Един хубав френски филм Статии,Новини,Коментари,Национализъм,Варна,България,Свят,Спорт,Култура,Тийнейджъри,Икономика,Наука и технологии

Прегледи: 5820 - Коментари: 1Един хубав френски филм

Преди години, по байтошово време, имаше един "филмов" въпрос:
Филмът френски ли е или е лош?

Разбира се - това беше, когато зрителите все още чувстваха и мислеха едновременно по време на прожекция. По мое дълбоко убеждение, кинолентата "Първият срещнат" на един от най-добрите френски режисьори Жак Доайон беше класов, а не касов филм. Едно от най-забележителните неща в творбата е, че всички артисти бяха "чисти" французи. Не че актьори с афроарабски произход не са класа, но те навяват не чисто френски проблеми, а Франция си е люлка не толкова на модата, колкото на жаждата за свобода, справедливост, истина и красота. Те са изконното й вътрешно съдържание и тя обогатява света с тези неща. Външните влияния й въздействат зле и духът й се разводнява и придобива мъгливи очертания с големи вътрешни луфтове.

Според г-н Доайон основният герой във филма е момичето - девойка-жена, която "изглежда" е решила да се влюби и евентуално омъжи за първия срещнат мъж. Той пък в случая се оказа почти типичен неудачник - полузатворник /с две условни присъди/, наркоман, съпруг, който никога не е виждал дъщеря си и е зарязал жена си. Като капак ограби с пистолет в ръка в потока на действието местния мухльо-буржоа, за което могат да му лепнат във Франция от 3 до 10 години.

През цялото време 22 годишната жена-девойка се беше лепнала за своя "срещнат" и беше твърда в решението си да го обича и да живее с него. Бащата на полупрестъпника беше нещо като клошар-пияница, който и отвреме навреме го пееше на едно ченге - съученик и приятел на наркомана. Но пък ченгето в отсъствието на съпруга беше почуквал по семейното ложе на приятеля си със законната му жена.

Както и да е - явно беше желанието на Доайон героите му да са "шекспирови" - неусетно зрителите симпатизираха повече на наркомана-престъпник, отколкото на ченгето - всъщност нелошо "момче", което си гледаше работата и при това не напъха веднага в пандиза съученика си. Не само, защото пожела влюбената в "първия срещнат" - и за да разбере какво е намерила в непрокопсаника, и защото я похареса, както е обикновено за нормален мъж.

През цялото време в нишката на творбата имаше едно светло и хуманистично послание - Човекът. С греховете му, но и с реално-реалистичната възможност да бъде човек с хората. В условията на пропаднал баща, наркотици, дребни далавери неудачникът искаше да помогне на 7 годишната си дъщеря, въпреки че нямаше пари. В края на филма жена му го прие, а влюбената в него се запъти нанякъде с ченгето. Въпросът беше не кой от двамата - полицаят или наркоманът е по-човек, а как и двамата да бъдат хора.

За съжаление при първата прожекция станало някакъв гаф с превода ли, със субтитрите ли - но практически всички журналисти бяха недобре предубедени към филма. Аз обаче имах късмет и видях само технически точната втора прожекция. Филмът беше хубав, и заради лудата любов, и заради сдържания оптимизъм, и най-вече заради усещането за светлината, която излъчваше всеки от героите. Не Божествена, а човешка и това беше най-доброто.

НационалистБг.ком направи една малка провокацийка - запита не е ли твърде ляво посланието. Така или иначе, отговорът на режисьора беше без значение за нас - знаехме го. Г-н Жак Доайон каза, че неговите герои не носят леви или десни /холивудски/ послания. Проблемът на българската журналистика е несъмнено, че не може в пълнота да усети колко олигархически е мисленето на вестниците в момента. За Доайон филм - който е с лява насоченост у нас - е неутрален във Франция!

Накрая, осъзнавайки, че е направил много добър филм, режисьорът помаха на хората в кафе-театъра, след пресконференцията. Почти никой не му обърна внимание. Макар че, според мене, "Първият срещнат" е много съвременно, задължително звучащ за нашия зрител, защото заради парите и общественото положение "националните" нагласи забравиха, че човекът е най-важното нещо в живота. Без него няма нито слово, нито кино, нито бъдеще.