Прегледи: 4708 - Коментари: 2
Злото от Христо Ботев

Злото от Христо Ботев

Злото

от Христо Ботьов
Публикуваме тази статия в чест на Коледа - Рожденият ден на Христос и Христо Ботев.

/на снимката: Баташкото клане/

Деморализацията, политическият разврат и страшното онуй варварство, с които е пропито до мозъка на костите турското племе и неговото мършаво правителство, от ден на ден са станали толкова релефни, толкова възмутителни, щото няма око, което би могло да ги погледне човешки, няма перо, което би могло да ги опише в смисъл на оплаквания и с цел за поправяне. Вестниците ни отвъд и отсам Дунава — пълни им са в последно време стълповете им с такива гнусни злоупотребления, с такива диви зверства, пред които самият хотентот, самият папуанец, човек, който е още в зверско състояние, и той би потопил очи, и усетил укор в съвестта си, ако от една страна му плачат, от друга хокат и вадят очите с нечовешките му постъпки, както до днес е правено с турското правителство. Но европейският хотентот и папуанското му правителство са далеч види се от тази човешка дарба, от туй подадине — колко пъти е наказвано туй племе, колко пъти е хокано, а и до днес си е се таквоз, каквото е било преди да влезе в Европа, — или, ако и да е напреднало в нещо си, то е в това, в което напреднаха дивите племена в Сев. Америка със запознаването си с европейците — пиянството и блудството. Но и диваците, що вчера убиха Кука и изядоха трупа му, днес са хора с голямо образование, с висока нравственост; а тази орда, що запусти Балканския полуостров, в цели петстотин години не можа на връх игла да се повчовечи. Турчинът и до днес мяза на пиян звяр, комуто думай какво щеш, той ще те гледа с кръвави очи и се едно ще мисли — тлъст ли си да го наситиш . . .

Пакостите /!/ по Сър-кюйлери, злодействата по Плевенско и Прилепско, лудостта на пияния Габровски каймакам, обнародвани в последните броеве на в. "Македония", примерите от турско правосъдие, които сами следваме в "Думата", и най-после — случките на 13 и 15 юни във Видин, за които по-долу ни известяват — всичко това са факти и аргументи, които напълно и ясно като ден показват турския напредок, онази страшна агония на живо-червясалия леш, в която той, чрез организуването на болките, с разместянето на червеите, иска да потрепери още някое време и с туй да направи смъртта по-мъчителна за себе си и по-чувствителна за другите.

Казаните пакости и злодейства, както всеки може да види, са записани случайно и то само в едно окръжие, в един град или село, — съвременно с тях колко други и какви по-грозни са станали и стават всеки час, всяка минута по всичките краища на нашата потъпкана, поробена и раздрана от злодейци бащиния?! Когато такива зверства стават пред очите на европейците, в градове като Видин, дето Али-паша проважда за юрнек по-образованите си адепти, какъвто е Азис-паша, бившият едно време Пловдивски сатрап, то какво искат от онези затънтени места, дето всяка краста е мюдюр и каймакам, всеки субаш своеволен робовладелец? Но страстната неделя на нашия народ няма още свой Матея и ако да се описват тук-таме някои от ежедневните злоупотребления и то с голямо предпазване, та това става с цел за оплакване, с надежда на милост, без да се мисли, че злото е в самия характер на турците, а коренът, началото — в самото правителство. Ще чуе султанът, тоя глухо-ням баща на толкова словесни деца, плача на робството пред песента на разврата и смеха на харема! ще разбере и Али-паша, началникът на толкова прикрити със закона разбойници! ще се свестят и събудят най-после чувствата на нашите народни хермафродити, на които дървените мозъци и бегемотски кожи никакъв позор — уличен или исторически, никакъв бич — журнален или волски, не могат вразуми да разберат еднъж за всякога, че цярът на Турция е ножът и нашето спасение революцията! ... "Не плач, не сълзи, не молби, а други средства трябва да се дирят, за да се избави народът от тези злодейци, от това нечуто в Европа робство, и тези средства трябват скоро, по-скоро — на днес; защото гангренното дишание на Турция ще зарази и нашата атмосфера, ще причини и нам неизлечими болести. Средствата на турските държавни дервиши, за да галванизират още за някое време тоя гнил леш, са: да отцепят една част от народа — презряното чорбаджийство и низкото духовенство! — и из нея да дигнат някаква си монголска аристокрация, някакви си наполеоновски експлоататори и шпиони, които твърде лесно ще гудят нови клапи на народа и след смъртта на Турция, още на пет века да спрат вървежа народен. Съвсем противоположни трябва да бъдат нашите средства, за да се избавим от едното и от другото: работа, подземна работа, за да се приготви едно народно общо въстание. — Желязото у желязо да се претрие, а не у тялото на народа! — Оплакванията и разкриването на злото, на турските варварства, трябват като аргументи на тази политическа борба, за сметка на народното мщение; а програмата на нашето народно дело да бъде "Манифестът на тайното Българско правителство", който последните дни се яви в европейския печат и който и ние превождаме по-долу тъй, както го срещаме в един от ромънските вестници. Пластографически [1] ли е този акт или не, оставяме да покаже времето; доста е, че показва той, каква трябва да се употреби най-после за тази свята човешка цел — за освобождението на нашето злочесто отечество!

[1] Подправен ли е, фалшив ли е.




Потребител:


Коментар:

1. Потребител: Читакът     Дата: 2009-12-14 21:58:46    
Турците в Турция, България на българите. Толкова е просто.

2. Потребител: ЛилиЧили     Дата: 2011-04-20 15:18:17    

УУУУУ Османци!!!!!