Прегледи: 2614 - Коментари: 4
Жан-Мари Льо Пен и "Фронт Насионал"

Жан-Мари Льо Пен и "Фронт Насионал"

Заради сериозния - отново - резултат на френските националисти, наши братя по дух и дело, препечетваме от българското националистическо издание "Елбетица" статия за историята и идеите на "Фронт Насионал" и героя в борбата с еврейската ксенофобия, фашизъм и ционизъм, емблемата на европейския национализъм Жан-Мари Льо Пен. На последните регионални /бел.ред. - местни/ избори във Франция на 14 март, партията на Льо Пен спечели в национален мащаб 11,2 %, а в някои райони /например, където кандидат бе самият Жан-Мари/ - над 20 %.

Ето и едни примерни резултати от района "Прованс-Алп-Коте-д,Азур" в Южна Франция, където водач на листата "Фронт Насионал" е самият Жан-Мари Льо Пен:

Rеsultats des Еlections regionales fransaises des 14 et 21 mars 2010 en Provence-Alpes-Cote d'Azur Tete
de liste Liste Premier tour /Първи тур/

Thierry Mariani Majoritе prеsidentielle /десница/ 388 352 26,60 %
Michel Vauzelle* PS /соц./ et alliеs 376 595 25,80 %
Jean-Marie Le Pen FN /нац./ 296 265 20,29 %
Laurence Vichnievsky E&Е/еколози/ - Cap21 159 431 10,92 %
Jean-Marc Coppola FG /център/ 89 255 6,11 %
/надолу листите отпадат с по-малко от 5 %/
Jacques Bompard BI - PDF - MNR 39 287 2,69
Catherine Levraud MoDem 36 701 2,51
Patrice Miran AEI 34 077 2,33
Pierre Godard NPA - Alternatifs - FASE 30 810 2,11
Isabelle Bonnet LO 9 049 0,62

Inscrits 3 346 999 100,00
Abstention 1 844 968 55,12
Votants 1 502 031 44,88
Blancs et nuls 42 209 2,81
Exprimеs 1 459 822 97,19

Ето и статията:

Националният фронт на Жан-Мари Льо Пен

Националният Фронт /Front National/ начело с Жан-Мари Льо Пен е основният представител във Франция на т.нар. Нова десница. Опонентите го определят като крайно дясна /самите те се наричат национална десница/, ултранационалистическа, ксенофобска, расистка и антисемитска организация. Някои, предимно представители на леви младежки движения, ги наричат фашисти. За тях политиката срещу имиграцията, национализмът, някои изказвания на Льо Пен за неравенството на човешките раси и антисемитизма през Втората Световна война, както и наличието на кадри в Националния Фронт, някога участвали в "Легиона на френските доброволци срещу болшевизма" и френската дивизия в СС са достатъчни основания организацията и лидерът й да бъдат заклеймени. Факт е обаче, че Националният фронт, поне от 1984 г насам, е неизменен фактор в политическия живот на Франция. Оттогава /1984 г/ най-слабата подкрепа получена от него на избори /местни, парламентарни, президентски и европейски /е 9,8 %/на местните през 1986 г и парламентарните през 1988 г/. Това прави от Националния фронт движение със стабилно представителство, което изисква по-подробно вглеждане в неговите искания, намерения и пр.

Националният Фронт е създаден през 1972 г. В интернет страницата на движението четем: " Преди 30 години, на 5 октомври 1972 г, представители на различните течения на Националната Десница, събрани в залата на градинарите в Париж, решиха да създадат Национален Фронт за Френско Единство/Front National pour l’Unite Francaise/. Тогава никой не знаеше, че тази малко химерична идея, да се обединят различните течения на Националната Десница, ще доведе до съществуването на едно могъщо движение и до участието на Жан-Мари Льо Пен на втори тур на президентските избори 30 години по-късно." Жан-Мари Льо Пен е избран за председател. Негов заместник е Франсоа Бриньо, главен редактор на седмичника "Минют", който преди това е предложил на Льо Пен да заеме председателското място. На това събрание /на 5.Х.1972 г/ е избран и символ. Отново страницата на НФ: "На същото събрание трицветният пламък, емблема на НФ и символ на националната вяра и надежда, е приет. Най накрая националният влак влиза в релси и тръгва към своите успехи."

След първоначалното добро за възрастта на движението представяне на изборите /1 % на парламентарните през 1973 г и 0,74 % за Льо Пен на президентските през 1974 г/ следват тежки години. През 1976 г парижкото жилище на Льо Пен е разрушено от бомба. Две години по-късно е убит Франсоа Дюпра, член на политическото бюро на НФ. Пробуждане, което с известни смущения продължава и до днес, започва след 1984 г. Тогава на изборите за Европейски парламент НФ взема 10,9 %, а след 2 години, през 1986 г, с 9,9 % вкарва първите си депутати/на брой 35/ в Парламента. Несъмнено оттогава насам най-големият успех на НФ беше класирането на Жан-Мари Льо Пен на втори тур на президентските избори през 2002 г, с получени на първия тур 16,9 %. С уговорката, че освен ФН срещу европейската конституция гласуваха и доста организации от левицата, отхвърлянето й също може да се смята за успех.

Националният Фронт би бил немислим без Жан-Мари Льо Пен. Той е първият и единствен председател от създаването на движението до днес. По тази причина НФ не би могъл да бъде изследван без да се отдаде достатъчно внимание на неговия водач.

Жан-Мари Льо Пен е роден през 1928 г. Завършва политически науки. Специализира право. Президент на асоциацията на студентите по право в Париж. Постъпва в армията. През 1955г. е младши лейтенант в 1 парашутен батальон на чуждестранния легион в Индокитай. Година преди това парашутните части на легиона са били почти напълно унищожени в битката при Диен Биен Фу. През 1956 г, на 27 години, Льо Пен става най-младият депутат във френския Парламент /Група за френско обединение и братство - Център на независимите/. Още същата година напуска и отива доброволец в Алжир, където има въстание срещу френската власт. Там губи окото си. Следва Суецката криза, където получава "Кръст за военни заслуги". През 1957 г става генерален секретар на Национален Фронт на бойците. Второто му избиране в парламента е през 1958 г /Национален център на независимите и селяните/. Неуспехът му през 1962 г го кара да създаде музикалното издателство СЕРП. Във връзка с тази му дейност идва първият по-сериозен скандал, в който е замесен. През 1971 г е издадена плочата "Третият Райх. Гласът и песните на германската революция". Това му носи присъда за "възхваляване на военни престъпления".

През 1972 г започва кариерата му като председател на НФ. Сериозните успехи започват, когато през 1984 г е избран за европейски депутат. Това се повтаря през 1994, 1999 и 2004 г. Междувременно /след 1984 г/ три пъти се явява на президентски избори /1988, 1995, 2002 г/ като получава съответно 14,38 %, 15 % и 16,86 %/17,94 % на втория тур/.

Жан-Мари Льо Пен е човек, който не може да упрекне съда в липса на внимание към него. Той има 17 присъди, като първата е през 1964 г, а последната – през 1998 г. Това е използвано от доста негови противници, особено от левицата, които го смятат за основание НФ да бъде забранен. Мнозинството от присъдите са за расизъм, насаждане на расова омраза и пр. Има и две присъди за "омаловажаване на престъпления срещу човечеството". Това е продиктувано от две негови изказвания по повод германските трудови лагери по време на Втората Световна война. Често тези му думи са първото, което се споменава по негов адрес и по тази причина ще ги поместя. През 1991 г той е осъден, защото заявява: "Не съм изучавал въпроса, но мисля, че това е един детайл от историята на Втората Световна война". През 1997 г решението на съда е по следния повод: "...в една книга за Втората Световна война от хиляда страници, концентрационните лагери заемат две страници, а газовите камери десет-петнадесет реда, което е един детайл."

Преекспонирането на тези факти от противниците на НФ и Льо Пен създават превратна представа за характера на техните възгледи. Първо, изказванията за Втората Световна война и концентрационните лагери не са никакво доказателство за антисемитизъм и отрицателното мнение се получава от интерпретациите, а не от самите думи. Второ – обвиненията в расизъм може да изглеждат основателни, още повече когато човек прочете следните думи на Льо Пен "Да, аз вярвам в неравенството на расите... На олимпийските игри има очевидно неравенство между черната и бялата раса, това е факт. Аз констатирам, че расите са неравни. Това е баналност." Звучи расистко, особено ако спрем до тук и се абстрахираме от френската традиция. Във възгледите на Льо Пен, Хитлер и други расисти има известна прилика. Но при французите има нещо присъщо и на НФ. Това е особеното разбиране за нацията, а именно като културна общност, която далеч не се основава на расовата чистота. Това може да се потвърди от два факта. В програмата на НФ е записано: "Основаване на натурализацията на асимилация". Това е доста различно от класическия расизъм, който, освен другото, държи твърде много на расовата чистота. Извън това идва и вторият факт, прост, но достатъчно ясен – в НФ членуват французи, които видимо са потомци на арабски и чернокожи имигранти. В края на материала е поместен плакат на кандидата на НФ в Марсилия Стефан Дюрбек. От пръв поглед се вижда колко струват обвиненията в расизъм.

С пълна сигурност може да се твърди, че в основата на идеологията на НФ стои национализмът, или както самите те заявяват националното предпочитание/la preference nationale/. Национализъм, разбиран като върховенство на нацията и нейните интереси. Национализъм, като защита на френската нация /в културен и демографски смисъл/ и национална свобода. Както при всички движения от този род не се поставя под съмнение виждането, че личното щастие, самосъзнание, себереализация и пр. не могат да се реализират извън рамките на нацията и нейната национална държава. Като обобщение може да послужи част от увода на програмата на НФ: "Ние имаме само едно призвание: да служим на Франция, за да останем Французи. Ние имаме само една политика: величието на Родината. Ние имаме само един идеал: спасението на Отечеството."

Възгледите на НФ по всички ежедневни въпроси са подчинено на т.нар. национално предпочитание. Програмата на движението е разделена на 6 големи части, всяка от тях съставена от по-малки. Те са Идентичност /Семейство, Имиграция, Образование, Околна среда/, Суверенитет /Външна политика, Европа, Институции, Море и отвъдморски владения/, Сигурност /Правосъдие и полиция, Отбрана/, Просперитет / Икономика, Данъци, Предприятия, Земеделие/, Братство /Работно място, Социална политика, Здравеопазване/, Свобода / На културата, На гражданите/. Прави впечатление, че даването на приоритет на французите /граждани на Франция/, отстояване на идентичността и независимостта преминава като водещ момент през цялата програма. Извън това, програмата е насочена към всички французи, без да е обърната към някоя определена социална прослойка.

Свободата и Истината са основни моменти, присъстващи в пропагандата и идеологията на НФ. Това е присъщо на всички движения от т.нар. крайна десница в Европа. Акцентира се на отрицателното отношение на властта и част от обществото в държавата, както и публичните изявления, идващи от равнище европейска администрация. Медийната изолация, уволненията на членове на НФ, призивите на някои политици НФ да бъде унищожен и пр. други враждебни действия, липсващи по отношение на крайната левица например, са основание да се твърди, че НФ действа в условие на тоталитаризъм /доста пресилено, но най-вероятно обясняващ се с това, че французите никога не са живели в условията на тоталитарна диктатура/. Така, заемайки позицията, че винаги са стояли на страната на Истината и Свободата, те подкрепят всеки народ, борещ се за националната си свобода. Когато Митеран и Жискар Д`Естен са ходели на посещения в мавзолея на Ленин, НФ е бил на страната на подтиснатите от комунизма народи.

Независимостта и суверенитета на Франция са преди всичко: "ние никога не сме търсили модели, нито намирали водачи в Москва или в Пекин, в Брюксел или във Вашингтон". Съюзничеството не е приятелство и отпадането на червената заплаха води до отпадане на нуждата от съюзи, сключени срещу нея. "Световните полицаи" са едни и същи, независимо дали влизат с танковете си в Прага или бомбардират иракчаните или сърбите.

Развитието на Франция, в смисъл на вътрешния й просперитет, може да се осъществи не чрез досегашните социално-либерални политики, а само чрез избирането на националния път. Той е автентично френско решение. Противопоставя се на социалистическите и космополитическите утопии и черпи своята енергия от френския народ. Това решение може да предотврати загубата на независимост и самоуправление, безработицата, вдигането на данъците, галопиращата имиграция, отрицателния демографски прираст и разрушаването на семейството, изчезването на гражданския мир. Проявата на воля ще гарантира осъществяването на намеренията и ще затвърди Франция в нейното величие и французите - в техните права.

Националната идентичност и бъдеще трябва да бъдат защитени от смъртните заплахи, които се изсипват върху тях. Всяка имиграция трябва незабавно да бъде прекратена. Чужденците, запазвайки се тяхното достойнство, посредством двустранни договори трябва да бъдат върнати в техните родни страни. Нелегалните имигранти трябва да бъдат върнати. Натурализацията ще се осъществява, ако кандидатите са достойни. Франция не може да поеме цялата мизерия на света. В идеите на НФ за международните организации властва разбирането за междуправителствени съюзи, а не за наднационални организации. Никой съюз не е вечен и ако той не отговаря на френските интереси, трябва да бъде отхвърлен. "Трябва да освободим Франция от европейските окови. За всички Французи Нацията е естественият източник на техните свободи и тяхното самоуправление. Шенгенската конвенция, договорите от Амстердам и Маастрихт, "Новия световен ред", трябва да бъдат преразгледани и отхвърлени, ако не отговарят на интересите на Франция. Интересите на френските работници и предприятия трябва да бъдат защитавани срещу претенциите на Световната Търговска Организация/СТО/. Светът остава опасно място и френската армия е единственият гарант за интересите на Франция." Присъствайки в света със своята култура, индустрия и армия, Франция ще утвърждава интересите си, защитавайки националните каузи /от изявления и посещения на Льо Пен се вижда, че на първо място, разбира се, са френските интереси и народите, които са исторически съюзници на Франция /като Сърбия и Гърция например/.

Във въпроса за вътрешната сигурност се вижда стремежът за постигане на ред и силна държава. Правосъдието и полицията трябва да получат двойно увеличение на средствата. Престижа на служителите на реда трябва да бъде издигнат. Наказанията да са по-строги и обратно на мисълта, че "Европа свършва там, където има смъртно наказание", НФ иска връщането му в сила. По-строгите наказания, включително и смъртно, ще накарат престъпниците да уважават закона. Продължаващата повече от 10 години относително голяма безработица, е един от големите приоритети, чието решение се търси в характерната за националистическите движения посока. "Освобождаване на съзидателната и професионална енергия, за побеждаване на безработицата и бедността." Това се изразява в наемането на французите с предимство, намаляване на данъците, защита на националното производство, пречки пред вноса и насърчаване на износа. Прави впечатление, че левите организации наричат НФ и Льо Пен ултра-либерали/разбира се по отношение на икономическата сфера/. Това е спорно, но донякъде вярно. Спорно, защото центристките и десните либерали традиционно са против всякакъв протекционизъм, против ограничения пред наемането на работници/първите имигрантски вълни след Втората Световна война идват по желание на френските предприемачи и държава поради ниската си цена/ и пр. Вярно е, защото "социализмът" на националистите в цяла Европа още от времето на болшевишката вълна след Първата Световна война е доста различен от този проповядван от левицата. В регионите, където ФН е печелил властта, има закриване на бюра за социална помощ. Това отговаря и на програмата на движението, където решението на социалните проблеми се търси в намаляването на безработицата, а не в раздаването на социални помощи /всъщност единствените помощи, държавни жилища и пр., се отнася само за семействата с деца/. Така е прието гледището, че икономическата свобода на предприемачите и подпомагането им от държавата е средството за решаване на социални проблеми и постигане на просперитет.

Както по-горе беше споменато, свободата заема сериозно място в идеологията и пропагандата на НФ. Културна и гражданска свобода - Това ще рече защита на френската култура и език, запазване на местните наречия. Референдумите трябва да са по-чести, включително и по гражданска инициатива, а правата на парламента да се увеличат. Корупцията, като особен ограничител на гражданската свобода, трябва да се изкорени чрез вземането на строги мерки. Но това, което доминира в идеологията на НФ, е национализмът /според френското разбиране/. Това е линията, която преминава през всички пропагандни кампании на Националния Фронт. Може би това, което най-точно характеризира движението, са думите на Льо Пен от 21 април 2002г.: "Аз съм социално наляво, икономически надясно и повече от всякога, национално за Франция".
Г.Цвятков




Потребител:


Коментар:

1. Потребител: Браво Митьо!     Дата: 2010-03-16 21:25:40    
Чудесна статия и най-после истината за национализма - чист и светъл!

2. Потребител: Да ти го начукам     Дата: 2010-03-19 00:57:13    
фашистче.

3. Потребител: Админ     Дата: 2010-03-23 23:17:56    
Не изтриваме предния постинг, който е доказателство и мерна единица за простотията на ционизмо-глобализма! Но подобни писания не ни тревожат.

4. Потребител: Кавхан сюбиги     Дата: 2010-06-05 19:53:11    
Сега какво - обидил съм някого на етническа основа ли? Ами и на мен ми е обидно като отворя Талмуда да чета неща от сорта на "Гоите са плюнка и трябва да бъдат избити почти до крак. Само малка част от тях трябва да робува на евреите" или че половите сношения с деца над 3 години са нещо нормално? Или ето ги директно от Уикипедия: "Не оставяйте животните си в домове на неевреи, защото подозираме неевреите в неморални отношения с тях. Жена не трябва да остава сама с неевреи, защото подозираме, че са похотливи. Нито мъж трябва да остава сам с тях, защото подозираме, че проливат кръв."(Abodah Zara: 22a, chapter II, MISHNAH [2]); "Защо тогава да не оставяме женски животни при нееврейки? - каза Мар' Укба б. Хана: Защото неевреите често посещават жените на съседите си. И ако някой от тях случайно не намери жената, но види кравата, може да направи с нея нещо неморално. Но дори и жената да е там, той пак може да мърсува с животното. Както беше казал Учителят: Неевреите предпочитат кравите на израелтяните пред собствените си жени." (Abodah Zara: 22b, GEMARA, първи абзац, последните пет реда [3]); "Нееврейската собственост е като пуста земя и принадлежи на този, който пръв я завземе." (Baba Bathra 54b, текста на зелен фон [4]); "Не е нужно да връщаш загубена вещ на неевреин." (Baba Kamma: 113b, първата фраза и четвъртата фраза на зелен фон [5]); "Р. Йонатан каза: Неевреин, който изучава Тора заслужава смърт, защото е писано: Мойсей ни даде закон като наследство. Това е наше наследство, а не тяхно." (Sanhedrin 59a, първият текст на зелен фон и нататък изречението [6]); "Р. Ханина каза: Неевреин, който удари евреин заслужава смърт, защото е писано: и като се огледа и видя, че няма никой, уби египтянина и го скри в пясъка. Р. Ханина каза също: Този който удари израелтянин по челюстта, все едно е нападнал Божието Присъствие, тъй като е писано: Да удариш човек (израелтянин) е все едно да удариш Бога." (Sanhedrin 58b, осми абзац [7]); " Разрешено е на евреин да не плаща на неевреин за неговия труд." (Sanhedrin 57a, последния текст на зелен фон [8]); "Ако вол на израелтянин намушка вол на неевреин, евреинът не дължи нищо. Но ако вол на неевреин намушка вол на израелтянин...., неевреинът трябва да заплати всички щети." (Baba Kamma 37b, MISHNAH [9]); "Бог няма да пощади този, който омъжва дъщеря си за старец, взема жена за невръстния си син и връща изгубена вещ на неевреин." (Sanhedrin 76b, трети абзац. Този със зелените полета [10]); "Ако неевреин убие израелтянин или друг неевреин, се осъжда на смърт. Но ако израелтянин убие неевреин, няма да получи смъртно наказание." (Sanhedrin 57a, втори текст на зелен фон [11]); "Каквото и да открадне неевреин от израелтянин или друг неевреин, е задлъжен да го върне. Но ако израелтянин открадне от неевреин, може да задържи откраднатото." (Sanhedrin 57a, първи текст на зелен фон[12]). Според критиците на Талмуда, трактат Baba Kamma 113b [13] е доказателство, че юдейската религия позволява на евреите да мамят неевреи. [14]"