Прегледи: 1249 - Коментари: 4
НЕИЗВЕСТНАТА, но най-велика победа на Иван Грозни

НЕИЗВЕСТНАТА, но най-велика победа на Иван Грозни НЕИЗВЕСТНАТА, но най-велика победа на Иван Грозни

Влизането ни в "цивилизования" Европейски съюз ни води към историческо невежество, просто Европа премълчава своята история, която е 90 % жестокости, а и скрива чуждата, особено българската и руската, които са 90 % гордост и доблест:

Малко известна победа на Иван Грозни
Затова пък каква!

Иван Петров
08.11.2018

През 1572 г става величествената битка на Русия, която определя бъдещето на Евразийския континент и на цялата планета за много векове напред.

В това сражение, в което загиват над 100 000 войни, се решава съдбата не само на Русия – става въпрос за съдбата на цялата европейска цивилизация. Но съвсем малко хора по света, освен професионалните историци, знаят за тази битка. Но защо?

Да, затова, че по мнението на Европа, тази победа е извоювана от "неправилни" водачи, "неправилна" армия и "неправилен" народ. Какво всъщност се случва?

Империята нанася удар:
В 1569 г 17 отбрани еничари, усилени с кримска и ногайска конница, се движат в посока Астрахан. Но походът се проваля: на турците не се получава да докарат със себе си артилерията си, а да воюват без оръдия, те не са свикнали...

Разузнаване с бой:
В 1571 г кримският хан Девлет Гирей, в съюз с Османската империя и заклетия враг на Рус Жеч Посполита /Бел.РодБг: Днешните поляци, които все имат гадни антируски претенции./, начело на 40 000 армия се втурва в Рус. Като я обхожда /не без помощта на предатели/ южните укрепления, той стига до Москва и я изгаря до основи.

След така успешния поход на Девлет-Гирей и изгарянето на Москва, Иван Грозни е бесен, а в Истамбул протриват доволно ръце, разузнаването с бой показва, че русите не умеят да се сражават, като предпочитат да седят зад крепостните стени. Но ако леката татарска конница не е способна да завладява укрепления, то опитните турски еничари са можели да правят това даже доста добре.

Решаващият поход:
В 1572 г Девлет Гирей събира невиждана за тези времена военна сила – 120 000 души, в това число 80 000 кримчани и ногайци, а също 7 000 турски еничари с десетки оръдия – на практика спецчасти, които имат богат опит при водене на война и овладяване на крепости.

Като тръгва на поход, Девлет Гирей заявява, че "тръгва за Московското царство". Не да воюва, а да царства тръгва той! На него в главата му изобщо не може да дойде, че някой ще се осмелее да тръгне против такава сила.

Веднага тръгва "делбата на кожата на неубитата мечка": в още незавзетите руски градове вече са "назначени" емири, в още непокорените руски княжества – наместници, предварително се дели руската земя, а търговците получават разрешение на безмитна търговия. Да усвояват новите земи се насъбират всички мъже на Крим от малък до стар. Огромната армия трябвало да влезе в руските предели и да остане там завинаги. Така и става...

На 6 юли 1572 г кримският хан Девлет Гирей довежда османската армия до река Ока, където се натъква на двайсетхилядна войска под командването на княз Михаил Воротински. Девлет Гирей не започва бой с русите, а тръгва надолу по течението на реката. До Сенкиновския брод той лесно разгонва отряд от около двеста бойци и като прекосява реката, тръгва по Серпуховския път към Москва.

Решаващата битка:
Опричникът Дмитрий Хворостинин, който оглавява петхиляден отряд от казаци и бойци, се движи по "петите" на татарите и на 30 юли 1572 г получава разрешение да атакува врага. Като се втурва непред, той яростно се добира до пътната прах на татарския ариергард и до река Пахра се врязва в основните сили.

Ядосаните от подобна наглост татари се разгръщат и се хвърлят на малочисления руски отряд с всички свои сили. Русите се втурват назад, а враговете, които се устремяват след тях, преследват опричниците до село Молоди.

И тук ислямските завоеватели ги очаква изненада: "излъганата" на Ока руска армия вече стои тук. И не просто стои, а съумява да оборудва "Гуляй-город" /Бълг. – "Разхождащ се град"/ - подвижно укрепление от дебели дървени щитове.

От пролуките между щитовете по степната конница стрелят оръдия, от прокараните в щитовете бойници загърмяват пищови, а над укрепленията заваля порой от стрели. Общият залп смила предните татарски отряди, сякаш ръка, събаряща от шахматната дъска нещастна пешка... Татарите се объркват и се скупчват, а Хворостинин, като разгръща своите казаци, отново се впуска в атака.

Османците вълна след вълна вървят на щурм на незнайно откъде взелата се крепост, но техните коне по хиляди една след друга попадат в жестоката месомелачка и преобилно заливат руската земя със своята ислямска кръв... В този ден само спусналата се тъмнина спира безкрайното убийство...

На изгрева за османската армия се открива истината с цялата си грозна гледка: завоевателите разбират, че са в капан – отпред по Серпуховския път са здравите стени на Москва, а пътят обратно в степта прикриват обкованите в стомана опричници и стрелци. Сега вече за непоканените гости стои въпросът не за покоряването на Русия, а за това да се върнат обратно живи...

Татарите изпадат в бяс: те не са свикнали да се бият с русите, а да ги вземат в робство. За османските емири, които са смятали да управляват новите земи, а не да умират по тях, също не им е до смях.

На третия ден, когато става ясно, че русите по-скоро ще умрат, отколкото да позволят на неканените гости да се върнат, Девлет Гирей заповядва на своите войни да се спешат и да атакуват русите заедно с еничарите. Татарите прекрасно разбират, че този път те тръгват не да грабят, а да си спасяват кожата, тръгват на бой като бесни кучета.

Стига се до там, че кримчаните се опитват да счупят омразните щитове с ръце, а еничарите буквално ги гризели със съби и ги секли с ятагани. Но русите нямат намерение да пуснат на свобода вечните си грабители, за да се възстановят и да се върнат назад. Кръвта се ляла цял ден, но и вечерта Гуляй-город продължил да си стои на своето място.

В ранното утро на 3 август 1572 г, когато османската армия тръгва в решаваща отчаяна атака, в гърба ги удря неочаквано полка на Воротински и опричниците на Хворостинин, едновременно с това от Гуляй-город на атощуващите османци се стоварва мощният залп от всички оръдия. И това, което започва като битки, мигновено се превръща в заколение...

Резултатът:
На полето до село Молоди са избити без изключение всички 7 хиляди турски еничари. От руските саби до малкото село лягат не само синът, внукът и зетът на самия Девлет Гирей – там Крим губи практически цялото си боеспособно мъжко населиние поголовно. От това поражение той така и не може да се оправи, което педопределя неговото влизане в Руската империя.

Независимо от почти четирикратното певъзходство в жива сила, от 120-хилядната войска на хана не остава почти нищо – в Крим се връщат по-малко от 10 000 души. 110 000 кримско-турски завоеватели намират своята смърт в Молоди. Такава грандиозна военна катастрофа историята дотогава не познава. Най-добрата армия в света за времето си просто престава да съществува.

Резюме:
През 1572 г е спасена не само Русия.

В Молоди е спасена цяла Европа, след този разгром за турско завоевание на континента не може и дума да става. Битката при Молоди не е само грандиозна веха в Руската история. Битката при Молоди е от най-великите събития в Европейската и Световната история.

Възможно е именно затова тя така "старателно" е забравена от европейците, за които е важно да покажат, че именно те са разгромили турците, тези "герои на Вселената", а не някакви руси... Битката при Молоди? Какво е изобщо това?

Иван Грозни ли – помнят, че е "тиран и деспот", май че...

*
Кървавият тиран и деспот:
За абсолютна ЛЪЖА можем да определим "Записки за Русия" на долния лъжец-англичанин Джеръм Горсей, в които се твърди, че през зимата на 1570 г /т.е 2 г преди битката при Молоди/, че опричниците убиват в Новгород 700 000 жители. Как това се случва при население на града и околностите от 30 000, никой и не обяснява...

При голямо старание, на съвестта на Иван Грозни за всичките 50 г управление не могат да се отнесат не повече от 4 000 загинали. Това не е малко, даже да се отчете, че мнозинството честно си е спечелило смъртта с измени и клетвопрестъпване.

Обаче по същото време в съседна Европа:
В Париж за една вечер са заколени 3 000 хугеноти, във Франция за две седмици – 30 000.
В Англия по лична заповед на Хенрих VIII са избити над 70 000.
В Холандия по време на революцията са убити над 100 000.

Не, Русия до европейската "цивилизация", еднозначно е далече.

Превод: Димитър Кунев – Български и Словянски




Потребител:


Коментар:

1. Потребител: Болгар Боян     Дата: 2018-11-26 03:43:24    
Какъв националист си ти бе, олигофрен?! Реклама на Иван Грозни седнал да прави?!!! Тоя, дето превзе Казан и съсипа Волжка България. Смърт за вас русофилистични изроди!!!

2. Потребител: Истински българин     Дата: 2018-11-26 11:04:54    
Без Русия няма България.

3. Потребител: Руска     Дата: 2018-11-28 21:04:53    
Велика Русия е непобедима.
Българи, не забравяйте братушките!

4. Потребител: CATALINA BENJAMIN     Дата: 2018-12-15 12:08:36    
заем! заем !! заем !!!
Търсите ли реномирана и акредитирана компания за частни заеми, която предоставя заеми за житейски възможности. Ние предлагаме всички видове кредити по много бърз и лесен начин, лични заеми, автомобилни кредити, ипотечни кредити, студентски заеми, бизнес кредити, инвестиционни заеми, консолидиране на дълга и много други. Бяхте ли отхвърлени от банки и други финансови институции? Имате ли нужда от консолидационен заем или ипотека? Не изглеждайте повече, сякаш сме тук, за да превърнете всичките си финансови проблеми в нещо от миналото. Ние отпускаме средства на физически лица и фирми, които се нуждаят от финансова помощ в размер на 2%. Не се изисква никакъв номер за социална сигурност и не се изисква кредитна проверка, 100% гарантирана. Искам да използвам този носител, за да Ви информирам, че предоставяме надеждна и подкрепяща помощ и ще се радваме да Ви предложим заем.
След това ни изпратете имейл до: (benjamincatalinaloanfirm@gmail.com), за да кандидатствате за заем