Прегледи: 336 - Коментари: 2
Яворчо БОЖАНКОВ бил "различният" в политиката

Яворчо БОЖАНКОВ бил "различният" в политиката

Скролвам си лежерно из фийда и внезапно БНТ ме разсмива с поредната порция сутрешен сюрреализъм.

"Различният в политиката" Явор Божанков е човекът, влязъл в парламента от БСП, изхвърлен от тях, преместен в ПП–ДБ, после Асен Василев го изхвърли и от ПП, а през 2026 г. беше номиниран от ДБ и ДСБ въпреки категоричното нежелание на ПП. Този политически трансформърс до вчера пърхаше с мигли около Корнелия Нинова, търкаше депутатските банки на БСП и пееше партизански песни, а след това изведнъж се прероди като върховен жрец на евроатлантизма... От горнооряховската червена номенклатура, директно на амвона на жълтопаветната секта. Каква еволюция само! Какъв морален шпагат!

Истинска комедия е неговата "уникалност", а безгръбначието му е биологичен талант. В деня, в който го изритаха от БСП, това напето момченце преживя еволюция, за която на Чарлз Дарвин биха му трябвали три милиона години. Срещу обещанието да се добере отново до копанката в парламента, за по-малко от 24 часа Явор си обръсна социалистическото минало и стана водещият русофоб, радикал и лице на Промяната. До вчера бранил интересите на столетницата, днес се прекръстил на "либерал" и започнал с леката си и мазна усмивчица да громи Путин и да диктува "модерния ред", за да го галят новите шефове по главичката.

Ако способността да предаваш миналото си със скоростта на светлината и да си пребоядисваш политическия пол за една нощ днес се нарича "Различният политик с анализ на процесите"... значи сме в много по-тежък, циничен разпад, отколкото изобщо сме предполагали. В лицето на Божанков няма нищо "различно". Той е баналната, ходеща и самодоволно ухилена илюстрация на клиничната картина на древният, рефлекторен нагон на лакея - бързо да надуши накъде духа вятърът, да изпере биографията си и истерично да започне да лиже аналите на новите господари.

Вчерашният социалист днес се поти от напъване да бъде по-голям русофоб от създателите си, само и само да бъде приет в клуба на "умните и красивите". Какво и е "различното" на тази политическа патология: местният лакей, който сменя партиите, но никога посоката на поклона?

---
"Нашият руски либерал е преди всичко лакей и само гледа как да лъсне ботушите на някой господар от Запада."

Достоевски е диагностицирал този колониален комплекс още преди 150 г. Днес съвременният български евроатлантик е негов абсолютен, генетичен клонинг. Руският либерал от 19-ти век и българският евроатлантик от 21-ви са идентични биологични проби.

Либералната интелигенция няма собствена суверенна мисъл. За тях е без значение дали решението е полезно за народа. Най-важен е въпросът: "Ще ни похвали ли Европа?" За да се хареса на Запада, либералът се отвращава от собствения си народ /"ням и глух... направен само да плаща данъци"). Това го превръща във вечен враг на родината. За да се почувства европейски, първо трябва ритуално да презре собствения си ген: култура, баби, традиции. "Един от отличителните белези на либерализма е неговото унижено презрение към народа... По същество мразят и бият собствената си майка." /Достоевски/

Българският жълтопаветен "демократ" е длъжен ритуално да отхвърли биологичното си племе.
Без мръсния "Ганьо" той няма никаква функция. За да бъде цивилизатор, му трябва дивак. Ако българинът престане да бъде карикатура, либералът губи единственото доказателство за собствената си значимост.

Интелектуалната му идентичност е изцяло отрицателна. Премахнем ли "ватника", "Путлер", "русоробите", "двата тулупа", "Крадев" и "копейките" от речника му, не остава никаква политическа философия. Остава един кух профил на полезен идиот със знаме на Украйна или Европейския съюз.

Когато изборният резултат не съвпадне с очакванията, никога не е виновен либералът. Виновни са селяните, възрастните, руските тролове, ниската грамотност, провинцията и дефектната демокрация. Всичко, освен продавача и стоката. Шизофренична арогантност, водеща единствено до електорален разпад.

Както пише Пушкин: "Виждахте лицето на истината и нежно обичахте чуждите народи, и мъдро мразехте своите... потривахте ръце за нашите неуспехи." Родният либерал ликува при всеки провал, защото валидира превъзходството му. Без мръсния Ганьо от либерала няма смисъл.
Либерално-евроатлантическата общност узурпира титлата "умните и красивите", създавайки секта, в която девиацията е недопустима. Гумильов безпогрешно описва феномена: "Днешната интелигенция е духовна секта... не знаят нищо, не могат да направят нищо, но въпреки това съдят всичко и напълно отхвърлят несъгласието."

Мръднеш ли извън евроатлантическата права линия, мигновено си заличен. Тяхната токсичност е вградена в нарцисизма им, напълно оправдавайки присъдата на Чехов: "Лицемерна, фалшива, истерична секта... не й вярвам дори когато страда..."

Жълтопаветникът не е политическа позиция, а клинична диагноза. Идентичността му е изцяло негативна: той съществува само като отрицание на ония, които презира. Премахнем ли "ватника", "Ганьо", "Путлер" и "русоробите" от дискурса му, не остава нищо. Той няма собствена визия. Има само огледален образ на това, което мрази.

Те са издигнали омразата към генетичния си код в професия. Техният интелектуален продукт винаги се базира на това да посочат колко примитивен, миризлив и провален е българинът. Дълбоко в себе си те мечтаят да наложат диктатура, чрез която да лишат същия този народ от право на глас.

Онова истерично треперене /"Ще ме похвалят ли партньорите? Достатъчно европейски ли изглеждахме?"/ превръща либерализма в жалък конкурс по сервилност.

Тютчев го формулира безмилостно: "Никога няма да получите признание от Европа: в нейните очи винаги ще бъдете не служители на просветата, а крепостни селяни."

Ти може да заклеймяваш всичко местно, да вееш западни байраци и да рушиш паметници. Но центърът на Империята никога не приема туземците за равноправни. За Запада източният либерал е полезен абориген, който разчиства терена. За Посолството и Брюксел той е Изтривалка, която доброволно полира обувките на Хегемона с чувството, че върши нещо историческо.

Жълтопаветниците са полезни идиоти за еднократна употреба. Изтривалки, които гордо лъскат обувката, с която скоро ще бъдат сгазени, чувствайки анален оргазъм, че са влезли в голямата История.

Рестартът на системата не променя качеството на буболечките в нея. Компрадорският елит е функционален идиот. Той е роб, който мрази робството, но не мрази господаря. Мрази само другите роби.

Няма изход. Само вечно повторение на същата патология, преопакована във всеки нов исторически цикъл.

Изтривалките не влизат в Историята, през тях само минават обувките.

От профила на Ник Рай




 Потребител:


Коментар:

1. Потребител: Паветниче     Дата: 2026-07-22 17:02:26    
Текстът е като учебник по политология...

2. Потребител: Болярин     Дата: 2026-07-27 02:42:45    
Я виж ти чия физиономия виждам. Досега не бях имал съмнителното "удоволствие" да го видя по екран.

Между другото, за Божанков се говореше че е изнасилил съученичка докато беше в гимназията, частното училище "АК Аркус" Велико Търново. Баща му участва(л) в потулването на ситуацията. Познати на жертвата ми го описаха. Allegedly allegedly, "някои хора" така казват, по "непотвърдена" информация. ;) ;)