Прегледи: 2960 - Коментари: 0
Путин и скокът. Февруари 2018 – ултиматумът изтича

Путин и скокът. Февруари 2018 – ултиматумът изтича

РодинаБг.ком избягва публикациите на дълги статии, но долната е добра за четене, цитирам избран от мене абзац:
"При реализирането на скока ще ни се наложи да осъществим всеобхватна инфраструктурна революция, изграждайки гражданската и отбранителната инфраструктури като едно взаимосвързано цяло, за да се удържи пространството на държавата, да се сформира нова финансова система със силна рубла, включена в кошницата от валути, но със свои автономни форми на разплащане; да проведем форсирана индустриализация и да осигурим тотална свръхзаетост във всеки един от 1800-те общински района на Русия и в цялата Голяма Евразия, и да започнем да строим нови градове – младежки градове на развитието, осигурявайки за цялото население високо качество на живот."

Автор: Юрий Крупнов

Юрий Крупнов е руски държавен деец, политик и общественик. Публицист и сценарист. Председател на Движението за развитие и на Надзорния съвет на Института по демография, миграция и регионално развитие. Член е на Федералния съвет на руската партия "Партията на делото". Лауреат на президента на Руската федерация в областта на образованието и държавен съветник на Руската федерация.

Юрий Громико е руски психолог, педагог и методолог. Директор на Института за напреднали изследвания "Шиферс". Доктор по психология, професор в Британското училище за социални и икономически изследвания. Лауреат на правителството на Руската федерация в областта на образованието. Един от инициаторите и експертите в проекта "Транс-евразийски колан Развитие".

Авторите на статията са координатори на групата "Императив на скока"

За февруари. Без да чакаш,
пиши, ридай с мастило ти,
дордето — черна пролет сякаш —
вън пльокащата кал лъщи.
Борис Пастернак*

Още на 02 февруари следв.г, т.е месец и половина преди президентските избори в Русия, САЩ ще пристъпят в пряк ефир към буквално демонстративна конфискация на богатствата, натрупани в чужбина от олигарси и чиновници, близки до президента на Русия.

Това ще бъде осъществено съгласно Закона за борба с противниците на Америка чрез санкции [1], който беше подписан от Тръмп на 02 август, и с който Министерството на финансите на САЩ, директорът на националното разузнаване и държавният секретар се задължават да представят на Конгреса доклад относно крупните руски предприемачи, свързани с Кремъл, посочвайки размерите и източниците на техните доходи, сведения за активите на роднините им /вкл на съпругите, братята и сестрите, децата и родителите/, а също така информация за техните делови контакти с чуждестранни компании.

Едновременно с това, на 01 януари 2018 г във Великобритания влиза в сила Закон за криминалните финанси, който ще даде възможност на британските съдилища да изпращат на чуждестранните собственици на активи във Великобритания така нареченото Запитване за състоянието на имущество с неизяснен произход /unexplained wealth orders, UWO/. Това означава, че собственикът на компании, недвижими имоти, банкови сметки и друго имущество, предизвикващо въпроси от страна на държавните органи, ще трябва да обясни произхода на средствата. Новите правила ще засегнат все същите "лица с политическа значимост" /politically exposed person, PEP/ и тези, които се подозират в съпричастност към сериозни престъпления. А техните активи на територията на Великобритания са над £ 50 000.

И тъкмо "навреме" - от 01 януари и самата Руска федерация ще пристъпи към изпълняване на доброволно поет ангажимент в рамките на Многостранното споразумение за автоматичен обмен на финансова информация, т.е ще предоставя на специалните финансови служби на САЩ и Великобритания всички, без изключение, сведения за доходите на руските данъкоплатци, получени от банкови сметки, за остатъка на средствата по сметките, както и за плащанията от тези сметки! По този начин към цялото обкръжение на Путин е отправен открито формулиран ултиматум: или декапитация /обезглавяване, бел.ред/[2] на Путин с вашето участие, или декапитализация на всичките ви активи зад граница.

ДЕКАПИТАЦИЯ ЗАЕДНО С ДЕКАПИТАЛИЗАЦИЯ И ДЕЦИМАЦИЯ КАТО ТЕХНОЛОГИЯ НА АМЕРИКАНСКИЯ ТЕРМИНАТОР СРЕЩУ РУСИЯ НА ПУТИН

Най-вероятно се обмисля съвместяване на първото и второто: на декапитация с декапитализация. Тъй като сега, от 02 август, Русия открито е наречена във висшия законодателен акт на САЩ "противник на Америка", цялата тази нова система не означава нищо друго, освен обявяване на война – финансово-правна и имидж-консциентална [3]. Анализът на всички фалшиви компромати в западните медии срещу президента Путин и неговото най-близко обкръжение за последните три години еднозначно разкрива крайната цел – да се постигне международно признаване на Русия като "криминална" или "мафиотска" държава, тъй като видите ли, я оглавява криминален президент и неговото обкръжение също е криминално.

След подобна правна квалификация, някъде във Върховния съд на Лондон или в прокуратурата на Испания, или където и да е, по аналогия с "престъпните държави" на Джордж Буш-младши или "държавите-спонсори на тероризма", ще се задействат съответните процедури, достатъчни не само за отнемане на скритите богатства и арест на техните собственици извън пределите на Русия, но и за смяна на режима в страната и на държавния глава. Ще припомним например гръмкото изявление на Адам Зубин /Бел.РодБг - евреин по етнически произход/ от януари 2016 г, че руският президент е корумпиран и че правителството на САЩ знае за това "от много-много години": "Ние видяхме как той /Путин/ обогатява своите приятели, своите близки съюзници и изключва тези, които не са му приятели и не заемат държавни постове. Независимо дали става дума за енергийното богатство на Русия или за други договори за обществени поръчки, той ги пренасочва към тези, които, както той мисли, ще му служат, и отстранява /от тези активи/ онези, в които се съмнява. Според мен това е корупция."

Тогава Зубин е бил не само зам.-министър на финансите на САЩ, но и ръководител на едва ли не на най-главната американска специална служба Office of Foreign Assets Control /OFAC/, отговаряща за проследяването и контрола на всички чуждестранни активи и финанси в света съобразно интересите на САЩ, а също така за спазване на наложените санкции. Показателно е, че на следващия ден официалният представител на Белия дом потвърди, че обвинението на Зубин "изчерпателно отразява мнението на Администрацията".

Нищо чудно, че след Крим т. нар. опозиция настойчиво прокарва в социалните мрежи и медии своите откровени мечти да види Путин изпратен зад решетките с решение на съда в Хага или дори зверски убит в пряк ефир като Кадафи. Подобни пожелания и "прогнози" за физическото унищожаване и ликвидация на президента на Русия изразяват не само мрежовите "бойци", но и някои американски, полски и украински публични лица. Така например всички помнят как с аплодисменти бяха посрещнати думите на бившия министър на отбраната на Украйна Гриценко в предаването Шустер Live за това, че Путин трябва да бъде убит. Всичко това, очевидно, са словесни опити /засега/ да бъде решена вече формулираната в съответните центрове задача. Това означава, че имаме работа не с психични отклонения и не с метафори, а с конкретно насъскване за прилагане на най-новите технологии на англосаксонската дипломация – декапитация на неудобни лидери.

До 20 октомври 2012 г, когато бе извършено демонстративното убийство на Кадафи, основната технология за подкопаване на неудобни държави е технологията за смяна на режима. Обаче преди екзекуцията на Саддам Хюсеин през 2006 г беше взето решение върху действащи държавни ръководители да се изпробва ефектът от проследяването на "случайно оказалите се" в интернет видеозаписи на неговата екзекуция. Беше установен изключително мощен негативен ефект и прието решение да се пристъпи към използване на тази технология. По време на свалянето на режима на Кадафи в Либия за пръв път бе планирана като цел декапитацията. Забележителен е също фактът, че редица хора, близки до бившия президент на Узбекистан Каримов съвсем сериозно твърдяха, че убийството на Кадафи било специално извършено два дни преди визитата на държавния секретар на САЩ в Ташкент /на 20 октомври 2012 г/ с цел да стресне президентът на Узбекистан и да бъде принуден да сключи всички необходими на американците споразумения – преди всичко за разполагане на военни контингенти и осигуряване на транзитен въздушен превоз на товари.

Подобна любов към публичното убийство и рязане на глави на лидерите на неугодни на САЩ държави е много характерна за мрачната западна репрезентация на върховната власт и имперското мислене. Тази репрезентация днес се олицетворява от клинтъноидите, окопали се във всички властови институции в САЩ. Тя се основава на десакрализация на служенето във властта и подтиква към най-мрачните форми на взаимодействие между народите според правото на талиона – т.е. според принципа "око за око". Затова посланикът на САЩ в Либия Кристофър Стивънс загива също така, както и Кадафи.

Обаче следва да разбираме, че след декапитацията на лидера на държавата ще последва децимация [4] на руснаците и населението на Русия. Днес това не го разбират само идиотите.

Клинтъноидите и представителите на скритата реална държава САЩ мислят по следния начин: "В криминална държава с криминални лидери неизбежно ще се наложи да се дават жертви от страна на мирното население при избавление от неговия лидер. Това се прави в името на бъдещите поколения!"

Ние сме го виждали това навсякъде – в Югославия, Афганистан, Либия, Сирия. Затова вместо злорадството на нашите местни гамени за това как ще "разсъбличат" постсъветските богаташи, заграбили несметни богатства, при отговорните хора възникват съвсем други чувства и мисли: как да спасят страната и руснаците, как да направят крачка в името на достойното бъдеще?

И как да се направи така, че планираната зад океана декапитализация на приятелите на Путин да е свързана с капитализацията на руските производства и с ръста на потенциала на родните индустриални системи и всички типове инфраструктури, със създаване на нови национални индустрии и сфери на дейността?


ИМА ЛИ НАЧИН ДА СЕ РАЗБИЕ СЦЕНАРИЯТ "ФЕВРУАРИ 2018"?
Има такъв начин. И Владимир Путин има всичко необходимо, за да го реализира.

Така се откриват възможности за онази все още неизявена до този момент част на лидерските политико-управленски и политико-технологични групи, за които положението е "отстъпване няма, зад нас е Москва". Именно на тези групи им предстои в близките два-три месеца да направят крачка напред в неизвестното, което не може нито да бъде взето от миналото, нито да се "препише" от Запада. Тук става дума за истинско иновативно предизвикателство и управленско творчество!

Затова предлагаме на президента Путин през септември – октомври тази година да осъществи интелектуално-волева мобилизация с цел да бъде заявена поне първата крачка от предлаганата асиметрична стратегия на Русия, разбиваща англосаксонския сценарий за декапитализация и декапитация. Защото едва ли става дума за това, че здравите сили в руската политическа среда нямат пари, пълномощия, правилни заповеди и т.н. В абсолютен дефицит е нещо съвсем друго – такава дреболия като концентрация на вниманието и чувствителност към възприемането на главния проблем на страната.

Именно чрез тази концентрация на вниманието се стига до нестандартно политическо действие. Именно на острието на колективното действие правомощия получават онези, които могат и от които държавата има смисъл да изисква. Затова при концентрация на вниманието върху основния проблем всичко се преобръща и изведнъж почват да се дават правилни заповеди, зорко да се контролира тяхното изпълнение, ресурсите се използват по предназначение. Обаче засега всичко върви не натам, накъдето трябва, а в голямата задънена улица на посткомунизма.

Не ли е поразително, че президентът на Русия вече от три години изисква от елита да осъществи скок, а в отговор получава тишина, дори пълна глухота и нечувствителност, по-своему една невероятна безчувственост? Ето и на 05 юли тази година в своята заключителна реч на заседанието на Съвета за стратегическо развитие и приоритетни проекти към президента, Путин настоя за скок: "Имаме всичко: петрол, газ, въглища, метали, при това най-различни: черни, цветни, злато, платина, диаманти – какво ли не. Като цяло технологичното развитие върви добре, интелектуалната база е много добра, но ние се нуждаем от скок – ето това трябва да осигурим." И по-нататък отново се връща към същата мисъл: "Важното е, че имаме всички шансове, възможности, използвайки тези фактори, за които вече говорих, да бъде осигурен този скок и пробив в бъдещето."

Ето ви и ситуация, ето ви и парадокс. От една страна, тотално изоставане от всичко, а от друга – "всичко си имаме". Преходът от "нищо нямаме, изоставаме" към "всичко си имаме" се постига за сметка на изостряне на чувствителността и концентрация на вниманието.

Известният специалист по китайска философия и мислител-хуманист Владимир Малявин твърди, че съвременният свят живее с разконцентрирано, разсредоточено внимание, плоско разпределено по цялото поле на вътрешния поглед на съзнанието. За голямо съжаление нашият руски елит го доказва с делата си. Пълна прострация по всички, дори най-малко сериозни въпроси.

Синът и дъщерята на две от най-богатите семейства в Русия се ожениха на екстравагантна церемония в Лос Анджелис през юли т.г Лолита Османова, дъщеря на Елдар Османов, един от енергийните олигарси на Русия, се омъжи за Гаспар Авдолян – синът на телеком магната Алберт Авдолян. Те минаха под венчило в "Dolby Theatre" – мястото, където се провежда церемонията за връчването на Оскарите. Пищното тържество е струвало на младоженците около $ 10 мил.

И все пак, поне веднъж на трийсет години вниманието трябва да е съсредоточено в една точка. Да изкристализира диамантът на съзнанието. Защото именно това е политиката и отговорността пред хилядолетната Русия. И тогава изведнъж ще се окаже, че Путин е прав, да, имаме си вече всичко, буквално всичко си имаме в наличие. И след като "има всичко" трябва да последва скок.

А не колосална безпомощност и пак същата прострация, както е било точно преди три години, когато на 18 септември 2014 г, половин година след Крим, по време на заседанието на Държавния съвет, Путин в прав текст постави задачата за скок: "И накрая бих искал да подчертая, в предстоящите една и половина-две години трябва да бъде направен истински скок в повишаването на конкурентоспособността на руския реален сектор, да се направи онова, за което преди биха потрябвали, може би, дори много повече години."

Както тогава, така и сега, правилната стратегия и знание вече са налице. Цялата идеология и технология на скока я има. Няма го само острото внимание, няма я чувствителността, а някои дори нямат и с какво да чувстват.

И в този момент на възстановяване на чувствителността всъщност и възниква ситуацията за кардинална смяна на елита. Елитът днес – това са всички, които са способни да чувстват и улавят императива на скока именно тук и сега, днес. А не утре или вчера.

Всички, които са неспособни, да вървят в пенсия или в запас, независимо от възрастта и предишните заслуги. Ние трябва да сме искрено благодарни на американските ястреби, които успяха да направят невъзможното: подведоха нашите елити към края и ги карат днес да се самоопределят. Време почти не остана – септември и октомври, после ще е късно.

Успехът на позитивния за елита и за цялата държава сценарий се определя от възможността за скокообразни действия, когато крачката на този скок ще започне да дава резултати – веднага, както и в далечна перспектива, след десет и стотици години. Именно физическата реалност на този скок, резкият ръст на мощта и богатството на Русия, които трансатлантическите сили отначало ще дискредитират и ще проучват, накрая ще доведат до постигане на мир със САЩ и Запада, но вече на наши основания.

Кримският, или Керченският мост, е един от най-амбициозните инженерни проекти в историята на Русия: 19 км пътен и железопътен мост до Крим. На 17 юли руското министерство на транспорта съобщи, че масивната пътна артерия е завършена на 75 %. В края на август започна операцията по поставянето на железопътната арка, тежаща 6000 т. Автомобилното движение по моста, свързващ Крим с Русия, ще започне през 2018-та, а влаковото – през 2019-та.

На нас ни е необходимо движение според нашите собствени основания, което ще се определя от показателите на ръста на мощността на интегративните инфраструктури на държавата. Тук трябва направо да заимстваме опита на китайците, които, основавайки се на съветски разработки, са създали специален показател – "Учение за интегративната мощ на държавата". Този показател разкрива процеса на натрупване на сила от страна на държавата в различни сфери и области на дейност. Днес той е разпространен не само върху характеристиките на "твърдата" сила – ръст на материалната инфраструктура /например на скоростта на транспорта, определяща доставката на военновъздушна дивизия по местоназначение – т. нар показател на мобилността, на енергетиката, на комуникациите/, но и върху "меката" сила – например върху възможността да се организира в световните медии и киберсистеми информационна кампания за дискредитиране на лице или държавна институция от друга държава, засегнали в своите изказвания интересите на своята държава и нейните официални представители.


SAPIENTI SAT: АЛТЕРНАТИВНИЯТ АСИМЕТРИЧЕН СЦЕНАРИЙ
Същността на алтернативния сценарий е следната. Изтеглените от страната пари, онези, които ще пожелаят и ще могат да го направят /sic!/, трябва да ги върнат в държавата и да ги инвестират в скока. При реализирането на скока ще ни се наложи да осъществим всеобхватна инфраструктурна революция, изграждайки гражданската и отбранителната инфраструктури като едно взаимосвързано цяло, за да се удържи пространството на държавата, да се сформира нова финансова система със силна рубла, включена в кошницата от валути, но със свои автономни форми на разплащане; да проведем форсирана индустриализация и да осигурим тотална свръхзаетост във всеки един от 1800-те общински района на Русия и в цялата Голяма Евразия, и да започнем да строим нови градове – младежки градове на развитието, осигурявайки за цялото население високо качество на живот. Ще ни се наложи да трансформираме и цялото пространствено тяло, геометрията на нашата държава – чак до пренасяне на столицата зад Урал, – и глобалната финансова архитектоника, за да се откъснем от долара.

Всичко това ще трябва да правим на свои собствени основания, без да се изолираме и без да се отделяме от света, но създавайки абсолютно самостоятелна автономна система на световно стопанство, влизащо в световното цяло. Тази национална система на световно стопанство няма да се задоволява със съществуващото глобално разделение на труда, където Русия я вкараха в полуколониално положение в резултат на 25 г деиндустриализация и на ликвидиране на основните производствени активи от страна на руските олигарси, включително и на фундаменталната и приложна наука. Ние ще предложим нови форми на сътрудничество и взаимовръзки, които ще се организират около решения на най-важните световни проблеми.

Образът на бъдещето не може да се изгради от западната футурология, взета от популярни английски книжки, в които няма нито една изходна руска мисъл. Такъв образ на бъдещето, в който извадените от чуждия контекст западни технологии са откъснати от нашето социално общонародно развитие, няма да сработи. Образът на бъдещето – това не е някакъв елементарен хайп, а е реалност и пасионарна световно-историческа енергетика, движение на огромен брой оригинални руски инженерно-предприемачески и управленско-финансови групи.

Необходимо е да се създаде особена самоподдържаща се среда на социално-индустриално и социално-инфраструктурно развитие. Другата страна на формиране на такава среда е финансова система от нов тип. Всичко това предполага възможност да се предостави методологията на такъв скок. Тя се отличава и от съветската индустриализация, и от бездарното "преписване" на технологичните новости от Запада, платени с огромни петропари през 2010-те г, и от най-новите абстрактни рецепти на западните цифрови платформи с криптовалути и гъвкави методологии /Agil/. Най-важното е, че тя се гради на принципа на дълбоко вътрешно единство на политическия и икономическия суверенитет на държавата.

Имено хроничната шизофрения – "разцепването" на политическия суверенитет в руския елит и едновременно с това съхраняване на доларовата зависимост от западните финансови институции – тласка САЩ и целия Трансатлантик и Транспацифик начело с клинтъноидите към конфликт с Русия. Този истински суверенитет обаче не се постига за сметка на евтин реваншизъм и стремеж "да се закопае Америка" /Бел.РодБг - това и без това прави Китай/, а за сметка на истинска самостоятелност на социо-индустриално и социо-инфраструктурно развитие. Тук трябва да се приложи съвсем друга методология на световно стопанско развитие с друга функция и друго разбиране на природата на парите и капиталовите инвестиции в развитие, в скок.

Впрочем, съдържанието на предлагания скок е подробно изложено в книгите и многобройните публикации на координаторите на групата "Императив на скока". Най-важното днес за страната е да се събере отбор, който заедно с държания глава да каже на себе си и на народа:

"Скокът – това сме ние."

Източник: Авторски блог на Юрий Крупно




Потребител:


Коментар: