Прегледи: 2983 - Коментари: 0
Английски гостенин с черно и бяло в България

Английски гостенин с черно и бяло в България

Една интересна изложба открива 25 годишният английски график в Градската художествена галерия. В двете десни зали на първия етаж е разположил 2х10 "рисунки" изцяло в черно и бяло. Естествено, по средата е сивото, което играе важна роля. Цялото изложение и всички творби съзнателно са без имена. Основната концепция е, че всичко се променя и най-евентуално върви към смъртта. Може би, понеже се интересува от древната елинска и латинска история, е стигнал до римската максима "Memento mori!", т.е. - "Помни смъртта!"
Първо ме впечатли една графика с 6 "подграфики". Нещо като пейзаж, но както и самият творец Алекзандър Адамс казва, по-скоро фигури, детайли. Те са разположени по три една под друга и показват промените. Евентуално заради годишните времена. Или заради любовта, която е станала раздяла/омраза. Или отново е станала любов. Ит.н. - движението на предметите и неодухотворените неща всъщност чрез нашите наблюдения става /първо/извор на самите наши вътрешни промени.
В другата зала, която можем да приемем за първа или втора по наше желание са десет графики на мумия. Самият млад мъж Адамс казва, че го е вдъхновила в някяква степен гледката във варненските Римски терми. Една след друга абсолютно /не/приличащите си рисунки показват различни състояния на неживата скелетно-черепна човешка система. Последната отляво надясно обаче мумия, за разлика от предишните, е със съвсем затворени клепачи. На въпрос на журналист, дали това не е твърде песимистична изложба, художникът донякъде се съгласи. Но подчерта, че в другата зала рисунките без име имат като може би цел живот и светлина. Изцяло ми допадна диалектиката на автора, що се отнася до рисунъка - там може изразителността и пластовете внушения чрез нея да бъдат още по-летящомощни.
Желаем на младия творец неспирно усилие в изкуството.
Обаче! Изведнъж ни в клин, ни в ръкав Алекзандър сподели какво най-силно го впечатлява в България. Представете си, брятия болгаре: Природата, салатите и хубавите жени. Ами ако аз отида в Англия и кажа, че пред Шекспир или да речем английската история предпочитам - зелените безвкусни ливади, учителско уиски и лондончанките - всеки средно интелигентен британец ще ме назове /без/гласно невежа.
Иначе авторът е дошъл отпървом в България, за да пише за нашите художници и музеи, воден от страстта си към древната история. Призна си без бой, че харесва трима наши художника - Василка Монева, Георги Герасимов /назован от него отличен график/, както и Емил Стойчев /тук вкусовете ни съвпадат/, който бил по-добър от Кристо /Яваша, де/.
Ами да пообиколи повече България. Не че българските жени и природата ни са лоши. Но ако желае да стане художник, нека да знае, че външната красота на една нация е пряк израз на нейния дух. Тъй че хубостта на българката е второ и трето следствие от нашия хилядолетен славянски дух - свободен, ярък и необхватен.
Сега талантливият график е решил да работи и с цветове. Графиката, вече го възспира в желанието му да казва и изобразява повече.
Желаем му, наред с безкрайното богатство на цветовете, когато говори за България да е усетил безкрайната дълбина и трагична светлина на по-древната от античната история невероятна българска душевност.




Потребител:


Коментар: