Прегледи: 200 - Коментари: 0
КЪЩАТА

КЪЩАТА

КЪЩАТА


Да те мисля - но тебе, Родино,
без лъжа, без преструвки, без злъч.
Къща моя и мои години,
с буйногривест всебългарски лъв.


Наши-чужди копаят ти гроба,
оскотяват сърце по сърце,
не пресъхва ли твойта утроба?
И покълва ли мило дете?


Ти сълзи си от яростна болка
сред проклетия наш разнобой.
Не те питам кои са и колко
вреднобългари - ясно е Кой!


Наша къща и наши години -
и градина си, мила Родино.


Димитър КУНЕВ,
30 май, 2020





Потребител:


Коментар: