Прегледи: 666 - Коментари: 0
ЛИСТОПАД

ЛИСТОПАД

Изведнъж замълча листопада,
а прониза ме звук като чук,
беше знак за сърцето немладо,
но не мисля за края си тук.

Неожъната българска нива –
самолети на Запад летят
и отиват, отиват, отиват
свойта кръв без цена да дарят.

Зная! Зная защо те отлитат –
кое ято на студ да търпи?
Мисли таткото, тичат момите,
тъкмо цъфнали, с млади гърди.

От Париж, Барселона, Чикаго
пак пронизва ме звук като чук,
че чедата ни мили – недраги
ще са в Оня свят, бляскаво чужд.

Просветлен замълча листопада.
Тук прониза ме звук като чук,
без сърцата на българи млади
аз изтръпвам за края ни тук.

Димитър Кунев, болница "Св. Анна", 21.10.19




Потребител:


Коментар: