Прегледи: 15239 - Коментари: 2
ЗАЩО Русия не е Украйна?

ЗАЩО Русия не е Украйна?

ХИЧ няма да се сбъднат жалките мечти на нашите западняци в Русия да се смени властта.

Долната статия показва икономическото превъзходство на Русия над Украйна. Авторът само премълчава ролята на Владимир Путин.

Но ние, мислещите българи я знаем:

На снимката: Москва Сити

От: glavnoesegodnya.xyz

РОСТИСЛАВ ИЩЕНКО: ЗАЩО Русия не е Украйна

Хората, които все още мечтаят за Майдан в Русия, и главно, вярващи в неговата възможност, се делят на три групи.

Първо, това, разбира се, е руската опозиция. Само майданът е способен, по украински образец, да ги пренесе от маргиналната кал в княжеските дворци на властта.


Второ, това са украинските привърженици на майдана. Само унищожението от руски майдан руска даржава им дава шанс да останат на власт в Украйна /на Русия/ до нейното окончателно изчезване и да избегнат отговорност за унищожението на Украйна.

Трето, това е особен разред от всичкознайковците в социалните мрежи, които сублимират собствената слабост, прехвърляйки я на Путин и Русия. Като се опитват да принизят великото на равнището на собствената низост, те в своите очи се "издигат" до великото.

Независимо от това, че те са разхвърляни в пространството от Карпатите до Чукотка /+ немного, но активни, окопали се в САЩ, Канада и ЕС/, мнозинството от тези хора са обединени от два принципни момента. Първо, те по правило са неудачници /вкл високогласната масовка, нелошо продаваща своята скандална узнаваемост, но крайно недоволна от това, че тях не ги забелязва властта и не ги зове в редиците си/.


Сред тях има бивши високопоставени бюрократи, бивши писатели или артисти, които не са преодолели известността освен в тесния си кръг, но вече самозачислили се в един ред с Толстой и Голсуърти. Тук са и политиците, станали безполезни, а също владетелите на нереализирали са политически партии, престанали да имат представители в парламента.

Това е първият ешелон. По-долу е пълният разрез на обществото: лекари и клошари, учители и санитари, строители и фризьори, учени и таксисти. Но също не най-добрите в професията си. По-скоро обратното, тези, които са успели да надминат колегите си, това е в доносничество, интригантство и угодничество, но съвсем не с професионални качества.

Т.е, като говорим за привържениците на майдана, независимо от тяхното финансово състояние или лична известност, ние говорим за декласирани елементи – за хора, които отхвърля професионалната им среда или на които се струва, че те от своите колеги /същата професионална среда/ са недооценени, че те са предназначени за повече, отколкото да злобеят в блоговете, в окръжение на две десетки също такива неадеквати. На този фон не е ,чудващо, че второ, майданната битка обединява привързаността към радикални идеологии.

Те са предимно или крайно леви, или крайно десни /Пример – Украйна, "Десен сектор"./. При това да се отделят левите от десните е крайно трудно, тъй като практически у всеки в главата е причудлива смес от комунистически, фашистки, нацистки и даже радикално-либерални тезиси.

Крайната идеологическа идентичност се определя от волята на отделно взетия индивидуум. В резултат често завършените рафинирани фашисти се случва да се числят към комунистите /впрочем най-често монархисти/, хора, привърженици на левите идеи, се числят към фашистите или даже нацистите, носят свастики и клеймят стареца Маркс и неговия последовател Ленин.

Впрочем все едно е към кого числи себе си конкретният индивид. Ляво-десният радикален опозиционен консенсус срещу властта – задължителна черта е на всеки майдан. По замисъла на Шарп и неговите последователи, такава идеологическа пъстрота трябва да служи за доказателство за това, че против "престъпния режим" се вдига "целият народ". Радикализмът пък на маргиналите осигурява лек, практически моментален преход от "ненасилствена революция" в силов формат.

Така имаме абсолютно идентичен социален и идеологически състав на майданната масовка и управляващата я клика, а също абсолютната увереност както на руските, така и на украинските майки на радикалите, че това, което се получи в Киев трябва да се получи и в Москва.

Няколкото провалили се техни опита, разбира се, ги обезкуражиха, някои даже се обезвериха, като обявиха руския народ "роб на Путин", не особено способен за активна съпротива. Въпреки това мнозинството от тях смята, че ей сегичка рейтингът на Путин ще рухне под натиска на външни и вътрешни обстоятелства, след което майданът лесно ще мине.

Веднага ще заявя, че тази част от лоялните, които са уверени, че руската власт не може да се събори с майдан, тъй като тя без да се замисли ще даде заповед за откриване на огън за поразяване, дълбоко се заблуждава. Стрелбата на поражение е оправдана и ефективна в крайно редки случаи. За това е нужно метежниците да са сравнително малко и първи да са употребили оръжие.

Затова и упрекват Янукович, че той не е отговорил на стрелбата от майдана и "активистите" бяха около 15 хил /възможно още 5 хил в "спящо" състояние/. Това не е количество, което не може да се разгони. Като цяло силите на реда в града имаха числено преимущество. Въоръженият метеж започна майдана като откри стрелба по "Беркут". Т.е всички условия за твърди действия бяха налице, но властта не се реши на самоотбрана.

Съвсем друго е, когато на улицата реално излизат стотици хиляди или милиони. Ни палките, ни стрелбата на поражение няма да прогонят такава тълпа. Тя е твърде голяма и като се разбяга от едно място, веднага ще се събере на друго. Към това да запомним, че за опозицията в такива случаи не е нужна победа над силите на реда, а максимално кървави сблъсъци.

Стотици хиляди разярени протестиращи и така окозват сериозен психологически натиск срещу най-подготвения спецназ. Ако пък още и започнат с ръцете си да проливат кръв, нервите не издържат. Достатъчно е един да захвърли щита и палката, ще последва втори, а след два-три дни /мах две седмици/ у властта няма да останат защитници или ще са съвсем малко.

По такъв начин задачата на майдана е да се дискредитира властта. Ако това се удаде преди излизането, майданът протича относително мирно. Ако ли не, то самите улични боеве служат на делото за дискредитация. Слабата власт на Янукович победи даже такъв фейк-квази /раздут от медиите/ майдан, какъвто бе на У-крайна. Но истинският майдан е способен да победи и силна власт. Милошевич се съпротивяваше да края, но беше принуден да отстъпи.

Значи, задачата на дясно-лявата маргинална симбиоза е в това, да изведат на улиците на Москва стотици хиляди, а пък и милион души. Отначало надеждите бяха за традиционния трик да се обявят изборите за фалшифицирани. По този повод се събираха на Блатния площад през 2011 – 2012 г.

Не успяха. Организаторите нямаше как да се доберат до мин количество "разсърдени московчани", а да имитират многочисленост и да се досъберат макар и част от недостигащия състав, не им дадоха.

По-нататък за майданците работата тръгнаха по-лошо. "Антикорупционните" разследвания на Навални вече 3 – 4 г почти никого не интересуват, пък и твърде лесно бяха опровергани от властите.

През 2014 – 2015 г разчетът се опираше на това, че руският народ ще въстане, като не понесе отказа на Кремъл да изпрати армия в У-крайна. Но и този вариант се оказа неработен. Народът бе удовлетворен от връщането на Крим и помощта за Донбас, а съдбата на У-крайна предизвика продължаваща и до сега дискусия – нужна ли е тя, и ако да, на кого и в какво качество.

След това акцентът беше пренесен на "избора на Грудинин", след това на пенсионната реформа. Подчертавам, това не е залогът на Запада, който още в 2016 разбра, че майдан в Русия няма да се случи, защото няма да се намери нужната по количество масовка. Това е вече залог на украинските и дясно-левите руски радикални варгинали.

Откъде пък е този резултат? Народът е един и същ – през последните двеста – двеста и петдесет години върви активно смесване. Използват се еднотипни технологии. Свръхбогати хора в Русия има повече, отколкото на Украйна, а не ги обичат също.

Проблемите са доста общи, а същественото предимство на Русия започна да се усеща едва след 2012 г, а рязко нарасна след 2014. Още повече в Русия майданът на можеше да стане и началото на нулевите, когато Путин обвиняваха във всички смъртни грехове, вкл взривовете на жилищни блокове.

Мисля, че отговорът трябва да се търси в икономическата плоскост. Първо, в Русия транспъртът, комуналните тарифи и даже цените на бензин бяха приведени в съответствие с необходимостта от печелившо поведение на съответния бизнес.

Такъв подход беше неизбежен при прехода от социализъм към капитализъм. Бюджетът не можеше да дотира сферата на действие на частните компании. В резултат икономическият ръст беше значителен, но не катастрофален, а постепенно към съответните цени и тарифи привикнаха всички.

Украйна обратно се опитваше дълго време да запази "социалните" цени за сметка на дотации. Тази стратегия се оказа грешна. Справедливост от такава социална поддръжка не се усещаше от народа, тъй като в много случаи изгода получаваха хора далеч не бедни. Получаваше се, че беднякът с данъците финансира богаташа.

На следващия етап, след 2012 и особено след 2014 г, когато бюджетът на Украйна започна да пресъхва, държавата отхвърли от себе си социалните отговорности. Цените на всички стоки веднага нараснаха без ред. При това, за разлика от Русия, ръстът на цените не бе съпроводен от ръста на качеството на предоставените услуги, обратно, качеството се влоши.
Като цяло У-крайна нямаше защо да обича своята власт и излезе против нея на улицата. От друга страна, колкото и граждани да критикуват властта, да се излиза на улицата няма за какво – осигурена е достатъчно равнище на заплатите, а също и високо равнище на социална защита.

Построената в Русия социална държава просто спечели съревнованието за сърцата на хората срещу украинския опит да се провежда "засега възможната" патерналистична политика. В резултат това се обърна за Украйна с огромни загуби за бюджета и завишени очаквания. Затова в Украйна винаги има маргинална маса, готова да излезе на майдан против всяка власт, текущата не е изключение.

В Русия пък народът се научи да пази собствената държава, като вижда от нея конкретната полза. Тъй като майданите разрушават държавата, в Русия те не са необходими.

Така че Украйна наистина не е Русия и в Русия за това не съжаляват.

Публикувал Роман Якутов , 26.07.2018 в 08,52

Превод: Димитър КУНЕВ - Български и Словянски




 Потребител:


Коментар:

1. Потребител: З.С.     Дата: 2019-04-11 04:30:25    
Москва сити - виц номер 1
Защо сити бе ? Плюете запада , но децата ви учат там , парите си държите там , обичате да почиватетам и да купувате имоти пак там. Стойте си в кочината , пардон в “ситито” жалки алкохолизирани олигофрени.

2. Потребител: Админ     Дата: 2019-07-15 22:13:25    
Ние не трием постинги, но не приемаме позицията на Постинг № 1 и се отнасяме със съжаление към автора.