Прегледи: 1591 - Коментари: 0
НА КЪРА

НА КЪРА


НА КЪРА


СТО месеца работиш ли на къра,
Ти знаеш зора в селския живот,
коритото, пезулчето, "простора" -
калта стомазна, волския хомот.

Копаеш-ровиш, времето проклинаш,
пари не стигат даже за развод,
умората в ръцете ти налива
олово, спиш на пръстения под.

Във мозъка отрови се набиват,
във кръчмата играеш прост белот,
за супичка събираш си коприва,
бика рогатест храниш за разплод.


Но весел си пред китналата нива,
без къра няма правда и живот.


Димитър КУНЕВ,
септември 2020





 Потребител:


Коментар: