Прегледи: 1339 - Коментари: 0
КРАТКИ речи

КРАТКИ речи

Математиката, изобщо точните науки – физиката, химията, биологията и всички техни производни са неточни науки за живота. Те никога, и на безброй университетски дъски или файлове не могат да изкажат точно определение за най-важните явления в живота – за братството между хората, семейството, любовта, майчинството и бащинството, за истината. Бенедикт Спиноза се е опитал, но нетрудно може да се уверите, че не е успял.

Литературата не била наука. Но - няма наука без понятия. А литературата има абсолютно точни понятия, ерго, тя е съвсем точна наука.

Субстанцията не е бог, тя е материя и движение в единство. Човек е част от субстанцията, не от бога. Животът не е божия тайна, щом променяме ДНК-то си, ние сме бог. Друг е въпросът какви беди може да ни доведе това.

Красивото може да не е възвишено, но възвишеното абсолютно винаги е красиво.

Да си поет - значи да виждаш прекрасното и справедливото в хаоса на грозотата и несправедливостта.

Да обичаш – това е прекрасно, но не е достатъчно, не е достатъчно.

Да си различен не е морално и никакво предимство. Предимство е да си нормален.

Оръжията на жените са слабостите на мъжете.

Ако няма справедливост или поне борба за справедливост, животът няма смисъл.

В живота успяват тези, които мислят, но са щастливи тези, които чувстват. Твърде малко са щастливите успяващи.

Има само два пътя към знанието - да живееш или да мислиш. Но без душа няма познание.

Който подценява парите е глупак. Но пари без любов са най-голямата нищета.

Колкото повече се стремиш към парите, толкова по-малко е любовта. Без пари не се живее, но без любов няма живот.

99 % от хората основно искат пари /стандарт/ и спокойствие. Но когато се стремиш, имаш пари, нямаш спокойствие; а когато се стремиш, имаш спокойствие, нямаш пари. На практика е минимално времето, когато имаш и двете.

Като преброиш кои са най-нещастни, стигаш до извода, че това са най-богатите и най-бедните. А и те най-малко са допринесли за развитието на света. Едните - защото са били задоволени, а другите - защото в мизерията почти са нямали възможност. Това не ги оправдава изцяло нито едните, нито другите.

Съвършеният егоизъм е да работиш за другите.

Всеки сам да оцелява, означава всеки да пречи на другия, че и да го унищожава.

Върхът на вредността са лъжеикономистите и лъжците икономисти, които обясняват как българинът ще успее, ако е предприемчив и изобретателен. При определен БВП /Брутен вътрешен продукт/, ако един българин печели повече, друг ще печели по-малко. А най-много в Българско печелят небългарските банки и корпорации - по изчисления на двама доценти от Икономическия университет във Варна, Западът отмъква от отънелия джоб на българина от 14 до 16 млрд Евро годишно. Не защото западникът е по-предприемчив и изобрететелен, а защото е по-подъл. Западът от 5 века си има изпитана система как да граби народите.

Целта на Запада е ясна - българинът да мрази българина. Това и в социализма не е липсвало, но сега е доведено почти до най-върховата си кота.

Достоен е този, който всеки лев в живота си е спечелил с труд. Възвишен е този, който всеки труд е извършил в полза на всички.

Трудът на твореца е не по-малко труден от труда на лекаря, учителя или работника. По-лесен е трудът на адвоката и икономиста.

На пръв поглед поезията е най-излишното нещо на света, а пък хлябът е най-необходимото. Но после, когато мислещият човек се сблъска с примитивизма, разбира цялата нищета на хлебоедите.

Молитва без дела е като да прегръщаш любимата/любимия през стъкло.

Прическата е важна, но по-важно е това, което е под нея.

Смисълът на живота е в неговото разбиране и изживяване в неговата пълнота.

Вероятно, най-висшата ценност на света е мъжеството. Още по-вероятно – мъжеството извира от нежността.

Без наслада няма живот. Без морал животът е ужасен. Нека всеки стигне до верния извод.

Честността няма цена. Тя струва повече от цялото световно съкровище.

Всичко човекосътворено на света е създадено с труд, вече 90 % от инженери и инженерен труд /в работилница, завод или на полето/. Правистите и икономистите само се възползват от създаденото от инженерите. Но – успяват тези държави, в които инженерните технологии са успешни.

Химията е най-модерната и полезна наука. Но не под диктата на свинската печалба от корпорациите.

Броят еди-колко си технологични революции. Тя е само една, в момента, в който човек се отделя от природата, т.е. променя природата в своя полза. Или вреда.

Какво са ви виновни политиците? Ние ги избираме. Виновни са, когато не са политици на Българско.

Политиката е /не/съвършено единство на /не/умение и /анти/морал. Всеки човек е политик. Ще не ще.

Много хора си мислят, че като не се занимават с политика, тя не се занимава с тях. Не разбират, че така политиката им бърка по-дълбоко в джоба. Българската интелигенция и "интелигенция" не ще да си цапа "ръчичките" с политика. Няма по-виновна от нея за последното ни място в Европа.

Ционизмът е най-жестокият и вреден за човечеството фашизъм. Уж е антифашизъм, а зад маската му живее чудовището на световното братоубийство, постоянно след Каин и Ицхак.

Ако евреите не се съгласят с човечеството, човечеството ще ги постави на съответното им място. Те са само част от човечеството. Дотолкова добра, доколкото са добри не към себе си, а към всички.

Очеотблъскващата "позиция" на Холивуд, че всички евреи са добри и умни, е също толкова невярна, колкото и че всички не.гри са глупави и лоши.

Без Отечество няма човечество. И без човечество няма Отечество. Само още веднъж ше цитирам гения Ботьов: "Най-висшата добродетел на света е любовта към Отечеството, но и тя произлиза от любовта към човека."

Родолюбие, патриотизъм, национализъм са нещо повече от синоними, те са едно и също.

Къща без любов е царство на Злото.

Децата са животът.

"Да се завърнеш в бащината къща..." Много е хубаво, но изгради и своя.

Най-прекрасно е Родината да е твоята къща.

Някои мисли трябва да се премълчават. Но гласно или мълчаливо трябва винаги да се казва истината.

В "Хамлет" Полоний съветва сина си Лаерт винаги да изслушва, после да говори. Това е хубав бащин съвет, но в същността си тази логика ще доведе до това, хората изобщо да не си говорят.

Дланите са от най-важните неща за една жена - като майка, любима, съпруга. Жената трябва да е нежност, жената трябва да е ласка, жената трябва да е грижа. Дланите на ръцете и дланите на душата.

Винаги при общуване с когото е да е имаш възможност да се развиваш. Няма двама души еднакви. Колко ще се развиеш, зависи само от тебе самия.

Пази се от агресивните. Дори по-добре е да не ги насочваш срещу други агресивни. Те могат да се обърнат срещу тебе. Христос го казва почти същото притчово в случая с бесовете.

Най-важното нещо за една жена е да бъда майка. Но много, много трудно е тя да бъда добра майка, ако не е била любима - не е била обичана.

Не може да си съчовечник, ако не си сънародник. Не може да си сънародник, ако не си съчовечник.

Един от първите ми спомени /може и да е първият/ е, когато прадядо ми Стамен или прапрадядо ми Райо /те живяха 107 и 117 години/ ме закара на варненските гробища. Тогава те бяха до сегашния Дворец на културата и спорта. Помня в общи линии само чувството. То беше от умиление към някакви хора, а всъщност сега си давам сметка, към живота на човека.

Човекът е колкото сам, отделен от всички физически и самостоен духовно, в същата степен и свързан физически и духовно с хората.

Мислещият човек използва самотата не по-малко полезно от общуването.

Човекът е вероятно най-сложните във Вселената система, свързан механизъм от телесни, материални органи. Те са безкрайно важни и също толкова да са здрави. Но над анатомичните органи има нещо, без което те нямат никакъв смисъл, над тях са чувствата и мислите.

Медицината е безкрайно важна. Тя е първото материално благо.

За какво ти е цялото световно съкровище, щом нямаш любов.

Кои са крилата на живота? Накъде лети човекът? Знам - с еднаква сила към Космоса и към себе си. Лети към единството с всичко, към единство и със себе си.

Дърва се цепят лесно, ако брадвата ти е остра и ако знаеш как. Трябва да знаеш и как да се справиш с чеповете. Почти същото е и в живота.

Трудно може да се каже какъв е бил човекът от вида на гроба му. Твърде често гробовете на мръсниците са най-хубави и са на първа линия.

Много често децата плащат греховете на родителите си. Честните хора трябва да направят всичко по силите си тази порочна несправедливост да не се случва.

Най-гадната и голяма лъжа е, че богатите помагат на бедните. Абсолютно единичните случаи я потвърждават.

Спорът за Човекобога и Богочовека е безсмислен. Има Човек и няма бог, защото 15-16 млрд години бог си е гледал пъпа и си е чешел петата без Човека. Стивън Хокинг категорично го доказа, макар че се опитват да променят, да "изгладят" позицията му. Тя е катигорично човеколюбие и човековъздигане.

Българинът, за радост, общо взето е безбожник. Но за нерадост не чете Библията. Особено Новия Завет. Един български въртиопашко го помним с израза "Да, ама не." А този израз го има в Свещеното писание. Четирите Евангелия са колкото сходни, толкова и различни. Най-поетично е от Матея. Най-простонародно е от Лука. Най-мъдро е от Йоанна, но пък то е и най-твърдолинейно, бих казал на ръба на неопрощението. На обикновените хора Новият Завет им се струва неразбираем и скучен. А той е благодат за осмисляне, примерно, на семейния живот, както и на ежедневните ни постъпки. Любимият ми израз в Новия Завет е от Йоанна: "И тъй, прочее, бъдете съвършени, както е съвършен небесният Ваш Отец." Философите, написали този израз, ни казват, че хората сме Богоравни, т.е., че носим бога в Човека у нас. Човекът е бог, ако открие божественото в Себе си.

Най-неприятни, смешни, а и вредни са тези хора, които без да са го премислили, казват "Има Бог" или "Няма бог". Самопроверката за /не/съществуването на /Б/бога е безапелационен критерий за светознание.

Няма никаква нужда да си свръхфизик, за да разбереш, че няма движение без материя, както и че няма материя без движение.

Няма никакво съмнение, че светлината е материална. Хитрецът-евреин Айнщайн твърдеше, че въображението стои по-високо от знанието. Затова създаде Теорията? на относителността. В нея всичко е сбъркано. Как светлината ще премине през стъкло, говори с въображението си той. Нито един учен с малко знания не е успял да открие каквото и да е, с каквото и могъщо да е въображението му. Е, българският физик Георги Стойчев доказа, че светлината е материална. Нейни носители са елементарни частици, които той нарече "точки". Те са толкова малки, че преминават през прозрачно стъкло. Скоро ще се докаже, че част от точките се спират от материята в стъклото, а друга част преминават. Скоростта на точките е толкова голяма, че засега не може да се изчисли каква част стъклото не пропуска. Когато си зад плътен пласт маса, но достатъчно тънка, се вижда светлина, което означава, че тя е материална, преминава през материя.За своите нагласявания! Айнщайн бе обявен за "човека" на Второто хилядолетие. А всъщност са били прави и много по-значими физици Хайзенберг /ама нали е бил германец и работел в Германия през времето на Хитлер/ и Кирхоф, които са смятали, че светлината е материална. Защото няма движение без материя, тъй и намя материя без движение. Жалко че Георги Стойчев послуша жена си, която го насилваше да публикува 24-те си формули /Теория на отношенията/ единствено в "големи" френски научни списания. Можеше спокойно да го направи в което и да е българско, както го съветваше негов адвокат, като постави Теорията си в запечатано писмо и го изпрати до себе си. Съветвах го да го стори, но жена му мечтаеше за парите от Нобеловата нагрлада, а не за Гениалното му откритие.

Теорията на Георги Стойчев изцяло обясни "черните дупки" и "тъмната материя". "Тъмната материа" са точно "точки"-те, без които светлината не може да достигна до никъде. "Черните дупки" са толкова плътни маси, че през тях светлината не може да премине. Дали през "черните дупки" може да премине маса, е вече въпрос за нови физици. Ако има бог, той знае всичко, но тъй като няма, физиците имат още работа.

Всеки учен, който се отделя от знанието, че без материя няма движение и че без движение няма материя, е обречен на незнание, на провал.

Ленин пише, че няма значение колко сетива имаш, за да стигнеш до научната истина. Абсолютно съм съгласен за научната, но за "красивата" истина съм на противоположната позиция.

Който не търси, не развива божественото в себе си, е по-близо до животинското, отколкото до Човешкото. Все повече се убеждавам в това.

Музиката, говоря за истинската музика, не знае, но разбира всичко.

Има мелодия на XX в, XVIII в, на XV в, на славея, на гората, на войната, на победата, на ревността и пр. Най-прекрасна е мелодията на жената.

Д-р Херценщубе в "Братя Карамазови" казва, че жената е най-висшето същество. Вярно е, но може да е и точно обратното.

Физическите разлики между мъжа и жената са най-красивото противоречие на Земята. И най-необходимото.

Противопоставянето на мъжа и жената е мерзост.

Мъжът и жената са абсолютно равнопоставени от природата. Никой от двата пола няма право на предимство.

Любовта не само е най-великият дар, тя е въздухът на човечеството.

Погледнато мисловно, цветята са рожба на физиката, човекът - също. Просто материя. Молекули, вълни, форми, множества.

Няма съмнение, че ние българите сме славяни /Черноризец Храбър - "Словяне"/. Всяко оспорване на тази истина автоматично прибавя нови, още по-силни факти и аргументи в нейна подкрепа.

Коренът на живота е физика, химия, биология. Но венецът е мислещият, "словещият" човек, който не е човек, ако не чувства. Първото име на словянете е венети. Като българин и словянец се гордея с това. Словянец=словенец етимологично са образува от слово и от венец. Словаците наричат държавата си "Словенско". То е съзвучие-съчетание на слово+венец. Сло/вен=вен/ец.

"Имам ли аз, то значи да има за теб." Познайте кой го е казал? Не, не е Христос, който го проповядва изцяло, а един комунист, т.е хуманист – Вапцаров.

"Това е новото, което ме възпира/ да не пробия своя слепоочник..." – това е един класически отказ от отказа, това е да замениш гротесковия си действителен живот с реалния път към възвишеното.

Много рядко ме е яд, но много се ядосвам, че Вапцаров се е подвел по македонизма. Но - няма какво да се направи. Всеки разумен човек обаче знае, че той е българин.

Милостта към силния е слабост.

Маршът е най-възторгващата, но по-често и най-опасната поезия.

Истинското четене е повече от наслада, то е разговор със съвършенството.

Смехът не е задължителен. Да си сериозен е задължително, но прекалената сериозност е вредна както за самия тебе, като и за близките ти. Ботьов пише за Левски, че е бил невероятно весел. Не заради американската "позитивност", а заради радостта от любов. Към 7 милиона българи.

"Как върви любовта?" – е "неправилен" въпрос. Тя не върви, тя полулети-полуплува. Тя се носи в материята, във възходящата й вечна спирала.

Любовта към хората и любовта между мъжа и жената имат общ извор. Нищо, че прерастват в различни океани.

Красотата не може да спаси света. Ала точно тя е моторът на живота, поне 51 % от неговата мощ.

Мъж – значи мога. Мъж и мога са синоними.

Богородица сякаш не е жена, а само майка. Това е по-доброто в днешното време на ционистки хедонизъм.

Ако жената не е родила поне 2 деца, реално тя е убийца. Не говоря за тези с физиологични проблеми.

За любовта философията може да изкаже перфектно определение. Но не би могла да го изкаже за целувката.

Страхът от смъртта е глупост.

Според нас врабчетата са малки. Но според тях са малки трохите. Човек често зависи от няколко трохички.

Историята с името Савел/Павел е възелът на Православието. Не е случайно, че католическата ЦЪРКВА в името божие избива цял континент, не пропускам и заради алчността на властниците. А пуританите не са чули/разбрали истински словото на Христос: "Обичайте се и радвайте се".
Посланието на Тайната вечеря е насладата - Духовна и Физическа.

Има умни и глупави свещеници. Вторите не умеят да изкажат с правилна интонация дори и простичките думи на Спасителя. Но това е част от живота. Перверзното е, че постоянно в Българско нападат Православната църква. По този начин "тайничко" нападат Православието. Известно е от кого е пъръчката, а журналистките-мисирки я изпълняват като ударнички на конвейер.

Човек не е измислил бога. Защото бог съществува в човека.

Пияни, наркомани, хора край казаните, клошари, воняща мръсотия, алчни, вулгарни с думи и вулгарни с дела, в центъра на душата завист, това донесе демокрацията на почти всички българи. И отвратителна самота, не просто отчуждение а перманентна враждебност, тъй самозабравили се мизантропи преяждат от скромния хляб на народа. Ако не е технологичното развитие, което все пак спасява от глад, ще започнем да се избиваме по улиците. Вчера един млад човек в автобуса, крайно агресивен нарече една слабовата контрольорка "мърша", напсува я и я блъсна, когато тя излизаше. Апаратът за билети беше развален и тя дори не проверяваше хората. Докъде ни докара, по-правилният глагол е, докъде ни закопа демокрацията.

Социалният модел не е по-важен от технологичният. Китай, Виетнам настигат и минават по условия на живот демократичните САЩ, Италия, Португалия, Испания. А държавите в Африка, без Южна Африка са определени като демократични, но хората в тях живеят зле. Мантрата, че в Китай няма свобода и че китаецът яде паничка ориз на ден, се срутва стремглаво, когато отидеш сам в тази свръхтехнологична държава. Там % на бедност спрямо покупателната способност е 3 пъти по-малък, отколкото в САЩ.

Световната практика показа и доказа, че без едър и мощен национален капитал никоя дължава не може да е силна, модерна и независима.

Въпрос без качествен отговор е глупост.

Какво е точност? Да имаш в себе си конструирано цялото понятие за явлението. Най-високият % на знание е 1 /единица/. Ако знаеш 10 неща по 80, 90 %, практически нищо не знаеш.

Интуицията е крайно полезна, но не й се доверявай сляпо.

Да питаш – не е достатъчно. Важно е да отговаряш пълноценно. Затова журналистиката лесно се превръща в проституция – днешните медии почти само питат.

Не е трудно да мислиш. Трудното е да се научиш да мислиш.

Есенцията на мисълта се добива с постоянство, дълго и... каква изненада - със смелост.

Познанието е най-сложната строителна конструкция на мозъка. То е цялостното /само/развитие на противоречията в тяхното отрицание и единство. Няма "свещено" число, но така се получава петица. В "Антихрист" на Емилиян Станев и "Братя Карамазови" на Достоевски това е изведено докрай.

Противоречията са в основата на развитието. + и -, Аз и Ние, Мъж и Жена, 0 и 1 в компютрите, Позитрон и Елекрон във физиката и пр.

Информацията обикновено е полезна, но тя не е знание.

Да продължа мисълта "Бързай бавно!" - Говори тихо, за да се чуе силно.

Белински и Григорович отиват при Достоевски и му казват: "Толстой полудя!" Достоевски не отрича, но и не потвърждава. Де факто казва: Луд е, ама не е луд. Имам един приятел толстоист. Когато помолих няколко души да дадат кръв за братовчед ми /аз вече нямам право/, се отзова само той, толстоистът. Без да ми вземе стотинка. Луд ли е Толстой или не е луд?

Достоевски не знае всичко, но знае всичко, което е необходимо да се знае. Същото може да се каже изцяло за Емилиян Станев.

"Две неща ми трябват на земята -// те са любовта и свободата." Добре го е казал унгарецът. Но, освен че те трябват на всички, задължително е и още едно – да се осъзнаят от всички.

Ционизмът искат хората да са управляеми или поне контролирани механизми. Младите се поддават все по-лесно.

Свободата може съвсем лесно да се дефинира. Свободен си, ако никой не ти пречи. Но и ако не пречиш на никого.

За свободата няма прегради. И все пак тя има един-единствен канон - човеколюбието.

Любовта, която е любов, е свобода.

Никак не подценявам здравето, но за какво са ти здраве и пари, ако нямаш любов.

Любовта е мигновено и съвършено единство на духа и плътта. В несъвършено общество любовта най-често завършва със смърт. Любовта впрочем е изказана точно за пръв път от Шекспир в "Ромео и Жулиета". Българско все повече върви към несъвършеното битие.

Днес т.нар. българска литература е под 10 % литература и българска. Изглежда, винаги е било така. От старобългарската до днес, с изключение на Възраждането.

Чакането, търпението, постоянството е изкуство. Но без дела няма победа.

Днес животът за честния човек е тежък. Но това не е оправдание.

Младите не ме радват. Но разберете – те са нашата отговорност, нашето бъдеще, нашата работа, нашето Българско.

Когато гледам как младите играят на телефоните си/на компютрите си, осъзнавам колко страстно грешат. Те се чувстват като генерали, но са само роботи на роботи.

Нещо лично – ако не се занимавах с литература, бих станал сладкар. Зная, че това е една добра наслада, дори по-важна от модата.

Когато чета "Вълшебното огледало" на Николай Хайтов, в мене се борят филологът и естетът. Редно е 100 % пред "ш" да има със, а не с. За другите консонанти /освен "з" и "с"/ не съм сигурен. Не може без езикови норми. Не може и без благозвучие. Най-вероятно народният изказ ще се произнесе.

"Кой" или "кого"? Според мене формата "кого" трябва да остане. Тук ефектът от краткостта в изказа не е по-полезна от смисъла. Пример: "Удари кой. /?/" - "Удари кого. /?/" и пр. Подобни спорове в други езици се срещат нерядко /не само в индоевропейските/, с нюанси, разбира се.

Езикът е любов. Освен всичко останало, разбира се.

Не умея да пея, не се получава, макар че имам изключително силен и дори мелодичен глас. Но все повече умея да слушам. Слушам само музиката на майсторите от ХV до края на ХІХ в. Ю-туб, все пак, не е само зло.

Все по-често си мисля, че от музиката най-хубавата музика е 21-ият Концерт на Моцарт за пиано и оркестър. Но е много опасно да слушаш само този Концерт.

Работата все повече ме изморява и все по-малко ме радва. Това е редно да се признае. И всяка утрин започвам работа с още по-голяма страст и жажда за полезни дела.

Радостите са малко, а разочарованията – все повече. Е, защо един мъж трябва да се оплаква от това? Ботьов ни го е казал: "Ще направя кожата си на тъпан и ръцете си на чукове - пък ще да изляза на борба със стихиите!" Аз знам, че е победил стихиите.

Славата е по-важна от парите. Висшата слава е венецът на живота.

Уважавам съдържанието в изказа: "Аз съм това, което съм!" Но дали си "това, което трябва да бъдеш"?

Другите - това съм аз.

Аз или Ние? Това е грешен въпрос. Те са двете страни на ЕДНА монета. Едното не може да съществува без другото.

Любовта не е дадена от бога. Тя е резултат на цивилизацията. Богинята-майка и Мъж/ете/ бог/ове/ отричат равенството на половете. Сега западната "цивилизация" очертава превъзходство на жените. Затова и "американките погрозняват" - цитирам Милчо Левиев.

Самотата е необходимост за Разума. Обществото е необходимост за чувствата. Това противоречие създава прогреса.

Нобеловите награди, вкл. за научни открития започват да се превръщат във фарс. С малки изключения. Пандемията на Ковид-19 е едно от доказателствата за това. Точните и обществените науки са в криза.

Мъдростта е рожба на любовта, но и на страданието - физическо и духовно.

Хората имат обвивка-черупка, която искат да нямат.

Чувствата подвеждат. Реалният живот е 51 % чувства. Без чувства си на практика мъртъв.

Не допускай де те обсеби мисълта. Без чувства тя е леден път.

За да живееш правилно трябва да си 51 % разум и 49 % чувства. Не виждам противоречие с горенаписаното.

Когато гледаш, постоянно наблюдавай, за да видиш.

Няма бог, но Душата ти е Твоят бог.

Няма бог. Край.

Суеверията са най-сериозната правописна грешка в познанието, която най-често го убива необратимо.

Да вярваш в зодии е все едно да ядеш вместо пържола мухлясъл кокал.

Образованието има две степени - прочитане и знание за живота.

Сватбата – трябва да е прекрасна. Не пресилена, не и смалена. Един мой приятел се е оженил по дънки в делничен ден и прекарал сватбената си седмица в Жеравна. Жалко, иначе е мъдър човек.

Всяка почти мисъл за днешно Българско е остра болка. Само умните, силните и смелите мъже са лекът.

Псувните, цинизмите, вулгаризмите, профанацията на езика се превърнаха в мода. Големите моделиери на света диктуват модата – с всяка дума да променим перверзната езикова мода в Българско.

Важен е реалният живот. Гледай далече напред в бъдещето, но работи и постоянно за мига.

Животът е крехък. И затова ставай все по-силен.

Американските филми са като две капки вода еднакви със съветските – все нашите побеждават. Че и китайските все повече се харесват. На средната класа.

Холивуд е пребанален, защото лъже в полза на 0,1-0,2 % от човечеството.

Пенчо бре, чети! Пенчо не чете. Лошото е, че вече не може да чете.

Виена е бил най-културният град в Европа. Това е предупреждение – тъкмо Австро-Унгария е най-разбитата империя. Културата е недостатъчна за реалния живот. Така е, за съжаление.

Политиката е незаконна, ама съвсем незаконна дъщеря на икономиката.

Да обичаш истински собствената си жена е поезия в живота.

Най-прекрасно е да обичаш жена си не защото ти е жена, а защото е жена.

Красотата по-често не може и не знае. Мъдростта по-често знае и може. Ами сега?

Човеко, не се разболявай от безразличие. Особено към живота.

Имам голям стенен часовник с махало. Вчера махалото се развали и спря. Но секундарникът продължава да тик-така. Мигът свършва. Животът е безкраен.

Тялото е основата на живота. Подценяваме ли тялото – не само подценяваме живота, а го деформираме, така деформираме и Духа.

Едно по-дълго разсъждение. Едно + едно в живота много рядко е 2. Един каубой + един каубой. Два изстрела – резултатът е нула.; Една капка вода + една капка вода. Резултатът е едно – една капка вода.; Една ябълка + една ябълка – резултатът е 2 ябълки, математическият резултат.; Един мъж и една жена – ражда се дете. Резултатът е три.; Един фреон + атмосфера – резултатът е хиляди разрушени молекули от озон. Резултатът е хиляди.; Един неутрон + един неутрон в термоядрената бомба – резултатът е край на живота на Земята. Или в живота няма само математически резултати:
1 + 1 = 0
1 + 1 = 1
1 + 1 = 2
1 + 1 = 3
1 + 1 = n х 1000
1 + 1 = & /чети: безкрайност/
Животът е многократно по-сложен от математика, каквато и да е тя. В живота няма рецепти, още по-малко панацея.

Я да видим колко пари имаш? И за какво ще ги употребиш? Колко струва щастието?

Когато имаш приятели, истински приятели, с обща кауза, живееш със и във всеки един от тях. Казано образно – имате общо сърце и то снабдява с кръв с еднаква кръвна група всички ви. А най-могъщото сърце е това на Родината. То приема кръвта от всеки и изпраща кръв, изпълнена с кислород, до всеки. Големите мъже на Българско са осъзнали това и са били щастливи с това знание.

Да обичаш хората – означава да ги разбираш и да действаш за тях според самите тях. И за добрите, и за злите. "Доброму добро да прави//, лошия – с ножа по глава."

Свободен е само този човек, който мисли свободно. Нелсън Мандела /с всичките условности на неговото лично битие/ е бил свободен и в затвора. Познавам хиляди де юре свободни хора, които са роби на коли, пари, жени, бутилка бира, но най-вече на заблудите си – на заблудителите си.

Няма никой в офиса. На истината.

Разбира се, че истината е само една. Сумата от отделните истина е само една обща истина.

Съвършенството е истината в действие.

Гносеологията не е някакво ухажване на словото, на понятията. Тя постига познанието с кръвта на обичащия Разум.

Защо Азия разгромява Европа? Въпросът не е само в количеството. Явно, че Европа вече не е модерна, не е "съ-временна".

Интернет е възможност. Аз-ът не е = на Интернет. Там някъде, някой програмист те владее и използва. Най-малкото – икономически. Геният може да превърне Интернет в собствена Империя. Мръсникът – в зараза. Глупакът – в самоунищожение.

Обичам гениите. Обичам и добрите, хубави, умни, чисти и всеотдайни жени. Никога няма да мога да си отговоря кого обичам повече.

Сексът не се разбира. Той се изживява – той е висша естетическа дейност, което не означава, че не е материална. Естетиката е дъщеря на материята. Бащата е мъдрецът, който не се намесва, а се наслаждава.

Простотията в Българско идва поравно от Ориенталския Изток и хедонистичния Запад. Нашата простотия е разкрачена.

"Кой те в таз робска люлка люлее?" Пак поравно Ориенталският Изток и подлият Запад. Но ние, защо не им отрежем престъпните глави?

Дребните неща никак не са дребни. В повечето случаи.

Да владееш метаболизма на организма е много важно, но най-важното е да овладееш метаболизма на ума и чувствата си. Но да се отдадеш на чувствата си е по-ценно, отколкото на разума си.

Живей и с децата си, и с жена/мъжа си и с родителите си.

Чети живота.

Храмът е в тебе самия.

Кротък не значи слаб.

В живота днес няма справедливост. Но ти бъди справедлив.

Чарът е сила. Но – дали по-често е добра?

Ех, журналистико, журналистико! Нещастнице продажна. Евтино платена слугиня на буржоазията. Пък нека някой да посмее да се гордее, че е журналист. Парче хляб – това е тази професия за 99 % от представителите й. И страх, страх през деня, дори в съня, че ще останеш без това мизерно парче. Съжалявам журналистите, но не ги извинявам.

Да пиеш заради насладата, без да се напиваш, е правилното пиене.

Мога да обичам, мога и да не обичам. Но никога не бих обичал Злото и Лъжата.

Злото и Доброто са повече или по-малко във всеки. Но в 1 % от хората е 99 % от Злото на Земята.

Само мъдрата действена всеотдаденост е винаги Добро.

Абсолютно ясно е, че Господ няма. Всичко възможно зависи от хората. Това е толкова страшно и толкова прекрасно.

Силата и нежността, нежността и силата... Те са поезията, същността на живота.

Грубостта не е сила. Сантименталността не е нежност. Най-опасни са фалшивите прилики.

Щастието има три степени, три "стъпала" - помощ, любов, единство.

Обичам Варна. Той е по-спокоен град от София, по-човечен и мил. Бил съм щастлив и в двата града, нещастен – също. Варна е по-добрият град, с всичките си видими недостатъци.

Понеже 80 % от живота си съм прекарал в морски град, а и дядо ми е бил моряк, "царски" офицер, мога да говоря много за морето. Но ще кажа само едно - то е най-силната връзка със Земята.

Казаното по-горе най-вероятно се отнася за въздушното пространство и за Космоса.

Като всяка недомислена крайност, не приемам действията на крайните еколози. Но предостатъчно ми е ясно, че Земята е нашият дом, за който сме отговорни.

На мнозина е интересна теорията, че не бива да приемаме техническия прогрес, а да живеем изцяло "природно" - без електричество, без наука, без технологично постигнати удобства, нещо като амишите в Америка. Не приемам това, науката може да действа природосъобразно, можем да живеем "технологично", без да засегнем, да повредим природата. Това е много трудно, но не и непостижимо.

Вчера прочетох - свещеническо мнение, че най-непростимият грях е самоубийството. Това е вярно, според мене, но да не забравяме, че в природата най-чистото вещество е оловото /девет деветки – 99,9999999 %/. Затова за Яворов остава 0,000000001 правота %. Въпреки че не е прав да се самоубие.

Живеем в много трудно, много подло време. Борбата за Българско и за човека е свръх усилна. Повечето хора в Българско не виждат истинските причини за срутването му. Замисляш се – докога? Докъде ще стигнем, вървим към самоунищожение? Народът не бива да се пита, а да се работи вътре в него.

Мигът е част от вечността. Няма вечност, без да има мигове в нея.

Не знаеш ли /ключа за/ всичко, не знаеш нищо.

За всекиго идва краят. Всеки не е всички.

Димитър КУНЕВ
-----------------------------

Метафората заради самата метафора не е метафора.

Православието е Христос. Същността на Православието е съсредоточена в Христос. Христос /т.е. философите елини, които са го създали/, са направили човек, герой, както е в /съвременната/ литература, за да покажат идеите си В живота. Аз самият, който изобщо не вярвам в съществуването на бога, постоянно се вглеждам в Христос. Всевишният - всевишният е в Мене, тъй като Христос е в центъра на световната цивилизация. Затова враговете на Христос го правят по-силен.

Христос е обичал майка си, но повече е обичал истината. Това е не заради мястото на жената в онова време. Затова на Кръста не вика майка си, а "баща си", т.е. истината.

Музиката е пространствено изкуство, говоря за Музиката. Тя не е само ритъм, еднопосочни и двуизмерни, равнинни звуци. Тя се движи обемно. Когато слушаш=виждаш=чувстваш=осмисляш "Етер" от Бах, мямаш съмнение, че е така. Така триезмерно трябва да се движи мъдростта. Изказът чрез слово е истински само ако е триизмерен. Не става въпрос само за пластичност във естетическо-физически смисъл, а и в обхващането от мисълта+чувството на цялото духовно движение на материята.

Любовта е криле. Докато обичаш, имаш криле.

Семейството е родова кръв, гени, цялостно отглеждане на живота. Но затварянето само в семейството е като в килия без изход.

Във филмите на Холивуд има много юмруци и изстрели. В съветските филми има много изстрели. В китайските има много юмруци, копия, мечове. Това е като определящ %. Тези филми са жестоката съвременна приказка, нито вълшебна, нито поучителна. Но осъзнаването на това вече е поука.

Няма семейни ценности. Христос казва на майка си: "Какво /общо?/ имаш ти с мене, жено?" Въпреки това се вглежда в сърцето й и извършва дело, което е радост, добро за хората. Общото между Христос и майка му са добрите им сърца.

Всеки човек е вършел подлости. Но ако в младостта имаш някакво оправдание за това, след мига, когато осъзнаеш, че си човек сред човеците, а продължаваш да вършиш подлости, нямаш оправдание. Тук вече е ясна границата между доброто и злото.

Когато разбереш, че се движиш по грешен път, може да тръгнеш и по правилния. Почти никога не е късно да го направиш.




 Потребител:


Коментар: