Прегледи: 415 - Коментари: 0
БЪЛГАРСКО има нужда от жив, а не от Възкръснал Христос

БЪЛГАРСКО има нужда от жив, а не от Възкръснал Христос

Вчера, на Великден, в милата ни Родина отново имаше катастрофи с жертви, отново имаше омраза, бедност, безработица, изобщо Дяволът щастливо се разхождаше между хората и с доволство потриваше ръце.

Социалната несправедливост и мизерия – 51 % заради западния грабеж на банки и корпорации – кара българите да се чувстват като чужденци в собствената си страна. А народът? "Смучат го наши и чужди гости" – с яростна болка казва преди 150 г Ботьов. Родните "работодатели" често не плащат заплати, а колко плащат – колкото за две зърна боб в устата на лъв. Нали сме били "лъвове" българите?

Добре че леко вдигнаха пенсиите и заплатите на най-бедните, но и това озлоби нашите икономически "елити", чети: грабители цинични. Вместо душевно сияние и чистота на Великден имаше всенационална болка и отчаяние. "Христос возкресе" – пееха свещениците, ппригласяха миряните, но истината е, че никой /почти/ не вярва във Възкресението Христово.

Не виждат българите своя Христос, своя Спасител – и това се чете безапелационно в мрежите. Болката прераства в отчаяние и омраза. А тази омраза, вместо да помъдрява и да се целенасочи срещу "чужди и наши гости" изливаме срещу най-близките, срещу приятели, съседи. Ядем се помежду си българите, защото не "обичаме ближния като себе си".

Тъкмо обратното. Западната демокрация, чети: егоистичен грабеж, превърна голямата част от народа в лакоми зверчета и зверове и Дяволът дори скучае безработен, както е в приказката за родния казан в ада.

Срамно е, че когато казваме "Христос возкресе", ние не се пропиваме с неговата безкористна и деятелна любов. Не нахранваме с две риби и пет хляба 5 000 души, а оставяме стотици хиляди българи гладни и нещастни. Радостта е безумно малко, случайна и дори младите са вулгарно хилещи се.

Апокалипсисът е в душите, в сърцата, по улиците, селата, градовете, в къщите ни. Червените яйца и козунаците са прикритие за душевната ни беднота, кръвта ни е злобна, а тялото ни е разгулно.

Бог не е българин, защото ние служим Дяволу. Не знам дали Второто пришествие ще се случи в света, но в Българско то е неминуемо – не се раждаме и смъртта надделява над живота, чезнем и духовно, и физически.

Кога ли по клетата ни земя ще тръгне Живият Бог, както това стана в братска словянска Русия?

Димитър КУНЕВ – Български и Словянски




Потребител:


Коментар: