Прегледи: 2122 - Коментари: 0
Ирански филм възвеличава жената

Ирански филм възвеличава жената

Във фестивалната програма на "Любовта е лудост" особено място зае иранският филм "Прости/те/ неща". Ставаше въпрос за 20-те часа от живота на една жена и всичко около него. Впрочем, артистката Газиане спечели за играта си наградата за женска роля. Самият режисьор Реза Мир Карими е и сценарист, а сподели на следфилмовата пресконференция, че жена му много е харесала продукцията и че има лични преживявания, за да създаде кинокартината.

Очевидна е дисидентската позиция на твореца спрямо официалната политика на властите. Този филм, впрочем, е и доказателство, че в Иран има свобода на словото, което дори може в разумна и умерена степен да критикува исляма във формата му на бюрокрация. В някои от зрителките дори се появи грешната мисъл, че жената в тази ислямска страна е ограничена в обществените си изяви. Това не е никак вярно - и в Парламента, и в икономическия, и културния живот нежният пол има своето нормално участие. Например - по-високо, отколкото "българските" жени имат в рамките на ДПС.

Филмът предизвика в нас противоречиви чувства. Жажда за похвала и за критика. Изследването на живота на една жена и съдбата на иранското семейство е на ниво. Мъжът се претоварва от работа и ангажиран в нея не му остава сила и внимание да се вгледа в самотния и ограничен свят на жена си. Не че не иска - не може на практика. Децата не подлежат на възпитание, защото технологичният и нов свят побеждава майчиния пример и усилия. Съседката, която няма интелектуалната родготовка на главната героиня е също безпомощна да свърже конците на семейството и здраво да ги държи в ръцете си.

От друга страна съзнателно или не постановката на Карими принизява мъжа в Иран. Нито един от героите не беше в ред. Един изхвърляше тайно боклука от балкона си, друг в магазина изобщо не знаеше кой чай е хубав, трети не схващаше кой чертеж на шефа инженер да донесе, един кюрд в телефонен разговор навикваше на приятелката си. Даже съседката каза една обобщително-определителна мисъл за мъжете: "Ако си обръснат мустаците, са съвсем като деца..."

За разлика от ционистките филми, разбира се, където за мъжа се говори само с цинична омраза, иранският режисьор съчувства на слабите си герои. Но тук има нещо много важно. Всяка творба на изкуството си има конкретното и с него - общото си послание. Така неизясненото обобщение на този конкретен филм внушава на средностатистическия зрител, че мъжът е второ качество създание. Не че не е вярно 90 % от мъжете не обръщат доброто внимание на жените си, не правят нещата в живота както трябва. Особено простите неща, с което съм изцяло съгласен с филма. Но нима всеки мъж е такъв? А това се получава на практика и това за режисьор, който бил спечелил с този филм и Голямата награда на Московския кинофестивал - явно, че има и политика в този избор. /Става въпрос за последния 30-ти поред филмов фестивал в Русия, където филмът има и друг превод на заглавието - "Проще простого" - по-обикновено от обикновеното/простото./



Филмът щеше да е решително хубав, ако Карими беше показал за миг дори едно добро семейство, един изграден цялостно мъж - защото това е начинът за цялостност, за истина, като кажеш всичките й страни. А така филмът ще се хареса на женската видеоаудитория, но ще накара мъжете с право да си помислят - поредната лъжа за нас мъжете, които сме построили всички къщи на света. В които битуват всички семейства, вкл и жените в тях.

Само цялата истина е хуманистичното послание на изкуството.




 Потребител:


Коментар: