Прегледи: 662 - Коментари: 3
ТОЧНО западничеството на Димитър Общи предава Левски

ТОЧНО западничеството на Димитър Общи предава Левски

Колкото повече си припомням и се ровя в документите около залавянето, съда и обесването на Апостола, толкова повече се убеждавам, че основните виновници, съзнателните предатели на Васил Левски са Димитър Общи и поп Кръстьо.

/На снимката е реставрираната къща, където преди 180 г е роден революционерът Левски./

Разбира се, ако трябва цялостно да се огледат и анализират всички обстоятелства от смъртта на Васил Иванов Кунчев, трябва да се изпишат десетки томове – показания, лица, вкл подкупния чиновник от сръбското посолство в Букурещ, предал на турците за 500 наполеона архива на БРЦК със снимка на Левски /жената на Каравелов предава архива на сигурно уж място/, както и криминално-комичната история от Арабаконашкия обир. Все пак, възлови събития са авантюристичните действия на Димитър Общи и официалните доноси на турците от поп Кръстьо, Българската православна църква все още не го е анатемосала.

Всъщност самият Левски не е бил против обир на турска хазна и не е бил срещу това, организацията да се снабдява с пари чрез обири на различни турски институции, банки, пощи – било пътуващи, било на място. Но водачът на революцията е бил категорично тези обири да се ръководят и осъществяват от Димитър Общи, заради неговата "простотия". Така или иначе Димитър Общи организира обира на пощата в Арабаконак, като дълго време турските заптиета са вървели по грешна следа – че крадците са арнаути. Самият Общи облича своите хора като арнаути и те си говорят по предварителна уговорка на арнаутски /албански/ език. Но една нелепа случайност помага на турците да заловят Димитър Общи и хората му. Един от участниците, от селата край Ботевград, се напива в кръчмата и като се връща вкъщи казва на жена си, че знае кой е откраднал парите в Арабаконак. По женска клюкарска привичка, глупавата селянка се похвалва на съседката, че ето на, пък моят мъж знае такава голяма тайна. За зла участ, мъжът на тази съседка е бил доносник на турците и изпява информацията. Тук да заявим нашето убеждение, че жената не става за пазене на тайна и революционер на жена не може да разчита. Властите много-много не вярвали на пиянски приказки, но след жестоки мъчения човекът на Общи започва да говори. Веднага е заловен и Димитър Общи.

Точно той започва да съобщава на турските власти всичко, което знае за организацията. Участник в четата на Джузепе Гарибалди, Общи е живеел с илюзията, че Западът ще защити борбата за свобода на българите. Горкият, смятал и го казвал на разпитите, че Европа, като научи за размера революционното движение в Българско, ще се застъпи за християните. Точно обратното, особено англичаните, се зарадвали, че Васил Левски е заловен и обесен. Консулът на Англия в София пише следната телеграма до Форин офис: "Днес в София беше обесен някой си Васил Иванов Кунчев, още наричан Левски, най-опасния терорист в Османската империя." Същото /почти/ отношение имат и консулите на Италия и Франция.

В последно време редица български дейци, между тях и уважаваният от мене Волен Сидеров, застъпват тезата, че поп Кръстьо не е предателят. Аз само ще цитирам една телеграма:

Шифрована телеграма 1117 от София до Търново от 24 ноември 1872 г
"До Търновския областен управител /мютесарафин/
...
Но понеже споменатите Димитър и Марин съгласно получените инструкции от своите другари, сега отказват да вземат участие в това отвратително дело, то заповядайте на споменатия поп Кръстьо, да съобщи на господството Ви, как са устроили бунтовническото събрание в лозята на доносника, и още кои други лица от Ловеч участват в комитета, като моля Ваше сиятелство, да благоволите и да изпратите в най-скоро време както неговите показания, така и неговата пълна преписка, съдържаща досегашните му донесения, отнасящи се до комитета, в качеството на тамошен доносник, които съставляват една похвална дейност за народа и държавата, за да ги представим на почтените лица, назначени със султанско ираде, по Решение на Министерския съвет, на които пристигането се очаква, за да вземат участие в тукашната специална комисия, но както заповядате."

Да допълним и още нещо. Лично султан Абдул Азис праща телеграма до София Васил Иванов Кунчев от Карлово да се осъди на смърт. Лъжецът Георги Георгиев, който твърди, че граф Николай Игнатиев е нареждал обесването на Левски, не казва никъде, че не Саид паша, Шакир бей и Иванчо Хаджипенчович осъждат Апостола на смърт. Присъдата е издадена от Турски военен извънреден съд, а тези тримата + още 4-ма софийски български търговци и още 2-ма турци са само членове на Следствената комисия, която не е съд. Тук изобщо не защитаваме служителя на Турското правителство Хаджипенчович, но държим на истината: Само турци, по заповед на султана осъждат на смърт Васил Левски.

Но в основата на предателството срещу Левски е лековерието на Димитър Общи, че в Европа има справедливост и човечност.

Димитър КУНЕВ - Български




Потребител:


Коментар:

1. Потребител: &     Дата: 2017-07-29 08:47:45    

Васил Левски е убит с одобрението на Русия, а Граф Игнатиев е определял съдебния състав
by EXTREMECENTREPOINT on SATURDAY, 16 MAY, 2015 · 4 COMMENTS
in БЪЛГАРИЯ, ИСТОРИЯ
Коварството на руската дипломация в Цариград нанася жестоки щети върху българската национална кауза

Георги Георгиев, специално за Faktor.bg

През 1870 г., след като повече от 10 години българският народ се бори за църковна независимост, султанът издава ферман за независима Българска екзархия.

Територията на екзархията обхваща всички земи, населени с преобладаващо българско население – около 220 000 кв. км. с около 4 милиона българи – много повече от всеки друг етнос на Балканите.

Това никак не допада на имперската руска дипломация, която още от времето на Екатерина залага на гръцката Мегали идея в опит да осъществи своя мегаломански план – завземане на Балканите и проливите и възраждане на империя, подобна на Византия, начело с Романови.

Граф Игнатиев, консул на Русия в Цариград, наричан „вицеимператор” заради огромното си влияние в Османската империя, лично настоява българските владици да бъдат заточени, за

да се спре процесът на единение на българската нация и църква

Османските власти отстъпват пред граф Игнатиев и на 21 януари 1872 г. българските владици са заточени в Измир, но българите в Цариград се вдигат на протестно шествие срещу Високата порта. Над 3000 българи се събират на този протест. Великият везир Махмуд Недим паша приема Славейков и Икономов като представители на шествието, изслушва ги и обещава владиците да бъдат освободени.

Махмуд Недим паша удържа дадената дума: на 30 януари владиците са върнати в Цариград.

Нещо повече! През 1872 г. Руската църква, пак под натиска на граф Игнатиев и Вселенската патриаршия обявяват схизма против Българската църква. Махмуд Недим паша дава ултиматум на Патриаршията да признае Българската църква и вследствие нейният отказ изпраща заповед до привременния български съвет в Ортакьой да избере екзарх на основание на фермана.

Само месец по-късно граф Игнатиев след лична визита до султана


успява да отстрани Махмуд Недим паша

Трябва да отбележим, че още през 1861 г. предишният руски консул в Цариград – княз Лобанов успява да издейства заточение на българските владици в Диарбекир. Тогава владиците ни са заточени за три години. Поводът е, че за първи път през 1860 г. българските църковни дейци провъзгласяват Българската църква за независима и спират да споменават в молитвите руският император.

В същата 1861 г. Георги Раковски издава брошурата си „РУСКАТА УБИЙСТВЕНА ПОЛИТИКА ЗА БЪЛГАРИТЕ”. Русия изисква от Сърбия и Влашко брошурата да бъде иззета и унищожена, а Първа българска легия на Раковски в Белград да бъде разтурена. Отново след намеса на злокобния руски консул в Белгард.

Паралелно с църковните борби се развива и революционното ни движение, възприело изцяло линията на Георги Раковски за освобождение със собствени сили и средства. Начело на БРЦК са негови ученици, а ръководителят Васил Левски неслучайно предупреждава, че „Тоз който ни освободи, той ще да ни и пороби.”

След залавянето на Васил Левски лично граф Игнатиев настоява пред османските власти Апостолът да бъде съден от специален съд.

По настояване на графа в състава на съда са включени и българите:

хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович член на държавния съвет към империята.

Мито Панов Каймакчийски – член на ръководството на българската църковно-училищна община

Хаджи Мануил(Мано) Стоянов – член на софийският меджлис

Петър(Пешо) Тодоров – Желявеца, член на Софийският меджлис.

Целта е ясна – обезглавяване на националното ни освободително движение и подчиняването му на целите на имперската дипломация. Граф Игнатиев е искал да бъде сигурен, че Апостолът ще бъде осъден на смърт.

След години хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович ще заяви: „ Каква стана тя?! На нас графа ни каза, че съдим обикновен крадец, пък то какво било?!…”

Най-зловещата си роля,

обаче граф Игнатиев изиграва по време на Цариградската конференция на Великите сили, на която трябва да се реши и въпросът за територията на новата българска държава. Конференцията е свикана заради Априлското въстание и последвалите зверства и насилия срещу българското население, когато цяла Европа се надига в защита на българската кауза.

Конференцията започва през декември 1876 г., само че никой не подозира, че двете властващи в Европа империи – Русия и Австро-Унгария са се договорили тайно още на 8 юли със секретното Райхщадско споразумение.

Паралелно с конференцията в Цариград, Русия и Австро-Унгария провеждат среща на най-високо ниво в Будапеща, където подписват секретната Будапещенска конвенция. Клаузите са: Русия не възпрепятства Австро-Унгария при анексиране на Хърватска и Босна и Херцеговина, Австро-Унгария не възпрепятства Русия при евентуална инвазия на Балканите. Двете империи се задължават да не допуснат образуване на голяма и сплотена българска държава, а в случай на уреждане на въпроса на международна конференция, да си оказват взаимна дипломатическа подкрепа, коет

2. Потребител: &     Дата: 2017-07-29 08:51:34    

В същото време на конференцията в Цариград е постигнато съгласие за територия на новата българска държава, която почти напълно съвпада с границите на Българската екзархия, одобрена от всички Велики сили.

На 15 януари 1877 г. Русия и Австро-Унгария подписват Будапещенската конвенция и руският консул в Цариград граф Игнатиев е уведомен телеграфически. Веднага започва совалка по саботиране на Цариградската конференция. Още на следващия ден е приет от султана, и му гарантира, че Русия ще се застъпи за запазване на значителни територии на Османска империя на Балканите.

Русия ще спази това свое обещание и така голяма част от Македония, Родопите, Тракия и Беломорието действително остават в пределите на Османската империя чак до 1912 г.

Планът на имперската руска дипломация по

разкъсването на българската нация и българските земи,

стартиран още на 8 юли 1876 г. и целящ недопускане на образуването на голяма и сплотена българска държава е в своя апогей. След два дни – на 18 януари Митхат паша заявява, че Османската империя се отказва от договореното на Цариградската конференция.

Едва ли руските дипломати са предполагали, че след години архивът на Османската империя ще бъде предаден от Ататюрк за претопяване в германска фабрика и, че българското военно разузнаване ще откачи целия вагон с архивата на империята, касаещ България, а личната кореспонденция на граф Игнатиев с османските власти ще попадне в ръцете на българското военно разузнаване.

Неслучайно само след 7 години, когато България обявява Съединението на част от разкъсаните ни земи, Руската империя е единствената държава, която се противопоставя и след неуспешни опити да провокира султана като суверен на Източна Румелия да въведе армията и да прекрати Съединението или най-малкото – да възрази официално, за да има повод Русия отново да вкара своите войски в България под претекст, че България нарушава Берлинския договор, Русия принуждава верния си слуга Сърбия да ни нападне в гръб. След това Русия ще скъса дипломатически отношения с България за 10 години.

Предстои да публикувам и секретните грами на руските дипломатически мисии в София, Пловдив, Букурещ и Цариград, в които ще видите още подлост и коварство – организиране на преврати, метежи, подкупване на български политици, организиране на убийства, въоръжаване на шайки, които да нахлуват в Източна Румелия с цел дестабилизация…

Русия ще получи заслуженото си! Когато през 1916 г. напада България заедно с Румъния през Добруджа и в гръб – през Макдония със специално създадения за целта Руски експедиционен корпус, командван от ген. Дихтерис, руските войски ще бъдат разбити на пух и прах от храбрата българска войска, а на 3 март 1918 г.

Русия ще капитулира пред България

и ще подпише най-унизителния мирен договор в историята си – Брест –Литовския мирен договор. Над 1 милион кв. км. от територията на империята ще бъдат откъснати, а от грозните нокти на руския империализъэм ще се откачат Финландия, Литва, Латвия, Естония , Полша, Украйна, Беларус, Грузия, Армения…

Част от тях ще бъдат анексирани отново, но процесите, започнали с този договор продължават и днес.

На 3 март 1918 г. Датата не е случайна. Избрана е от победителя! България!!!

По ирония на съдбата днес на името на злодея, граф Игнатиев, работил усърдно срещу свободата на България и пратил на бесилото Апостола е кръстена една от най-важните улици в София. А в учебниците по история, които трябва да възпитават бъдещите българчета, руският сътрап е представен като герой. Едва ли има друга държава, която може да си причини сама подобен позор.

3. Потребител: Срещу анонимките     Дата: 2017-09-05 13:12:31    
Подписаният с & очевидно не смее да каже името си. Представените от анонимния доносник не са никакви документи, до като писмото на английския консул в София, че Левски е терорист, е доказан автентичен документ. Граф Игнатиев не е назначавал турски съд, а е спасявал лично десетки българи след Априлското въстание. Що се отнася до Сан-Стефанско Българско, Русия е застъпвала то да остане. Веднага Англия, вечният враг на словяните и Православието организира Берлинския конгрес. Никога граф Игнатиев не е настоявал българските владици да бъдат заточени, напротив, има негова не една, а няколко Ноти, да бъдат освободени. Българите не са в състава на Съда, а само на Следствената комисия, дори този само факт показва фалшификациите на Георги Георгиев и постващият анонимен доносник. До като Димитър Кунев излиза с името си.