Прегледи: 2265 - Коментари: 0
Възкресение нямаше

Възкресение нямаше

Става въпрос не за времето на Анна и Каиафа, евреите, които убиват де факто Христос, а за нашата 2008г.

Нито в Катедралния храм "Св Александър Невски" и около него, нито в митрополитния храм "Успение Богородично" във Варна - двете места, където дойде Благодатният огън от Йерусалим, сред хората слезе Христос. Нямаше го сред множеството, дошло от /не/религиозна мода, не се усети нито в Гласовете на молещите се със свещи в ръката миряни, нито в песнопенията на клириците.

Нима го носеха десетките хиляди автоотпътуващи или отлитащи за чужбина, щом го търсят това Възкресение не на мястото и не във формата и съдържанието, в което може то да се съизживее? Явно хората се щураха и пред/в църквите и в домовете си и навсякъде/никъде в напразното очаване да го видят и ... да го изпият или поне вкусят. Хората чукаха яйца, чаши, агнешки котлети и телеса все с тая мъждукаща надежда, че то ще им се случи. Но как?

364 дни в годината кой помага на съседа си, на падналия на улицата, на човек, който има нужда от подкрепа или дори от утеха. Хората точно тази година унизиха учителите си, людете крадат, унижават, душегубят, предателстват, юдействат, среброграбят, лицеприятстват, завиждат до гроб, мъстят, гордеят се със стореното зло, забравят, със сила и страст вършат сърцегубителни дела, не забелязват в какво са се превърнали. Злото е станало толкова много, че вече се стреля помежду си и се разлага отвътре, но не намалява, защото днешната притча е тази на повсеместната похот, егоизъм и човеконенавист. Училището изгуби учениците си, семейството - добродетелите на рожбите си, България - светлината на душата си. Грях върху грях, жестокост върху жестокост, брат срещу брата!

Доволна е избраната юдейска сган, че и тази година истинското Възкресение не се състоя. А колко изчистено ясно казва Спасителят: "Ако искаш да влезеш в Царството Божие, раздай богатството си на бедните." И още: "Обичай ближния като себе си - това е то законът и пророците."

Но... на 26/27 април ние поне чухме, че Доброто е победило злото. Бедният поиска да живее добре, страдащият зажадува радост, подтиснатият пожела свобода, излъганият поиска истината.

Българинът се сети за своето. В тези дълги празнични дни обезверените чуха, че има възмездие. Нима етнодуховните наследници на Анна и Каиафа не са стократно наказвани за вековните си грехове? Нима Рим не е погинал заради разврата, содомията, перверзията, блудството и грабежа си? И с днешния "Рим" ще стане същото.

В нашия мрак и греховно безбожничество, греховно безбългарство, греховно безчовечие наистина човешкото сърце и човешката душа вече пожелават доброто да ДОЙДЕ, да настъпи едно истинско Възкресение. Никой на света, освен самите ние, българите, не можем да го усетим, не можем да го съизживеем, не можем да го извършим в собствената си България.

Не от досегашните Някой, но друг Някой ще ни залюби и поведе. Към най-простото място - към собственото ни сърце.

Защото всеки човек, тем паче българинът знае думите на Спасителя: "И тъй, прочее, бъдете съвършени, както е съвършен небесният Ваш Отец."

Мили моя, Българийо, твоето Възкресение ще се случи. Нали Константин, твоят духовен славянски учител го е казал и заради тебе: "Не бях, но бидох и ще пребъда във вековете." Наистина, Възкресението е всяка секунда от вековете на България.

И нашият век носи в утробата си българския Спасител.




Потребител:


Коментар: