Прегледи: 1181 - Коментари: 0
РУСИЯ И ПЪТЯТ КЪМ СЪЕДИНЕНИЕТО

РУСИЯ И ПЪТЯТ КЪМ СЪЕДИНЕНИЕТО

Българско помни, че без Русия нашето мило Отечество нямаше да бъде свободно, нямаше да го има и Съединението:

На снимката на арх Николай Ненов от РодинаБг.ком: Почит пред Паметника на загиналите в Сръбско-българската война във Варна

ВТОРАТА /Бел.РодБг - След "Гуляй поле"./ голяма руска победа над Османската империя при Ставучани, Молдова, която открива пътя към Освобождението на Българско

Победата на руската армия, гърмяла по цяла Европа
И бързо забравена в Българско
01 септември 2019

Читателю мой!

Впрочем 28 август беше пряк повод да се вдигне наздравица за славата на руското оръжие. А през т.г се случи още и в някакъв смисъл юбилей, защото преди 280 г на 28 август 1739 г, руската армия под командването на чисторъвния немец и славния руски фелдмаршал Бурхард Кристоф Миних, красиво сломи турците край Ставучани .

Да, така, че без бой, след първата заповед на руския командващ се предава мощната крепост Хотин. Победата е била епична, красива и почти безкръвна за русите. Но след това я забравяме. Защо? Това, ти, читателю мой, ще разбереш, когато дочетеш тази история докрай.

В навечерието на 1739 вече няколко години тече голямата Руско-турска война и към този момент работата на турците против русите вървят не така добре, а направо да кажем лошо. Руската армия в този момент е успяла да превземе Азов, Перекоп, да влезе в Бахчисарай, да завладее Очаков. Освен това русите боледуват от епидемии от чума и тиф, но разгромяват пък за трети път татарите. През 1739 г се планира да се нанесе още един глобален удар, този път в Молдова.

Към август руската армия се добира до Днестър, където ги чака с армията си турския главнокомандващ Вели паша. За начало, турците обкръжават руската армия. Явно си припомнили как те са устроили "котел" на Петър I в Похода на Прут. Или просто така става.

Но този път турците ги чака изненада. Миних решава, че в получилата се ситуация най-правилно е – да се атакува по-слабо защитения турски флаг. При това храбрият фелдмаршал не просто хвърля своите войници в челна атака, а красиво надиграва турците, като за начало устройва лъжлива маневра.

Сражението край Ставучани започва с това, че левият флаг на русите тръгва в атака. Командва атакуващия отряд генерал Густав Бирон. Да, родният брат на този същия Бирон, който е бил фаворит на императрицата Ана Йоановна. В най-патриотичните книги често може да се прочете, че при тази императрица в двора е имало засилено немско присъствие и въобще "бироновщината изпива всички сокове" на Русия.

Да, засилено присъствие е имало. Но освен това "изпиване на соковете", което руските велможи от рода на Артемия Волински са вземали даже повече, немците и нелошо са се били за Русия.

Ето отрядът на Густав Бирон смело прекосява река Шуланец и започва да действа предният отряд на руската армия, като развързва артилерийски дуел с турците. Те радостно започват да отговарят и прехвърлят сили по-близо към отряда на Бирон. Но резултатът се оказва съвсем невпечатлителен – за сто изстрела отрядът на Бирон губи на всичко само един кон.

След това Бирон със своя отряд се обръща назад и се връща зад реката. Защото там Миних се подготвя за истинската атака. И атакува вече не левия, а десния фланг. Впрочем отпред, като осигурява прехвърлянето вече на цялата армия, върви отрядът на Карл Бирон, още един брат на фаворита на императрицата Ана Йоановна. Също намерил си "синекурна служба" – в предния отряд, под турските куршуми.

Турският командващ Вели паша, като наблюдава за отстъплението на отряда на Бирон, вече започва да си "строи" победен изход. Но както се оказва, силно избързва. Защото Миних, като събира своята армия в едно голямо каре, в центъра на която се намира обозът, плавно, без да бърза сприхаво, но неукротимо се движи към основния турски лагер.

Против неумолимо надигащото се руско каре хвърлят еничарите. Но те бързо "се запознават" с оръдейните и пушечните залпове и са наясно, че да се хвърлят на руските остриета, заради които ги заливат с огън, е вредно за здравето и се оттеглили доста срочно. Вели паша още има конница и кримски татари. Но след още един опит да контраатакуват, те също разбират, че еничарите са постъпили правилно и решили да повторят еничарското упражнение "напред-че назад".

Резултатът е следният. Руската армия губи в хода на битката всичко на всичко 13 убити и 54 ранени! А турската армия губи 100 пъти повече и напълно се разпада към просторите на Молдова. Крепостта Хотин след бурното празнуване на победителите с виковете "Виват великата императрица!" предпочита да се предаде без бой.

Като цяло тази история можем да завършим, че "всички живяли дълго и щастливо". Но не. По-точно съвсем не. Защото само след няколко дни, съюзничката на Русия – Австрия, излиза от войната без предупреждение. Това австрийците обясняват с оправданието, че докато русите громят турците, Австрия героически търпи от османците поражения и да воюват повече австрийците нямат вече сили. Че и Австрия се отказва от по-рано завоюваните земи, в това число дава на турците Белград.

Скоро в този Белград се налага да ходят руските дипломати за сключването на мира. Посредник на преговорите е Франция. Ние сме свикнали, че "англичанката мърсува". Но през XVIII в гади не "англичанката", а французите старателно и от душа. Конкретно в Белград се постарава маркиз Вилньов.

Като краен резултат според Белгардския мир турците остават почти изцяло "в бяло", а съвсем малко остава за Русия. По договора Русия остава без флот на Черно море, а от всички завоювани земи и крепости получава само Азов, при това със сринати укрепления.От славните руски победи остава само "браво".

След смъртта на Ана Йоановна славния фелдмаршал Миних обявяват за предател и изпращат в Сибир. И всичко това, че една весела мома решава да попита в една зимна вече гвардейците от Преображенские полк: "Момчета, помните ли чия дъщеря съм аз?"

Те, ясно, помнят и извършват дворцов преврат, след което наследничката на трона Елизавета се качва на руския трон. Победата при Ставучани благополучно е забравена. А новите подвизи за слава на руското оръжие в същите тези земи ще извършват вече други бойци. "Орлите" на императрица Екатерина Велика.

Впрочем също германка.

От: nethistory.su

Превод: Димитър КУНЕВ - Български и Словянски




Потребител:


Коментар: