"Хиндемит" - без-отговорният въпрос на Андрей Слабаков Статии,Новини,Коментари,Национализъм,Варна,България,Свят,Спорт,Култура,Тийнейджъри,Икономика,Наука и технологии

Прегледи: 6239 - Коментари: 2"Хиндемит" - без-отговорният въпрос на Андрей Слабаков

В този широкоизвестен филм, последното, което /не/ забелязаха зрителите - бяха книгите.

По-точно - тяхното пълно отсъствие. Не знам дали случайно или като обмислена сценаристко-режисьорска идея, но липсваха каквито и да е книги.

Затова оправдавам Андрей за едно недопустимо в хуманистичната литература явление - авторът да не дава отговор на въпросите, които задава. Това отдавна е прието и благословено като реакционно поведение. Заедно с това, нашето глобализиращо се в български вариант време е вече толкова реакционно, че дори зададените от младия дългокос Слабаков въпроси /дори без средно започнат отговор/ - са нещо прогресивно. В този филм-гротеска нямаше нито един герой, а всички антигерои започваха да си приличат. Само един бродещ из мазите полуклошар със собствено мнение смущаваше власт, полиция, армия, обществено мнение, нова буржоазия - всички или го преследваха или го прогонваха.

Нормалното хубаво момиче беше по калъп направено в проститутка, а клоуните от цирка - в погребални агенти. Дори смехът тъгува във време на опустошително уеднаквяване. Каква е върховната ценност и оттам "върховният" вкус на живота - за това нямаше отговор. Но затова пък конюнктурната ценност - луксът - беше изобразен с всичките му вулгарно-лъскави прояви. Къща, кола, бяла техника, диван, прическа, костюм - дотам, че в процеса на преследване се превръщаха в еднаквост.

Впрочем по особен и незабележим за самия себе си начин филмът също робува на лукса. Ернестина Шинова беше прехвалена от критика и журналисти. Всъщност играта й беше неубедителна, преднамерена, несъсредоточена, повърхностна. Някой може да каже, че същността на ролята й е такава и че жените на Чаплин също са били актриси в неговите филми. Да не забравяме, че тя е съплеменничка на Чарли. А пък във всеки почти епизод се вижда, че тя преиграва, насилва себе си и кадъра. Сега, ако гледате пак филма, не може да го пропуснете.

Някой подчерта, че вещоманията е окипазена още от "Забриски пойнт" на Антониони. Но точно за Америка ставаше въпрос в онзи филм. Тъкмо стремежът към по-скъпата вещ, която не винаги е най-полезната - е фактор № 1 за изчезването на сърцето. На истинската и естествената радост на сърцето, изживяна по индивидуален и самобитен начин. Тъкмо това прави филма повече от регионален.

Силата на Андрей Слабаков е неговото бунтарство. В несъгласието с "общоприетото" - което в момента е почти изцяло зло. Затова и носи фанелка "Че", който пък е носил в джоба си мисъл на Левски: "Когато освободя България, ще тръгна да се боря за свободата на други народи!" Българският бунтар надали е апостол, но поне воюва с фарисеите и тяхната основна цел - боготворенето на парите. Затова следващият "композитор"-филм трябва да е за олигархията.

Иначе режисьорът ще се повтаря и ще загуби най-силното си - смелостта на бунтарския си устрем.

2008 г