Прегледи: 289 - Коментари: 0
ВРЪХ БЕЗБОГ

ВРЪХ БЕЗБОГ


ВРЪХ Безбог


Безбогът на живота се възправя
над малкото сърце. Мълчи.
Той може да убива; и да радва –
успееш ли да се качиш!

Докосвам вече твърдата преграда –
там всеки е посока сам,
застиваш,
покоряваш
или падаш,
пигмей си или си голям.

Безбогът на живота пак сърцето
пробожда с каменна рeка,


а то избира пътя към небето
в протегнатата си ръка.


Димитър КУНЕВ
1997 – 2017





Потребител:


Коментар: