Прегледи: 3030 - Коментари: 1
Шашмата на македонизма

Шашмата на македонизма

Основните аргументи на скопските български учени, които отлично знаят, че са българи - но никак не им е изгодно лично на тях властово+финансово - са ясни.

Те са елементарно оборими и ние ще изтъкнем 2-3 безспорни сред тях. От друга страна, в столицата на Югозападна България, Скопие, прекрасно разбират фаталната грешка на модналата се у нас антиславянска историко-политическа вълна. Тя започна от полулуди и съвсем побъркани нереализирали се некадърни историци, премина през няколко български квазинационални партии и зарази с болестта на младостта - юношески пъпки - дори и "общественото" мнение.

То избра не славянски и общобългарски символ за гърба на еврото, а един протобългарски кон. Независимо, че го е яхнал единственият български владетел, който не познава загубата в нито една битка - канас /идва от славянското кънензь и от немското konning/ сюбиги Тервел. За да докаже жалната "македонистка" теза, че ние не сме никакви европейци, а някакви чергаро-номади полутатари-полуавари.


Лошото е съвсем друго, че ние не обясняваме в Македония нещата с два-три най-важни и неоспорими факта, а се захейваме с Александър Македонски и Василий Българо?убиец. Да започнем с "voulgarofigon" /вулгарофигон/, което на средногръцки може да означава "българоубиец", но по-скоро и неоспоримо се превежда "варвароубиец", вулгароубиец.

Поврага на Българоубиеца, истината е, че е наречен така, извън всякакво съмнение, заради ослепяването на 14 000 български пленника. С цел отмъщение, обосновавайки зверствата си с "варварствата предишни" /"вулгар"-ствата/ на българските канове. Още повече, че той е подчинил България, влизайки в мръсни византийски договорки с някои от продалите се български боляри /нашите олигарси винаги са били предатели, за разлика от свободолюбивия ни славянски народ/.

Най-важното доказателство, че Самуиловата държава е българска не е в името на византийския василевс Василий ІІ. То се състои в доказан, документиран в най-различни исторически източници факт. След завземането на Преслав, император Йоан Цимисхий пленява двата сина на цар Петър - Борис ІІ /да не се бърка с Борис ІІІ Обединител, баща на сегашния ни експремиер през 2001-2005 г Симеон ІІ Сакскобурготски/ и Роман. След като в същото време бащата на Самуил Никола Мокри /фамилията му доказва, че е славянин, което според скопяните е факт в тяхна полза, а според нас - изцяло в българска/ успява да спаси Западна и Югозападна България от ромейско робство, в Константинопол става ясно, че си имат работа със сериозен противник. Още повече, когато начело на запазена България начело застава младият, енергичен и хитър Самуил Мокри. Той успява да заздрави тила си на Запад, сродявайки се със сърбите. Покорява почти до Атина стара Гърция, която е част от Византия. Блокира Солун и през 986г нанася страхотно поражение на Василий ІІ в прохода Траянови врата, край Ихтиман.

В същото време подлата византийска политика решава да разцепи българите. Върнати са в България двамата законни престолонаследника - Борис ІІ и Роман. При спорни обстоятелства Борис ІІ е убит със стрела още на границата. Но съвсем безспорно е, че лично Самуил, който вече се е провъзгласил за български цар, коронясва чрез охридския български патриарх Роман за български цар. По-късно, при незагубено сражение край крепостта Воден /Едеса/ цар Роман е убит и Самуил отново поема царския скиптър.

Независимо колко години е управлявал в Скопие /скопеният според много източници още във Византия Роман, като при това се забелязва безспорната обща етимология на Скоп-ие и скоп-ен/ като цар Роман, той е бил приет от Самуил и цялостната тогава българска общественост - църква, боляри, селяни, армия ит.н. Той е пряк наследник на Петър І, който пък е син на Симеон І. Няма никакво съмнение, че царете от Преслав продължават династично да управляват в Охрид. Царският род в онези времена е бил първият признак за държавност.

Още един неоспорим исторически документ за българската същност на Югозападна България се намира и в момента в Скопие. Това е прочутият Битолски надпис на цар Йоан Владислав. Самото име Владислав ме изпълва с пълноценна радост. То е изцяло славянско, без превод от гръцки/елински,както са били повечето имена тогава. Самият надпис е на български, разбирай славянски и е подписан като "цар на българи и ромеи" - едно събиране на двете племена по-скоро за слава, самочувствие и по традиция още от Симеон І.

Разбира се, най-важното доказателство за единността на България и скопската й област е езикът. Каквито и промени да се правят - този език в своето историческо развитие, основа,
най-важното - в лексиката - е изцяло български. Неслучайно, всички български президенти при цялото си глобалистко поведение не желаят превод, когато са в едноезичната си среда с югозападните "скопски" българи, а македонските държавници - налагат никак необходимия превод.

Но - ако ние българите не постановим определящия си и цялостен самобитен характер като славянски, а не като прабългарски, трако-ирански и пр. очевидно езикови щуротии, в Скопие ще имат пълното право да твърдят, че не са българи.

Защото те са славяни, каквито сме и ние - българите.





Потребител:


Коментар:

1. Потребител: Александър Охридски     Дата: 2008-07-18 19:38:18    
Ако ние докажем,че сме славяни,тогава македонците от своя страна ще направят всичко,за да доказват,че не са славяни.В Македония управляват власите,куцовласите,арумъните и сърбоманите.Точно те не искат да имат нищо заедничко со нас.