Прегледи: 2314 - Коментари: 0
ФРЕНСКИ "двойствен" филм откри "Любовта е лудост"

ФРЕНСКИ "двойствен" филм откри "Любовта е лудост" ФРЕНСКИ "двойствен" филм откри "Любовта е лудост"

На 23 август, петък, за 27-ми път започна най-страстното и вълнуващо фестивално събитие във Варна – Международният филмов фестивал "Любовта е лудост".

Както винаги, едно от централните събития за участници – сценаристи, режисьори, артисти, продуценти и най-вече за зрителите – почитатели на киното - бе дефилирането по "Червения килим". Това, по-скоро театрално, отколкото филмово събитие е в духа на отвратителния Холивуд, но пък във Варна има много мило звучене.

Малко преди минаването на стари и сегашни филмови звезди по червената пътека имаше недълга пресконференция, на която мъдро-ироничният артистичен директор на фестивала, проф Александър Грозев изтъкна акцентите. Бяха представени на журналистите и 5-те члена на журито с председател най-вече продуцента, но също и режисьор Виктор Чучков-син. Имаше и малък гаф – членката на журито, артистката Ирина Линдт бе представена от Казахстан, но тя подчерта, че е родена в бившата столица Алма Ата, но си е рускиня.

Преди прожекцията на френския филм "Двойствен живот" в препълнената Зала 1 на Фестивалния и конгресен център във Варна /ФКЦ за по-кратко/, приветствия от името на министъра на културата поднесе неговият заместник, а зам.-кметът на Варна г-н Коста Базитов поднесе също приветствие от кмета на града г-н Иван Портних. Голямата награда за цялостно филмово творчество за първи път бе връчена на варненски актьор – Михаил Мутафов, който заради снимки отсъстваше от сцената на ФКЦ, но пък наговори мили работи за киното и Варна, съпроводени с модерни днес глупости за едновремешната цензура, тя, Цензурата днес е доста по-гадна от времето на соца.

Самият филм "Двойствен живот" бе за типичния любовен френски три/четири/петоъгълник + мястото на литературата в днешния /не/дигитализиращ се свят. Най-отвратителното в лентата бе лесбийската сцена на една безродна пиарка, коята бе не само лесбо- но и бисексуална "с предпочитание" към жените. Тя бе и "новото лице на западната литература", което не се интересува от идеите на изкуството, а само от парите. Водещият герой /артистът Гийом Кане/ бе книгоиздател, който се разкъсваше от желанието си да има книгоиздаване на истинска /според него/ литература и така или иначе икономическата страна.

Този французин, интелигентен, обаче изневеряваше на жена си с гореспоменатата пиарка, а и бе склонен да предаде стария си приятел, писател, заради липса на печалба. Друг е въпросът, че писателят не бе реално никакъв писател, а разказваше пошло лични истории, като върхът на "писателското" му поведение бе интимната му връзка с жената на книгоиздателя и приятеля му – известната Жулиет Бинош, без особени артистични качества и с еврейски корени.

Дълбокомислените изречения за промяната на книгоиздаването заради Интернет бяха изричани от различни гледни точки, според сценариста и режисьора на филма Оливие Асаяс. Като отбележим добрата страна на творбата, че нямаше излишни и натрапени от холивудската мода евроафрикански артисти, филмът постави възлов въпрос – за унищожаването на светаята светих на изкуството от западната комерсиализация. Къде отиват идеите? Това бе скритото-открито послание на "Двойствен живот", защото единственият свестен човек във филма бе жената на "писателя", която му прости узнатата подла изневяра, а и го зарадва, него незаслужилия, с вестта, че е бременна нормално, а не двойствено, от самия него.

Да приключим с констатацията, че изкуство, което задава въпроси, но не знае как да им отговори, не е изкуство, което на Запад, очевидно е невъзможно.

Димитър КУНЕВ – Български и Словянски




 Потребител:


Коментар: