функционират както трябва?/, че не те познава, никога не те е виждал - и следователно не си негов работник.

За работниците нищо не остава, освен да прежалят 300-600 лева. С обяви за работа на такива ептен фалшиви ъфшорни фирми са пълни трудовите борси и варненският медиен лидер "Позвънете". Даже някои не си свалят обявите - явно в тях хората се задържат много малко. Защо ли?

Смятам, че ако работниците не са единни - а само гледат османския принцип кой кого да прецака - ограбването им ще продължи и повече от 10 години.

Светлин Великов




 Потребител:


Коментар: