Прегледи: 2376 - Коментари: 1
ДЕН

ДЕН

И тази утрин слънцето изгря –
и тази вечер – кротко – ще залезе,
денят заплита своята игра,
каква следа в душата ми ще влезе?

И кой съм аз? Решен като Христос,
и сам, на кръст, да търси съвършенство,
не съм ли тук – прашинка, дим, листо –
замахът на случайност изкушена?

Не става ли човек – купчина пръст,
а гения – светът не го разбира,
надеждите с годините ми мрат
и святи чувства кацат и умират.

Да! Кой съм аз? Защо съм сътворен
и моят ум защо в света наднича,
какъв мотор – и власт – съграждат мен,
че трябва да владея, а обичам?

И тази утрин слънцето изгря –
и тази вечер, кротко то залезе,
денят изплете своята игра-
изброди ада – тъй във храма влезе!

Димитър КУНЕВ
1997 - 2017




Потребител:


Коментар:

1. Потребител: инакомислещ     Дата: 2018-05-08 21:01:03    
Достойно написано г-н Кунев.Поздрави за вдъхновението.Е има и доза обезсърчение,но като цяло добре написано.