Прегледи: 273 - Коментари: 0
СКРЪБТА

СКРЪБТА

Сърцето на жената как тъгува?
То като ситен дъжд излива чести думи
и облакът му къс по къс се свършва...
Туй - старите ще кажат - е поквара,
но нека миг помислим - не отива
на булчински венец скръбта горчива,
ни дребните дечица да порастваш
наместо с приказки вълшебни
с претежки-буйни сълзи!

Мъжът обратно - мъката си сдържа
и накълбява я във градоносен облак,
скалата на сърцето му разцепва
светкавица със цялата си сила,
тя огънят му груб и див разпалва,
гори, изпепелява звяр, човек и камък.

Това е време на коварство дръзко,
на замислите кръвоносни,
това е мъжко, черно време.
Тогаз се точат мечове, коват се брони
и мускулите стягат се в желязо,
а всяка дума страшен смисъл има.
Тогава никнат сънища зловещи
с отплати диви и със сеч до корен,
тогава проверяват се закони
и мъдростта доказва свойта сила.
Тогава има и любов, и мъст.
Тогава мразиш туй, което трябва да обичаш,
обичаш туй, което трябва да намразиш
и с двойна сила обичта се вплита
във жилите на твоята омраза.
Тогава тържеството идва на войната!

Тогава нежността е най-желана
и дланите, корави от закана,
от бесен гняв червени и присвити
в миг стават леки, меки, топли...
Косите на любимото момиче,
тогава галиш страстно, до безкрая
и устните му в своите забравяш!

Ала не стане ли това,
омразата ума ни победи ли -
скръбта е страшна, грозна, бясна,
скръбта превръща се във кръв световна,
тогава идва неизбежно КРАЯТ.


Димитър КУНЕВ,
1972 - 2020





Потребител:


Коментар: