Прегледи: 9200 - Коментари: 0
"Варненско лято" 2018: За духа и чувствата на Бетовен

"Варненско лято" 2018: За духа и чувствата на Бетовен "Варненско лято" 2018: За духа и чувствата на Бетовен

Цигуларите Светлин Русев, Николай Минчев и проф Минчо Минчев и на рояла Евгени Божинов в съпровод на всеки поотделно музицираха вчера от 19,00 Сонати №№ 3, 8 и 10 на Бетовен.

10-та е знаменитата "Лунна соната", създадена през 1798 – 1799 във Виена, а нея изпълни Минчо Минчев /в бялото сако на горната снимка/. Въпреки че беше задушно в Залата на Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна, никой не си тръгна след 3-та и 8-та сонати.

И си заслужаваше. Първо една от ранните сонати, № 3, елегантно и с много финес даде на публиката Светлин Русев. Докато слушах устремните акорди на свръхчувствителния Бетовен, се сетих за един феминистичен филм, в който едва ли не заявяваха, че Лудвиг дължи цялата си енергия и могъща музика на съпругата на брат му. А във времето Соната № 3 е писана далече преди някакви възможни чувства между двамата. Защото още в тази ранна соната величествената красота на бетовеновата музика изгаря душата на слушателя.

Николай Минчев беше върховен в Соната № 8. Крайно трудната смяна на ритъма, миг алегро и секунда по-късно анданте, тези революционни музикални изкази на Бетовен звучаха красиво и точно толкова могъщо, колкото ги е композирал геният от Бон.

Минчо Минчев бе във вихъра си. Цигулката плачеше, милуваше, радваше, заплашваше, прегръщаше, водеше към величие – едновременно нежно и пламенно-устремно. Аплодисментите не спряха над 20 минути след последния акорд на "Лунната соната".

Изобщо някак си акцентът в музикалното "Варненско лято" 2018 е в духовното пространство на Бетовен, а най-хубавото от немския класик бе вчера в Градската художествена галерия на Варна, дарено от трима български цигулари и един български пианист.

Димитър КУНЕВ – Български и Словянски




 Потребител:


Коментар: