Прегледи: 1026 - Коментари: 0
НОЩТА

НОЩТА

НОЩТА
/двоен сонет/


В поема от стаени сетива
вселенската душа във мен просветва.
Събират сила точните слова -
и скрити звуци в мен отекват.

Аз чувствам, имам нощното небе
във чудото на августовска вечер,
мълчи Балканът, властен и вглъбен -
притеглил лунен лъч извечен.

Да, сякаш моя клетка е светът,
и мое жилище, и брат, и песен,
и всички бурни мисли - в мен шептят
с езика земен и небесен.

Щурците сливат своята игра,
пригласят на сърцето на Земята,
когато всички нишки се сберат
във него, като в стар приятел.

Тупти потрепващо-прекрасна нощ –
във хор: звезди, листо, и миг, и поглед.
Там облакът е станал плуващ мост,
о, спуска Пламъка на бога.

По облака, като по светещ склон,
бял лунен лъч се плъзга до Земята,
Вселената в девиче облекло
облъчва с шеметна соната.

Аз чувствам, имам нощното небе
чрез чудото на августовска вечер.

БАЛКАНЪТ В МЕН Е – помнещ и вглъбен,
и млад, и твърд: и неизречен.


Димитър КУНЕВ,
1972 - 2020





Потребител:


Коментар: