Позорният филм "Дзифт" спечели "Златната роза" Статии,Новини,Коментари,Национализъм,Варна,България,Свят,Спорт,Култура,Тийнейджъри,Икономика,Наука и технологии

Прегледи: 4209 - Коментари: 2Позорният филм "Дзифт" спечели "Златната роза"

Едва ли журито на варненския фестивал на българския игрален филм "Златната роза" можеше да избере по-неподходящ филм за Голямата награда. Веднага в съзнанието ми се връщат спомените от истински големите фестивали в препълнения до дупка и до гълъбарниците горе Дворец на културата и спорта. Тогава имаше година, в която бяха излезли на екран няколко ярки филма, един от които беше "Козият рог". Но политическата конюнктура даде Голямата награда на един нелош, но не и "златен" филм за Георги Димитров на Лайпцигския процес, със Стефан Гецов в главната роля. В същото време най-добрият български филм по сценария на Николай Хайтов реално бе класиран трети. Публиката безпогрешно разбра, че "Козият рог" е явление, ето - БНТ и до днес го дава най-често, а не филма за Георги Димитров.

В Духа на онова време, но под друга форма - квазиевропейски ценности - "Златната роза" за 2008г получи филма "Дзифт" на режисьора Явор Гърдев, по сценарий на Владислав Тодоров. На въпрос на журналисти за насилието във филма - Председателят на журито Кеворк Кеворкян каза, че то било "балансирано" и имало друг противовес, нещо в смисъл, че любовта била светлата част на филма. После ерудитът обясни, че тези, които не го харесвали, нямали "очи" за особения език на посланията му. Елементарно, особено за Кеворк изказване. Александър Грозев пък оповести, че в наградения филм имало познаване на историята на киното и специфичен филмов език, който разкрива дълбоки неща. Защо 90 % от публиката не видя никакви дълбоки неща, а един хаотичен и с объркани послания "дзифт", ако изобщо имаше някакви послания... Като допълнение - играта на главния артист Захари Бахаров зрителите могат да определят като недоразумение. Партнираше му манекенката! Таня Илиева - без коментар. Тя самата обяснява, че й било съвсем леко да изиграе ролята. Ами нали освен материя, трябва да има и дух, г-н философе? В интервю самият режисьор Явор Гърдев тълкуваше филма точно обратното на това, което зрителите разбраха, ако изобщо нещо разбраха и ако изобщо имаше нещо за разбиране. Този режисьор очевидно има обратни или превратни представи за истинския живот, а най-скоро и двете едновременно - това е логичното обяснение.

Анализ на филма не желая да правя, въпреки че мога. Може по-нататък, макар че все повече ми се иска да говоря за възвишени, а не низки явления. Най-странното е, че Явор Гърдев е завършил философия - явно какви идиотщини са го учили в началните години на демокрацията. Хаос и нищо друго. А за живота на поколенията от 9 септември до 10 ноември той нищо не знае и - ще бъда краен - никога няма да научи. Не му е дадено от Господ. Впрочем, скъпи мои български зрители, особено от нашето поколение, а и малко след нас - родените между 1955 и 1970 г - знаем, че филмът е една лъжа за най-важното. Какво ще му кажат пък родените от 1935 до 1955 - ще им се иска да му забият по един як шамар - и ще са в правото си. Във филма нямаше светлина, това е категоричното заключение на всеки, незаразен от европейските моди и лъжи.

Възможно е и в наградата да са играли роля продуцентски вкусове и пр. Иначе - филмът е претенциозен и философията му е повърхностна, симбиоза на примитивен антикомунизъм, фройдизъм и буламачизъм.

По-ясни, човешки, умни и точни бяха филмите на режисьорите: Станислав Овчаров на "Единствената любовна история, която Хемингуей не описа", Милена Андонова на "Вътрешен глас", Андрей Слабаков на "Хиндемит", Костадин Бонев на "Военен кореспондент" /макар че тук имаме математически несъгласия/, та дори и Зорница София на "Прогноза". Защо журито извърши едно духовно престъпление? Ето, фестивалът свършва. Зрителите почват да се надяват, че ще видят един хубав - най-после - български филм. "Дзифт". С интересно заглавие. Очакванията ще са големи. Младите няма до го харесат, а в тях ще остане усещането, лъжата, че при социализма всичко е било лошо. Старите ще отрекат филма изцяло, те знаят - той е лъжа и политическо нагаждачество. Средното поколение ще схване, че филмът е балон под налягане - те са гледали прекрасни български филми преди "Демокрацията". Така българският зрител за пореден път ще се отврати от следдесетоноемрийското ни кино, ще го прокълне и дори напсува и дълго-дълго време няма да иска да види и дори да чуе за българско кино. Ако друг филм беше взел наградата - имаше някаква надежда българите да почнат да гледат родно кино. За това журито не помисли, а робуваше на европейски догми, моди и деструкции. Ами само като прочетох името на Геновева Димитрова в неговия състав, си обясних доста неща. Преди месец тя чете докладче за "Дзифт" и обяснявяше за идеите на обединена Европа. Най-разединеният континент /в което е и силата, и чарът му/ бил "обединен".

Иначе много точен беше проф. Александър Грозев в краткото си интервю пред няколко варненски медии, непосредствено след обявяването на наградите. Той подчерта, че българското кино се съизмерва с европейското /тук националистБг.ком смята, че нашето кино само може да се повреди от европейското/, че наличието на 4-5 добри филма с ярки идеи, с голям интерес от зрителите са направили Фестивала силен, че има няколко много добри млади актьори, които са навлезли ярко в киното и той очаква за тях хубаво бъдеще. С няколко думи изказа одобрението си от търсенията на режисьори и сценаристи.

Ами така е то. Ако се водим по прогнилия акъл на опедерастена Европа - ще казваме на черното бяло, а на бялото - черно. Докато не се взрем в себе си, в самата наша същност, в 13 вековните ни пластове, а не в спринтиращите току през 20-ина години нови недорасли и недопасли евромоди - българското кино ще бъде не нашата слава, а присаден дегенерирал позор.