Прегледи: 331 - Коментари: 0
БЕЗСИЛИЕТО

БЕЗСИЛИЕТО

БЕЗСИЛИЕТО


Безсилието никога НЕ ЗНАЕ
защо добрите пръсти се отдалечават,
кога, защо се срутват мостовете-чувства,
как стъпканите стъпки на живота
извират мигом в чист, избистрен ритъм.

Сърцето му не може, не, не може да откликва
със любовта, която над калта полита,
безсилието чака-не дочаква
ни изгрева, ни залеза на багри-пламъци.

Безсилието няма дръзка синева
и няма плачещи ръце, за да прегръща,
и няма, няма струпани дърва за огрев,


и няма бялата-всецветната мозайка на детинството,
за да проходи твърдо из света.


Димитър Кунев
1994





Потребител:


Коментар: