Навигация
Анкета
Кой е виновен, че Българско е най-бедната страна в ЕС?
Прегледи: 2510 - Коментари: 0 Сблъсък правителство - бизнес в Англия Наличието на сериозна криза в икономиката на Великобритания не е тайна, но все по-отчетливо става, че подробностите на тази криза могат да срутят целия обществен договор.
Най-сериозният икономически индикатор за сериозността на проблемите е нечуваният в английската икономическа история конфликт между премиера Гордън Браун /респективно Министерския съвет/ и 10-те големи икономически гиганта на "обединеното" кралство. Държавникът е силно обезпокоен от нарастващия бюджетен дефицит. Това води до стеснени възможности на правителството не само да маневрира със заплати и социални програми, а дори и да балансира най-ниските необходими доходи. От друга страна г-н Браун иска не само да спечели гласоподавателите, но и да укрепи националната икономика.
Водещите собственици на фирми обаче не желаят да увеличат своите разходи, т.е. не искат да дават повече данъци на страната. Те също са в условия на стопанска криза - повишават се цените на петрола, пазарът е залят с евтини китайски стоки, при това не само от сорта битпазарски, а високотехнологични. Имигрантите са донори за английската икономика, но те пък водят до безработица сред по-нискоквалифицираните и мързеливи британци.
Сега битката правителство/корпорации е заради желанието на икономиста Браун да облага с данъци английските фирми и зад граница. На това желание силно се противопоставят Водафон, петролните гиганти "Шел" и "Бритиш петролиум", както и най-голямата банка в страната HSBC, впрочем и някои други фирми, правещи големи пари извън Англия.
Сблъсъкът не вещае добро за никого. Махаме алчността на бизнеса, тя нерядко е за доброто на икономическия прогрес, но в случая има поскъпване на храните, на имотите, на всички стоки за ежедневна и по-дълготрайна употреба. Това води средното английско семейство до невъзможност да планира в средносрочен, а вече и в краткосрочен план потребителското си поведение. Като цяло социалният конфликт нараства между работници и работодатели, между правителство и работници, а най-вече между управление на държавата и водещи фирми. Всички знаем, че Англия е царицата на политическите и икономическите компромиси още от времето, когато евреинът Оливър Кромуел подписва съглашателството между възхождащата буржоазия и традиционно силната английска аристокрация. Но в настоящия момент световната/английската икономическа криза с даденостите си правят невъзможен дори разумен компромис.
Обикновените англичани са свикнали да живеят добре, корпорациите знаят, че загиват, ако не защитят доходите и печалбите си, а превителството отлично преценява, че държавата ще се срине икономически, ако държавните приходи не нараснат и заради инфлацията, и най-вече заради поскъпването на петрола и храните. Е, добре, шефовете на корпорации ще свалят правителството, ще спечелят битката, защото силата реално е с тях, а и лейбъристите са в патово/нокаутова позиция.
Ами после? Икономиката не може да бъде променена с магическа пръчка. Големите проблеми пред Англия остават.
Дано Албион си заплати всички грехове.