Прегледи: 2486 - Коментари: 5
КОЛКО пъти Българско предаде братска словянска Русия????

КОЛКО пъти Българско предаде братска словянска Русия????

Най-безапелационният исторически факт, че за всички национални беди сме си виновни сами, а не Русия, е Ньойският договор.

Първото българско предателство е още през 968 г, когато руският княз Святослав ни предлага заедно да завоюваме богатата Източна Римска империя, но ние тръгваме да се бием с него. Той ни разгромява и тръгва към Константинопол сам, но заради византийски интриги е принуден да се върне в Киев.

За втори път българите тръгват срещу Русия, т.е срещу Иван Грозни. Той ги предупреждава, че ще ги разгроми и накаже, просто да не закачат царството му. Ама прабългарите бабаитски нападат към Москва. Руските войски обграждат Казан, столицата на волжките българи, превземат я, избиват вси мъже, а жените и децата вземат в плен, русизират ги, да кажем пословянчват ги, както словяните в Дунавско Българско пословянчват Аспаруховите българи.

Голямото НЕОПРОСТИМО антируско предателство прави обаче Стефан Стамболов. Повярвайки на Запада, който 4 века е убивал и грабел света, поборникът тръгва срещу Освободителката, без която никога нямаше да има Българско. Неговото антисловянско дело има своя "венец" през Междусъюзническата и Първата световна война. На 16 юни 1913 г Фердинанд заповядва пряко волята на руския Император, пък и пряко волята на всички Велики сили, да нападнем Сръбско и Гръцко. Губим заради предателството ни срещу Русия Южна Добруджа, половината излаз на Бяло море и Западните Покрайнини. А след края на Първата световна война имаме като резултат на антируското си предателство най-голямата историческа загуба – изцяло излаза на Бяло море. Да припомним, че Русия не участва при изготвянето на Ньойския договор, като "цивилизована" Франция, дори повече от вечно антибългарската Англия, иска изобщо да няма българска държава. Франция работи за разделянето на Отечеството ни между Румъния, Сърбия и Гърция.

Преди Втората световна война Сталин предлага на Борис Трети Освободител да си върнем не само Южна Добруджа, но да граничим със СССР, респективно с Русия на Дунав. Само да не тръгваме с Германия или с Англия. Ние отново отхвърляме братското словянско предложение.

А последното историческо антируско и антисловянско предателство не е преставало от Десети ноември 1989 г до днес. Влязохме в антируския и антисловянски блок НАТО, настанихме американски военни бази безплатно, насочени срещу Русия. Та Русия този път няма да ни прости, както ни прощава дълга към Османската империя, с който плаща Съединението на Княжество Българско и Източно Румелийско.

Върхът на "черешката" антируска и антисловянска извърши БАТЕ Борисов. Против българските национални икономически и политически интереси той спря по заповед на Белия дом /чети: Черния антибългарски и антисловянски/ "Бургас – Александруполис", "Южен поток" и АЕЦ "Белене". А тези дни в Москва с котешко умилкване поиска от Владимир Путин руски газ, но от Турция. Че и Бойко му се подмаза, били сме "братя" с Русия.

Руският политически гений правилно СВЕТКАВИЧНО му отговори, че не е редно по-старшият брат да плаща сметката на по-малкия.

Димитър КУНЕВ – Български и Словянски




Потребител:


Коментар:

1. Потребител: Пламен     Дата: 2018-06-17 15:58:19    
За съжаление това си е историческата истина.

2. Потребител: доц.д-р Ивелин Димитров     Дата: 2018-06-25 14:44:52    
?сновните извори за поодите на княз Светослав са “
История
” от @в 7якон
,
1 A
Исторически обзор
A от Bоан Скилица
)

и “
Повесть временных лет

'
. Изкл<#ително интересни от "ледна то#ка на настоящото изследване са и сведенията в C
De administrand&#57344; im!eri&#57344;
” от Константин 0а"ренородни
D
. :ай-лакони#ни от "ледна то#ка на настоящото изследване са “
Повесть временных лет
” и историята на Скилица1 докато и&#57346;ператор Константин E!! и @&#57345;в 7якон представят по-детайлни и по-интересни сведения. Сред използваните извори тря8ва да от8еле5и&#57346; и т.нар.
кр"лски с"#и
на Сн/ре Ст<рл<сон1 които предоставят разноо8разна и о8е&#57346;на ин;ор&#57346;ация за военното дело и по&#57344;одите на норве5ки владетели в периода !9-9!!! в.
Gроноло"ията и &#57344;од&#57345;т на двата по&#57344;ода на княз Светослав ! са описани в посо#ените по-"оре извори. H&#57345;рвият запо#нал през %&+ ".1 като според разли#ни извори вкл<#вал &#57346;е5д/ ,I III и &I III войни. Hо-&#57346;ало8ройната според изворите 8&#57345;л"арска войска 8ила раз8ита още в п&#57345;рвото сра5ение
%
1 след което варя"ите завладели &#57346;но"о "радове по делтата на 7/нав и Северна 7о8р/д5а
,I
1 но нападение на пе#ене"ите срещ/ Киев прин/дило княз Светослав да се отте"ли 8&#57345;рзо1 за да защити столицата си
,,
. Вторият по&#57344;од е по-прод&#57345;л5ителен и &#57346;о5е да 8&#57345;де поставен в периода %&%-%(, ". Hрез лятото на %&% ". $&#57346;о5е&#57346; да предполо5и&#57346; <ли* Светослав се насо#ил отново к&#57345;&#57346; 0&#57345;л"ария и след дра&#57346;ати#но сра5ение /спял да раз8ие 8&#57345;л"арските войски. :овият 8&#57345;л"арски владетел 0орис !! запазил короната си1 но 8ил прин/ден $поне според "осподстващото в историо"ра;ията &#57346;нение* да во<ва заедно с&#57345;с Светослав срещ/ Византия
,)
. 7ействията на с&#57345;<зниците през %(I ". 8или /спе2ни и 8ил завладян Jилипопол1 но през с&#57345;щата "одина последвало пора5ение от византийците при
Kркадиопол.Hо&#57344;од&#57345;т прикл<#ил през следващата %(, ".1 ко"ато Bоан Ци&#57346;ис&#57344;и навляз&#57345;л в Северна 0&#57345;л"ария и о8садил Светослав в 7р&#57345;ст&#57345;р.Спирайки вни&#57346;анието си на страте"ията на киевския владетел1 8и&#57344; под#ертал1 #е и в двата по&#57344;ода срещ/ 0&#57345;л"ария той следвал до8ре познатият п&#57345;т и &#57346;ар2р/т1 описан подро8но в “
$" %&р"влението н" им&ерият"
”. Според Константин 0а"ренородни1 е5е"одните по&#57344;оди на р/сите запо#вали през <ни1 а ло"иката на разказа води до извода1 #е варя"ите дости"али до 8&#57345;л"арските 8ре"ове )I-'I дни по-к&#57345;сно1 т.е. през <ли

. 0и&#57344; под#ертал еле&#57346;ента на изненада в прило5ената през %&+ ". страте"ия1 т&#57345;й като с&#57345;щият извор посо#ва изри#но1 #е крайната цел на този &#57346;ар2р/т традиционно 8ила Византия. Мо5е&#57346; да предполо5и&#57346;1 #е основните при#ини за оставянето на 8&#57345;л"арските зе&#57346;и встрани от основните /дари на варя"ите 8или както по-оск&#57345;дната пля#ка в сравнение с Византия1 така и до8рата по"рани#на защитна систе&#57346;а на 8&#57345;л"арите
,'
. ?сновната цел на тези "оле&#57346;и по&#57344;оди е 8ила основно Византия и в този с&#57346;ис&#57345;л 0&#57345;л"ария не &#57346;о5е да 8&#57345;де посо#ена сред традиционните цели на варя"ите. 6то защо /дар&#57345;т срещ/ 8&#57345;л"арите през ав"/ст %&+ ". определено е 8ил изненадващ в&#57345;преки #естото пре&#57346;инаване на варя"ите по "раниците на п&#57345;т за Византия.

3. Потребител: Ивелин Иванов     Дата: 2018-06-25 14:50:16    
Според Скилица причината била в договора между император Никифор Фока и княз Светослав1 който задължавал русите с война срещ България.

4. Потребител: Божидар Димитров     Дата: 2018-06-25 14:51:52    
Защо Николай2 накара през 1913 година румънците да влязат в България?

5. Потребител: доц.д-р Ивелин Димитров     Дата: 2018-06-25 15:00:42    
Основните извори за походите на княз Светослав са «История» от Лъв Дякон(1), «Исторически обзор» от Йоан Скилица(2) и «Повесть временных лет»(3). Изключително интересни от гледна точка на настоящото изследване са и сведенията в De administrando imperio от Константин Багренородни(4). Най-лаконични от гледна точка задачите на темата са «Повесть временных лет» и историята на Скилица, докато император Константин VII и Лъв Дякон представят по-детайлни и по-интересни сведения. Сред използваните извори трябва да отбележим и кралските саги на Снуре Стюрлюсон, които дават разнообразна и обемна информация за военното дело и походите на норвежки владетели в периода IX–XIII в.(5) Съдържанието на тези извори дава възможност за сравнителен анализ и търсене на близки и общи детайли във въоръжението, стратегията и тактиката на скандинавските нормани и варягите на киевския княз Светослав. Трябва да подчертаем, че информацията в посочените извори се нуждае от внимателна, критична селекция и съпоставяне с други източници, включително и от археологически характер. Това се отнася както за изворите, представящи въпросните походи на княз Светослав в България, така и за сагите от «Хеймскрингла». Във възприемането на сагите като исторически извор съществуват различни подходи(6). Независимо от крайните и противоречиви позиции както сагите от «Хеймскрингла», така и посочените извори, свързани с походите на княз Светослав към България от 968–971 г., са сред малкото източници на информация за въпросните събития. В този смисъл критичният и внимателен подход очертава на практика единствения път за търсене на отговор на поставените по-горе въпроси.
Хронологията и ходът на двата похода на княз Светослав I са описани в посочените по-горе извори. Първият започва през 968 г., като според различни извори включва между 10 000 и 60 000 войни. Според писмените сведения по-малобройната българска войска е разбита още в първото сражение(10), след което варягите завладяват много градове по делтата на Дунав и в Северна Добруджа(11). Нападение на печенегите срещу Киев обаче е причина княз Светослав да се оттегли бързо, за да защити столицата си(12).

Сведенията, които черпим от съчинението на Скилица-Кедрин, съвпадат почти напълно с информацията от «За управлението на империята». Според Скилица Светослав напада България през август 968 г. и след като разорява редица крепости и села и събира голяма плячка, се оттегля(13). Естествено тук възниква въпросът, защо описаният поход е осъществен по-късно от обичайното? Най-логичното обяснение е в това, че след юли реколтата е вече прибрана, т. е. има достатъчно както за прехранване, така и за плячкосване по време на похода. В този смисъл можем да определим първия поход от 968 г. като типично грабителски. Според изворите след елиминирането на заплахата от печенегите Светослав отново потегля на поход срещу България.

Вторият поход е по-продължителен и може да бъде поставен в периода 969–971 г. През лятото на 969 г. (можем да предположим юни или юли) Светослав се насочва към България и след драматично сражение разбива българските войски. Новият български владетел Борис II запазва короната си, но е принуден (поне според господстващото в историографията мнение) да воюва заедно със Светослав срещу Византия(14). Действията на съюзниците през 970 г. са успешни и е завладян Филипопол, но през същата година последва поражение от византийците при Аркадиопол. Походът приключва през следващата 971 г., когато Йоан Цимисхи навлиза в Северна България и обсажда Светослав в Дръстър. Вторият поход се оказва по-различен и по-продължителен от първия. Защо?

Според Скилица причината е в договора между император Никифор Фока и княз Светослав, който задължава русите с война срещу България(15), но както показват този и останалите извори, събитията се развиват в необичайна посока, която би могла да се определи като показателна за истинската стратегия на Светослав — съюз с българите и война срещу Византия. На пръв поглед това изглежда необяснимо и извън логиката на традиционните варяжки походи по Източния път към Константинопол. Но отговорът на въпроса за логиката на действията на Светослав и не на последно място на българите, може да бъде търсена в описанието на Лъв Дякон на исканията към Византия от лятото на 970 г. Според хрониста след навлизането в Тракия и опустошаването на Филипопол Светослав иска голяма парична сума и откуп за връщане на завладените градове и пленници(16). Тук не можем да пропуснем и сведенията от «Повесть временных лет», според която Светослав декларира, че иска да управлява от Переяславец на Дунав(17).