Руски баян и башметщини Статии,Новини,Коментари,Национализъм,Варна,България,Свят,Спорт,Култура,Тийнейджъри,Икономика,Наука и технологии

Прегледи: 2521 - Коментари: 0Руски баян и башметщини

Видях жив носител/и/ на наградата "Грамми". Днес, на пресконференция от 12,20 /трябваше да почне в 12/ във Фестивалния и конгресен център във Варна. Това са "Московски солисти" и виолистът Юри Башмет. Като го слушах, какви ги говори-мовори, си дадох сметка какво означават думите му "Аз не знам, не са известни хората от журито, които дават наградата "Грамми".
Впрочем, почти 10 минути творецът, нека го наречем така, обясняваше как лично Владимир Путин бил човекът, който му съобщил и поздравил за получената от някакви велики американски музикспецове неописуемо велика награда "Грамми". Да не мешим кино и музика, но съм гледал поне 20 филма, режисьори, артисти - които са получили "Оскар", но конкретното ниво на/във филма е между слаб /2/ и среден /3/ по десетобалната система!
Скромно или претенциозно, не знам, но нашият човек Юрий Башмет през цялото време сам се хвалеше. Мислех си за етническия състав на журито, присъдили му "Грамми". Ех, моя пророческа душа! - така възклицава Хамлет в едноименната си трагедия.
Но така е - едни с определен етнически произход получават бляскави награди и "световна" слава, а други - дето свирят на руски баяни - са фонът, гарнитурата към основното ястие. Но за националистБг.ком тази несправедлива естетическо-финансова рокада е ясна. Знаем защо талантите могат да бъдат пращани в десета глуха, а "нашите" от избраното племе - да са в ефира и светлината на превъзхищаваното. Поръчано и манипулирано, катализирано и регулирано.
Но очакваме тази вечер от Игор Стравински - "Аполон Мусагет", балетна музика със солист пианистът Александър Мелников. Той ще свири и с оркестъра творбата на Паул Хиндемит "Тема и вариации: Четири темперамента за пиано и струнен орщестър". Тази вечер, във ФКЦ от 19,30 след горните две произведения следва пауза и после Соната за виола опус 147 от Дмитрий Шостакович.

Плюс това много ще ни бъде интересно изпълнението на Роман Балашов. Който е едновременно оркестрант и мениджърът на групата. Ще се опитаме да усетим и разберем, кое е по-важно за него - ндивидуалният, самобитният път на твореца - или епохата, обществените условия, музикалният пазар, ако щете...

Що се отнася до утре, ще има голям празник на музиката. Пак във ФКЦ и пак от 19,30 този път диригентът Башмет ще диктува на "Московски солисти" с диригентската палка как да снирят "Годишните времена" от Вивалди. Не се блъскайте, варненци, за насладата от презнаменитото произведение на Антонио. Седнете спокойно в удобните красиви виолетови столове и се радвайте на музиката. Следва пауза. После - Фридрих Липс - солист на руски баян, който ще изпълни от Гия Качели "Капоте" /"Някога веднъж"/ заедно със струнни и ударни. Много интересно обясни своето музикално кредо "акордеонистът" на руския уред Липс. "Сега - каза той - влезеш в един офис, където толкова бързо се движат хората, че не можеш да влезеш в ритъма им, за да кажеш нещо. Пък ние имаме един писател Пришвин /бел. моя - Михаил Пришвин - разказвачът на руската природа/, който описва не само гората, не само отделното ниво, но и отделното листо. Ето така аз се вглъбявам и с такъв ритъм се опитвам да свиря. Всъщност, акордеонът е създаден през ХІХ век в Германия, но ние руснаците, които му викаме "гармоника" - го направихме руски национален инструмент. Но да не ви отегчих" - завърши Фридрих Липс.
Накрая - черешката, тоест Симфонията на вечерта - № 49 "La Passione" от Франц Йозеф Хайдн. Тази вечер, и особено утре още от 19 часа сядаме на удобно място във "виолетовата" зала № 1 на ФКЦ и ще слушаме.
След това - в нашия самозадължаващ се стил - ще се опитаме да кажем и черното, и бялото.
Каквото сме чули!

Допълнение след концертите:
"Московски солисти" са велик оркестър със собствен стил.
Най-хубаво /без Юри Башмет/ изпълниха "Годишните времена" на Вивалди. И публиката го усети. Завършиха с 49-та симфония на Хайдн, много нежно произведение. То беше единственото, в което имаше духови инструменти, при това само 4. И те свиреха много леко.
Впрочем подборът на творбите беше целенасочен в посока - нежност, мекота и лекота на тона.
Точно такива фини творби бяха избрали от Стравински и Хиндемит през първия ден.
Най-плавното и нежно произведение беше "Капоте" от Качели. Баянът /по нашему - руски акордеон/ на Фридрих Липс, като че искаше да бъде по-бавен и нежен от самото изминаващо в часовника време.
Неприятно впечатление остави Юри, когато обявяваше бисовете и благодареше на публиката на английски. Във Варна, той отлично го знае, 90 и повече процента не разбират английски, но точно обратното е с руския.

Двата концерта на 13-и и 14-и на "Московски солисти" ще останат в сърцата на все по-разбиращата музиката варненска публика. Ще остане светлината и нежността.